РЕКАТА

Псалом 46:1-11

Реката? Някой може би ще каже: “Каква река?”. Но ние ще видим какво казва Божието Слово за Реката. Защото, има една Река…

РЕКАТА В ПСАЛОМ 46

В Псалом 46 се говори за тази Река. И се казва че тя е различна от другите реки. Тя е различна от морето. Тя е различна от другата вода. Коя е всъщност тази река? Това е Реката, която извира от престола на Бога. Вижте какво се казва в Псалом 46:1-3:

1 Бог е нам прибежище и сила,
Винаги изпитана помощ в напасти,
2 Затова няма да се уплашим,
ако би се и земята поклатила,
И планините се преместили всред моретата,
3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им.

Втори и трети стих на този псалом ни рисуват картината на една огромна вълна, на едно страшно цунами. Не знам дали си спомняте, но имаше едно такова цунами в Индонезия преди няколко години. Това са огромни вълни, предизвикани от разместването на земните пластове при силно земетресение. И тук се говори за едно такова поклащане на земята – земетръс… Преместване на планините всред моретата, разместване на земните пластове…бучене…и едни вълни. Казва се: „…бучат и се вълнуват водите им…” Морето бучи и неговите вълни се вълнуват. Така че имаме едно развълнувано море, имаме едно ядосано море. И това море идва срещу нас, тези вълни се надигат срещу нас за да ни погълнат, за да ни пометат. Вие знаете какво става при едно наводнение в България. А представете си тези огромни вълни, които се спускат за да пометат всичко… Но, в 4 стих се казва и още нещо: … „има една река…” Значи, има едно море, има един океан, който е срещу нас. Но също има и една „Река”.

4 Има една река, чиито води веселят Божия град,
Светото място, гдето обитава Всевишният

Тази река няма връзка с морето. Тя не зависи от морето. Тя извира от святото място, от Божия град. А за това свято място, за Божия град в ст.5 се казва:

5 Бог е всред него; той няма да се поклати;
Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

Бог е всред този Божий град, там където е реката. И този Божий град няма да се поклати.

Често, когато в свещените писания става въпрос за море, всъщност, това са езическите народи. На много места в Библията, когато се говори за „море”, всъщност се има предвид политическата обстановка, имат се предвид държавите и онези, които се бунтуват срещу Бога и Неговия народ. Защото вижте какво се казва в 6 стих:

6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;

Забележете, не се казва, че са се развълнували вълните, а всъщност като едно пояснение се казва: „…Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата…” Ето това са „планините”, това са „моретата” – народите и царствата, които се бунтуват срещу Божието управление, срещу Неговото царство. Те идват срещу Бога и Бог е в битка срещу тях. И в същия стих се казва:

Издаде Той гласа си; земята се разтопи. 
7 Господ на Силите е с нас;
Прибежище е нам Якововият Бог

И вижте какъв е резултата от тази битка… Стих 8;9

8 Дойдете та вижте делата на Господа,
Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята;
Строшава лък и сломява копие;
Изгаря с огън колесници

Разбирате ли, „Реката” за която става дума в този псалом, всъщност представлява Божието царство, Божието присъствие. Това е реката на Святия Дух.

ЦАРСТВО, КОЕТО НЕ СЕ КЛАТИ

Има сблъсък между Божието царство и сатанинското царство. Сатанинското царство са народите. Сатанинското царство са онези, които застават срещу Бога. В книгата Откровение имаме подобни картини (Откровение 13:1). И в резултат на бунта на народите, водени от Сатана срещу Бога, в този псалом виждаме едно разклащане. В книгата на пророк Агей се говори, че Бог още веднъж ще разклати небето и земята.

21 Говори на управителя на Юда Зоровавел, като кажеш:
Аз ще разтреса небето и земята;
22 Ще прекатуря престола на царствата,
И ще съборя силата на царствата на народите;
Ще прекатуря колесниците и ония, които се возят на тях;
И конете и ездачите им ще паднат
Всеки от меча на брата си.

Подобно нещо казва и авторът на Посланието към Евреите, 12:25-29:

25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

Бог воюва и ако ние се отвърнем от Него, ние заставаме на страната на морето, а не на страната на реката. Така че днес всеки трябва да си зададе въпроса: На страната на морето ли съм или на страната на реката? Защото се казва, че Бог ще направи земетресение… (ст. 26-27):

26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето“. 27 А това “още веднъж” означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

И така, в Псалом 46 се говори за планините, за нещата, които се клатят… И изведнъж сред цялата тази картина на земетресение, на цунами, на неща, които се клатят виждаме една картина на Божия град. Там има една река, която тече спокойно. Тя не се влияе от вълните на морето. Там е Божието присъствие. Този факт ни напомня, че ако Бог е с нас, то ние ще победим, или казано по друг начин, ако ние сме с Бога, то Той ще воюва за нас. Той ще излезе и ще воюва, и ние ще имаме победа (Псалом 46:7-11)!

7 Господ на Силите е с нас;
Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8 Дойдете та вижте делата на Господа,
Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята;
Строшава лък и сломява копие;
Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
Ще се възвиша между народите,
Ще се възвиша на земята.
11 Господ на Силите е с нас;
Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

Така или иначе война ще има. А тя и в момента се води, защото и в Откровение се казва: „И стана война в небесата…” (Откровение 12:7). И Бог казва, че направените от човека неща, които се клатят, светските неща ще бъдат пометени, за да останат нещата, които не се клатят. Кои са „нещата, които не се клатят”? Казва се: „…понеже приемаме царство, което не се клати…” (Евреи 12:28). Така че всъщност тази река, това свято място, е символ на Божието царство, символ на Божието присъствие, символ на Божията хармония, символ на Божия ред. Реката означава живот. Тя е Реката на Живота. Но тя всъщност е Божието царство, защото „ духът е, който дава живот”. Защото, Божието царство, е царство на живот. Защото, Христос умря, за да имаме ние живот. И това е царство, което не се клати. Затова се казва във 28; 29 стих:

28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

Вижте, същият Този Бог, във Който има мир и хармония, Той излиза и воюва, и Псалом 46 казва, че когато Той излезе и издаде гласа Си, земята се топи, защото Той е огън, който пояжда. Така че горко, горко ни, ако ние се отвърнем от този Бог. Но блажени и благословени сме, ако имаме Реката, Реката на Живота, ако сме в тази река.

РЕКАТА В БИТИЕ

Интересно, че за „река” се говори в началото и в края на Библията. В Битие 2 се споменава за една река. Когато Бог създаде небето и земята, когато създаде човека, се казва, че Той го постави в една градина. И там в градината имаше река. В Битие 2:7-14 четем:

7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

Вижте, ако проследим тези реки, ще забележим, като че ли авторът на Битие умишлено описва място, което не може да бъде географски обозначено. Защото, ние знаем, къде са Тигър и Ефрат, но къде са Фисон и Гион? Фисон обикаля Евилатската земя. Къде е „Евилатската земя”? Според някои това е Арабия, други предлагат местонахождение в Месопотамия, но нищо не е сигурно. След това пък се говори за реката „Гион”, която обикаля „Хуската земя”. В Библията „Хуската земя” е на територията на съвременна Етиопия – в Африка. Понеже Хус беше син на Хам (Битие 10:6), а синове на Хус – Шева и Дедан (Битие 10:7) – прародители на Савците. Вижте какво се казва за Савците в Речника на Светото Писание:

„Савци – така се наричат два различни народа:

I. Жителите на страната Сева. Тя е била на полуостров Мерое, между реките Нил и Астабора, днешния Атбара. В Бит. 10:7, се казва, че праотеца им е бил син на Хус, прародителя на етиопците. В Ис. 43:3 и Пс. 72:10, Сева е спомената като далечна и богата страна, а Мерое бе един от най-важните търговски градове във Африка. Хиродот, описва Савците, като хора с необикновен ръст. Сравни Ис. 45:14. Мисли се, че една част от това семейство се е заселило в Персийския залив. Виж Хус и Раама.

II. Жителите на страната Шева. Тя изглежда, че е Страбоновата Сава, разположена в южната страна на Арабия, не далеч от Червено море, и чиято столица бе Мариава, (или Марев). Тази страна, която се нарича и Йемен, вероятно е била населена от Шева, Йоктановият син, от Симовото племе – Бит. 10:28; 1Лет. 1:22.

Савската царица, която посети Соломон – 3Цар. 10гл; 2Лет. 9 гл.; Мт. 12:42, и го дарува със злато, слонова кост и аромати, бе вероятно господарка на тази страна; и наистина тези Савци бяха прочут народ с търговията си с тези произведения – Йов. 6:19; Ис. 60:6; Ер. 6:20; Ез. 27:22, 38:13; Пс. 72:10,15; Й-л 3:8. У арабите се пази предание за това посещение на Савската царица, която те наричат Балкис, и поддържат, че тя се е оженила за Соломон.”

Така че, къде са Тигър и Ефрат и къде Арабия, Персийския Залив, Йемен и Етиопия? В Речника на Светото Писание се дават две вероятни местонахождения на Едем, но се подчертава, че и за двете няма достатъчно доказателства:

„Едем – област в Азия, където е бил рая, “И насади Господ Бог рай (градина) в Едем на изток, и постави там човека, когото създаде” – Бит. 2:8. Ето описанието на Едем: “И река изхождаше из Едем да напоява рая; и от там се разделяше на четири глави. Името на едната Фисон” и пр. Тези неясни редове тълкувателите обясняват различно, но нито едно от техните тълкования не е задоволително, защото никой не може да каже с точност къде е бил Едем.

Някои библейски тълкуватели предполагат, че Едем се е намирал в Армения, на запад от планината Арарат и 5000 крака над морето. Там, от един твърде тесен кръг извират четири големи реки – Ефрат и Тигър, които текат на юг, и се вливат в Персийския залив, Аракс, която тече на североизток в Каспийско море, и Фасис или Алис, която тече на северозапад и се влива в Черно море. Последната може да е била Едемската река Фисон, а Аракс може да е била Гихон, защото и двете наименования означават едно и също – бързина. Тази възвишена страна, още хубава и плодородна, може да е била Едемската земя, а в най-хубавата и част, на изток, може да се е намирала Райската градина.

Други библейски тълкуватели, обаче твърдят, че Едем е бил при реките Тигър и Ефрат, там където двете реки се съединяват, сто и двадесет мили на север от Персийския залив и където се влива потокът Улай от североизток. Тази страна, въпреки че се е променила с течение на няколко хиляди години, и сега даже свидетелствува за първоначалното си плодородие. Св. Писание ни казва, че след потопа Хусовите синове се населили в Сенаарското и поле – Бит. 10:8-10, 11:2.

Понеже две от реките на Едем са познатите реки Тигър и Ефрат, вероятно е, че Райската градина се е намирала в едното или в другото от гореспоменатите места. Както и да е, от грехопадението насам никой изследовател не е могъл да открие къде е бил рая. Първите глави на Библията ни показват един рай, който изчезва пред очите ни, а последните откриват пред нас един много по-славен и дълговечен рай: “Блажени, които изпълняват неговите заповеди, за да имат власт над дървото на живота”.

Може би с това неопределено местонахождение на Едем, Бог иска да ни каже нещо. Къде е Едем? Едем е в Духа. Едем не е до реката Ефрат или до реката Тигър. Едем е в Божието присъствие. И къде е Реката на Живота? Реката на Живота е в Божието обиталище, тя извира от Неговото светилище. Така че твърде е възможно тук всъщност да става въпрос не за географски понятия, а за духовни неща – неща, които ние трябва да разбираме с нашия дух. Така че, коя е реката? Реката… е… Реката на Живота, Реката на Божието присъствие, Реката на Божието царство. Реката е реката, която напоява и дава живот.

РЕКАТА В ОТКРОВЕНИЕ

В Откровение 22 глава се казва:

1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот

Вижте развитието… Значи, отначало имаме само река. След това за тази река се казва, че тя има жива вода. А жива вода означава текуща вода. Реката се различава от блатото. В блатото няма движение на водата, слънцето го пече, има тиня, и там се развиват бактерии и болести. В блатото има смърт – там нищо не вирее. А в реката има живот. Защото тя непрекъснато се промива, непрекъснато се пречиства. Нейната вода е „жива”, защото непрекъснато се движи. И тук нещата се обръщат, и се казва че реката не само има течаща вода или жива вода, но че тя е „вода на живот” – вода, която дава живот.

Това, че водата дава живот е една истината която е валидна и за естествения свят. Около 70% от човешкото тяло е вода. Но, в тези стихове в откровение не се говори за естествена, а за духовната вода, за Святия Дух.

1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше {Или: Която беше.} всред улицата му.

Винаги, когато имаме картина на Отец и Сина в книгата Откровение, имаме също и Святия Дух там. По-напред, в предните картини как е изобразен Святия Дух?

  • Като седем огнени светила (Откровение 4:5)

5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

  • Като седем рога и седем очи (Откровение 5:6)

6 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.

А тук имаме, Бог и Агнето, и от престола извира река на живот. Къде е Святия Дух в тази картина? Той е „реката с вода на живот”.

1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше {Или: Която беше.}† всред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

ДУХОВНО ПИТИЕ?

Всъщност това е картина от книгата на пророк Езекиил. Там се говори за тази река. И тази река… тази вода… е Святия Дух. Възможно ли е това? Възможно ли е Святият Дух да е представен като водата на живота? Защо не, ако в 1 Коринтяни 10:4, например, се говори за „духовно питие” (1 Коринтяни 10:1-4).

1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

Кое е това духовно питие? Това е Святия Дух. И вижте откъде идва това духовно питие…от духовна канара. Христос е Канарата. И какво дава Христос?…Святият Дух. Толкова е просто. Всъщност питието, водата, живата вода е Святия Дух. Не казвам, че на всички места в Писанието, където се говори за вода, това е Святия Дух. Но, Реката на Живота,която извира от престола на Бога, водата на живота, която излиза от духовната канара Христос, това е Святия Дух, Който произлиза от Отец и от Христос. Казва се, че тази канара ги придружаваше. Канарата беше Христос и тази Канара ги придружаваше. В Изход 17 глава, 1-7 стих, четем първия случай, в който „Канарата” „придружаваше” Израел.

1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. 2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа? 3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? 4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. 5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини. 7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}*, и Мерива {Т.е., Каране.}†, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не? 

УДАРЪТ ВЪРХУ КАНАРАТА

Забележете, тук се казва, че Мойсей трябваше да вземе със себе си „жезъла си, с който удари реката” и този жезъл беше жезъл на съд. Защото с него Мойсей извърши десетте язви над египетските богове. И когато Бог му каза: „Вземи жезъла си”, Мойсей може би си помисли, че Бог ще съди людете Си. Защото Той му каза: „Вземи жезъла си и върви”. И Мойсей може би си каза: „Сега както Бог наказа Египет, така ще накаже и народа Си, и ще им въздаде съд за бунта и за греховете им”. Защото те се караха, роптаеха, бунтуваха се. И всичко това е символ на греха.

Обаче, каза ли Бог на Мойсей да удари людете? Не. Каза му да удари канарата. И тук виждаме картината на разпятието. Христос взе върху Себе Си нашия грях и Бог възложи престъпленията ни върху Него. На кръста Христос понесе Божия гняв, който трябваше да падне върху нас. И когато Той беше разпнат на кръста, от Него, от Христос потече живот. Има една песен в която се пее: „Има извор, кръв тече …”

Всъщност, тази вода, която е водата на живота, която е Святия Дух – за да можеше тя да се излее върху нас и да ни донесе живот – трябваше да бликне кръв, и то безгрешна кръв. Защото на друго място в Словото се казва, че живота на човека е в кръвта. Животът на тялото е в кръвта му. И тука виждаме тази картина в която Христос бива поразен заради греховете ни и от Него за нас теква духовното питие на вечния живот и Святия Дух.

ЖИВА ВОДА

Би могло да се каже, че водата, която потече в този първи случай, ни рисува действието на Святия Дух в нас, когато Той ни дава нов живот. Имаш ли тази вода в себе си? Какво каза Исус? Ако някой не се роди от вода и дух, не може да види Божието царство. Значи всъщност, Исус Христос каза, че водата е Духът. Някои вземат този стих и казват, че водата е Божието Слово. Има стихове, които наистина оприличават водата с Божието Слово. Но ние можем ли да разделим Духа от Словото, след като и двете идват от Бога? Но в този стих специално, от Йоана 3 глава, когато се говори за вода и Дух, би могло да се каже, че водата е метафора на Духа. Духът е Този, Който ни новоражда. Духът е Този, Който дава живот. И това става при новорождението. Спомняте ли си какво каза Исус на самарянката? Тя дойде на кладенеца и искаше да начерпи кладенчова вода. Но тази вода не е жива, текуща вода. Тя се събира в кладенеца, но не е изворна вода. Самарянката дойде на кладенеца и Исус и каза: „Дай ми да пия” (Йоан 4:9-10):

9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). 10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {текуща} вода?

За самарянката жива вода означаваше течаща вода. За нас „жива вода” е вода, която дава вечен живот. Но това е вече духовния смисъл, който Святия Дух ни разкрива. Но, самарянката се почуди на думите на Исус за „жива вода”: „Как ще ми дадеш „жива вода”, тука няма река?” Тя може би си помисли: „Тук има само един кладенец. Пустиня е. Откъде ще вземе този странник жива вода? (15 ст.).

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

Сега ние сега сме добре. У дома си имаме чешми, и то не само с един, но с два крана. Завърташ кранчето и водата теква, и дори не само студена, но и топла. Но, едно време не е било така: Хоп! И си миеш чиниите. Понякога се е налагало хората да извървяват километри, за да си налеят вода. Но за какво, всъщност говореше тук Исус, когато говореше за живата вода? Йоан 4 глава; 11;14 стих:

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? 12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

Коя е тази вода, където извира за вечен живот? Това е Святия Дух. Исус беше тази духовна канара, от която извираше живата вода, Святия Дух, Който подейства в нас при новорождението. Той е истинското духовно питие, за което се говори в 1 Коринтяни 10:4 глава.

ВОДА ОТ ПРОСЛАВЕНАТА КАНАРА

Но имаше още един случай, при който Мойсей извади вода от канара. Но във втория случай вече, Бог каза на Мойсей не да удря със жезъла, а да говори на канарата. В Числа 20:1-13 стих четем :

1 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана. 2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона. 3 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! 4 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни? 5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене? 6 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви. 7 И Господ говори на Моисея, казвайки: 8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им. 9 И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда; 10 и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара? 11 Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха. 12 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам. 13 Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}*, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

Това се случи, след като израилтяните бяха обикаляли 40 години в пустинята. И пак нямаше вода. И пак людете започнаха да роптаят. Но тук, в сравнение с първия път, имаше две съществени разлики. Първо, Бог каза на Мойсей да вземе жезъла…Но това не беше стария жезъл, с който Мойсей удари канарата първия път. Какъв беше втория жезъл? Това беше жезъла на Аарон, Първосвещенника, който процъфтя. И докато първия беше жезъл на съд, втория жезъл ни говори за помазание и възкресение. Защото можете ли да вземете една мъртва пръчка, която е отсечена, да е минало много време, да е изсъхнала и за една нощ, същата тази пръчка да цъфне, и не само това, но и да върже зрели бадеми? Това ни говори за възкръсналия Христос. Вторият жезъл беше жезъл на помазание. Той показваше кой е Избрания и Помазания да служи, кой е Първосвещенника. Аарон беше Първосвещенника. Всъщност, тук виждаме Христос, като възкръснал и прославен Първосвещенник, Който е в небето. И Той не трябваше да бъде удрян. Той трябва да бъде прославян.

И, второ, този път Мойсей трябваше да говори на канарата, а не да я удря. Заради това свое непослушание Мойсей не влезе в обещаната земя. Видя Ханаан, но не встъпи в земята. Ние по човешки не можем да разберем, защо Бог наказа така Своя служител. Но Святият Дух ни показва духовната причина поради която Мойсей не трябваше да удря канарата. Тази канара щеше да стане преобраз на Христос. А Той трябваше да бъде ударен само веднъж – на кръста. Защото ударът, който трябваше да падне върху людете (Исая 53:8), падна върху Него, за да потече вода на живот. Но Христос не може повторно да бъде завеждан на кръста. След като веднъж понесе греха и възкръсна, оттогава нататък Той е прославен, и трябва само да бъде прославян (Евреи 9:28). Може би затова Бог каза на Мойсей не да удари канарата, а да й говори. Защото Христовата жертва е свършена и достатъчна и Той не трябва да бъде разпъван втори път. Напротив, ние сме виновни, когато съгрешаваме съзнателно, защото така разпъваме Христос втори път.

Но Мойсей беше разгневен и объркан. Затова Словото казва, че човешкия гняв не върши Божията воля. И той удари в яда си канарата, не само веднъж, а дори два пъти. Той беше спасен, но не получи съвършеното благословение да влезе в Обещаната земя. И се казва, обаче : „…и потече много вода.” Слава на Бога!

Интересно е също така, че думите употребени за канара и скала в двата случая са различни. В Изход 17:6 думата „канара” е „ цур”, което означава остра скала, нещо като голям камък, ниска канара, която може да бъде ударена отгоре. Мойсей само трябваше да вземе жезъла си и да удари отгоре канарата. А в другия случай, в Числа 28 глава, думата за „канара” е „села”, което означава висок, издигнат, възвишен, величествен. Означава една високо издигната, отвесна скала, която ти не можеш да удариш отгоре. Затова Мойсей трябваше да говори на канарата, а не да я удря в подножието й. И едната канара представлява разпнатия Христос, а другата възкресения , прославен и възвисен от дясната страна на Бога Христос. Така че Той не трябваше да бъде удрян, а да Му бъде говорено. Какво да Му бъде говорено? Какво да Му кажем? Да Го прославим. В Откровение 19:6 се казва, че в небето пееха нова песен. Те пееха: „Алилуя!”

Христос трябва да бъде славен. И всъщност, това е начина ние да имаме съживление в живота си. И това е много важно за периода на духовна суша, в който живеем. Ние живеем в едно сухо време. Живеем във време, когато няма вода. Ние казваме: „Жадни сме!”. Обаче, ако ти си повярвал в Исус Христос, ти може да пиеш от водата, която извира от кръста, и да бъдеш спасен. И ако си бил спасен, ти може да пиеш още веднъж от водата на Святия Дух, която Святия Дух изля при кръщението. На Петдесятница хората чуха езиците, Петър им обясни какво става, защото тогава Святия Дух се изля върху Църквата и всички те бяха изпълнени със Святия Дух. Какво значи да се изпълниш? Нещо трябва да се излее в нещо, за да може то да се напълни. Тогава Духът се изля върху църквата и църквата се изпълни със Святия Дух. Това беше Водата на живота. И когато Петър обяснява случващото се на хората, той казва за Исус в Деяния 2:33:

33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

Забележете метафората – „изля”. Тя още веднъж ни кара да мислим, че Духът е Водата на Живота. И Исус пророкува това, още преди да беше се случило. В Евангелието на Йоана 7:38 Христос отново говори за вода и за река. Вижте какво казва Той (ст.37):

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

Вижте, това е начина, по който човек получава кръщение със Святия Дух. Ти не отиваш при някой човек. Ако искаш водно кръщение, трябва да отидеш при пастира да те кръсти. Но, ако искаш кръщение със Святия Дух, трябва да отидеш при Христос. Той е Кръстителят. Служителите не могат да кръщават със Святия Дух. Исус кръщава. И нищо не се изисква. Просто трябва да дойдеш при Него с вяра. Ап. Павел казва същото в посланието към Галатяните: “…не приехте ли Святия Дух чрез вяра..” Ти трябва да вярваш. Да вярваш, че е така, както Той казва, че е (Йоан 7:38).

38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

Вижте, в единия случай се говори за извор. Изворът е нещо малко, но тук не се говори само за извор, но за реки от жива вода. И в единия случай ние виждаме, че канарата беше ниско долу, и беше ударена с жезъла на съд. А в другия случай, виждаме канарата прославена, и трябваше да се отиде при нея с жезъла на помазанието, с жезъла на възкресението, за да може отгоре Христос „да излее” Святия Си Дух. И това вече не беше някакво малко изворче на жива вода. Това бяха вече реки на живот, реки от жива вода. Ето я Реката, Реката на Святия Дух. И вижте откъде идва…Отвътре, от сърцата ни.

Обикновено реките се вливат в моретата. Нашата Река също се влива в морето, както ще видим в Езекиил. Както казахме, реката е символ на Божието царство. И това вливане на реката в морето ни рисува картината на Божието царство, което нахлува в царството на тъмнината, и който го приеме чрез вяра, Духът започва да тече през него. Така ние ставаме носители на тази вода. Ставаме част от Реката. Така че, въпросът е:

  • Ти в Реката ли си?
  • Ти в Божието Царство ли си?
  • Ти в Святия Дух ли си?
  • Ти изпълнен ли си?
  • И тече ли през теб тази река, за да занесеш това благовестие и на другите, и те да бъдат спасени?

Това е Реката – „реките от жива вода”, които извират от „утробата” на вярващите са Святия Дух (ст.39).

39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

Святият Дух е Личност, една нежна Личност. И същевременно Той е Реката на Живота. Той е Духът. Той е Вятърът. Той е Огънят. Той е Гълъбът. Прославеният Христос дава Святия Дух и Святия Дух е на разположение днес на всеки, който желае. Така че, ако ти си жаден, ако казваш: Нямам съживление…Не се оплаквай на пастора. Отивай при Христос и пий. Затвори се в скришната си стаичка, моли се, викай към Него и ще видиш, че Той ще ти даде вода на живот. Ще ти даде реки от жива вода, които да бликат от тебе към другите!

Вижте апостолите. Те бяха новородени, когато Исус духна върху тях и каза: „Приемете Святия Дух!” (Йоан 21:22). Но в Деяния 2:4 Святия Дух се изля върху тях. Така че, каква беше разликата? Едното беше извор, а другото беше водопад.

РЕКАТА В ЕЗИКИИЛ

И искам да завърша с Езекиил 47 глава. Интересното е, че в Езекиил 37 глава, Духът е представен като вятър, на едно поле със сухи кости. И пророкът Го вика, казвайки: Дойди, Духо! И Духът духна върху костите и те оживяха. Това е възкресението. В Езекиил 47 глава, виждаме отново Духът, но този път Духът е представен не като вятър, а като Река.

1 Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара.

Забележете, че тази вода слизаше изпод дясната страна на дома. А точно там, на това място в скинията и храма беше светилника.

И се казва, че водата течеше… Водата си тече, реката си тече, но това не е достатъчно. За да се ползваме от нея, ние самите трябва да навлезем във водата.

Тази вода е една река. И нейното разрастване прилича много на съня на цар Навуходоносор, в който той вижда един камък, „отсечен не с ръка”, който удря образа в нозете му, а сам той изпълва целия свят. Този камък растеше и стана голяма планина и изпълни целия свят (Даниил 2:34-35;44). Какво символизираше този камък? Божието Царство. А тук виждаме река, която отначало е плитка, но постепенно става все по-дълбока,и по-дълбока, до момента, в който тя става река за плуване и не можеш да достигнеш дъното. Една дълбока, пълноводна река (Езикиил 47:2-6).

2 После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя на портата, която гледа към изток; и, ето, вода течеше от дясната страна. 3 И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени. 4 Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста. 5 После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима. 6 И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава като ме заведе, върна ме към брега на реката.

И какво прави тази река? Казва се, че при реката имаше много дървета.

7 А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни.

На какво са символ дърветата в Божието Слово? На хора. Защото в Псалом 1 се казва, че човекът, който се наслаждава в закона на Господа, ще бъде като дърво, посадено при потоци води. Ето Го Святия Дух. И за тези дървета край реката се казва, че те даваха плод. И плодът им беше за храна, а листата им – за изцеление на народите. Вярвам че, това говори за духовните дарби, които Святия Дух ни дава. Защото откъде дойде този живот в дърветата? От Реката. От Святия Дух.

Затова ви казвам: Има една Река. Влез в тази Река. Плувай в тази Река. Стани част от тази Река. Пий от тази Река. Почерпи от тази вода, като едно дърво, чиито корени смучат от тази вода на живота. И казва се, че тази река се влива в морето. Божието царство се влива в царството на този свят. И в стих 8, се казва:

8 Тогава ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето водата му ще се изцери.

Това море, което е било солено, което е било болно, се променя и започва да става живо.

9 И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река {Еврейски: Тия две реки.}*; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и, че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее.

Там ще има риба. (Рибата е знака на християните. Рибата не лети във въздуха, а плува във водата. Това ни напомня, че ние трябва да бъдем смирени и да останем в силата и присъствието на Святия Дух.) Рибата ни говори за духовна жътва от спасени души.

10 И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, там ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море.

Исус каза, че ще ни направи ловци на човеци. Ние сме рибарите. Където е Святият Дух, там има евангелизации, там има ловци на човеци, които събират плод за небесното царство. Всякакви хора, от всички народи и езици ще има пред Престола на Бога. Слава на Бога!

Но по-надолу се казва:

11 Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол.

Вижте, дори в този случай, Бог каза, че няма всички да бъдат спасени. Зависи от човека. Ако са тинести и блатисти места, няма да се изцерят, но ще бъдат предадени на сол. Какво означава това? Означава че ще бъдат осъдени. Да бъдеш предаден на сол означава смърт. Солта консервира, но солта също убива. Микробите, но и живота. Има едно море, което се казва Мъртво море, защото няма живот в него. И защо няма живот в него? Защото е много солено.

Така че, избери днес да бъдеш част от Реката. Защото,

  • Реката е Божието Царство;
  • Реката е Святия Дух;
  • Реката е вечния живот, който Бог ни дава;
  • Реката е изпълването със Святия Дух.

Затова в Ефесяни 5:18 ап. Павел ни напомня:

18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;

Той не е вино. Той е вода на Живот. Той е Реката. Затова, нека бъдем изпълнени с Него и да бъдем част от РЕКАТА!

Сподели във Фейсбук...