РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ

Матей 5:9

В Своята „проповед на планината“ Господ Исус каза (Матей 5:9):

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Той не каза, че са щастливи миролюбците, или мирните, или имащите мир. Но каза, че Божии чада ще се нарекат онези, които създават, творят мир. Миротворството не е бягство от проблема, не е пасивност или примирение. То е търсене на разрешение на възникналите конфликти. Бог е най-големия миротворец. Той ни примири със Себе Си. И това примирение беше толкова важно за Него, че за да го постигне Той пожертва Своя единороден Син. В това Бог ни остави пример – пример, че инициативата за разрешаването на конфликта трябва да бъде наша.

В моята пастирска практика аз непрекъснато се сблъсквам с конфликти – конфликти от най-различно естество. Затова през годините съм бил много внимателен за поучения по този въпрос. Търсил съм процедура, която да следвам при възникване на конфликт и сега ще споделя с вас това, до което съм достигнал. Принципите, които ще споделя са опитани в реалния живот и съм сигурен, че ако ги възприемете и започнете да ги прилагате във Вашите взаимоотношения, ще виждате повече и повече разрешени конфликти – нещо, което означава повече и повече победи над дявола.

КОНФЛИКТИТЕ – ОРЪЖИЕ НА САТАНА

Конфликтите са едно от най-силните оръжия на Сатана. Ап. Павел знаеше това много добре. Затова в 2 Коринтяни 2:10-11 той написа:

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, 11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Ап. Павел не искаше възникналия конфликт да продължава да бъде използван от Сатана за разрушаване на Божието дело. Затова направи всичко възможно проблемът да бъде разрешен – той прости с цел единството да бъде възстановено.

Тактиката на Сатана е „Разделяй и владей!“. Когато Исус изгонваше демони, фарисеите го обвиниха, че той го прави „чрез началника на демоните“. Тогава Исус им обясни (Лука 11:17):

Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си пада.

С други думи, демоничните началници не биха се борили срещу собствените си колеги. Сатанинското царство не е разделено. За съжаление не можем да кажем същото и за църквата. Разделението против себе си е унищожително. В Галатяни 5:15 ап. Павел казва:

Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите!

И интересното е, че не големите конфликти разрушават и събарят църквата. Това, което пречи са малките конфликти. Те са като сухопътни мини за многократна употреба. Едни и същи неща излизат на повърхността отново и отново. Поради тях хората не си говорят, клюкарстват един за друг, прекратяват служението си и т.н.

НИЕ НЕ СМЕ ПО-ЛОШИ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ИМАМЕ КОНФЛИКТИ

Какъв е нашия пропуск? Защо има толкова много конфликти в църквата? Ние приемаме за дадено, че църквата е Божие общество на любов и в нея просто не би трябвало да има конфликти. Затова, когато се появят, ние се опитваме да ги игнорираме. Постъпваме като щрауси, които когато видят опасността, заравят главата си в пясъка. Това обаче не е разрешение.

Трябва да променим мисленето си. Конфликтите са неизбежни. Те са част от падналото човечество. Те присъстват и в църквата. Библията е пълна с описание на конфликти. Тя започва с конфликт – този между Бог и Сатана, между Бог и Адам. След това конфликта около Вавилон, конфликта между Авраам и Лот, Сара и Агар, Яков и Лаван, Йосиф и братята му, Давид и Саул и т.н. В Новия Завет също четем за много конфликти – между Исус и фарисеите, между самите ученици. По-нататък в посланията четем за конфликтите на коринтяните, спречкването между Петър и Павел, напрежението между Еводия и Синтихия и т.н.

Ние не сме по-лоши поради това, че имаме конфликти. Конфликтът е част от грешния свят в който живеем. Конфликтът е нещо естествено за състоянието в което се намираме. Сам по себе си той не е белег за духовен провал. Духовното поражение се случва тогава, когато не се справим с конфликта по правилния начин.

Преди да преминем към самата процедура за разрешаване на конфликти бих искал да се спрем за момент на анатомията на конфликта.

АНАТОМИЯ НА КОНФЛИКТА

Всеки конфликт следва един и същ цикъл. Фазите в него са едни и същи. Различна е само тяхната продължителност.

1. СЪЗДАВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕ

Конфликт започва тогава, когато се появи чувство на загуба на нещо, независимо дали тази загуба е реална или предполагаема. Какво значи „чувство на загуба“? Някой е казал или направил нещо, което по някакъв начин ни е ощетило – или е засегнал нашето достойнство и репутация; или ни е подразнил; или сме изгубили нещо – каквото и да е. Преди всичко между нас е било наред, царувало е спокойствие, а сега се е появило напрежение. С други думи, били сме „засегнати“.

Трябва да осъзнаем откъде идват конфликтите. Някой е казал: „Ако станеш сутрин и не се сблъскаш с дявола, значи си тръгнал в една посока н него.“ Как действа Сатана? Чрез наранена гордост. Той шепне в ухото ни: „Този човек има нещо против теб. Той не те уважава.“ И когато засегне гордостта ни се изпълнява Притчи 13:10:

От гордостта произхожда само препиране…

Със всяка следваща фаза разрешаването на конфликта става все по-трудно и по-трудно. Най-лесния начин да се справим с конфликта е именно тук – в неговата първа фаза. След това „зацикляме“ и нещата се усложняват. Може да имаме много причини да чакаме, но трябва да знаем, че колкото повече се бавим, толкова повече положението ще се влошава.

Справянето с конфликта започва с признаването на съществуването му. В началото той е като ухапване от комар.Всичко, което трябва да направим в този момент е да отидем при този, който ни е засегнал и да му кажем: „Чувствам, че нещо започва да застава между нас. Дай да се изясним…“ Забележете, че трябва да отидем лично. Не можеш да разрешиш конфликт с писмо или по електронната поща.

2. ДИЛЕМА НА РОЛИТЕ

Втората фаза в развитието на конфликта е дилемата на ролите. Ако конфликтът не бъде разрешен още при самото си създаване, той започва да се задълбочава, и в нас се появява една несигурност по отношение на това какви всъщност са нашите взаимоотношения с този с когото сме в конфликт. Казваме си: „Мислих си, че бяхме приятели, но дали неистина е било така?“ По принцип ние имаме голям брой неизговорени съмнения, но в тази фаза на конфликта нашата несигурност по отношение на характера на взаимоотношенията ни се увеличава драстично.

В първите два етапа ние си задаваме много въпроси:

  • Какво се случи?
  • Защо той каза това и това?
  • Не осъзнава ли, че неговите действия към мен са несправедливи?
    След втория етап въпросите приключват. Решението е взето и започва „въоръжаване и подготовка за война“.

3. СЪБИРАНЕ НА НЕПРАВДИ

В тази фаза на конфликта започваме да си съставяме списък от лошите неща, които този човек ни е направил. Това е като събиране на амуниции за война. Припомняме си всички грешни стъпки на другия – всичко с което ни е онеправдал, за да можем да ги използваме срещу него. На този етап спираме да разговаряме и може би започваме да разговаряме с трето лице. Нещо, което е огромна грешка, защото усложнява и задълбочава конфликта. При включването в конфликта на повече хора, той се разраства и се превръща от личен в обществен. Точно за това е особено важно клюкарските връзки в църквата да бъдат разрушени.

Тази фаза на конфликта продължава до онзи момент в който една от страните прецени, че е събрала достатъчно „патрони“ за да победи. В същото време всяка от страните се опитва да се оневини, да оправдае действията си и по възможност да прехвърли цялата вина върху другия.

В първите два етапа ние сме концентрирани върху конкретни действия и думи, в третия вече започваме да засягаме личността на човека – не само какво е направил, но какъв е той самия.

4. ЯВНА КОНФРОНТАЦИЯ

На този етап „битката“ започва. Това е голямата караница. Понякога единият от участниците в конфликта може да бъде изненадан. Когато не знаем с какво сме наранили или обидили другия а той го е таил дълго време в сърцето си, за нас конфликтът може да започне направо от тук.

При явното противопоставяне ние изстрелваме всичките си патрони наведнъж. Това е като изригване на вулкан. Споменават се неща, които може и да нямат нищо общо с първоначалния конфликт. Просто противникът атакува и ние контраатакуваме. Няма значение как е започнала войната. Трябва да бъде спечелена… Тази фаза обикновено завършва с трайни и тежки поражения. Положението е „като след война“.

5. ПРЕНАСТРОЙВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО

Пренастройването на взаимоотношенията може да стане по два начина:

  • Нездравословен – развод, напускане на църквата, прекратяване на взаимоотношенията и т.н.
  • Здравословен – изясняване, извинение, търсене на нови начини да работим заедно. Конфликтът може да бъде и нещо добро, защото може да доведе до вземане на нови, положителни решения. Освен това той може да ни помогне да се нагодим или приспособим един към друг така, че занапред нещата между нас да тръгнат значително по-гладко.

ПРИНЦИПИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

1. ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

  • Нека за момент да оставим проблема настрана и да потвърдим, че си принадлежим един на друг, че сме от един отбор.

Този принцип ще ни помогне да разрешим дилемата на ролите в положителна посока, ще омекоти гнева ни, ще ни накара ако е нужно да отстъпим и да простим, за да запазим взаимоотношенията си.

Във Филипяни 4:2-3 се казва:

2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа. 3 Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климент, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Явно между Еводия и Синтихия е съществувало някакво разминаване, спречкване или конфликт. Но ап. Павел им напомня, че те и двете първо са сестри по вяра, а после и съработнички в делото на благовестието. Те са били участнички в екипа на ап. Павел и враждата помежду им едва ли би допринесла за успеха за общата им кауза.

Когато сме в конфликт, ние никога не трябва да забравяме нещата, които ни свързват – това, че сме от едно семейство, че имаме един и същ Небесен Баща, че сме били изкупени от греха с една и съща драгоценна кръв, че имаме една и съща обща цел – напредъка на Божието царство, че сме части на едно и също тяло – църквата, чиято глава е нашия Господ Исус Христос. Знаейки, че си принадлежим, ние заставаме в позиция от която по-лесни бихме могли да разрешим конфликта помежду си. Нашият истински противник не е брат ни или сестра ни, или брачния ни партньор, а противникът на душите ни и неговите подчинени.

2. ПРИНЦИПЪТ НА ЧЕТИРИТЕ ДНИ

  • С проблема трябва да се справим колкото се може по-скоро, като крайния срок е четири дни.

Разбира се това не означава, че трябва да чакаме те да минат, а да не допускаме отлагане. Много от нещата които казваме и правим създават напрежение. Въпросът е не да чакаме докато „се вмиришат“, а бързо да ги разрешаваме. Най бързо и безболезнено даден конфликт може да се разреши докато е пресен, докато още е в самото начало. Идеята за четирите дни идва от Йоан 11:39 където, когато Исус казва на юдеите да отместят камъка от гробницата на Лазар, сестра му Марта възразява:

Господи, смърди вече, защото е от четири дни…

Приложено за конфликтите това означава, че ако не се справим с проблема в колкото се може по кратък срок, той ще започне да разрушава и разлага (може би и необратимо) нашите взаимоотношения. В положителна светлина в Ефесяни 4:26-27 ап. Павел ни увещава:

26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; 27 нито давайте място на дявола!

За да се справим с конфликта трябва да си съставим план за разговор. В Матей 5:23-24 се казва:

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава ела и принеси дара си. 25 Спогаждай се с противника си по-скоро…

Тук Исус ни казва, че трябва да сме готови да поемем инициативата без значение дали сме виновни или потърпевши. Конфликтите не се разрешават автоматично, нито се разрешават сами. Нужен е целенасочен разговор. Кога? Веднага! Колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще ни бъде.

3. ПРИНЦИПЪТ НА ПЪРВАТА ДУМА

  • Първата дума за конфликта трябва да бъде отправена към този, който ни е подразнил, огорчил или обидил, а не към съпругата ни или някой наш близък приятел.

Такава е Господната заповед в Матей 18:15:

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самичък.

Първата дума трябва да е отправена към онзи, който ни е онеправдал, а не към някой друг! За съжаление ние правим точно обратното. Ако някой ни засегне, ние веднага споделяме това с някой, който „ни разбира“. Правим го за да „ни олекне“. Но всъщност го правим от егоизъм. Ако спазваме този принцип, обаче, това ще ограничи развитието на конфликта и ще му попречи от конфликт между двама, да стане конфликт между трима, конфликт между семейства, между комшии, или дори между църкви.

Когато отиваме на срещата е много важно да атакуваме проблема, не личността. Ако ще обвиняваме, по-добре да не отиваме на срещата. Ние не можем да променим хората, а само тяхното поведение. Освен това, когато достойнството на даден човек е засегнато, той е склонен по-скоро да се защитава, отколкото да се държи конструктивно. Когато разговаряме трябва да внимаваме да не бъдем саркастични, да не използваме нараняващи думи, а само това, което назидава. В Ефесяни 4:29 се казва:

29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

4. ПРИНЦИПЪТ НА ОБЩИЯ ЕЗИК

Много конфликти се зараждат поради това, че като че ли си говорим на различни езици. Казали сме нещо и човекът насреща го е възприел като обида, а ние не сме имали намерение да го засегнем. Затова:

  • Не трябва да си мислим, че този с който сме в конфликт си мисли същото, което и ние. Трябва да обясняваме мотивите си и да изясняваме какво сме имали в предвид с думите си.

Това, което ще ни помогне в процеса на разрешаването на конфликта е да се поставим на мястото на другия. Когато сме ядосани, ние мислим само за себе си, но Бог желае да мислим и за другите и техните чувства. В Яков 1:19 апостола казва това съвсем практично:

Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Този принцип ни насърчава да се изслушваме един друг, да дадем на нашия опонент ясно да изрази мнението и становището си. Възможно е когато изясним намеренията си нашите взаимоотношения да се изгладят автоматично и конфликта помежду ни да бъде разрешен. Говоренето на „един и същ език“ облекчава комуникацията и увеличава разбирането помежду ни. Една от ползите от конфликта е, че в процеса на разрешаването му ние се опознаваме по-добре.

5. ПРИНЦЪПЪТ НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТУНЕЛА

Когато сме ядосани, ние достигаме до едно „тунелно виждане“ виждаме само един изход и обикновено той е най-неправилния. Затова,

  • трябва да се опитаме да излезем от ограничението на „тунела“ и да видим, че за разрешаването на конфликта има повече от една възможност.

По време на конфликт винаги има два основни приоритета – запазване на взаимоотношенията и постигане на целите. По отношение на тези два показателя има пет възможности:

  • Заради важността на целите, да сме готови да пожертваме взаимоотношенията си;
  • Да отстъпим от постигането на целите си заради запазването на взаимоотношенията си;
  • Да пожертваме както взаимоотношенията, така и целите си, само и само да избегнем конфликта;
  • Да достигнем до някакъв компромис както по отношение на целите си, така и по отношение на взаимоотношенията си – да пожертваме част от тях, но и да постигнем част от тях;
  • Чрез поведение на сработване и партньорство да намерим такова решение, което да удовлетворява и двете страни. По този начин можем както да постигнем целите си, така и да запазим взаимоотношенията си.

Всяка една от тези реакции може да бъде разумна в различни ситуации затова трябва добре да преценим нещата и да видим коя от тях е най-удачна за дадения случай.

6. ПРИНЦЪПЪТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО

Завещанието е последната воля на даден човек – само то има значение, а не какво е било преди това.

  • След като разрешим конфликта, нека да го забравим и да помним единствено последните думи, които сме си казали.

Това ще ни помогне да бъдем като Бог – не само да простим, но да простим и да забравим. Така взаимоотношението ни с дадения човек ще може да бъде наистина възстановено.

Сподели във Фейсбук...