ПРОСТО ГО ЗАДАЙ – 2 – АЛТЕРНАТИВИТЕ

По поучение на Анди Стенли (JustAskIt.org)

Заглавието на тази серия от поучения е „ПРОСТО ГО ЗАДАЙ“. Тя се нарича така, понеже се занимава с един-единствен въпрос, който е приложим за почти всичко. Нашето желание е това да стане въпросът, който всеки един от нас да си задава до края на живота си, и особено в различните стадии на живота си. Защото във всеки следващ стадий от живота ни този въпрос има значение в една по-различна обстановка и ситуация. Той осветлява ситуацията и ни помага да вземаме правилни решения. Ако го задавате, този въпрос може да ви спести много пари, много време, и най-важното, много сълзи. Може би най-голямото съжаление в живота ви би могло да бъде избегнато, ако бяхте задали този единствен въпрос и бяхте подействали върху отговорът който си давате на него. Въпросът е „Как да постъпя мъдро?“. Миналата седмица ние разгледахме този въпрос, разнищихме го и се опитахме да го направим триизмерен – зададохме го в три различни измерения в живота ни – в светлината на нашето минало, настояще и бъдеще. Направен триизмерен, въпросът изглежда така: „В светлината на опитът, който съм придобил в миналото си, в светлината на моите настоящи обстоятелства, в светлината на надеждите и мечтите ми, какво е мъдро аз да направя?“. Ние говорихме затова, че моето минало не е твоето минало и твоето минало не е моето минало и че всеки един от нас трябва да отговори на този въпрос според опитът, който той лично е придобил. В светлината на това, което вече ми се е случило – какво е мъдро аз да направя? Нашите настоящи ситуации също постоянно си променят – ти може би току що си се оженил, или пък си започнал нова работа, или пък току що си успял да се освободиш от зависимост. Каквото и да е – в светлината на твоята настояща ситуация, какво е мъдро – не за всички – а лично за теб да направиш? И накрая ние говорихме за нашите бъдещи планове и надежди. В светлината на това къде желая да бъда един ден финансово, в светлината на това как бих желал да изглежда моя брак един ден – в светлината на моите бъдещи надежди и мечти какво е мъдро аз да направя? Защото твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеше е различно от това на всеки друг и то е уникално лично за теб. „В светлината на моето минало, настояще и бъдеще какво е мъдро аз да направя?“ Това е въпросът. Не просто какво е правилно, а какво е мъдро. Какво е мъдро е по-добро от това какво е правилно. Какво е мъдро е по-добро от това, какво е законно. Не просто какво бих могъл да понасям или с какво бих могъл да мина. Въпросът е „Какво е мъдро аз да направя?“.

И спомняте ли си, аз ви дадох домашна. Каква беше тя? Просто да задавате въпроса. Не да правите нещо друго – не да правите мъдрото нещо, а просто да задавате въпроса. Казах, че ти си дължиш на самия себе си да знаеш отговорът на този въпрос. И ако ти си го задаваш преди да вземеш решение за всяка покана, за всяка възможност, която се отваря пред теб, за всяко финансово решение, което вземаш – и ти решиш: „Аз вече зная какво е мъдро за мен да направя, но няма да го направя.“. Това е важно – така ти научаваш нещо за себе си. Научаваш – и това е малко грубичко, но това е част от моята отговорност да ти го кажа – научаваш нещо много важно за себе си. И ето какво е то: ти не мислиш за собствените си интереси, ти не действаш в интерес на това, което е най-добро за самия теб. И е добре да знаеш това за себе си – че ако ти знаеш какво е мъдро да правиш, а не го правиш – ти не действаш в собствен интерес. И може би е добре да си зададеш и следващия въпрос: „Ако аз не мисля за това, което е най-добро за самия мен, тогава кой ще мисли за мен?“. Но, това е нещо, което дължим на самите себе си – за всяка покана, за всяка възможност, за всяко решение, което вземаме – ако аз избирам да бъда мъдър – какво е мъдро аз да направя? Как да постъпя мъдро?

Днес ще разгледаме някои възможности. Защото, очевидно, вие не сте длъжни да правите това, което ви казвам или дори това, което Писанията ни казват. Защото, Бог е поверил живота на всеки един от нас в нашите собствени ръце – дал ни е свободна воля. Но днес ние ще разгледаме възможностите, за които говори Соломон в книгата Притчи. Соломон беше най-мъдрия човек, живял някога на тази земя. Той беше толкова мъдър, че дори други царе от далечни царства идваха при него, за да търсят отговори на трудните въпроси, които го вълнуваха. Той написа книгите Притчи, Еклисиаст и Песен на песните. И отделно от това, че те са Божие Слово, те са три невероятни древни литературни произведения, които са пълни с прозрение и разбиране за живота.

В Притчи Соломон говори за четири вида хора. Първо са мъдрите. Това са тези, които мислят за миналото, настоящето и бъдещето и постъпват мъдро. Овен тях, обаче, има още три категории хора, за които се говори в книгата Притчи. И искам да ви предупредя, че за вас това може да бъде обидно – това, което ще кажа след малко. Като свършим, можете да ми се сърдите, но въпреки това, аз бих желал вие да чуете това. Но ви предупреждавам, че за вас това може да бъде обидно, защото, ако вие не избирате да постъпвате мъдро, тогава вие неизбежно попадате в останалите три категории. Защото има само четири категории – или постъпваш мъдро или попадаш в останалите три категории. Не знам дали сте се замисляли за това, но отстъпването от мъдростта неизбежно води към нещо друго. И много от вас може би никога не сте се замисляли към какво се приближавате, когато отстъпвате от мъдростта. Ако ти казваш: „Аз знам, какво е мъдро да направя, но няма да го направя. Аз знам, какво те казват, че е мъдро да направя, но аз не им вярвам.“ Тогава ти попадаш в категорията на идиотите. Ако тук поставим три стола, които символизират трите възможности, които Соломон описва в книгата Притчи. И, ако вие не избирате да постъпвате мъдро, тогава вие трябва да разпознаете на кой от тези три стола неизбежно вече седите. Редът в който ще разгледаме трите възможности не е редът по който те се срещат в Словото. Просто ще ги подредим по един логичен ред с цел по-доброто им представяне.

ПРОСТИЯТ (Притчи 14:15)

Първата възможност, за която ще говорим е простият или глупавият човек. Причината поради която той е прост е не защото не желае да бъде мъдър, а просто защото е млад и неопитен. Простият човек е наивен, той е невеж, той е глупав. В някои стихове на Притчи простият човек е наречен „глупав“. Простият човек е глупав. Той си няма и на представа какви възможности има пред себе си. Той не е лош, не е зъл, не се опитва сам да си съсипе живота. Просто е невеж и наивен. Липсва му опит. В Притчи 14:15 се казва:

15 Простият вярва всяка дума,
А благоразумният внимава добре в стъпките си.

В този стих се говори за „простият“. Така че, тези категории, за които говорим не са измислени от мен – те са библейски категории.

В една от нейните песни, която описва преживяванията на една първокурсничка в университета, Тейлър Суифт, която е американска певица, казва следното: „Когато си на петнадесет и някой ти казва, че те обича, ти ще направиш какво? … Правилно! … Ще му повярваш.“ Ако си момиче на петнадесет и някое момче ти каже, че те обича, ти ще му повярваш – не защото си тъпа, не защото нещо не е наред с теб, не защото си лош човек. Ти ще му повярваш, защото си на петнадесет. И това не е критика. Това е предупреждение. Проблемът на простият е липса на опит.

Най-добрият пасаж, който Соломон е написал като описание на простия е може би Притчи 7:6-27. В този пасаж той описва един млад човек, който попада в една огромна бъркотия, в един капан. Това, което се случва е като сцена във филм в който чувате музиката във филма – „саунд трака“ и виждате, че главния герой е на път да направи нещо страшно глупаво, и на вас ви се иска да му извикате, така че да ви чуе: „Не го прави!“. Но ако наистина го направите, човекът, който стои до вас може би ви погледнал изумено и би ви казал: „Спокойно, това е просто филм“.

6 Понеже, като погледвах през решетките
На прозореца на къщата си,
7 Видях между безумните,
Съгледах между младежите,
Един млад, безумен човек.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й,
И отиваше по пътя към къщата й.
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери,
В мрака на нощта и в тъмнината.
10 И посрещна го жена,
Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 (Бъбрица и упорита, –
Нозете й не остават вкъщи
12 Кога по улиците, кога по площадите,
Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Като го хвана, целуна го
И с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви,
Днес изпълних обреците си,
15 Затова излязох да те посрещна
С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Постлала съм легло с красиви покривки,
С шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си
Със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори.
Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът ми не е у дома.
Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си,
Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга,
Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна подире й,
Както отива говедо на клане,
Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, –
Както птица бърза към примката,
без да знае, че това е против живота й.

Младежът в Притчи 7 си мисли, че е тръгнал на някъде, където ще си прекара добре. Но Соломон казва, че той е тръгнал като теле към кланицата, като луд към смъртта си, като птица към капана си. Тя си мисли, че там има храна, но всъщност има капан. С други думи, че това, което този младеж си мисли, че ще бъде добро, всъщност ще бъде зло, ще бъде лошо. И ние, които сме по-възрастни и четем какво се случва с този младеж си казваме: „О, ти си толкова наивен! Толкова си невеж! Толкова си прост!“ Тук не става въпрос за това, че си лош, а просто за това, че ти липсва опит.

Начинът по който простият човек отговаря на мъдростта е следния: „Нищо няма да ми се случи. Всичко ще бъде наред.“. Но аз искам да те попитам: „Как можеш да ми гарантираш че всичко ще бъде наред и че нищо лошо няма да се случи? Как можеш да ми гарантираш бъдещето? Защото, ако ти знаеш каква е тайната за гарантиране на бъдещето, ние ще можем да станем много богати от нея.“ Младите казват: „Нищо лошо няма да ми се случи!“, а старите, тези, които имат опит, мислят за всички възможни лоши неща, които биха могли да се случат в ситуацията към която този млад човек се е насочил.

Друго нещо, което казват простите или глупавите е: „Мога да се справя с това.“ Виждаш ли ти си мислиш, че можеш да се справиш с това, но аз съм загрижен за теб, защото, когато аз бях на твоето място, аз не успях да се справя много добре с тази ситуация. Аз съм загрижен, защото може би по-големият ти брат не се справи много добре, когато той беше в тази ситуация. Аз съм загрижен, защото светът е пълен с хора, които страдат от последствията на това, че не са се справили много добре с тази ситуация. Така че, трябва да бъдем внимателни.

Друго нещо, което казва простият, когато ти го съветваш е: „О, ти прекаляваш с притесненията си.“ Знаеш ли защо родителите реагират прекалено остро на някои неща? Не защото просто са родители, а защото те мислят за бъдещето. „Когато си на петнадесет и някой ти каже, че те обича, ти ще му повярваш.“ Защо? Защото си на петнадесет. Това не е лошо, просто нещата стоят по този начин. Ако си под двадесет и една, ти нямаш опит. И всички ние които сме над двадесет и една, ние ти завиждаме, защото ти си млад, ти си в силата си. И искаме да бъдем като теб, но не можем. Но ти, който си млад и който си неопитен, ти, който може би си в позицията на простия и лесно могат да те излъжат – ти трябва да внимаваш и да мислиш за последствията.

Например, ти не се страхуваш от дълговете по начинът по който ние се страхуваме от дълговете, защото ти не си бил в ситуация, когато дотолкова си затънал в дългове, че си станал роб на банките и да нямаш пари да си платиш наема или дори да си купиш хляб. Ти нямаш опит да знаеш какво е да си пристрастен към нещо и да си негов роб до такава степен, че да знаеш, че то те убива, но въпреки това да продължаваш да го правиш, просто защото не можеш да се освободиш от тази зависимост. Ти не знаеш какво е сърцето ти да бъде до такава степен разбито, че да не можеш никога повече да се довериш на друг мъж или на друга жена. Ти не знаеш какви могат да бъдат последствията от това да злоупотребяваш с твоята сексуалност и да я увредиш до такава степен, че да достигнеш до момент в който просто вече да не можеш да изпиташ интимност с твоя брачен партньор. Просто никога не си бил там. И ние не искаме ти да стигаш там. Така че, когато някой, който е по-възрастен и по-опитен от теб ти каже нещо, което смята, че е мъдро, осъзнай, че ти нямаш неговия опит и просто му се довери.

Добрата новина е, че ти можеш да имаш нещо, което ние останалите сме нямали, нещо, което бихме искали отново да имаме възможност да имаме, но нашето време е отминало. Но, ти можеш да имаш и двете – и предимството на младостта и предимството на опитът и мъдростта – едновременно. И младост и мъдрост едновременно – това е най-доброто. Ти не трябва да допускаш това, че си прост, наивен и неопитен да съсипва живота ти. Ти можеш да имаш и двете – да имаш младостта си и заедно с нея да имаш и мъдрост. Но, за да имаш мъдрост, ти ще трябва да я търсиш. Тя няма да дойде в теб от само себе си. Ти ще трябва да питаш за нея, защото не си живял достатъчно дълго, за да знаеш кое е най-доброто за теб. Знам, че това може да е обидно за тези от вас, които сте по-млади, но това е начинът по който стоят нещата и ако вие го приемете, след време ще ми бъдете благодарни за това.

В Притчи 1:1-4 се казва защо е написана тази книга. Ние съветваме всеки млад човек да чете по една глава от тази книга всеки ден и да размишлява върху нея, за да придобие мъдрост.

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука,
За да разбере благоразумни думи,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване,
В правда, съдба и справедливост,
4 За да се даде остроумие на простите,
Знание и разсъждение на младежа…

В ст. 4 се използва едно изразно средство, което се нарича паралелизъм. Това означава, че първият ред и вторият ред на този стих са паралелни или имат едно и също значение. От това можем да заключим, че остроумието от първият ред е равносилно на знание и разсъждение, а простите са младежите. Така че, не ми се сърдете, но ако искате да станете от стола на простите, трябва да търсите мъдрост.

И накрая, това е което искам да ви кажа на вас, простите. Знам, че това е може би обидно за вас, да ви наричам „прости“, но това, както ви казах е библейска категория и всички ние сме попадали, а и в някои области може би все още сме в нея. „Не разменяйте това, което искате най-много за това, което искате в момента.“ Много от нас бихме искали, ако можехме да се върнат назад във времето, когато сме вземали решения за живота си, на които берем плодовете и до днес, и да можехме да вземем тези решение с мисълта за това какво е мъдро да направим в светлината на нашите бъдещи надежди и мечти. Ако ние мислехме за това, ако ние бяхме фокусирани върху нашето бъдеше, тогава ние не бихме разменили това, което сме искали в момента за това, което сме искали най-много. Така че, ако ти искаш нещо най-много, не го разменяй за нещо, което искаш сега

И накрая, когато говорим за простите, нека отново да ви повторя, че вие можете да имате и двете – и скъпоценността на младостта, за която всички ви завиждаме, и скъпоценността на мъдростта едновременно. Но вие ще трябва да търсите мъдростта. Ще трябва да откажете да се носите по течението на вашата култура и да правите неща, които никой от вашите приятели няма да ви насърчи да направите. За всяка възможност, покана и решение, което трябва да вземете, ще трябва да спрете и да си зададете въпроса: „В светлината на опитът, който вече съм придобил, в светлината на моите сегашни обстоятелства и моите бъдещи надежди и мечти, какво е мъдро аз да направя?“

БЕЗУМНИЯТ (Притчи 26:11)

Така че, ако ти не седиш на стола на мъдрия, неизбежно седиш на един от другите три стола, и може би, това е стола на простия. Но има още една възможност. Втората категория, за която говори Соломон е безумния. Така че, вторият стол е столът на безумния. Разликата между простият и безумният е, че безумният знае какво ще последва, но не го е грижа за последствията. Ако ти разговаряш с безумния, твоят разговор с него би изглеждал така:

Знаеш ли, че това което правиш, ще те нарани?
Да.
А ще го направиш ли?
Да.
Защо?
Защото не ми пука за последствията.

Това правят безумните. Такива хора вече имат опит – те не са в положението на простите. Те знаят какво ще се случи, понеже са правили подобни грешки в миналото си. Но въпреки това, те желаят да повторят действията си, понеже не ги е грижа за последствията. Соломон нарича такива хора „безумни“. Някои от вас ме слушат точно сега и аз мога да доловя мислите ви. Вие разбирате, че сте в позицията на безумния – правите нещо отново и отново, макар да знаете какви ще бъдат последствията – но си казвате: „Не ми пука. Аз съм безумец. Жена ми вече го знае. И ако искаш да знаеш, ние вече говорихме за това.“. Тя ти казва да не правиш това отново, понеже знаеш какво ще последва, но ти пак го правиш. Но ето какво ти казва Соломон, човекът, който е имал повече пари отколкото ти някога си сънувал и е правил неща, които дори не можеш да си представите, така че той е едно-две стъпала над теб. Ето какво казва той. Зная, че е обидно за теб, но ето какво казва той (Притчи 26:11):

11 Както кучето се връща на бълвоча си,
Така безумният повтаря своята глупост.

Можете ли да си го представите? Преди време имахме куче, което се казваше Джина и тя правеше тези неща. Първият път, когато я видях да прави това нещо, бях шокиран. Виждате ли тази картина в главата си? Виждали ли сте куче, което да го прави – куче, което се връща при повърнята си и започва да я ближе? Истина е. „Кучето се връща при бълвоча си.“ И точно по същият начин безумният повтаря глупостта си. Ако ние разговаряме с него, можем да му кажем:

Последният път, когато го направи, спомняш ли си какво се случи?
Да. Бях там.
И ще го направиш отново?
Да.
Защо?
Ами защото аз съм безумец и това е което правят безумците. Ние се връщаме отново към бъркотията, която сме създали и си я повтаряме.

В Притчи 10:23 Соломон казва:

23 Злотворството е като забавление за безумния.

Ако ние му кажем:

Не си ли спомняш колко време ти отне да се възстановиш, от ужасната ситуация в която беше попаднал преди?

Той казва:

Да, спомням си, но беше забавно!

Това може да бъде някое младо момиче, което се опарило от влюбването си в някой безделник, който я е зарязал и сега тя се влюбва отново в някой, който не може да се справя с живота. И родителите й казват:

Не си ли спомняш какво се случи предишния път? Не си ли спомняш, как се опари.

А тя казва:

Да, спомням си. Но, беше приятно, беше готино, беше забавно.
Но това е като да се върнеш при повърнята си.
Не. Не е повърня. Това е „забавление“!

Това е „забавление“, защото за безумният да повтаря собствената си глупост е „забавление“ (Притчи 10:23)!

23 Злотворството е като забавление за безумния.

Ти може би се мислиш, че това не се отнася за теб. Но, задръж за малко. Ако ти имаш област в живота си за която казваш: „Знам, че е погрешно, но въпреки това ще го направя.“, Соломон ще ти каже, че ти си безумец, защото това е, което правят безумните. Безумецът знае разликата между правилно и неправилно, но просто не му пука дали това, което прави е добро или зло. Безумецът дори знае какви ще бъдат последствията от това, че ще извърши нещо погрешно. Но не му пука. Ако сте съдия и виждате едни и същи хора във вашата съдебна зала, които са там отново и отново и отново и са станали рецидивисти, те не са там, защото са прости или наивни. Те са там, защото са безумни.

Ако имаш навици, които бавно унищожават тялото ти, ти си безумец. И ти можеш да ми кажеш: „Ти ме наричаш безумец!? Никога повече няма да стъпя в църквата ти.“ Да! Ще стъпиш! И знаеш ли кога? Когато бъдеш изцелен от безумието си. Лекът или лечението за простият е времето. Ако ти си в положението на простия, с времето ти ще придобиеш опит – ще помъдрееш. Въпреки, че като млади може да сме наивни и невежи, накрая ние порастваме и разбираме, че „Когато си на петнадесет и някой ти каже, че те обича, ти не трябва непременно да му повярваш. Разбрах. Пораснах“. За съжаление, обаче, лекът за безумният не е просто времето, а трагедията – когато нещо трагично се случи в живота му. Това е, което казва Соломон. Това е, което и ние, които сме с повече опит сме видели. Ти не можеш да учиш безумният. Какво да му говориш? Той вече знае всичко. Ти можеш да му кажеш: „Не знаеш ли, че едно плюс едно е равно на две.“ А той казва: „Зная!“. За съжаление, обаче, на него не му пука. И когато той постъпва глупаво отново и отново, той стига до положение, което се нарича трагедията, положение, което Божието Слово нарича „бедствие“.

И за тези от вас, които седите на стола на безумния, тези от вас, които казвате: „Не ми пука.“, ето още нещо, което е добре да знаете. Това, разбира се, няма да ви промени, ако продължавате да бъдете безумни и не помъдреете. Вие може да си мислите: „Но, чрез това, което правя, аз не наранявам никой друг – само себе си.“ Но това, което става всъщност става е, че твоето безумие те заслепява за собствения ти егоизъм. Защото в Притчи 13:20 Соломон казва:

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър,
А другарят на безумните ще пострада зле.

„Другарят“ на безумния е този, който е в неговата компания. Това може да бъде съпругът, съпругата, бащата, майката, братът, сестрата, работодателят, приятелят на безумният. Трагедията на безумният е в това, че когато той страда, не страда само той, а и всички около него. Така че, ако ти си безумен, ти несъмнено ще нараниш и други около те. И тогава ти можеш да кажеш: „Ама аз не го направих нарочно – без да искам!“ Така е, но въпреки това продължава да боли. Защото Соломон казва, че „другарят на безумните ще пострада зле“. Ето защо родителите ви – на тези, което сте по-млади – са особено чувствителни за това кои са вашите приятели. Защото, моето дете може да бъде най-мъдрото дете на света. Но ако то е приятел на безумен – какво се казва: „другарят на безумните ще пострада зле“. Те ще пострадат. Защо? Защото на безумните не им пука. И ако на тях не им пука за собственото им тяло, на тях няма да им пука и за твоето тяло. И ако на тях не им пука за собствените им финанси, последното нещо за което ще ги е грижа са твоите финанси. И ако на тях не им пука за тяхното бъдеще, последното нещо, за което ще им пука е твоето бъдеще. Безумният казва: „Знам, знам, знам… Но на кой му пука? Нека просто да го направим.“

Така че, нека да си помислим тази сутрин, в коя категория сме попаднали? Дали сме в категорията на простият и глупавият. Дали сме в категорията на безумния, които си повтаря безумията или сме в третата категория.

ПОДИГРАВАТЕЛЯТ (Притчи 9:7-8)

Последната категория е човекът който не искате ви бъде работодател. Това е човекът за който не бихте искали да сте женени. Това е подигравателят или присмивателят. Подигравателят е безумец на стероиди, т.е., той е надут и увеличен още повече. Той не само, че знае разликата между добро и зло, и не го е грижа. Но, това е човекът, който ще се подиграва на онези, които постъпват правилно. Фактически, ние почти нямаме подиграватели в църквата. Защото, в момента, в който те чуят, че ти ходиш на църква, те ще започнат да ти се подиграват и да ти се присмиват за това. В момента в който го поканиш на църква, подигравателят ще ти каже: „Наистина!? На църква!? Това е велико, това е прекрасно! Ще дойда с теб на църква. И какво ще правим там?!“ и той ще започне да ти се подиграва. Това е човек, който е критичен, който е високомерен, който гледа на другите от високо. Той винаги ще се опита да те изкара извън баланс. Точно когато си мислиш, че си в добро взаимоотношение с него, той ще те изкарва извън баланс. Тези хора контролират разговора през по-голяма част от времето. Те знаят всичко… Ако работиш за такъв човек, ти винаги ще се усещаш, че като че ли нямаш здрава почва под краката си. Те винаги се представят за най-умния човек в стаята, а не са. Но, те използват знанието, което имат, за да контролират, контролират, контролират другите. Те са критични, критични, критични. И те контролират света в който живеят чрез непрестанното си критикуване на всичко около тях – чрез цинизъм и високомерие. Надявам се да не сте женени за човек, защото, ако сте – горко ви! А ако работите за такъв човек, просто ви съчувствам.

А, ако сте такъв човек, не само, че не ви е грижа за това, което казвам, вие вече сте решили какво ще ми кажете насаме. Може би дори вече провеждате този разговор в главата си. Защото, вие си мислите, че сте по-умен от мен.

Какво да правим с такива хора които са присмиватели или подиграватели? Вижте какво се казва в Притчи 9:7-8

7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам;
И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази.

Ти не можеш да го поправиш. Той дори ще те намрази, ако се опиташ да го коригираш. Може би докато четем тези стихове, вие вече се сещате за някой такъв. Той не ви изслушва, с него не може да се спори, и в момента в който започнете да говорите за нещо, което на него не му харесва, той скача върху вас. Защото той контролира разговора чрез цинизъм и подигравателно отношение и винаги си мисли, че е най-умният от всички. И аз отначало не исках да споделям това с вас, защото е толкова грубо, но Соломон, най-мъдрият човек на земята ни казва: „Такъв човек – присмивател – просто го изхвърли от живота си! Нищо не можеш да направиш за него. За него няма надежда.“ Това не го казва Бог, защото с Бог за всеки има надежда, но го казва го Соломон. „Казвам ти от опит: Ако имаш някой, около теб, който да е подигравател – желая ти късмет! Защото ти не можеш да го убедиш да се промени. Не можеш да му покажеш информация за която той да каже: „О, не знаех това!“, защото той знае всичко. Защото той е вкиснат от несигурност, чиста арогантност, или нещо, което е станало в миналото му и желае да контролира всички около себе си чрез цинизма и подгравателното си отношение. Той е подигравател, присмивател, и е почти невъзможно да имаш приятелски взаимоотношения с такъв човек.

Това беше третата категория. Така че, ако трябва да обобщим. Това е, което ни казва Соломон:

Коригирай простият и той няма да те разбере.
Коригирай безумния и той ще те игнорира.
Коригирай присмивателя и той ще те намрази.
Коригирай мъдрия и той ще ти благодари.

Мъдрият ще ти благодари, защото той търси да придобие разбиране. Той разглежда нещата в един по-голям контекст. Той знае какво знае и осъзнава какво не знае. Мъдрият е учащ се. Той постоянно се старае – или да стане по-добър – или ако е християнин – да се доближи повече и повече до неговия Небесен баща и да стане като Исус.

РЕЧТА НА МЪДРОСТТА (Притчи 1:20-33)

Рано или късно, всеки един който седи на който и да е от тези три стола ще се нуждае от мъдрост. Проблемът е, че ако ти седиш прекалено дълго на който и да е от тези три стола, ще дойде момент в който ти ще престанеш да разпознаваш мъдростта. Няма да можеш да чуваш мъдростта или да я намираш. Ситуацията ти може да стане безнадеждна. Не от гладна точка на Божията любов. Това няма нищо общо с това. Но има всичко общо с твоя опит като човешко същество. В самото начало на книгата Притчи, Соломон рисува мъдростта като жена, която върви по градския площад и тя вика: „Кой иска мъдрост? Кой иска мъдрост? Ела и си вземи! Ела и си вземи!“ И той олицетворява мъдростта, като жена, която призовава хората на улицата. И ние ще завършим, като прочетем първите стихове на книгата Притчи и вие се опитате да откриете себе си – къде сте в цялата тази схема. Дали седите на стола на простият, на стола на безумния или на стола на присмивателя? Това не е Бог, който говори в този пасаж – това е мъдростта. Соломон казва: аз съм наблюдавал различните хора на тази земя – наблюдавал съм простите, безумните и присмивателите. И той ни казва – ако ги наблюдаваш достатъчно дълго – ето какво се случва с тях (Притчи 1:20-21).

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците,
Издига гласа си по площадите,
21 Вика по главните места на пазарите,
При входовете на портите,
Възвестява из града думите си:

С други думи, мъдростта е на разположение на всеки, който я иска. И тя казва (Притчи 1:22):

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта?
Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си,
И безумните ще мразят знанието?

„До кога?“ – това е въпросът. Може би ще трябва да си го отбележите на календара – ще бъда безумен още една година и после ще престана. До кога? До края на живота си? И вижте, какво казва мъдростта (Притчи 1:23):

23 Обърнете се при изобличението ми.
Ето, аз ще излея духа си на вас,
Ще ви направя да разберете словата ми.

С други думи мъдростта е на разположение на всеки, който се покае и дойде при нея. Но вижте какво се случва с тези, които откажат да приемат поканата й (Притчи 1:24-32).

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате,
Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Но отхвърлихте съвета ми,
И не приехте изобличението ми, –

И тук е предизвикателството и предупреждението.

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие,
Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

Забележете какво ще се случи с безумните – „бедствие“, „страх“. И мъдростта им казва: „Когато не постъпвате мъдро и бедствието дойде в живота ви, аз ще ви се присмея! Защото вие имахте възможност, но не се възползвахте от нея! Присмиватели, вие ме отхвърляхте, но ще дойде ден, когато ще имате нужда от мен, а мен няма да ме има и тогава аз ще се присмея на вас!“

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря,
И бедствието ви се устреми като вихрушка,
Когато скръб и мъка ви нападнат,

С други думи мъдростта ни предупреждава: „Ако вие седите твърде дълго на стола на простия или на стола на безумния или на стола на присмивателя, вие ще трябва да си платите. Тогава ще искате да се върнете назад във времето и живота си, но няма да можете. И когато вие започнете да си плащате за това, че предпочитате да бъдете прости, безумни или дори присмиватели, в крайна сметка ще дойде ден, когато ще имате нужда от мен, но ще бъде твърде късно. Аз няма да ви бъда на разположение, когато скръб и мъка ви нападнат.“

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря,
Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Понеже намразиха знанието,
И не разбраха страха от Господа,

Пастирите и съветниците понякога изслушват хора, които търсят съвет след като в резултат на глупостта и безумието си са пропилели живота си. И ако ти си пастир или съветник, който изслушва хора, които са стигнали до там, че да се провалят, докато ги слушаш, в теб ще дойдат две неща, които ще искаш да им кажеш. Първото нещо, което искаш да кажеш на такъв човек е: „Защо чака толкова дълго? Защо не потърси съвет по-рано? Защо чак сега?“ И второ: „Това, което искаш да имаш – никога няма да можеш повече да го имаш – не и в този живот. Това, което искаш да го имаш – никога няма да можеш да го имаш, понеже си увреждал живота си систематично, увреждал си душата си. Няма да можеш да имаш това, което си пропилял – не от Божия перспектива а от гледна точка на контекста на този живот. Защо? Защото си седял на стола на простия, безумния и присмивателя твърде дълго.“ Съветникът и пастирът могат да те съветват, но те не могат да върнат лентата назад. Не могат да върнат времето. Ти си си посял лошите семена, дошло е бедствието, пострадал си – не само ти, а и твоите „другари“. Защото има един духовен закон, който се нарича законът за сеене и жънене. Вижте, мъдростта продължава:

30 Не приеха съвета ми,
И презряха всичкото ми изобличение,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път,
И ще се наситят от своите си измислици.

Ти си сял, сял, сял и когато започнеш да жънеш, един съветник не може да изтрие последствията от твоето сеене. Това, което си си посял, просто ще си го пожънеш. Няма количество пари или количество съветничество, което да го поправи или изтрие. Ти ще пожънеш това, което си посял. И ако си сял като прост, ако си сял като безумен, ако си сял като присмивател, жетвата идва! Ти ще ядеш от плодовете на своя си път.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване,

И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

Ако сте слушали внимателно всичко, което говори мъдростта до тук, това би трябвало да ви е уплашило до смърт. Нещата, обаче, не завършват със смърт. Има едно „но“, което ни дава надежда. Мъдростта говори още веднъж за последен път и тя ни дава още един шанс, още една последна възможност (Притчи 1:33).

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност,
И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

Не казва, че ще бъдеш богат, не казва, че ще имаш всичко, което си искаш, но ще бъдеш спокоен и няма да се боиш от зло. Така че, ето защо, ние искаме от вас вие да задавате въпросът, за който говорим. Ако ние си задаваме този въпрос, ние ще седим на стола на мъдростта. Мъдрият е този, който си задава този въпрос: „В светлината на моя натрупан опит, в светлината на настоящото ми състояние и в светлината на моите бъдещи надежди и мечти, как е мъдро аз да постъпя? Какво е мъдро аз да направя?“

Присмиватели, вие ще трябва да си признаете, че не вие сте най-умните хора в стаята. Безумни, за вас това означава, че трябва да започне да ви пука, защото това не засяга само вас, а и хората около вас – всеки, който ви обича и зависи от вас. Прости, вие не сте лоши, вие имате възможностите на цял един живот. Вие можете да имате и двете – и младостта си и мъдростта. Но вие няма да можете да се справите сами. Трябва да си задавате въпроса: „В светлината на моите минали преживявания, сегашното ми положение и бъдещите ми надежди и мечти, Боже, какво е мъдро аз да направя?“

Боже, пречупи в нас това, което ни пречи да Ти се предадем напълно – пречупи гордостта ни, егоизма ни и измамата на греха в нас. Дай ни мъдрост да променим това, което можем и куража да задаваме въпроса за мъдростта отново и отново и да постъпваме според отговора, който си даваме.

Facebook