Ефесяни 5:15-17
По идея на Анди Стенли (JustAskIt.org)
Това, което ще споделя с вас днес е едно послание на един проповедник, който се казва Анди Стенли. Той е пастир на църква Норт Пойнт в Атланта, Джорджия. Това е една огромна църква от около четиридесет хиляди души, така че Бог наистина го използва по един невероятен начин за Неговото царство. Едно от неговите послания е върху един единствен въпрос. Той е направил дори и уебсайт за този въпрос. Уебсайтът се казва www.justaskit.org , което означава „просто го задай“. Какво да зададеш? Въпросът. Аз слушах това послание и мисля, че е добро и важно за нашия духовен живот, затова желая да го споделя с вас.
Въпросът за който говори Анди Стенли е един универсален въпрос, който отговаря на почти всичко – един единствен въпрос, който да бъде централен в процеса на вземане на всички важни решения в живота ни. Това е въпрос, който донася яснота и в най-сложните и комплексни ситуации в които може би сме попадали. Въпрос, който ще послужи и на вас. Той може да бъде и много личен, но той може да ни спести много време, много средства и много сълзи. Ако се върнете назад живота си и си спомните най-горчивия миг в живота ви – моментът, за който сте съжалявали най-много в живота си. Ако си спомните този момент и приложите този въпрос към ситуацията, или сезонът от живота ви, който ви е довел до този горчив момент, вие бихте я избегнали и тя никога не би довела до този миг на съжаление в живота ви. Това, което вече научихме до тук би трябвало да бъде достатъчно за нас, за да желаем да научим какъв е този въпрос. Искате ли да научите какъв е този въпрос?
Пасажът който се явява като основа за този въпрос е Ефесяни 5:15-17. Въпросът е приложение на посланието, което намираме в тези стихове. Това са думи на апостол Павел към Ефесяните. По времето когато ги пише той е вече апостол, но когато той за пръв път стъпва на историческата сцена, той го прави не като апостол, а като враг на християнството. Той е юдейски лидер, който си издейства заповед от юдейското управление по онова време, която му дава правото да преследва, да вкарва в затвора и да избива християните. Целта на живота му е била до няколко години, това нещо, наречено християнство просто да бъде изличено от лицето на земята и да изчезне. Но, той ни разказва свидетелството си в Деяния на апостолите за това как в един единствен ден той се променя до такава степен, че се превръща от човек, който мрази безрезервно последователите на Исус в последовател на Исус. От гонител става християнски водач. И това става моментално – не за някакъв период от време, не чрез някакъв дългосрочен процес – а само в един ден той се превръща от преследвач на християните в християнски лидер, от това преследва християните и да ги гони „до дупка“ в това самият той да стане християнин. Савел, който сега приема името Павел започва да бяга за живота си и да е готов не само да страда, но дори и да бъде убит за името на Христос. Тази промяна е толкова огромна и радикална, че ние бихме казали че по човешки тя е невъзможна, тя изисква чудо. И наистина това беше, което се случи с Павел. Той преживя свръхестествена среща с възкръсналия Христос и тази среща промени живота му.
Превърнал се вече в християнски лидер апостол Павел пише пасажът от който ние вземаме нашия въпрос. И ако ти си невярващ, ти можеш да решиш дали да си задаваш този въпрос или не, но, ако ти си вярващ, ти си длъжен да си го задаваш. Това е нещо, което Бог изисква от нас. И аз мисля, че след като разгледаме тези стихове, вие ще разберете защо този въпрос е толкова важен.
И ето какво се случи. Апостол Павел пише това писмо, наречено „Посланието към Ефесеяните“ до църкви, които той е основал в Мала Азия. То е адресирано до Ефесяните, но подобно на Посланието към Колосяните (Колосяни 4:16) най-вероятно е било четено както в Ефес, така и в други църкви в областта. В това писмо той казва на новоповярвалите християни как да живеят живота си като последователи на Исус. Той им казва: „Вие сте свикнали да живеете в тъмнина, но сега сте в светлина. Вие сте свикнали да се наслаждавате на греха и да се отнасяте зле с другите, но сега сте последователи на Исус. Не можете да продължавате да лъжете другите и да се отнасяте зле с тях. Сега трябва да се отнасяте с хората не както те се отнасят с вас, а както вашият Небесен Отец се отнася към вас чрез Христос. Слушайте, вие трябва да започнете да живеете един различен живот.“ И той им говори за начинът по който те грешат, за начина по който те се отнасят един към друг. Във всичко, което казва той е изключително практичен – казва им какво конкретно да правят. В същото време, обаче, апостолът осъзнава, че това, което изисква от тези млади християни за тях е трудно за възприемане. Той иска те да заживеят един напълно различен начин на живот. Но, те живеят в култура, която не представлява благоприятна среда за един такъв начин на живот. Култура, която не благоприятства за такъв вид прозрачност, честност, простителност, морал, и дори святост, които той изисква от тях. Ап. Павел осъзнава, че това, което изисква от тях е изключително трудно, затова в неговото изложение той отстъпва крачка назад и им казва – нека да ви помогна, нека да ви дам едни начални стъпки, които да приложите, един въпрос, който да си задавате. И ако вие преценявате всяка възможност, всяка покана, и всяко решение, които вземате като гледате на тях през тази проста рамка, това ще ви даде начален старт, първи стъпки, които да направите за да започнете да живеете като някой, който принадлежи на царството на светлината а не на царството на тъмнината.
Така че, ето какво казва ап. Павел (Ефесяни 5:15):
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате,
Тази дума „обхождате“ означава как живеете или по-точно на гръцки как „ходите“ или как „постъпвате“. На гръцки терминът „внимавайте добре“ е термин, свързан със зрението – „Гледай къде ходиш!“, „Внимавай къде стъпваш!“. Този термин означава „Оглеждайте се наоколо, не бъдете невнимателни, бъдете внимателни!“ Това е както ако ходете някъде и по земята има неща, които не желаете да настъпите. С други думи ап. Павел желае да бъдем изключително внимателни за начинът по който живеем живота си. Той ни казва: „Когато вървите през живота, аз искам вие да гледате напред, назад, на ляво, на дясно, наоколо, нагоре, надолу, бъдете много внимателни. Не бъдете разсеяни или нехайни за начинът по който постъпвате, за начинът по който живеете живота си.“ Това е подобно на табелите, които слагат на железопътните прелези: „Спри! Огледай се, ослушай се, и ако не преминава влак, пресечи.“ Това е един голям знак „Внимавай!“, който изостря вниманието ни и ни кара да бъдем внимателни. Ние не трябва да бъдем разсеяни и невнимателни за начинът по който постъпваме и за начинът по който живеем живота си.
След това ап. Павел обяснява какво има в предвид – как точно, как конкретно да стане това.
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри…
В този стих ап. Павел идейно свързва идеята за невнимание с идеята за глупост. Макар че, думата „невнимателни“ я няма в текста, ако я имаше, то тя щеше да бъде свързана с думата „глупави“. От друга страна той поставя знак за равенство между мъдрите и внимателните, т.е., ако ти си мъдър, ти ще внимаваш. Да бъдеш глупав е обратното на това да бъдеш мъдър. Да бъдеш не мъдър или в прав текст – глупав – това е да правиш каквото си искаш с който си искаш, когато си искаш и да не се притесняваш за последствията от това, което правиш. Да бъдеш мъдър е да бъдеш внимателен накъде отиваш, къде стъпваш. Мисли за това къде си бил, обръщай внимание на това какво става в момента около теб и внимавй! След това ап. Павел продължава:
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри… 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
„Благовремието“ представлява възможностите, които се откриват за нас във времето. Благовремието е благоприятната възможност. С други думи ап. Павел ни казва: „Вижте, аз искам вие да се възползвате от всяка възможност, която ви се предоставя. Или по конкретно, аз бих желал вие да изкупвате времето, което имате на разположение. Защото, нашият живот на тази земя е кратък. Ние имаме ограничено време. Най-големият актив, най-голямото предимство, което имате на ваша страна, е времето, затова, искам да бъдете внимателни, в начинът по който ходите в живота си – да гледате напред, назад, наляво и надясно. Искам да бъдете мъдри и да използвате времето си по най-добрия начин.“ И забележете защо… „Защото дните са лоши“. Друг превод казва „защото дните са зли“. Какво има в предвид ап. Павел като казва, че дните си зли? С тези думи той казва на приятелите си от Ефес, а и на нас: „Ако вие станете и тръгнете по течението на съвременната култура в която живеете, вие ще се окажете на място на което не бихте искали да бъдете. Ако просто се оставите да бъдете носени по течението на вашата култура по отношение на вашите взаимоотношения с хората около вас, вие ще завършите във взаимоотношение с някого в което не бихте желали да бъдете. Ако се оставите да бъдете влачени от течението на съвременната култура във финансово отношение, след известно време ще се обърнете назад и ще си кажете: „Ама как се озовах тук? Аз не бих желал да бъда тук финансово.“ По отношение на взаимоотношенията с децата ви или с вашата съпруга или съпруг, или пък по отношение на професионалната ви кариера – ап. Павел казва – Дните в които живеем са като течения които ни дърпат и влачат в посоки и места в които ние не бихме искали да се озовем. Следователно… следователно, вие не можете да бъдете небрежни, не можете просто да се носите по течението, защото течението ще ви завлече някъде, където вие не бихте желали да бъдете. Дните са лоши, затова трябва да живеете не като глупави, а като мъдри и да се възползвате максимално от всяка една възможност, която Бог и животът ви предоставят.“
След това ап. Павел казва нещо специфично на християните. Ако не сте християнин, това може и да не го правите, но тук ап. Павел се обръща конкретно към онези, които са Христови последователи, тези, които са приели водно кръщение и са обещали да следват Христос. И това, което той казва е доста директно и бих казал дори рязко:
17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.
За съжаление ние винаги търсим вратички в закона, в мисленето ни през които да преминем. Ние знаем, че нещо не е правилно, но казваме:
- „Да, знам, че това е така, но…“
- „Зная, че тя ми каза да го направя, но…“
- „Зная, че родителите ми казват така, но…“
- „Зная, че това не е правилно, но…“
Ние всички си търсим вратички и всички имаме всякакви видове извинения за всичко, което правим. Но, ап. Павел, понеже знае какви са хората и как мислят, ни казва: „Ни бивайте несмислени! Но, проумявайте каква е Господната воля.“ Думата „но“, която използва Павел в това обещание е много силна, изразява много силен контраст. Не бъдете несмислени, не се самозалъгвайте, не търсете вратички, не търсете начини по които да се измъкнете от това, което трябва да направите… Аз искам вие да разбирате, да проумявате…“ Да „проумяваме“ каква е Божията воля означава да си кажем истината такава, каквато е, да застанете лице с лице с Божията воля такава, каквато е тя.“ С други думи ап. Павел им казва: „Вие сте християни! Вие знаете! Вие много добре знаете какво трябва да правите! Вие знаете разликата между правилно и неправилно, между добро и зло, между праведно и неправедно, между свято и грешно. Вие знаете, че ако не живеете внимателно, едно неправилно решение води към следващо неправилно решение. Вие вече знаете тези неща, затова, престанете да си играете игрички, престанете да се подкокоросвате за неща за които не трябва да се подкокоросвате, престанете да се самозалъгвате за неща, за които не трябва да се самозалъгвате. Застанете лице с лице с Божията воля такава, каквато тя е! Вие можете да наддумате всеки, вие можете да измамите дори себе си, но не го правете. Искам да спрете и да осъзнаете какво Бог има за вас, каква е Божията воля за вас! И след това, искам да я изпълните – като знаете какво трябва да правите – да го направите!“
Това е обяснението на стиховете, но основната мисъл на ап. Павел е в началото на пасажа.
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри…
Индикаторът или критерият за това дали дадено решение е правилно не е какво правят всички или какво направих миналия път или с какво бих могъл да продължа да карам някак си в живота. Индикаторът, въпросът, който определя дали ние постъпваме правилно е „Какво е мъдро аз да направя?“
Нека всички да повторим: „Какво е мъдро аз да направя?“
ВЪПРОСЪТ В ТРИИЗМЕРЕН ВИД
Брат Анди Стенли ни помага да разгледаме този въпрос в три измерения и да го направим много, много личен. Защото ние всички сме много наивни и човекът, който най-лесно можеш да излъжеш си самия ти. Освен това, човекът който най-лесно може да затъне в проблеми, си ти. Ние имаме тази поговорка, която казва, че това, което човек сам си го направи, никой друг не може да му го направи. Много са малко тези от нас, обаче, които след като попаднат в ужасна ситуация си казват: „Просто не знам как попаднах тук.“ Истината е, че ти много добре знаеш как си попаднал там. И аз ще ти кажа как е станало това. Направил си серия от глупави решения, които са те довели до решение, което е било абсолютно погрешно. И когато си вземал това погрешно решение, ти си знаел, че е погрешно, но, въпреки, че си знаел, че е погрешно, ти си го взел защото ти е било лесно. И причината да ти е било лесно е, че преди него ти си взел серия от глупави решения и в резултат ти си свикнал да вземаш такива глупави решения. Ти си си казвал: „Това не е чак толкова лошо, не противозаконно, всички го правят…“ Някой те е предупредил, но ти си успял да го убедиш че си прав. Глупаво решение, глупаво, решение, глупаво решение – и накрая една огромна, ужасна бъркотия. Така че, Павел ни казва: „Нека да пораснем, нека бъдем мъдри, нека за всяко важно решение, за всяка възможност, за всяка покана да си задаваме един-единствен въпрос: Какво е мъдро аз да направя?“
ИЗМЕРЕНИЕТО НА НАШЕТО МИНАЛО
Нека да разгледаме този въпрос в три измерения. Първо, по отношение на нашето минало. „В светлината на опитът ми, натрупан в миналото, какво е мъдро аз да направя?“
Нека да го кажем всички: „В светлината на опитът ми, придобит в миналото, какво е мъдро аз да направя?“
Защо говорим за миналото? Защото твоето минало си е твое минало. То не е моето минало. И моето минало си е мое минало, не е твое минало. Така че, това, което може да е ОК за теб да го направиш, може да не е ОК за мен поради моя натрупан опит. Например, ако за някой, който никога не е пил и никога не е бил пристрастен към алкохола, може да е ОК да пие една чаша бира, и това няма да му навреди и да го направи алкохолик, за някой, който е бил алкохолик и е бил пристрастен към алкохола, ако изпие тази една чаша бира, той не може да спре и тя може да го върне в робството на порока на алкохолизма. Затова всеки трябва да преценява ситуацията според това какъв е неговия натрупан в миналото му опит. Можеш да си зададеш въпроса: Какво стана последния път, когато направих това, което смятам отново да направя? Какво стана миналия път? Знаеш ли защо за теб историята започва да се повтаря по отношение на твоите финанси и взаимоотношения? Защото не си задаваш този въпрос. И по някаква причина ти си мислиш, че ще можеш пак да си направиш същото нещо, което си направил и преди, но по някакъв начин да получиш различни резултати, ти дълбоко се заблуждаваш. И аз зная защо ти смяташ така. Защото всички сме хора, защото ти си склонен да повярваш същото, което съм склонен да повярвам и аз и което всички сме склонни да повярваме. И то е, че ние си мислим, че ние можем да управляваме последствията от нашите действия. Това е измамата на греха с която Сатана ни лъже от самото начало. Ти си казваш: „Аз мога да се справя с това. Аз зная, че това преди не стана, но този път ще стане.“. Но, Павел ни казва: „Хайде, глупчо! Задай си въпроса! В светлината на моя натрупан опит какво е мъдро аз да направя?“
Ние мразим този въпрос. И знаете ли защо? Защото това, което преди да си го зададем е било малко мъгляво, малко неясно и е било „… да, но…“, „… да, но…“, – когато си зададем този въпрос изведнъж завесата пада, мъглата се вдига, облаците се разпръскват и изведнъж ние започваме да виждаме нещата такива, каквито са. Този въпрос ни дава светлина.
В светлината на опита, който си придобил в твоето минало какво е най-мъдрото нещо за теб да направиш сега? Ако желаеш историята да спре да се повтаря за теб финансово, по отношение на взаимоотношенията ти и във всяко едно отношение – задай си въпроса. В светлината на опита, който съм придобил в миналото, в светлината на това, което съм страдал, в светлината на това, което съм придобил като положителен и отрицателен опит, как е мъдро аз да постъпя?
ИЗМЕРЕНИЕТО НА НАШЕТО НАСТОЯЩЕ
Второто измерение на въпроса е подобно на първото, само че е свързано не с миналото, а с настоящето: „В светлината но моите сегашни обстоятелства, какво е най-мъдрото нещо аз да направя?“
Нека да кажем всички: „В светлината на моите сегашни обстоятелства, какво е най-мъдрото нещо аз да направя?“
Например, ако сега си се оженил. Нещата са различни от тези, които са били преди. В светлината на твоята сегашна ситуация – какво е мъдро за теб да направиш. Аз зная, че преди си излизал и си се съобразявал с приятелите си през цялото време. Това не е било неправилно за теб тогава. Но, в светлината на твоите сегашни обстоятелства – какво е мъдро за теб да направиш? С кого трябва сега да се съобразяваш – с твоите приятели или с твоята жена?
Или пък тъкмо си преминал през труден развод. И си готов да започнеш живота си наново с някой друг. И може би си мислиш, че вече си го срещнал. В светлината на твоята сегашна уязвимост, в светлината на това къде си точно сега емоционално, какво е мъдро за теб да направиш? Не завинаги, не за всеки друг, а за теб?
Или пък започваш нова учебна година. А през миналата година не си имал достатъчно добър успех. И сега имаш нужда да започнеш добре, да имаш силен старт по отношение на успеха си в началото на годината. Но, всички твои приятели са решили да си вземат два почивни дни и да отидат на екскурзия. Има ли нещо лошо в това да си вземеш почивка и да отидеш на екскурзия? Не, може би си го правил преди и ще го правиш и в бъдеще. Но, в светлината на твоите сегашни обстоятелства, какво е мъдро ти да направиш?
Или пък току що си започнал нова работа или пък тъкмо ти се е родило дете… Каквото и да е… В каквато и ситуация да си в живота, ти трябва да си задаваш въпроса, дали това, което правя е мъдро. Не дали даденото нещо е правилно или погрешно, не е дали е законно или незаконно, не дали всичко го правят или не. Но, в светлината на твоите сегашни обстоятелства, в светлината на това какво става точно сега с теб – финансово, с приятелите ти… може би се опитваш да се измъкнеш от финансова задлъжнялост или пък си се преместил да живееш в нов град или вартал… Каквато и да е ситуацията ти – в светлината на това, което се случва с теб точно сега, какво е мъдро ти да направиш?
Когато си зададем този въпрос – не донася ли това една необикновена, дори неудобна яснота? Оказва се, че ние знаем какво трябва да правим, а не го правим…
ИЗМЕРЕНИЕТО НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ
И накрая, може би най-силния и динамичен аспект от всички е аспектът на нашето бъдеще. В светлината на моите бъдещи планове и надежди, какво е мъдро аз да направя?
Готови ли сте да го кажете заедно с мен? „В светлината на моите бъдещи планове и надежди, какво е мъдро аз да направя?“
Колко жалко е да разменим нещо, което имаме, за нещо, което искаме да имаме сега, но ако го имаме сега, това ни отнема онова, което можем да имаме в бъдеще. Колко глупаво решение е това да продам едно прекрасно взаимоотношение, което мога да имаме в бъдещето за взаимоотношение, което мога да имам сега, но за което вече зная, че няма да продължи в бъдещето. Винаги е глупава идея да разменим онова, което можем да имаме в бъдещето за нещо, което искаме да имаме сега, но което няма да искаме да продължи занапред. Само това бъдещо измерение на въпроса има потенциала да промени траекторията на целия ни живот. Защото, ако ние вземаме мъдри решения, животът ни ще бъде един, а ако отказваме да постъпваме мъдро по отношение на бъдещето, животът ни ще бъде друг. „В светлината на моите бъдещи планове и надежди, какво е мъдро аз да направя сега?“ И проблемът за някои от вас е че вие сте в компанията на хора, които нямат бъдещи планове и надежди. Това се отнася особено за децата и младежите. Когато си дете, когато си младеж, ти си избираш среда. И тази среда ще та определи и това ще повлияе не само на теб, но и на хората около теб. Може би твоите приятели живеят само за настоящето, за тях има само сега, те не мислят за бъдещето. Може би могат да мислят само един месец напред – до датата, когато получават заплатата си. Кога ще излезе следващия филм? Кога ще излезе следващия албум? Кога ще излезе следващата игра? Но, ти трябва да имаш планове и надежди за бъдещето. И най-лошото нещо, което можеш да направиш е да позволиш на хората около теб да ограбят бъдещето ти, като те заключват в капана на настоящето до такава степен, че ти да престанеш да мислиш за бъдещето си. Няма нищо лошо във всичко, което правите, но защо да продаваш бъдещето си за нещо, което е само временно и преходно, за нещо или някой, които няма да бъдат с теб в бъдещето? Това е един по-добър въпрос от това, какво е правилно или това какво е законно? Въпросът е: „В светлината на твоите бъдещи планове и надежди, какво е мъдро аз теб да направиш?“ В светлината на това къде искаш да бъдеш един ден, какво е мъдро – не са всички други, защото те не споделят твоите планове и надежди – какво е мъдро за теб да направиш? Искаш ли да завършиш живота си по определен начин в бъдещето? Това трябва да бъде определящо за това, което ще направиш днес. Искаш ли да завършиш живота си като имаш по-добра работа и по-добро заплащане от работата и заплащането на хората, които са около теб – дори твоите родители – това определя как трябва да постъпиш днес. Искаш ли да бъдеш свободен от дългове и да имаш финансова сигурност в бъдещето? Това определя какво трябва да направиш днес.
В светлината на моите бъдещи планове и надежди… Не в светлината на това, с което мога и да преживея… Не бихте ли желали да бяхте си задавали този въпрос през целия си живот? Ако само си го бяхме задавали, ако само бяхме действали според мъдростта, която той внася в живота ни? Не бихме ли били в по-добра позиция социално, финансово и дори емоционално, ако бяхме си задавали този въпрос и постъпвали в съответствие с отговора, който той ни помага да си дадем?
Ние трябва да имаме виждане за напред. Често личното виждане за бъдещето е катализатор за вземане на мъдри решения в настоящето. Катализатор е нещо, което ускорява даден процес. Ето защо новогодишните резолюции са добра идея. Ето защо да имаш определени цели е добра идея. Ето защо да си ги запишеш е добра идея. Ето защо да ги поставиш някъде, където можеш да ги виждаш и да си ги напомняш всеки ден е добра идея. За да прилепяш сърцето си към мястото и състоянието, което Бог има за теб в бъдещето. Защото вземане на решения днес въз основа на бъдещето, което искаме да имаме, е мъдро нещо.
Сега ние ще сглобим тези три аспекта – миналото, настоящето и бъдещето и ето как изглежда нашия въпрос в тази светлина. Ето как изглежда единствения въпрос за който говорим – единствения въпрос, универсален за всяка ситуация в триизмерен вид – в светлината на нашето минало, настояще и бъдеще, той звучи така: „В светлината опитът, който съм придобил в миналото си, в светлината на настоящите ми обстоятелства и бъдещите ми планове и надежди, какво е мъдро аз да направя?“ Нека да го кажем всички: „В светлината опитът, който съм придобил в миналото си, в светлината на настоящите ми обстоятелства, и в светлината на бъдещите ми планове и надежди, какво е мъдро аз да направя сега?“
Вижте, никой не планира да се провали – никой. Проблемът е, че хората просто не планират да не се провалят. Нашият проблем не е, че планираме да объркаме живота си, а това, че не планираме какво да направим за да не объркаме живота си. Този въпрос, за който говорим днес е ценен, понеже той ни помага да планираме как да не сгафим в живота си. Никой не се жени като мисли да се развежда. Никой не планира да съсипе живота си. Хората просто не планират тези лоши неща да не се случат. А този въпрос, за който говорим днес, ни помага да планираме как нещата, които не желаем да се случат да не се случат. Това е въпрос, който можем да си задаваме не само лично, но и като семейство. Скъпа, деца, в светлината на опитът, който вече имаме от миналото, в светлината на сегашните ни обстоятелства и в светлината на нашите бъдещи планове и надежди – какво е мъдро ние да направим? Задавайте си този въпрос – и вие ще знаете. Този въпрос донася една болезнена яснота. Той ни помага да бъдем наясно с нещата. Задавайте си този въпрос отново и отново и отново и вие ще проливате по-малко сълзи, по-малко съжаления, вашите взаимоотношения, и вашите финанси ще бъдат напълно защитени. Тогава ние ще функционираме по начинът по който нашия Небесен Отец желае ние да функционираме.
ДОМАШНАТА
Ето я и вашата домашна работа. Зная, че в църква обикновено не даваме на хората домашна, но тази е наистина лесна. Не трябва да променяте нищо, така че не се паникьосвайте. Вашата домашна работа е просто да задавате въпроса „Какво е мъдро аз да направя?“. Задавайте го! Това е. През тази седмица, която идва, аз не искам вие да правите нещо различно. Не искам да правите мъдри решения, освен ако сте твърде старателни и искате да бъдете пълни отличници. Това, което искам е вие да задавате въпроса, за да можете да виждате какво би било, ако постъпвахте мъдро. Това е всичко. Някои вече си мислят: „Ама аз знам докъде ще доведе всичко това. Аз зная накъде ме водиш!“. Но аз не искам вие да правите реални стъпки и да прекратявате взаимоотношения – любовни, финансови и всякакви други. Не правете нищо. Всичко, което искам от вас е да започнете да си създавате един нов навик. За всяка покана, за всяка възможност, за всяко решение, което трябва да вземете, да си задавате въпроса: „Какво е мъдро аз да направя?“ Задавайте си този въпрос, защото вижте какво зная аз за вас. Вие дължите на себе си да знаете отговорът на този въпрос. Независимо дали действате според този отговор или не, вие дължите на себе си да знаете отговора. Когато задаваме този въпрос ние моментално научаваме нещо за себе си. Например, тийнейджъри, ако вие си задавате този въпрос, ето какво ще се случи. Отговорът на този въпрос ще ви звучи прекалено познато – той ще ви звучи твърде близко до това, което мама и тате вече са ви казвали, че трябва да правите. Но, тийнейджъри, не се паникьосвайте. Аз не ви казвам да правите това, което вашите ви казват да правите. Просто да помислите – какво научавате. Вие няма да отивате и да им казвате, че отговорът на този въпрос ви звучи като техните наставления. Вие просто ще научавате нещо за себе си.
Съпрузи, ако вие си задавете този въпрос, може би ще откриете, че отговорът му звучи твърде познато – звучи, като това, което ми казва жената, че трябва да направя. Няма да й казвате, но какво ви говори това на вас?
И съпруги, ако вие започнете да си задавате този въпрос – какво е мъдро аз да направя? И отговорът му започне да ви звучи, като нещо, което вашият съпруг ви казва да направите, това е чудо!
Ако нещо във вас се съпротивлява на тази идея вие научавате нещо за себе си. И аз ще ви кажа какво е. И то може и да не вие много приятно, но аз трябва да го кажа. Ако нещо във вас казва: „Аз няма да си задавам този глупав въпрос. Аз няма да правя нищо от това, което ми казваш.“ Нека да ви кажа какво е нещото, което научавате за себе си. Нещото, което научавате за себе си е, че вие не вземате в предвид това, което е от най-голям интерес за вас. Ако вие не мислите за това, което е най-доброто за вас, тогава кой ще мисли за това, което най-доброто за вас? Ако текстът върху който размишлявахме днес е Божие Слово, то може би Бог знае какво е най-доброто за вас, а вие не знаете. И ако ти не вземаш в предвид това, което е най-добро за теб, може би един ден ще се озовеш на място, където не искаш да бъдеш. Ако ти не задаваш този въпрос, ти ще вземаш глупави решения и ще се проваляш, не защото си планирал да се провалиш, а защото не си планирал да не се провалиш. А този въпрос е начинът по който планираш да не се провалиш. Не го ли дължиш на себе си? Така че, започвай да питаш. Започвай да си задаваш въпроса: „В светлината на моя натрупан в миналото опит, в светлината на моите сегашни обстоятелства и в светлината на моите бъдещи планове и надежди, какво е мъдро аз да направя?“
