Тогава, когато му дали думата, той ги опитал и малко момиченце от неделното училище – това не е лош отговор! И все пак, ако стегнем вярата за по-дълго време и вероятност, имаме много въпроси. И истинската библейска, може да се каже и осъзната вяра, има много въпроси в себе си. Обратното на вярата е неверието и липсата на дела, съответстващи на вярата. Съмнението обаче, т. е. това да поставяме някои неща под въпрос, не веднага е признак на неверие.
Всъщност, в библейската вяра има място за съмнение. И тези съмнения не трябва да се превръщат в неверие, но да ни подтикнат към едно духовно търсене, в което ние ще намерим отговор. Но, точно както изкушението и грехът не са едно и също нещо, въпреки че изкушението може да доведе до грях, но самото изкушение не е грях, така и съмнението и неверието не са едно и също нещо, освен ако съмнението не води към неверие. Някои известни Божии хора говорят по този въпрос.
„”
Джон Ортберг
Това е нещо, което прави вярата. Един друг Божи човек, Фредерик Бюхнер, казва, че вярата е биполярна. Тя напредва и се оттегля. Върви напред и се връща назад. Един друг казва, че вярата прави три стъпки напред и две назад. Т. е. ние вярваме, съмняваме се, но пак след това вярваме. И това е всъщност пулсът на вярата ни. Фредерик Бюхнер казва също, че съмнението е като мравки в гащите на вярващите – те го поддържат жив и в движение.
Защото като се съмняваш, трябва да търсиш при Бога, трябва да търсиш. И от книгата на пророк Авакум, която ще разгледаме днес, научаваме как да превърнем съмненията си във вяра. И това е свързано с това да се научим да продължаваме да се молим въпреки всичко. Въпреки че не разбираме. Продължавай да се молиш въпреки всичко. Това е голямата идея, основната концепция на книгата на пророк Авакум. Защото цялата книга е всъщност една молитва.
МОЛИТВАТА НА АВАКУМ
Ако искаме да бъдем стабилни вярващи, ние трябва да се научим как да продължаваме да се молим, дори когато не разбираме какво прави Бог. Т. е. може да дойде момент, когато казваме: „Защо сега става така?”. Но дори когато не разбираш, наистина не разбираш и казваш: „Защо, Господи?”, тогава трябва да продължиш да се молиш въпреки всичко. Това да продължим да уповаваме на Бог, дори когато не разбираме какво прави, е насърчение, което получаваме от други библейски разкази.
Например, спомнете си какво става, когато Исус призова Петър за ученик. Той влезе в лодката му и Исус му казва: „Влез в лодката си, навътре в езерото, на дълбокото, и спусни мрежите си за улов”. Петър Му казва: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Да, те не уловиха нищо, но той продължи да прави това, което Бог казва, въпреки че не разбираше защо Бог го кара да го направи. И си спомнете чудесния улов на риба, който те имаха, когато той направи нещо, въпреки че ситуацията изглеждаше невъзможна.
Друг пример за молитва въпреки всичко е самият Исус. В Гетсиманската градина Той се моли: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”. Той знаеше, че идва кръстът, идва страданието. Но не спря да се моли и каза: „Но не обаче както Аз искам, но както Ти искаш”. Дори да трябва да премина през кръста, Аз пак ще продължавам да се моля. И мисля, че темата на пророк Авакум е да се научим да продължим да се молим, дори когато не разбираме какво точно се случва.
И това е урок, който Авакум научава лично. Четейки тази книга, Юда – това е Божият народ по това време, а и ние днес – получава привилегията да дочуе оплакванията на Авакум. Той се оплаква на Бог в молитва. Неговите диалози, молитвите му и песните му към Бога. Освен това Юда, когато чуе това и прочете тази книга, получава възможност да чуе не само оплакванията и думите на Авакум, но и какво Бог му отговаря. Т. е. ние можем да чуем отговорите на Бог на въпросите и оплакванията на Авакум чрез Божието собствено откровение към този разтревожен пророк.
В този смисъл книгата „Авакум” е много уникална, защото тя всъщност е молитвата на един пророк и това, което Бог му отговаря. И няма друга подобна книга в Библията. Тъй като се занимаваме с Авакум, който е класифициран като старозаветен малък пророк, трябва да отбележим две неща по отношение на пророците. Авакум беше пророк, но ние разделяме пророците на големи и малки пророци. Трябва да помним обаче, че това са човешки категории, в които ние ги поставяме, за да можем да ги разграничаваме и изучаваме. Това, че някои ги наричаме малки пророци, не означава, че те са по-незначителни или по-малко вдъхновени от големите пророци.
Тоест малките пророци са също толкова пророци, колкото и големите пророци. Просто книгите на така наречените малки пророци са значително по-къси от тези на другите пророци. Те не са по-незначителни, а просто техните книги са по-кратки. Но това, което те казват, никак не е по-малко значимо от книгите на големите пророци. Пророците са били заветните пазители на закона на Израел. Работата на пророка, като вдъхновен говорител на Бога, е била да изявява волята Му и да я прави убедителна.
На еврейски думата „нави” за пророк е много интересна. На български има интересна игра на думи – да се навие, когато някой е навит като с пружинка, след което се задейства и започва да звъни, започва да се движи. Като механична играчка, която като я навиеш, започва да се движи. И пророците така са били заредени – когато Бог им е открил нещо, те са искали да го разкажат на всички, да го изявят, да го прогласят, да го разпространят.
Дори на моменти за хората те са изглеждали като злобни улични кучета, които се опитват да ги захапят за петите, които искат народът да направи това, което Бог иска, и да се подчинят на Божия закон. Ако някой не се подчинява на Божия закон, те го захапват. И Авакум също прави част от това в неговата книга, въпреки че книгата му съдържа предимно разкази за неговата лична борба с Бог, за Бог и Неговите пътища. Книгата съдържа преживявания, които са се случили в неговата молитвена стаичка.
Т. е. в тази книга ни е дадена възможност да вникнем в молитвената стаичка на пророка и да чуем неговата молитва и разговора му с Бог. Второто нещо по отношение на пророците е, че те не са съставяли или изобретявали своите послания сами. Не са били автори, които пишат книги или които си съчиняват някакви неща. Всъщност още от първия стих на книгата на Авакум ние научаваме, че той е видял видение. Видение, или както се казва – наложеното от Бога пророчество, означава божествено, разкрито послание от Бога за пророка.
Авакум 1:1-4
1 Изявеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:
2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?
Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.
3 Защо ми показваш беззаконие
и ме правиш да гледам извращение?
Защото грабителство и насилие има пред мен,
има и каране, и спор се повдига.
4 Затова законът е отслабнал
и правосъдието не отива към победа;
защото нечестивите окръжават праведния
и правосъдието излиза извратено.
Тоест това, което той казва, не са негови думи, но това са Божии послания. Пророците, бихме казали, те не си измислят послания, но дори самите те са послания. Животът им често е неразривно свързан с тяхното пророчество. Например Осия имал невярна съпруга, която се казва Гомер. Той използва нейната невярност като пример за невярността на собствения народ. Йона се бори с Божията благодат и с любовта Му към всички народи. И личната борба на Йона е основна тема на книгата на Йона.
По същия начин и с Авакум. Личната борба на Авакум — борба за вяра, за да може той да продължи да се моли, когато не разбира какво прави Бог, се превръща в борба на Юда да разбере Божия пръст. Защото целта на книгата е да подготви Израел за робството. Това, което им предстои, няма да е хубаво. Името на Авакум означава „прегръщан”. Това е топла дума и в книгата Авакум се научава да прегръща Бог и Неговите пътища, и ето, това е трудната част, дори когато не ги разбира.
Значи, можем ли ние да прегръщаме Бога дори когато не Го разбираме? Дори когато сме в шок. И тук трябва да правим разлика, че когато говорим за вярата и борбата на вярата на пророка Авакум, не става въпрос за това дали той вярва, че съществува Бог. Разбира се, той вярва в съществуването на Бог. Съществуването на Бог е нещо логично. Няма творение без творец. Няма проект без дизайнер. Няма закон без законодател. Така че ние нямаме трудност да вярваме в съществуването на Бог.
Ако всичко съществува, значи някой го е създал, ние вярваме в този Творец, Той е Бог. Така че да вярваме в съществуването на Бог е лесно. Това, което е по-трудно обаче, е да разберем защо Бог прави това, което прави, и това вече е съвсем друго нещо, много по-трудно. И различни хора, дори и днес аз срещам хора, които казват: „Защо става така? Защо Бог позволява това да се случва с тези, а с други да се случва друго?” Защо? Не могат да разберат. Смятат, че Бог не е честен.
И вътрешната борба на пророка, именно в тази втората сфера, не е борба с това дали да вярва в Бога или да има убеждение, че Бог съществува. Неговата вътрешна борба е свързана с неразбирането. Как може Бог да прави това, което смята да направи в близко бъдеще, и все пак да спази обещанията Си да благослови целия свят чрез семето на Авраам? Как ще стане това? Авакум провежда диалози с Бога по въпросите на неправдата и страданието. Пророк Авакум, това е малко исторически контекст, живее и пророкува в края на VII век преди Христос.
Краят на VII век е всъщност годините около 600 преди Христос. Така че той живее около 610–609 г. преди Христос. И това е важна дата, защото добрият цар Йосия, последният от наистина добрите юдейски царе, току-що е умрял по това време. Йосия е много добър цар и той прави реформа. Има съживление по времето на Йосия, но след това той умира. И когато той умира, свършва съживлението и народът се връща обратно към идолопоклонството. Йосия умира в битката при Магедон с армията на фараон Нехао.
4 Царе 23:29-30
29 В неговите дни египетският цар фараон Нехао излезе против асирийския цар при реката Ефрат. Затова цар Йосия отиде да воюва против него; а той, като го видя, го уби в Магедон.
30 Слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и го докараха в Йерусалим, където го погребаха в собствения му гроб. А народът от земята взе Йоахаз, Йосиевия син, и като го помазаха, го направиха цар вместо баща му.
И, както казахме, след смъртта му Божият народ отново изпадна в греха на идолопоклонството и неморалността. И поквара, с която, за съжаление, толкова беше свикнал. И заедно с големия пророк Еремия, работата на Авакум е била основно да подготви Божия народ за Вавилонския плен. Защото Бог им каза, че когато престъпват закона, тези неща ще се случат. И те щяха да отидат във Вавилонски плен. Това нямаше да бъде лесно, защото означаваше война.
Означаваше загуба. Означаваше криза. Означаваше глад. Означаваше робство. Плен. А Авакум трябваше да подготви не само Божия народ, но също и собственото си сърце. Защото той не може да разбере как въобще Бог ще направи това нещо. И така, стигаме до структурата на книгата. И бихме казали, че от първи до четвърти стих на първа глава, бихме озаглавили тази част с едно… Авакум се обажда на Бог и казва: „Ало?” Той иска да събуди Бога. Той Му казва: „Боже, да не би да си заспал или да си се заел с нещо друго?”
Не виждаш ли какво става тук? Нещата са зле на планетата Земя! Обръщаш ли изобщо внимание на покварата и корупцията сред народа Си? Днес е модерно да се говори за корупция. Знаете, в съседна Сърбия студентите протестират срещу правителството, в България нещата не са по-розови. И тогава в Юда е било същото нещо. Поквара, корупция и Авакум просто казва: „Как може Бог да бездейства?” И той Го призовава да направи нещо и Му казва: „Няма ли да направиш нещо, няма ли да се намесиш?”
Вижте какво казва в пророчеството си:
Авакум 1:1-4
1 Изявеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:
2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?
Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.
3 Защо ми показваш беззаконие
и ме правиш да гледам извращение?
Защото грабителство и насилие има пред мен,
има и каране, и спор се повдига.
4 Затова законът е отслабнал
и правосъдието не отива към победа;
защото нечестивите окръжават праведния
и правосъдието излиза извратено.
Тоест има абсолютна несправедливост, несправедливост, несправедливост! И Авакум казва: „Боже, спиш ли?” Има липса на върховенство на закона! Нали сега се говори за върховенство на закона? Няма върховенство на закона! „А Ти не вземаш мерки и Ти не предприемаш нищо!”
Във втората част на първа глава, от 5 до 11 стих, можем да наречем тази част… „Да, да!” В тази част Бог отговаря на оплакването на Авакум и Неговият отговор е: „Аха, да, виждам!” Когато ти Ми казваш „Ало!” и се държиш така, сякаш не чувам, знай, че това не е вярно! Аз виждам! Обръщам внимание на всичко, което се случва! И ще се намеся! И по такъв начин ще се намеся, че тия, които изкривяват закона, ще си пожелаят да не бяха се раждали!
И това е първа глава, стих от 5 до 11:
Авакум 1:5-11
5 Погледнете между народите, вникнете
и се учудете много;
защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни,
което няма да повярвате, ако и да ви бъде разказано.
6 Защото Аз повдигам халдейците,
този лют и нетърпелив народ,
който минава през широчината на света,
за да завладее селища, които не са негови.
7 Страшни и ужасни са те;
съдът и властта им произлизат от самите тях.
8 Конете им са по-бързи от леопарди
и по-свирепи от вечерни вълци;
конниците им скачат отпуснато.
Да! Конниците им идват отдалеч,
летят като орел, който бърза да разкъсва.
9 Всички идат за насилие;
лицата им са насочени напред
и събират пленници като пясък.
10 Те се присмиват на царете
и първенците са за тях подигравка;
присмиват се на всяка крепост,
защото, като издигат грамади от пръст, я превземат.
11 Тогава духът му се изменя;
преминава като завоевател и върши нечестие,
като прави силата си свой бог.
Тоест Бог казва на Авакум: „Така ще се занимая с вас, че просто няма да ви има! Държавата ви ще се разпусне! Ще я ликвидирам!” И тогава Авакум има второ оплакване! Второто му оплакване е: „Какво? Как така?” Тоест преминаваме от „Ало” към „Да, да” и сега „Какво ще направиш? Ще ни накажеш с народ по-лош от нас!” „Как така, Боже?” „Ама Боже, това няма смисъл!” И това е третият сегмент или третата част от 1 глава 12 стих до 2 глава 1 стих. И тук един вид Авакум припомня на Бог Неговия характер и Му казва: „Боже, но това, което ще направиш, не съответства на Твоя характер!”
Авакум 1:12 – 2:1
1 На стражата си ще застана,
ще се изправя на кулата
и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той
и какво да отговоря на изобличителя си.
Авакум 1:12-17
12 Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой!
Няма да умрем.
Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоята присъда над нас;
и Ти, Могъщи, си ги поставил за наше наказание.
13 Тъй като очите Ти са много чисти, за да гледаш злото,
и не можеш да погледнеш извращението,
защо гледаш към беззаконниците
и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?
14 И правиш хората като морските риби,
като гадините, които си нямат управител?
15 Халдеецът изтръгва всичките с въдица,
влачи ги в мрежата си
и ги събира в невода си;
затова се весели и радва.
16 По тази причина жертва на мрежата си
и гори тамян на невода си;
защото чрез тях делът му е тлъст
и ястието му – отбрано.
17 Но дали затова ще изпразва мрежата си
и ще престане от милост да убива постоянно народите?
Тоест, Авакум се бори с това.
Как може? „Добре, Бог ще ги накаже, но защо не е директно?” Използва някои, които са по-грешни, по-лоши от тях, за да накаже по-малко грешни. Защото те са грешни, но онези са още по-грешни. Халдеецът изтръгва всичките с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в невода си, затова се весели и се радва. По тази причина жертва на мрежата си и кади на невода си, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му отбрано. Но дали затова ще изпразва мрежата си и ще престане от милост, та да убива постоянно народите? Тоест дали ще се насити някога?
И в първия стих на втората глава той казва: „На стражата си ще застане, ще се изправя на кулата” — това е неговата наблюдателница — „и ще внимавам да видя какво ще ми отговори Той и какво да отговоря на изобличителя си”. Защото той знае, че ще има критика от тези, които не харесват това, което той ще им каже, че Бог ще направи. И той какъв отговор ще им даде?
Авакум 2:1
1 На стражата си ще застана,
ще се изправя на кулата
и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той
и какво да отговоря на изобличителя си.
Той се надява дали Бог няма да промени мнението си и това, което е решил. Така че Авакум е притеснен. Как ще отговоря на онези, които ще обвинят Бога в несправедливост, защото ги наказват съседи, които са по-зли от тях?
СПОКОЙНО
И тогава Бог им отговаря и това е четвъртата част, цялата втора глава от втори до двадесети стих, която можем да наречем „Спокойно”. В тази част Бог успокоява скандализирането на пророка Си: „Спокойно, успокой се, просто успокой”.
Всичко ще бъде наред. Нещата са под контрол. Да, Аз може да накажа народа Си с тия, които са по-зли от тях, но след това и тях ще накажа. Аз ще ги накажа. И Аз зная какво правя. Четем втора глава от втори стих. Господ ми отговори и рече: „Напиши видението и го изложи ясно на дъсчици, за да може да се чете бързо”. Аз съм ти казал, напиши го с големи букви, като за реклама, за да може хората да го разберат, няма да се размине. Защото видението се отнася към едно определено бъдещо време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже.
Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее. Съдът ще дойде. Няма да се размине. Ето, душата му се надигна, не е напълно права. Остава въпросът за халдейците и, може би, за царя. А праведният ще живее чрез вярата си. С други думи, това, което ти казвам, ще стане, няма да се размине. Избий си от главата мисълта, че може да го предотвратиш по някакъв начин или че народът Ми може да го предотврати. Но това не означава, че Аз няма да накажа и този, който изпълнява наказателното постановление над вас.
Вашите палачи също ще получат заслуженото си наказание. При това, понеже виното е коварно, той е високоумен човек, който не мирува — тук Бог вече говори за халдейците — който разширява охотата си като преизподнята и като смъртта не се насища, но събира при себе си всичките народи и натрупва при себе си всичките племена. Против такъв няма ли всички тия да съставят притча против него и присмехулна поговорка?
И тук има пет „горко”.
Петте изявления „Горко”
Горко на онзи, който натрупва много нещо, което не е негово. Докога? И който товари себе си със залози! Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихварство, и да се повдигнат ония, които ще те правят окаян, та ти да им станеш за плячка? Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще те оберат, поради кръвта на хората и поради насилието, извършено от тебе спрямо земята, града и всичките му жители.
Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от силата на бедствието! Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти, като си изтребил много племена и си съгрешил против собствената си душа, защото камък ще извика от стената и гредата от дърветата ще му отговори.
Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с неправда! Ето, не е ли от Господа на Силите това, дето племената се трудят за огъня и народите се мъчат за суета? Защото земята ще бъде пълна със знанието за славата Господня, както водите покриват морето.
Горко на онзи, за когото е писано, че напоява ближния си — на тебе, който изливаш яростта си, още и ги опиваш, за да гледаш голотата им! Тоест ти унижаваш другите. Напълнил си се със срам, а не със слава. Пий и ти, и нека се открие краекожието ти. Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе и гнусно безчестие ще бъде върху славата ти. Тоест Божият гняв сега е върху народа Му и те използва, но след това той ще се обърне към тебе, защото неправдата ти към Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни поради кръвта на хората и насилието, извършено от теб спрямо земята, града и всичките му жители.
Каква полза от изваяния идол, че го е изваял художникът му, или от летия идол, учителя на лъжата, че творецът му уповава на делото си, така че да прави неми идоли? Тоест Бог не е сляп за тяхното идолопоклонство. Горко на онзи, който казва на дървото: „Събуди се!”, на безмълвния камък: „Вдигни се!”. Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и няма никакво дихание в него. Но Господ е в святия Си храм. Млъкни пред Него, цяла земьо. Така че Бог му казва: „Аз съм жив, неговите идоли няма да го спасят”.
Авакум 2:2-20
2 Господ ми отговори:
Напиши видението и го изложи ясно на дъсчици,
за да може да се чете бързо.
3 Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време,
но бърза към изпълнението си и няма да излъже;
ако и да се бави, чакай го,
защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
5 При това, понеже виното е коварно,
той е високоумен човек, който не мирува,
който разширява охотата си като преизподня
и като смъртта не се насища,
а събира при себе си всички народи
и струпва при себе си всички племена.
6 Няма ли всички те да съставят притча против такъв
и против него присмехулна поговорка, като кажат:
Горко на онзи, който натрупва много нещо, което не е негово (докога?),
и който товари себе си със залози!
7 Няма ли да станат внезапно онези, които ще хапят чрез лихварство,
и да се повдигнат онези, които ще те правят окаян,
че ти да им станеш за плячка?
8 Понеже ти обра много народи,
всички останали от племената ще те оберат,
поради кръвта на хората
и поради насилието, извършено от тебе спрямо земята,
града и всичките му жители.
9 Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си,
за да постави гнездото си нависоко,
за да се избави от силата на бедствието!
10 Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти,
като си изтребил много племена
и си съгрешил против собствената си душа.
11 Защото камък ще извика от стената
и гредата от дърветата ще му отговори.
12 Горко на онзи, който гради град с кръв
и утвърждава град с неправда!
13 Ето, не е ли от Господа на Силите това,
че племената се трудят за огъня
и народите се мъчат за суетата?
14 Защото земята ще бъде пълна
със знанието на славата Господня,
както водите покриват морето.
15 Горко на онзи, който упоява ближния си –
на тебе, който изливаш яростта си, още и ги опиваш,
за да гледаш голотата им!
16 Напълнил си се със срам, а не със слава;
пий и ти и нека се открие краекожието ти,
чашата на десницата Господня ще се обърне към теб
и гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.
17 Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие
и изтребването на уплашените животни
поради кръвта на хората,
и насилието, извършено от тебе спрямо земята,
града и всичките му жители.
18 Каква полза от изваяния идол,
че го е изваял художникът му? –
Или от летия идол, учителя на лъжата,
че творецът му уповава на делото си,
така че да прави неми идоли?
19 Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!,
на безмълвния камък: Вдигни се!
Той ли ще го научи?
Ето, той е обкован със злато и сребро
и няма никакво дихание в него.
20 Но Господ е в святия Си храм;
млъкни пред Него, цяла земьо.
ОТКРОВЕНИЕТО НА ПРОРОКА
И в трета глава, която е петата част — от първи до деветнадесети стих на трета глава — тази част можем да я наречем „А, така ли било? Аха!”. Значи пророкът разбра. В трета глава Авакум преживява един момент на откровение, в който съзнава: „О, значи това е Божият план, започвам да се съгласявам с него, започвам да го разбирам. Аха! Сега разбирам, че макар и да ми изглеждаше, че няма да спазваш обещанията Си към нас, Ти все пак ще ги спазиш”. И така Авакум излиза от борбата със съмненията си и продължава да се моли въпреки всичко.
И трета глава е озаглавена „Молитва на пророк Авакум, поради оплакванията”. Тоест той пише дори песен: „Господи, чух вестта за Теб и се уплаших. Господи, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта”. И в следващите стихове Бог излиза на сцената. Бог е славен Бог, Бог е мощен Бог, Бог е Творецът, Бог е Изкупителят, Бог е Войнът. Бог дойде от Теман, и Святият — от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него.
Авакум 3:1-3
1 Молитва на пророк Авакум, поради оплакванията.
2 Господи, чух вестта за Теб и се уплаших.
Господи, оживявай делото Си сред годините,
сред годините го изявявай.
В гнева Си помни милостта.
3 Бог дойде от Теман
и Святият – от хълма Фаран. (Села.)
Славата Му покри небето
и земята беше пълна с хваление към Него.
Авакум 3:4-6
4 Сиянието Му беше като светлината;
лъчи се пръскаха от страната Му;
и там беше скривалището на силата Му.
5 Пред Него вървеше морът
и мълнии излизаха под краката Му.
6 Той застана и разклати земята,
погледна и направи народите да треперят;
и вечните планини се разпаднаха,
безкрайните гори се наведоха;
постъпките Му бяха, както в древността.
„Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му. Пред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му. Той застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността.“ Тук виждаме как Авакум си спомня, че Богът, на Когото служи, е всъщност един мощен Бог. И много често това е начинът ние да излезем от съмнение.
Когато, както в Псалом 77 певецът казва: „Докога, докога, докога? И къде е това, къде е онова?“, тогава той казва: „Това е слабост за мене да си мисля, че наистина Всевишният се е изменил“. И тогава той си спомня, както пеем в първия куплет на нашите песни: „Милостите, Боже, припомни!“ И тогава ти ще видиш колко благ към теб е бил Той. И тук пророкът си спомня как Бог е действал в древността – в сътворението, в изхода от Египет, в завладяването на обещаната земя.
И този Бог, който е действал в древността, ще продължи да действа и днес.
Авакум 3:9-11
9 Лъкът Ти беше изваден от покривката си,
както Ти с клетва извести на племената. (Села.)
Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се уплашиха;
водният потоп нападна;
бездната издаде гласа си,
вдигна ръцете си нависоко.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си
при виделината на Твоите летящи стрели,
при сиянието на блестящото Ти копие.
„Ти проряза земята с реки. Видяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко.“ Тук виждаме сътворението и потопа. „Слънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели.“ Кога се случи това? Кога слънцето застана и не продължи пътя си? Когато Исус Навин воюваше срещу един от народите. „При сиянието на блестящото Ти копие. С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите.“
Авакум 3:13-15
13 излязъл си за избавление на народа Си,
за избавление чрез помазаника Си;
премахнал си началника от дома на нечестивите,
открил си основите дори до върха. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главите на воините му,
които като вихрушка се устремиха да ме разбият
и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.
15 С конете Си си преминал морето,
натрупаните много води.
„Излязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. Пронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха. С конете Си си преминал морето, натрупаните много води.“ Така че Богът, за Когото става въпрос, е Богът на сътворението, Богът на изхода от Египет, Богът на завладяването на обещаната земя.
Той не се е променил, Той е жив и продължава да владее и да налага Своя ред. И така идваме до края. Във всичко това, което се случва, Авакум просто е ужасен.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,
устните ми трепереха от гласа,
гнилост прониква в костите ми
и на мястото си се разтреперих;
защото трябва да чакам скръбния ден,
когато възлезе против народа
онзи, който ще се опълчи против тях.
В 16-ти стих той казва: „Чух – и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях“. И след това обаче изведнъж виждаме как той превключва.
Авакум 3:17-19
17 Защото, ако и да не цъфти смокинята,
нито да има плод по лозите,
трудът на маслината да се осуети
и нивите да не дадат храна,
стадото да се премахне от оградата
и да няма говеда в оборите,
18 пак аз ще се веселя в Господа,
ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Йехова Господ е силата ми;
Той прави краката ми като краката на елените
и ще ме направи да ходя по височините си.
___________________
За първия певец върху струнните ми инструменти.
И казва: „Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си“. Амин. Тук виждаме думичката „пак“ в стих 18. Т.е. макар и да дойде кризата – защото тя ще дойде, тя ще се случи, Бог казва, че това ще стане – но аз ще продължавам да се моля, ще продължавам да уповавам на Бога, защото кризата ще премине.
Кризата ще премине и Бог ще ме направи отново да изляза от нея. Преди да завършим, си мисля за кризите в нашия живот. В нашия живот си имаме три големи кризи, през които сме преминали. Едната беше, когато се сменяше комунизмът с капитализма през 1989-1990 година. В един момент предприятията спряха да работят и нямаше нищо по магазините. Когато бях по улица „Богориди“, тогава гледам – този магазин затворен, другият затворен, всичко с дъски заковано. Цялата улица е затворена. Няма нищо, няма нищо. И когато искаш да си купиш нещо – купони, имаше купонна система. Когато искаш хляб, идваш с купона, за да не би някой да вземе целия хляб и да няма за другите. Затова, ако имаш купон, с него ти дават. Дори бензинът беше с купони. Олиото – с купони. И някакви пари. Но Господ промисляше. Ние имаме свидетелство, че получихме пакети със захар от поне 7-8 държави. Хора ни пращаха, за да имаме за чай.
След това другата криза беше по време на Жан-Виденовата зима с инфлацията. Сега се говори за 3% инфлация, а тогава инфлацията беше 3000%. 3000% инфлация! Почва да расте, расте, расте, расте. Доларът се вдига, вдига, вдига. И в един момент цялата заплата стана 20 долара за целия месец. Даже четири долара. Дали си спомняте? Да, четири долара за месеца. Какво ще правим? Нищо не можеш да си купиш за тия пари. Но Бог не ни остави в това. И това премина. И третото беше с ковида.
Защото там с ковида… Дизайнерски вирус, убиваше хора наред. Не знаеш дали няма да си ти. Това беше трудно. Но и това се премина. И във всичко това ние сме уповавали на Бога. И сме се молили, въпреки че не разбираме какво се случва. И когато бях младеж, Бог ми даде тази песен, която аз просто написах за слава на Бога, точно върху тия стихове. Тогава не бях пастор, не бях никакъв, но четях Библията, спрях се на тях и си казах: „Ей, тия са много хубави стихове“.
„Дори смокинята да не цъфти, дори да няма плод по лозите и нивите да не дадат храна, оборите да бъдат празни, пак аз ще се веселя в Господа и ще се радвам в Бога на спасението си. Защото силата ми е от Него и името ми е на Небесата.”
Слава на Бога! Амин. Т.е. ако ние продължаваме да се молим, въпреки че не разбираме, има един момент, в който превключваме от въпроси към упование. И това упование ни помага да преминем без стрес.
Така че, ако минаваш през неща, които не можеш да разбереш защо се случват, виж Авакум. Виж как той се бори с Бога. Бог няма проблем ние да Му се оплакваме. В Псалмите виждаме непрекъснато оплаквания. Оплаквай се на Господа, както майка ми казваше. Кажи го на възглавницата. Защото тя се молеше на колене върху една възглавница и плачеше там на тая възглавница, докато се молеше. Възглавницата не чува, но Бог чува.
Бог иска ние да излеем сърцето си в молитва и да Го питаме, защото Авакум също питаше. Но когато ние продължим да се молим въпреки всичко, тогава ще стигнем до мястото на упованието. И ще познаем Бога. И когато Го познаем, тогава ще започнем да пеем. Ще се радваме и ще скачаме в Господа.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, за това, че в него ние намираме утеха, за това, че Ти ни насърчаваш, че през каквото и да преминем, Ти все още си в контрол. За това, че за да преминем, Ти знаеш всичко и ние казваме: „Нека да преминем“. Дори да дойде голямата скръб, нека да дойде, Ти ще бъдеш с нас. Дори каквото и да се случи, ние ще преминем. Преди второто завръщане на Исус Христос Ти казваш, че ще има войни, ще има земетресения, глад, но, Господи, ние ще преминем през всичко това, защото Ти ще бъдеш с нас. Боже, дай ни да четем Словото Ти, да се насърчаваме и да полагаме нашето упование на Теб. Отдаваме Ти слава, почит, Господи, и благодарност. Амин.
МОЛИТВА
И Ти благодарим за тази книга в Библията, за това, че си ни я оставил. И че не искаш нашата вяра да бъде някакъв вид самовнушение, но Ти искаш ние да Те познаем, ние да Те видим, ние да Те разберем. И тогава, когато видим могъществото Ти, силата Ти, превъзходството Ти и това, че си жив, Господи, тогава ние ще имаме силата да превърнем плача си в радост. Моля Те, ако някой преминава през трудности, помогни му. Той да не се отчайва, да не се обезсърчава, но да намери сили, окупани в Тебе.
МОЛИТВА
Защото Твоите милости няма да се свършат. Дори да ни наказваш за греховете ни, дори да ни дисциплинираш, Ти няма да ни оставиш, няма да се откажеш от нас. Ти си записал имената ни в книгата на живота и за това ние винаги ще бъдем благодарни. Благодаря Ти. Амин.