3 Царе 21:1-29
1 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав, 2 Ахаав говори на Навутей казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}*, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари. 3 А Навутей рече на Ахаав: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
Лозето на езраелецът Навутей беше точно до палата на цар Ахаав. На царят му харесваше това парче земя, „понеже беше близо до къщата му“ и той пожела да го има. Тогава отиде при собственикът на лозето и му предложи му го продаде. Навутей, обаче му отказа „от раз“. Защо? Защо Навутей би отказал една такава оферта? От царя той би могъл да поиска и да получи най-високата цена за лозето си. С парите от продажбата той би могъл да си купи може би два пъти по-хубава земя, но на друго място. Защо Навутей отказа да смени лозето си с по-добро? Защо отклони една толкова благоприятна сделка? Защото желаеше да живее според Божието Слово. В Мойсеевия закон, в Левит 25:23 се казва:
23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.
Понеже Божият Закон забраняваше продажбите на земя, затова Навутей отказа на Царя.
В Числа 36:7 се обяснява смисъла на тази забрана:
7 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.
Без да знаем културата и обичаите на онова време ние не бихме могли да разберем този разказ. При завладяването на Обещаната земя Исус Навиев беше разделил земята между Израилевите племена. Тази земя им беше наследство от Господ, така че тя никога не трябваше да бъде продавана. Можеше да се дава под аренда, но не и да се продава завинаги. Така че независимо от сумата, която Ахаав би дал за Навутеевото лозе, тази сделка би била противна на Божия Закон.
ЖИВОТЪТ РЪКОВОДЕН ОТ СТРАСТИ – НЕСПОКОЕН И МИЗЕРЕН
И точно тук се вижда слабостта на Ахаав. Той иска нещо, което не може да има. Поставя прищевките си над Божиите принципи. Обикновено това е, което ни поставя в затруднено положение – моментите в които започваме да бъдем водени от емоциите вместо от разума си. Това как се чувстваме не зависи от притежанията, а от сърцето ни. Павел можеше да се чувства доволен в затвора, но Ахаав не можеше да се чувства доволен дори и в царския си палат. Той не гледаше на всичко, което има, искаше още, и още, и още. Ето такива са нашите прищевки. Те са като пиявици, които не могат да бъдат задоволени. В Притчи 30:15 се казва:
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай!
Трябва да помним, обаче, че дори нашите прищевки да изглеждат разбираеми и обясними, когато нарушават Божиите принципи те са погрешни. Цар Ахаав вече беше направил един сериозен компромис като се беше оженил за езичницата Езавел. Тази лукава жена беше отклонила сърцето му от Бога и го беше привлякла към поклонение на Ваал. Когато изгоним Бог от живота си, ние започваме да се ръководим не от божиите принципи, а от страстите си. Това ни отваря за грях и всякакво беззаконие.
Освен това, желанието на Ахаав да има Навутеевото лозе беше нарушение на Десетата Заповед (Изход 20:17).
17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
Не пожелавай! Вижте, тази заповед не е свързана с някакво действие, а с отношението на нашето сърце. Бог ни познава, и знае, че всичко в живота ни започва от сърцето ни. Господ Исус изказа това доста красноречиво (Марко 7:20-23).
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, 22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. 23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Ето затова, повече от всичко друго, трябва да пазим сърцата си. Да внимаваме какво влиза в тях, защото то определя и какво ще излезе от нас.
Слабостта на Ахаав се вижда особено контрастно на фона на Навутеевата принципност и праведност. Навутей не говори много в тази глава, но въпреки това той е един от главните герои. Навутей дори не се замисля преди да откаже на царя. Той е пример за нас в това да се научим да казваме „Не!“ когато искането отправено към нас е в нарушение на определени граници. За Навутей дори израилевият цар не беше над Божиите закони. Той отказа на земния цар, за да се покори на Небесния. Неговата загриженост беше за праведността му, не за земните богатства. Той каза: „Да ми не даде Господ…“. Това показва, че Навутей имаше страх от Господ и беше човек, който се ръководи от принципи, не от прищевки.
Има неща в живота ни, които не са за продан. Нашето общество става все по-материалистично. Смята се, че всичко се продава. Всичко може да се купи. Но не е така. Има неща, които не могат да се купят с пари. Има неща, които не са за продан. Има неща за които колкото и да ни предлагат, трябва да кажем „Не“. И Навутей го направи. В това той е един невероятен пример за нас.
Отрицателният отговор на Навутей накара Ахаав да страда. Концентриран върху своята прищявка, той не можеше повече да вижда голямата картина на живота, а само своето непосредствено желание (ст.4).
4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
Защо Ахаав беше толкова сърдит, навъсен и начумерен? Защо се просна на леглото си и не искаше да прави каквото и да било? Защо изгуби апетит и не искаше да се храни? Защо се цупеше така, като че ли някой му беше изял десерта? Защото не можеше да има това, което желаеше. Въпреки, че беше се отклонил от Бога, Ахаав познаваше достатъчно Божието Слово за да знае, че Навутей беше прав. Ахаав не можеше да отнеме земята му или пък да го принуди да му я продаде. Ахаав се чувстваше безсилен. Ръководен от страстите и прищевките си, той беше загубил представа за това кое е важно в живота и кое не. Като разплакано дете, той беше човек, който подсмърчаше и се цупеше заради едно парченце земя, когато всъщност беше собственик на два палата и управляваше страна с несметни богатства.
Един глиган веднъж ядял желъди под един дъб. Като се нахранил, започнал да рови с бивните си корените на дървото. Една врана го видяла и му направила забележка: „Не трябва да правиш така. Ако оголиш корените, дървото ще изсъхне и ще умре“. „Нека да умре,“ отвърнал глигана, „кой го е грижа за дъба, докато има желъди?“.
Такива сме и ние, когато водени от страсти и прищевки изгубваме представа за реалността.
Какви са симптомите на духовното заболяване „поставяне на страстите над принципите“?
- Загуба на настроение до толкова, че изгубваме напълно радостта от всичко друго в живота;
- Загуба на апетит поради неизпълненото желание;
- Желанието прищявката ни да бъде изпълнена ни завладява до такава степен, че тя се превръща за нас в идея-фикс и ние забравяме всичките си други отговорности;
- Щастието ни бива свързано единствено с изпълнението на прищявката ни, вместо с цялостната картина за живота
Ахаав беше безнадежден случай. Това, че не можеше да получи това едничко нещо, което толкова много му се искаше го накара да изпадне в състояние в което на него направо не му се живееше и не му се правеше нищо. Това е съвършената картина на човек ръководен от страсти вместо от принципи.
ЖИВОТЪТ РЪКОВОДЕН ОТ СТРАСТИ – БЕЗМИЛОСТЕН И ЖЕСТОК
Повечето от нас могат да се надяват, че в момент в който сме допуснали да започнем да се ръководим от прищевките си вместо от принципите си, около нас ще се намери някой, която да се интересува достатъчно от нас, за да ни отрезви и да ни накара да започнем да разсъждаваме отговорно. Но, ако се обградим с хора, които са управлявани от страсти, а не от принципи, то твърде вероятно е да получим лош съвет в труден за нас момент. За съжаление Ахаавовата жена, Езавел, беше точно такава. Тя нямаше никакво уважение към Божието Слово. Затова и вместо да възпре Ахаав, тя го насърчи да постигне своето дори и с непозволени и бих казал твърде жестоки средства (ст.5-10).
5 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб? 6 А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си. 7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей. 8 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея. 9 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете; 10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
Парадоксалното в този случай е, че Езавел използва Божието Слово, за да постигне коварната си цел. Тя знае, че ще е нужно престъпление като богохулство, за да може Навутей да бъде осъден на смърт и че ще са нужни най-малко двама свидетели за да се докаже това обвинение (Второзаконие 17:6-7). Езавел използва Божието Слово, за да задоволи страстите на мъжа си.
Днес също има хора, които използват определени библейски стихове, за да оневинят грешното си поведение. Толкова е важно ние да не оправдаваме страстите си с Божието слово, а по-скоро да ги покоряваме и дисциплинираме под неговия авторитет.
В същото време злокобния план на Езавел беше нарушение на Деветата Заповед (Изход 20:16).
16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
За лошите човеци, обаче, това не беше проблем, дори и ако тяхното лъжесвидетелствуване щеше да доведе до убийството на един невинен човек (ст.11-13).
11 И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила: 12 прогласиха пост, и поставиха Навутей на видно място пред людете. 13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутей, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
От 4 Царе 9:26 разбираме, че в този момент е бил убит не само Навутей, но и синовете му.
26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ?
Каква несправедливост, каква жестокост! И всичко това поради пожеланието на един нечестив цар и безскрупулността на коварната му съпруга. В Еклисиаст 5:9 се казва:
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява,
И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват,
Да се не почудиш на това нещо;
Защото над високия надзирава по-висок,
И над тях има по-високи.
Колко жалко! Невинния и праведен Навутей беше несправедливо обвинен и убит по заповед на Езавел само поради това, че отказа да наруши Божия закон и да продаде бащиното си наследство на израилевия цар.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря. 15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаав: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял. 16 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
ЖИВОТЪТ РЪКОВОДЕН ОТ СТРАСТИ – ИЗОБЛИЧЕН И ОСЪДЕН
Сега пречката беше отстранена и Ахаав отиде де види и да се порадва на новата си придобивка.
17 Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: 18 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаав, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои. 19 И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
Отивайки в Навутеевото лозе, Ахаав щеше да открие, че това, което е извършил в задоволяване на собствената си прищявка не е останало скрито от Господ. Дори докато още празнуваше постигнатото си желание, той среща Илия с едно ужасно тежко, но справедливо послание на съд от Бога.
20 И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой?
Ахаав изглежда е изненадан от това, че Илия го е открил. Като че ли Ахаав се беше скрил от Бога и Той не знаеше за делата му. Но има ли място на което можем да се скрием от Бога. Можем ли да извършим грях и Бог да не го забележи? Не, защото Бог вижда в тайно и въздава на яве – както за добрите ни дела, така и за греховете ни.
А той (Илия му) отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.
В Притчи 6:16-19 се казва:
16 Шест неща мрази Господ,
Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език,
Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли,
Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа,
И оня, който сее раздори между братя.
В този случай Ахаав и Езавел бяха извършили шест от седемте неща, който мрази Господ. Това едва ли щеше да остане ненаказано. Не напразно в Числа 32:23 се казва: „и да знаете, че грехът ви ще ви намери“!
21 Ето казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.}* в Израиля; 22 и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши. 23 Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел. 24 Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат. 25 (Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, 26 и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните).
Това пророческо слово никак не беше приятно. Това, че Ахаав не зачете един праведен човек, който почиташе Бога щеше да доведе до подобен болезнен край за него и семейството му. И това наказание нямаше да бъде само заради убийството на Навутей, а също и заради неговото идолопоклонство и отклоняването на целия народ от поклонение на Господа.
Някой е казал, че „всеки грях си има етикетче с цена“, и цената на Ахаавовия грях никак не беше малка. Ахаав не можеше да каже, че е отнел живота на Навутей без да иска, или пък да прехвърли вината си върху Езавел. Той беше напълно отговорен за станалото, така че сега по същия начин по който той чрез Езавел и нейните протежета проля Навутеевата кръв, той, жена му и синовете му щяха да бъдат убити.
ПОКАЯНИЕ, БЛАГОДАТ И СЪД
Това, което следва са двете най-големи изненади в цялата история. Първата е, че Ахаав се покая за греховете си.
27 А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
Какво покаяние, каква промяна! Явно тежестта на присъдата, която Илия произнесе над Ахаав го накара да се смири и да се покае. Същият този Ахаав, който малко по-горе беше наречен „зъл“ сега лежеше съкрушен, постещ за греха си и облечен във вретище.
Тази промяна в Ахаав изглеждаше истинска, защото виждайки я Бог реши да отложи наказанието за следващото поколение, така че Ахаав до известна степен да бъде пощаден.
28 Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: 29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Бог забеляза промяната в цар Ахаав. Забеляза смирението му. В Яков 4:6 и в 1 Петрово 5:5 се казва, че „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Това, че Бог забеляза покаянието на Ахаав и реши да отложи изпълнението на присъдата над дома му е втората изненада в този пасаж. Но това е потвърждение на Езекиил 18:23:
23 Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?
Такъв е характерът на Бога. Той не желае смърт, а живот. Великият Бог на който служим може да бъде трогнат от едно искрено покаяние. Той е сърцеведец и ни познава в съвършенство. Едно истинско покаяние може да ни избави от съда и да ни постави под Божията благодат. Правилната ни реакция, когато открием грешките си е определяща за бъдещето ни. Дори след като направим грешка, дори след лош избор в живота ни, дори след като сме се оставили да бъдем водени от прищевките си вместо от Божиите принципи, дори тогава за нас има надежда за прошка и изцеление, ако се покаем.
Коментирайки този случай, един проповедник на име Рон Ричи казва следното: „Изумително, Ахаав помоли Бог да му прости – и Бог го направи. Въз основа на този пасаж аз вярвам, че ние ще видим Ахаав в небето. И ако го попитаме, как за Бога, той се е озовал там, той ще ни каже: „По същия начин по който и вие – по Божията благодат!“.
Но, трябва да знаем, че дори и да се покаем и Бог да прости греха ни, духовния закон за сеене и жънене остава в сила. Да, когато Ахаав се покая, Бог отложи наказанието върху дома му, но Той не го отмени. Въпреки, че беше опростен, Ахаав все още трябваше да срещне последствията от греха си. Така че трябва да бъдем много внимателни в постъпките си.
Ако прочетете останалата част от тази история, ще откриете, че Ахаав отново се отдаде на прищевките си и пророчеството се изпълни. Той беше улучен от случайно изстреляна стрела и кучетата лизаха кръвта му, разляна по дъното на колесницата му (3 Царе 22:34-38). Езавел пък беше хвърлена през прозореца и прегазена от колесницата на Ииуй. Когато отидоха да вземат тялото й за да го погребат, понеже все пак тя беше царска дъщеря, те не го намериха, понеже то вече беше разкъсано от градските кучета (4 Царе 9:30-37). Синът му Йорам беше убит в същия ден в който умря и майка му, а седемдесетте Ахаавови сина бяха обезглавени от градските големци, които ги възпитаваха и главите им бяха занесени в кошници на Ииуй (4 Царе 10:1-11). Така Бог стана мъздовъздател за кръвта на Навутей.
В тази глава имаме трима главни герои – един праведник и двама грешници. Праведникът е Навутей. Илия е Божий човек и той представлява Бог. В тази глава не той, а Навутей е главния герой. Навутей е човек на принципи. Той отказа да продаде, това, което не е за продан. Уповава на Господа и се оказа верен дотолкова, че беше готов да изгуби живота си, но не и да наруши Божиите принципи. Навутей изгуби земното си наследство, за да наследи небесното. Един праведник и двама грешници. Двамата грешници са Ахаав и Езавел. Между тях, обаче има разлика. Езавел си беше заклета грешница. Тя никога не се покая, беше погълната от греха си и свърши в ада. Ахаав беше друг ужасен грешник. Той обаче се покая и Бог му прости.
На кой от тримата би желал да подражаваш ти? На кого приличаш? На Езавел, на Ахаав или на Навутей? Чия позиция от тези трити е най-близка до твоето стоене пред Бога. Огледай се и вземи решение: да бъдеш като Навутей – да живееш не според прищевки, а според принципи. Но дори и ако си се отдал на прищевките си, знай, че има милост за теб. Ако ще бъдеш грешник, то бъди грешник като Ахаав – грешник, който се покая и който беше опростен. Но каквото и да става, никога не ставай като Езавел. За нея милост няма. Ако си като нея, то върши и занапред неправда, защото денят на възмездието ти наближава. В Откровение 22:11-15 Господ Исус казва:
11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет. 12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. 13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. 14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града. 15 А отвън са псетата {Филипяни 3:2.}, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.