Римляни 8:1-39
Спомням си как като младежи обсъждахме темата за духовността. Четяхме посланията на ап. Павел и срещахме там терминът „духовен човек”. Питахме се: „Какво значи това?”. Кои са „духовните” в църквата? Може би старите дякони… Не смеехме да се наречем „духовни”, първо, защото считахме, че да се нарече някой „духовен” би било признак на гордост. Казвахме си, че ако този и този казва, че е духовен, то той е горд. И второ, не смеехме да се наречем „духовни”, защото според нас тези, които се считаха за „духовни” – водачите на църквата – от наша гледна точка като младежи не постъпваха като много „духовни”…
По-късно, обаче, разбрах, че християните нямат избор дали да бъдат духовни или не. Защото, да бъдеш „духовен”, просто означава да бъдеш човек на Духа. И ако не си духовен, ти не си новороден. А, ако не си новороден, не си спасен и нямаш шанс да видиш Божието царство. Защото, в Йоан 3:3 Господ Исус каза на Никодим:
3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {или: изново}, не може да види Божието царство.
И по-надолу той обяснява, че това новораждане трябва да стане чрез Святия Дух. Така че, след като прочетох всичко това, веднъж за винаги аз реших за себе си, че след като съм новороден, то аз съм и духовен.
Особено насърчение ми дадоха два стиха от 1 Йоаново 4 глава – и двата говорят за пребъдването в Бога. Първият беше стих. 13:
13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.
Значи, как можем да бъдем сигурни, че пребъдваме в Бога? Ако имаме Духа Му в себе си. Аз бях кръстен със Святия Дух, значи Бог ми бе дал от Духа си. Виждате ли, в този стих пребъдването и духовността са приравнени. Ако си духовен, то можеш да бъдеш сигурен, че пребъдваш в Бога. „Да пребъдваш” означава „да останеш” в състоянието в което си – „изпълнен с Духа”. А пребъдването е важно, понеже, който не пребъдва на Лозата, какво става с него? Той бива „изхвърлен” и „изгорен” (Йоан 15:6).
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
Това е доста притеснително, нали? Ако не пребъдваш, то ти ще бъдеш отсечен, изхвърлен, ще изсъхнеш, и ще бъдеш събран, за да бъдеш изгорен. Затова, искам да те насърча и да те убедя и да те увещая: „Направи всичко което можеш, всичко, което зависи от теб, за да си сигурен, че пребъдваш в Бога.”.
На времето аз търсех стихове в Божието Слово, които да ме уверят, че пребъдвам в Бога. Стихът, който ме успокоява в тази насока е 1 Йоаново 4:15
15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
Това е наистина много успокоително, защото аз искрено изповядвам, че Исус е Божият Син. Следователно, пребъдвам в Бога и Той в мен. А щом пребъдвам в Бога, то и Духа му пребъдва в мен. И щом Божият Дух пребъдва в мен, значи, не съм плътски, а духовен.
Разбира се, въпросът за духовността не е толкова прост. Това за което говори тук Йоан е, че ако всред всеобщо разпространената ерес на гностицизма и отричането на човешкото естество на Божия Син, ако някой все още се придържа към истинската вяра и правилната изповед, то той все още е част от църквата.
С други думи, не е достатъчно само веднъж да изповядаш, че Исус е Божият Син. Тази изповед трябва да намира отражение във всяка сфера на живота ти. Защото, ако наистина искаме да бъдем духовни, то трябва да се изпълваме с Духа всеки Божий ден. Нали така се казва в Ефесяни 5:18.
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;
Иначе, има опасност да заприличаш на шише, което има етикет за едно нещо, а е пълно с нещо друго. На скоро у дома имахме едно шише със спирт, което се пропука и аз го прехвърлих в едно шише от „Фанта”. Отвън пише „Фанта”, а вътре има спирт. Разбира се, Деяна веднага ме поправи и ме накара да махна етикета и да напиша върху шишето какво всъщност има в него. Защото иначе ние можем да заблудим хората. Отвън пише „духовен”, а като пийнеш – не „духовен”, ами „отровен”… Така че, нека Бог да ни помогне да не объркваме представата на хората за това какво е „духовен човек”, а и самите ние да не загубим спасението си.
Така че, искам да ви кажа, ако вие публично изповядвате, че Исус Христос е Божий Син и ако пребъдвате в Бога, вие сте духовни. Нашите църкви се състоят от духовни хора. И, уверявам те, за теб е най-добре ако не си духовен, да станеш духовен, а ако си духовен, по-добре е да си останеш духовен. Защото, има само една опасност за духовните, и тя е, те да станат плътски. Но, аз ви насърчавам: „Да бъдем духовни хора, понеже сме духовни хора!”
И тук не мога да не вмъкна, че това да имаш съзнание за Божието присъствие в живота ти не е непременно нещо, което трябва да усещаш. Някои хора го усещат, други го усещат понякога, трети нищо не усещат. Защото, за Бога е важно не нашето усещане на Божието докосване, за него е важна нашата вяра, посвещението и постъпките ни. Защото, има хора, които на моменти могат да се чувстват изключително изпълнени с Духа, но в следващия момент да им липсва плода на Духа. Затова, Исус каза на учениците си: „Вие не знаете на какъв сте дух!”. Защото в един момент можем да сме на един дух, а в следващия момент да сме на друг дух.
В Римляни 8 глава ап. Павел говори за седем нови придобивки, които имат духовните човеци. И мисля, че тези нови придобивки на духовните човеци са нещо изключително ценно. Защото, този свят търси материални придобивки, но днес аз ще ви говоря за духовни придобивки.
НОВА ПОЗИЦИЯ
Първата придобивка на духовния човек е новата му позиция по отношение неговия духовен статут. Духовният човек не е в позиция на обвиняем пред Бога, а в позиция на оправдан пред Бога (Римляни 8:1).
1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].
В Христос ние сме под нова юрисдикция, под нови закони – в Него в нас не действат законите на греха и на смъртта, в Христос в нас действа законът на животворящия Дух. Това се казва в ст.2:
2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. 3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
Вижте, тук става въпрос за закони. Както има земни закони – например, Закона за гравитацията, така има и духовни закони. Например, ако пуснем даден предмет от определена височина, какво ще стане с него? Той ще падне, ще полети в определена посока, и тази посока ще бъде надолу. Защо? Защото върху него действа силата на земното притегляне. И, колкото и пъти да го пускаме, той ще пада винаги в една и съща посока. Защо? Защото е под въздействието на определени физически сили.
По подобен начин и в нас преди да бъдем спасени в Исус Христос, действаше закона на греха. В естествения човек, който не е повярвал в Христос, който не е изпълнен със Святия Дух, в него действа закона на греха. Значи, колкото пъти и да го пуснеш, той винаги ще съгреши. Човек, който не е повярвал в Исус Христос, човек, който не е в Исус Христос, той няма Духа и той няма способността на угоди на Бога.
Но, тук ап. Павел казва, че чрез Исус Христос Бог осъществи това, което не можа да осъществи чрез Закона. Каква беше целта на Закона? Да спре греха, да премахне греха. Но, когато Законът се прилага не за духовни, а за плътски човеци, неговата сила отслабва и вместо да победи греха, той дава повод на греха да започне да произвежда в нас пожелание за нарушение на всички законови забрани (Римляни 7:7-8).
7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“. 8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: 10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. 11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. 13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
Така че, поради закона на греха и на смъртта, който действа в нас, грешните човеци, Божият Закон, който беше даден с цел да ограничи греха, не можа да изпълни целта си. Но, когато дойде Исус Христос, чрез своята смърт на кръста осъди греха в плътта, плати цената за всичките ни грехове и направи възможно Духът да дойде в нас. Така че в нас, които сме духовни, в нас не действа повече закона на греха и на смъртта – той може да действа, ако ние го допуснем – но в нас действа „закона на животворящия дух”. Този закон ни освобождава от закона на греха и на смъртта.
Така че, чрез Христовата жертва ние сме свободни от грях. Но не само това. Поради тази жертва, очистени от греха, ние можем да имаме в себе си и Святия Дух. Имайки в себе си Святия Дух, ние не сме повече плътски, а сме духовни. И като духовни, ние можем да копнеем за духовното, ние можем да мислим за духовното. Един плътски човек не може да копнее за духовното. Плътските копнеят за плътското. Само духовните човеци могат да копнеят за духовното, само духовните човеци могат да мислят за духовното. Защото, тук в този пасаж думата за „копнеж” всъщност означава „ум”, начин на мислене („фронема”). Така че, в Христос ние сме духовни човеци. И като такива ние имаме в себе си този копнеж – „копнежът на Духа”, „умът на Духа” или както се казва в Православната версия: „духовното мъдруване”. Така, сега вече ние можем да се покоряваме на Божия Закон, понеже чрез Святият Дух ние можем искрено да желаем да изпълняваме Божията воля – нещо, което е невъзможно за естествения човек.
Това всъщност е Новия Завет. Това, че не само че Бог ще прости греховете ни и повече няма да ги помни, но и това, че е написал законите си в сърцата ни (Езекиил 11:19 -20)! В Евреи 8:7-11 четем:
7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. 8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва:
„Ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им
В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя;
Защото те не устояха в завета Ми,
И Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето заветът,
който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;
11 И няма вече да учат всеки съгражданина си
И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават,
От малък до голям между тях.
Така че, ако имаме Духа в себе си, ние имаме ума на Духа и способността да извършваме Божията воля.
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
Значи, изискването на закона беше да няма грях, и то се изпълва в нас, които ходим не по плът, но по дух.
5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни – за духовното. 6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. 7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; 8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
Човек без Святия Дух не се покорява на Божия закон не само защото не иска, а защото дори и да иска, той не може, неспособен е да изпълнява Божията воля.
Тук бих желал да дам малко обяснение и за Римляни седма глава. Там, когато ап. Павел говори за вътрешната си борба, той не говори като духовен човек.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
Забележете, още в началото на този пасаж ап. Павел казва: „аз съм от плът, продаден под греха”. „Желание за добро имам, но не и сила да го върша” – това не са думи на човек, който има Духа. Защото, кажете ми кой е истинският Павел – този от седма глава ли и или този от осма глава. Защото в седма глава той казва: „Грехът живее в мен”. А в осма глава той казва: „За да се изпълнят изискванията на Закона в нас, които ходим не по плът, но по дух.”. Кой е истинският Павел? Аз мисля, че този от осма глава. Защото, в седма глава той говори като плътски човек, който се опитва да използва закона за освещение с цел да демонстрира, че Законът е безсилен да направи каквото и да било не само за нашето оправдание, но и за нашето освещение. Тук ап. Павел се представя за един, какъвто не е само за да докаже, своята теза.
Това, което казва ап. Павел тук е това: Човек, който не е повярвал в Исус Христос, човек, който няма Святия Дух, той не може да угоди на Бога. А един човек, който е повярвал в Христос – да, в него все още действат старите закони, но едновременно с тях в него действа и новия закон – т.е., в себе си ние имаме не само закона на греха и на смъртта, но ние имаме в себе си и Закона на животворящия Дух. И даже, в тази осма глава ап. Павел казва, че този закон ни освобождава от предните закони. Който е в Исус Христос, той вече е под Закона на животворящия Дух. Това е новата ни позиция. Това е една невероятна придобивка, която ние имаме, и ние можем да се възползваме от нея, ако я повярваме. Защото, всичко в царството става чрез вяра.
Августин е казал: „Обичай Бог и прави каквото ти се иска.” Защо? Защото, ако наистина обичаш Бога, то тогава всичко, каквото ти се иска ще бъде добро.
НОВО ПРИСЪСТВИЕ
В Христос, духовният човек има не само нова позиция. Духовният човек има в себе си нов обитател. Кой е този нов обитател? Той е самия Свети Дух.
9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
Казах ви! Без Христовия дух в нас ние не можем да се считаме за Христови. Ако нямаме Христовия Дух в себе си, ние не сме Божии. Какво прави Святия Дух в нас? Първо, Той ни новоражда или оживява нашия собствен дух.
10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
Второ, присъствието на Святият Дух в нас ни гарантира възкресение като Христовото.
11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
И така, в началото на нашия духовен живот Святият Дух ни новоражда. В края на нашия духовен живот Святият Дух ще ни възкреси от мъртвите. А какво прави Святия Дух в момента? Помага ни в борбата с плътта и греха.
12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
Виждате ли, плътските човеци нямат избор. Те са плътски, те живеят плътски и те умират. Но ние, духовните човеци имаме избор. Ние имаме Духа и чрез Него ние можем да умъртвяваме телесните действие и да живеем.
Всичко това, обаче, не става без наше съгласие. За да може Духа да действа в нас, ние трябва да се предадем на Неговото управление.
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
Това е белегът по който може да се разбере дали сме новородени и дали сме божии – управлявани ли сме от Святия Дух или не.
НОВО ОСИНОВЯВАНЕ
И така, първата придобивка на духовния човек е неговата нова позиция в Христос. Втората е присъствието на Святия Дух в живота му. Третата е осиновяването му в Божието семейство.
Какво ни дава осиновяването? Първо, интимност с нашия небесен Баща.
15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! 16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
Духовният човек не би трябвало да се страхува от Бога. Чрез Свяития Дух той има право да нарече Бога „Татко”. И той го прави с пълна увереност, защото Святият Дух в него му потвърждава, че той наистина е осиновен в Божието семейство, щом има Божия Дух в себе си.
Второто нещо, което ни дава осиновяването е, право на наследство заедно с Божия Син.
17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
И това ако не е придобивка – да бъдеш наследник не просто на някой човек, а на самия Бог.
НОВА НАДЕЖДА
Четвъртата придобивка на духовния човек е неговата нова надежда в Христос. Тази надежда се състои в пълното ни и окончателно изкупление от всяко зло, включващо на първо място нашето изкупление като грешници, а после и изкуплението на цялата вселена. Павел описва надеждата ни като ни рисува контраста между сегашното и бъдещото ни състояние.
18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
20 Понеже създанието беше подчинено на немощ {гръцки: суетност}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. 23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.
24 Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? 25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
НОВ МОЛИТВЕН ПОМОЩНИК
Петата придобивка на духовния човек е неговия нов молитвен помощник. Кой е този помощник? Святият Дух. Защо ни е необходим той? Защото ние не знаем нито за какво да се молим, нито как да се молим.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва;
Интензивността на молитвата на нашия молитвен помощник е невероятна. Той се моли със стенания, които не могат да бъдат изразени с думи.
но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;
Нашата молитва може и да не бъде чута, но молитвата на новия ни молитвен помощник не може да не бъде чута. Защо Неговата молитва е чута? Защото е по Божията воля.
27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
НОВА УВЕРЕНОСТ
Шестата придобивка на духовния човек е неговата нова увереност. В какво се състои тази наша нова увереност? В това, че дори и на пръв поглед да не ни изглежда така, всяко нещо, което се случва в живота ни е по някакъв начин за наше добро.
28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Няма значение какво става. Няма значение през какво преминаваме. Кризата няма значение. Болката няма значение. Смъртта няма значение. През каквото и да преминаваме то е за наше добро. Нищо не може да помрачи ентусиазма ни. Нищо не може да ни обезсърчи. Кои са хората, които могат да имат тази надежда? Това са само онези, които обичат Бога и за които участват в изпълнението на Неговия план. Кои са тези хора? Това са духовните човеци.
НОВА СЪДБА
И накрая, седмата придобивка на духовните е тяхната нова съдба. В резюме, нашата нова съдба се състои в следното: самият Бог Отец е постановил всички ние, които сме повярвали в Него да станем като Неговия възлюбен Син. Стъпките по които Бог преминава за постигането на тази цел са пет: предузнаване, предупределяне, призоваване, оправдаване, и прославяне. И забележете тука, че това се отнася за едни и същи хора. Тези, които са предузнати, те са предопределените, те са и призованите, те са и оправданите, те са и прославените. Така че, ако ти си сигурен, че си поне в една от тези групи, то можеш да бъдеш сигурен, че си част и от останалите. Аз например, не мога да кажа, дали съм предузнат или предупределен от Бога. Не мога да знам и дали ще бъда „прославен”. Но, знам, че съм призован. Бог ме е призовал да бъда Негов и да Му служа. Знам и че съм оправдан от Бога заради вярата ми в Христос. Затова, щом съм призван и оправдан, то мога да бъда и сигурен (и то с абсолютна сигурност), че, съм и предузнат и предупределен и на определеното Божие време ще бъда и прославен. Просто, това са етапите на Божият спасителен план, това са стъпките по които Бог спасява.
29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
Може би сте чували за доктрината: „Веднъж спасен – завинаги спасен”. В нашите среди тя се отхвърля, защото ние смятаме, че тя би отпуснала хората и те биха престанали да „изработват спасението си”. Може ли човек да загуби спасението си? Да. Но само при едно условие – ако престане да бъде духовен. Защото една от придобивките на духовните е, че ако те са спасени, единственият начин да изгубят спасението си е, да престанат да бъдат духовни и се превърнат в плътски християни. С други думи, колкото и да не ни харесва, доктрината „веднъж спасен – завинаги спасен” според ап. Павел е валидна и вярна за пребъдващите в Христос.
Защо можем да бъдем сигурни, че след като сме били оправдани, то ще бъдем и прославени? Първо, защото е невъзможно някой да повдигне обвинение срещу нас. Бог ни оправдава, следователно, Той не ни обвинява, нито ни осъжда. Така че, нито Бог ще позволи да бъдем обвинени и осъдени, нито Исус Христос, който не ни обвинява, а ходатайства за нас. Само един е, който ни обвинява, но, той е безсилен пред Божията любов към нас.
31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
За Отец можем да бъдем сигурни, че е на наша страна поради една основна причина. Той предаде Сина Си на смърт заради нас. И той не би бил непоследователен – първо да даде Сина Си за нас, а после да ни убие – понеже, това би обезсмислило жертвата на Сина Му.
32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? 33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
За Христос можем да бъдем сигурни, че е на наша страна поради три причини. Първо, той даде живота си за нас, второ, той възкръсна за нас, и трето, сега той се моли и се застъпва пред Отец за нас. Да ни обвинява е несъвместимо с досегашните му действия към нас.
34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
Освен това, не съществува сила, която да ни отдели от Бога. Това включва както силата на смъртта, така и силата на живота; както ангели, така и демони, както сегашното, така и бъдещето; както всички същества от сферата на свръхестествено действие, която е над земята, така и всички същества от сферата на свръхестествено действие, която е под земята. Защото никой не е по-силен от Бог, а Божията любов към нас никога няма да допусне ние да бъдем отделени от Него. Затова ап. Павел правилно посочва, че ние ставаме „повече от победители”, но не със собствена сила, а „чрез Този, Който ни е възлюбил”.
35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? 36 (защото, както е писано:
„Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане“).37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.
И така, говорим за седем нови придобивки на духовните човеци:
- Нова позиция – не под закона на греха и на смъртта, а под закона на животворящия Дух
- Нов обитател – Святия Дух
- Ново осиновяване – можем да се обърнем към Бога с обръщението „Татко!” и да бъдем Негови наследници
- Нова надежда – изкупено възкресенско тяло и свобода от робството на тлението
- Нов молитвен помощник – лично Святия Дух, който компенсира човешката ни немощ с Божествената си сила и мъдрост
- Нова увереност – че всичко съдейства за наше добро
- Нова съдба – да бъдем преобразени според образа на Божия Син
Не знам за вас, но мен всичко това ме вдъхновява. Не знам дали усещате, но в тази глава ап. Павел не просто разгръща някаква богословска тема. Той се покланя на Бога, прославя Го и му благодари за безкрайните Негови милости. Новите придобивки, които имаме в Христос са ненадминати. Затова, нека да бъдем насърчени – да не живеем като плътски, а като духовни, каквито и сме! И нека цялата благодарност и цялата слава да бъде единствено и само на Бога!