Филипяни 2:1-8
Тази проповед е част от сериите за преобразяването, което Бог извършва с нас. Ние започнахме тези серии с Римляни 12:2 – там където се говори за обновяване на ума. Днес ние ще се придвижим от ума към сърцето. Ще говорим за това как Исус преобразява нашите взаимоотношения.
ПРОБЛЕМЪТ
За целта ще се обърнем към посланието към Филипяните. Това послание беше написано от апостол Павел до една църковно семейство, което беше изключително близко до сърцето му. Той беше основал тази църква и тя се беше развила до такава степен, че не само процъфтяваше, но и подпомагаше ап. Павел, за да може той да продължава своята работа и да служи на мисионерското поле.
Едно от забележителните неща относно това писмо е, че ап. Павел го пише от затвора. То би могло да се нарече благодарствено писмо, понеже в него апостолът благодари на филипяните за тяхната грижа за него високо оценява тяхното отношение към Христос и към самия него.
Във Филипяни 2 той цитира един древен химн написан в чест на Господ Исус Христос (Филипяни 2:6-8):
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Това е един от най-христологичните пасажи в Новия Завет. Но защо ап. Павел цитира този химн на Филипяните? Отговорът на този въпрос намираме в предшестващите го стихове (Филипяни 2:3-4).
3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. 4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
Защо ап. Павел казва тези думи на филипяните? Какво го подтиква да пише точно върху темата за алтруизма? Може би отговорът на тази загадка се намира в глава 4, ст.2:
2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа. 3 Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.
Явно в църквата във Филипи имаше две жени, които, ако и да бяха служителки на евангелието, не можеха да се понасят и да общуват помежду си. Ако в светлината на тази допълнителна информация се върнем назад, и отново погледнем призивът на ап. Павел за смирение и алтруизъм, от Филипяни 2:3-4, ние бихме могли да предположим, че между тях е имало някакви конфликти, напрежение, гордост, съперничество между тези толкова благочестиви Божии хора. Може би някой от тях е искал да бъда по-горен, по-уважаван от другите, по-признат…
В същото време тук виждаме един парадокс – как една едни вярващи, които са били толкова верни и посветени на международно служение и успешни в тяхната мисионерска дейност могат да имат такива проблеми в личните си взаимоотношения у дома, в местното служение.
НУЖДАТА ОТ ПРОМЯНА
И мисля, че тук е важно да си припомним за какво говорим – миналия път ние говорихме за важността на това да променим нашето мислене, да имаме преобразени умове. Ние започнахме от умът, защото от там тръгва всичко. Днес ние се придвижихме към сърцето – към нашите отношения, към емоционалната страна на нашето естество. Помислете си, не би ли било чудесно, ако мъжът и жената престанеха да се карат в семейството, ако тийнейджърите нямаха конфликти с техните родители. Колко прекрасно би било, ако домът стане място на любов и светлина, вместо на каране и сърдене. Или пък на работа – всички да работя задружно и да няма завист и крамоли между колегите. Но, за да се случи всичко това, трябва да се случат известни промени.
Толстой е казал: „Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.“. Ние искаме да променяме света, но не искаме да променяме себе си. Но, ние не можем да променим света, ако първо не променим себе си. Това е ключа към промяната. Ако искаме да променим семействата си, училището си, работната си среда, кръгът ни от приятели, обществото ни, ние трябва да започнем да променяме себе си. Промяната на света около нас започва с промяна в самите нас.
ОТНОШЕНИЕТО НА ХРИСТОС
Каква трябва да бъде тази промяна? Какво трябва да променим? Отговорът е в ст. 5 на нашия текст:
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
Църквата във Филипи имаше този проблем, че някои от нейните членове просто не се понасяха един друг, и ап. Павел ги предизвиква към промяна. Начинът да подобрим атмосферата в нашата църква е като променим отношението си, да променим това, което е вътре в нас.
Какво значи отношение? Това значи чувство или разположение или емоция. Ап. Павел ни казва, че нашите отношения трябва да бъдат като тези на Исус. Това значи, че нашето разположение, начинът ни на мислене, емоциите ни трябва да бъдат като тези на Исус.
Нашето отношение е изключително важно, понеже начинът по който се отнасяме към другите всъщност е отражение на нашето отношение към самите нас. Или казано по друг начин – отношението ни към другите е огледало в което можем да видим отношението, което ние имаме към самите себе си.
Така че, Павел казва, че нашето отношение трябва да бъде като отношението на Христос. Не някакво бегло подобие, а точно копие на неговото отношение. Исус беше в Божия образ, седеше на Божия трон, но пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството си с Бога, но се отказа от всичко. Как се нарича това отношение? Когато ти имаш право на нещо, но се отказваш от него? Смирение. Алтруизъм. Исус се отказа от трона си и тръгна по стъпалата надолу. Лиши се от привилегиите, които имаше и вместо Божия образ, взе на себе си образ на роб. И това не беше просто фасада, защото след като се преобрази като роб, Исус започна да изпълнява Божията воля. Въплъти се като човек и стана послушен до най-висшата възможна степен – послушание, което изискваше той да понесе възможно най-висшето унижение – не просто смърт, но смърт на кръст. С други думи Исус умря по възможно най-безчестния и позорен начин. Исус слизаше надолу – стъпало след стъпало, след стъпало, след стъпало, докато стигна до дъното. И това негово действие беше отражение на отношението, което той имаше дълбоко в себе си. Ако ние искаме да действаме като него, то и ние трябва да имаме същото отношение.
КАК МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ?
УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ХРИСТОС Е НАШИЯ ЖИВОТ ПРОМЕНЯ ОТНОШЕНИЕТО
Нека да разгледаме първите два стиха на главата и да се замислим много внимателно върху тях.
1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, 2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
Първото нещо, за което ап. Павел ни кара да се замислим по-дълбоко тук е че Бог желае ние всички да мислим по един и същи начин, да имаме еднаква любов и да бъдем единодушни и единомислени. Тук ап. Павел не говори за еднаквост. Еднаквост означава да бъдем облечени по един и същи начин, да говорим по един и същи начин, да ядем една и съща храна и между нас да няма някакви видими външни разлики. Еднаквостта е плитка. Тук ап. Павел говори за нещо, което е много по-дълбоко, и то е убеждението, че всичко в живота ни по някакъв начин трябва да е свързано с Исус.
- утеха в Христа
- разтуха от любов
- общение на Духа
- милосърдие и състрадание
Всички тези неща са свързани с духовния живот на християнина – живот в чиято основа е самия Господ Исус Христос. С други думи животът на Христос, животът с Христос, животът за Христос, животът в Христос – това трябва да бъде нашия живот. И ние всички трябва да бъдем убедени, че това е точно така. Както казва в Колосяни 3:1-4:
1 И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. 2 Мислете за горното, а не за земното; 3 защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. 4 Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
Христос е нашия живот. Това убеждение трябва да бъде дълбоко в нашето същество.
Днес ние имаме тези телевизионни предавания като „Музикален идол“, „Биг брадър“ и др. И хиляди хора се явяват на кастинг, за да участват в тях. Защо? Защото те искат да станат „номер едно“ и да застанат във фокуса на общественото внимание – цяла България да гледа само тях. И не само те – всички ние искаме по някакъв начин да бъдем признати, да бъдем почетени, хората да ни се поклонят и да ни ръкопляскат. Но, трябва да се борим с това желание. Като християни, ние трябва да бъдем убедени, че животът не е свързан с нас, а с Исус. Не ние трябва да бъдем в центъра на живота ни, а Исус. Исус трябва да бъде в центъра на нашия живот – нищо друго. Както казва ап. Павел в Галатяни 2:20:
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
И да бъдем убедени в това в най-дълбокото място на нашето съзнание. Едва когато придобием това убеждение и го поддържаме живо в себе си, едва тогава нашето отношение и нашия живот ще се промени.
СМИРЕНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ ПРОМЕНЯ ОТНОШЕНИЕТО
Второто нещо, върху което ап. Павел иска да се замислим по-дълбоко е в ст.3
3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
Да не правим нищо, абсолютно нищо мотивирано от съперничество или от лични амбиции. Защо? Понеже считаме другите по-горни от себе си. За какво става въпрос тук? За начинът по който възприемаме себе си – за нашето себе-възприятие. Как виждаме себе си? Дали винаги мислим за себе си по-благосклонно, отколкото за другите? Ако искаме да имаме правилно отношение, то трябва да имаме едно здравословно отношение към самите себе си. Коя е основната причина, за да имаме конфликти в семействата? Това, че единия, а може би най-често и двамата се считат за нещо повече от другия. На работа – ако даден човек се мисли за нещо повече от останалите, това му пречи той да работи в екип и това създава напрежение и разделение в колектива. Така че, ако искаме един по-добър живот и едно по-добро отношение, ние трябва ежедневно да се замисляме за начина по който възприемаме себе си и останалите и да изпитваме себе си – дали в нас има гордост или смиреномъдрие, егоизъм или алтруизъм. Как виждам аз себе си в светлината на по-голямата картина, в светлината на другите около мен? Дали ги считам за по-важни от себе си, или считам себе си по-важен от тях? Ако имам по-смирено възприемане на себе си, едва тогава ще мога да имам едно променено отношение към другите и към живота и ще бъда повече и повече като Исус.
Едно семейство празнувало годишнина от сватбата си – 35 години брачен живот. По време на празненството една приятелка на домакинята, която познавала и двамата я попитала: „Как успяхте да издържите толкова дълго?“ Домакинята отговорила: „Мисля, че причината за това беше, че през всичките тези години и аз и мъжа ми бяхме влюбени в един и същ човек.“.
Ние всички се борим с гордостта. И запомнете това, че гордостта е като болест и тя прави всеки човек, който я има да бъде болен. Лекарството за гордостта е смирението.
И така, ако искам да имам променено отношение, на първо място аз трябва да имам правилното убеждение – Христос да бъде в центъра на живота ми. Второ, трябва да имам правилно възприемане на себе си. Да считам другите по-горни от мен самия.
ПОЗИЦИЯТА НА СЛУГУВАНЕ ПРОМЕНЯ ОТНОШЕНИЕТО
Ст.4:
4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
Ние трябва да бъдем заинтересовани от това с какво се занимават другите, т.е., да заставаме в позиция на служители на другите – да бъдем загрижени за тях. Ако Христос дойде да служи, а не да му служат (Матей 20:28; Марко 10:45, то и ние трябва да бъдем хора, които са тук, за да служат на другите, а не да им служат на тях.
Във 2 Коринтяни 8:9 имаме едно много силно твърдение за Господ Исус Христос и неговия алтруизъм.
9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
Помислете за това, Исус стана беден, за да можем вие и аз да станем богати и да придобием дара на вечния живот. В славата си Исус беше собственик на всичко в този свят. Но, когато се въплати, той стана един бедняк. До степен до която дори вземаше назаем. Когато се роди, той взе на заем една хранилка за животни, която използва за люлка и в която спеше. По-късно, във време на служението си, той взе на заем една лодка, която използваше за амвон. След това, когато трябваше да влезе в Ерусалим като цар, той взе на заем едно магаренце, върху което да язди. Накрая, дори и след кръста, той взе назаем за три дни един гроб в който беше погребан до деня на възкресението си. Исус постави себе си в позицията на слуга, за да може ние да бъдем поставени в позицията на принцове и принцеси. Въпросът е дали и ние правим като Христос. Дали сме готови да се жертваме, да се раздаваме, да се грижим за другите.
Веднъж Майка Тереза преминавала по една улица (в Детройт). Виждайки я, една жена от тълпата възкликнала: „Нейната тайна е, че тя е свободна да бъде нищо. Затова Бог може да я използва за всичко.“. Това е валидно и за нас. Ние трябва да се освободим от гордостта си – тогава Бог може да ни използва за Негова слава. Така че, ключът за промяна на отношението е да поставим себе си в позиция на слуга. Как можем да направим това? Например, ако чакаме на някоя опашка и всеки се бута – усмихнете се и пуснете другия да мине преди вас. Не е задължително винаги да бъдем първи. Помисли, как можеш да се поставиш в позиция на слуга, и продължавай да го правиш до тогава докато престанеш да го правиш умишлено и то стане твоята спонтанна реакция.
Така че, говорим за три неща за които ап. Павел ни кара да се замислим по-дълбоко, ако искаме да променим нашето отношение. Първо да се замислим за нашето убеждение – животът – това е Христос – нито повече, нито по-малко, нито нещо друго. Второ, възприемане – да възприемаме себе си като нещо по-малко от другите – да бъдем малки в собствените си очи. И трето, позиция – да поставим себе си в позиция, в която да служим на другите, а не да чакаме те да служат на нас. Ако направим тези три неща, твърде скоро ние ще имаме едни променени отношения – променени отношения, които ще променят живота ни.