В историята за показалеца на Карл Велики виждаме чудесен пример за това, че човек може да изпраща послания и да оказва влияние върху бъдещето дори и след смъртта си.
Преди много векове Карл Велики (742-814), крал на франките от династията на каролингите управлявал една голяма част от европейския континент. Поради едно странно съвпадение на обстоятелствата този безскруполен и груб владетел изказал едно много важно духовно послание към света… Но не по времето на своя живот, а след смъртта си. Това послание било предадено от костите на неговия показалец!
Когато умрял, той получил славно погребение. Облекли го с пурпурна мантия. Неговото тяло било положено върху престол от слонова кост, обкован със злато и скъпоценни камъни. На главата му поставили корона с диаманти и подпирайки ръката му със специална подложка неговите поданици поставили в нея скиптър – символ на царската му власт. На пръста му поставили неговия пръстен-печат. А в скута му сложили един свитък изписан с неговите подвизи. Много от тях били зли но независимо от това разказите за тях били смесени със стихове от Библията, за да изглежда, че той е имал Божието одобрение. Накрая неговата гробница била запечатана.
Няколко века по-късно печата бил счупен за да се разкрият някои изненади. Като на всеки мъртвец плътта му била изгнила и на престола седял само неговия скелет. Месата му се били превърнали в пръст и се били свлякли в подножието на трона заедно с мантията му, която също била проядена и унищожена. Подложката, която поддържала ръката и китката му също се била разместила и костите на ръката му били паднали на пода, завличайки със себе си и свитъка, който лежал в скута му.
Онези, които разпечатали гробницата му забелязали, че ръката му по странен начин лежала върху разгърнатия на земята свитък с показалеца му сочещ към едно определено място. Когато се приближили за да прочетат на кое точно място се е спрял той, били изненадани да видят, че той сочел към един конкретен стих от Лука 9:25:
По едно странно стечение на обстоятелствата костта на мъртвеца изразявала по-велика истина отколкото бил изговарял той през целия си живот.
“Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?”
Ние трябва да живеем така, че нашето служение да продължава да оказва влияние дори и след нашата смърт. Нека нашия живот да бъде едно свидетелство, което Бог да може да употреби за благословението на други.
Проповед: СЛУЖЕНИЕТО НА КОСТИТЕ