I. ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕТО
Християните, към които е написано Посланието към Евреите са преминавали през духовна криза. Тяхната духовна незрялост им е пречела да видят ясно истинската стойност и ценност на християнството. Очаквало ги е страдание, ако продължат да следват Христос. Фактически те вече са страдали. Християнството се отделяло от юдаизма. Враждебността на юдеите-нехристияни правело невъзможно за юдеите-християни да се покланят в района на храма в Ерусалим. И ние знаем от Деяния, Галатяни, и от други послания, че юдаистите непрекъснато създавали проблеми на християните и в другите градове. Напрежението между евреи и езичници, което се чувствало през всичките първи тридесет години от историята на християнството се засилило, когато църквите започнали да си съперничат със синагогите по броят на привържениците си и разпространението си по целия свят. Юдейските християни били под непрекъснат натиск от сънародниците си да продължават да поддържат вярата си в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. В същото време ап. Павел учел, че Христос е края, изпълнението на закона за всички, които вярват в Него. Евреите-християни не можели да продължават едновременно да бъдат част и от юдаизма и от християнството. Тогава, какво да правят – дали да се върнат към юдаизма или напълно да се отделят от него, понасяйки всички тежки последствия от този акт?
Техния проблем се усложнявал от факта, че целият Юдейски народ бил в сериозна криза. Политическите напрежения често оказвали влияние върху църквите и духовния живот на техните членове. Юдаизмът бил официалната, традиционна религия за еврейския народ. Как тогава един юдеин патриот, чиято страна се бунтува и въстава срещу римското владичество да изоставя и може да се отвръща от националната си религия? Още повече в такъв момент, когато лоялността и предаността към всичко юдейско е толкова много необходима? Как може той да се отнася към римляните, които са в позиция на потисници като към братя и сестри в Господа?
Пред юдеите-християни стояли два въпроса. Първият бил въпроса за вярата. Всички – и юдеисти и християни – вярвали в божествения авторитет на старозаветните писания и ги използвали като основа за своята вяра и практика. Тения подход към писанието и начина на неговото тълкувание обаче бил различен. След кого да вървят евреите-християни? Трябва ли да продължат да следват равините в тяхното застинало тълкувание или трябва като християни да разглеждат цялото писание в светлината на новото откровение за Исус като Месия?
Другият въпрос засягал тяхната позиция по националния въпрос. Ако се отделят от закона и преминат напълно само към благодатта; ако се отрекат от Ерусалим като център на поклонение и се обърнат окончателно само към техните християнски църкви като място, където е Божието присъствие, тогава те биха били считани за предатели от техните сънародници, които са останали верни на традициите и закона. Ако пък се върнат към легализма, биха изоставили Христос и биха загубили всичко, което Той дойде да донесе.
Юдеите-християни са били на кръстопът – дали да продължат по тесния път на живота или да се върнат назад в традициите и “сенките” на юдаизма. Посланието към Евреите е написано да им помогне да разрешат именно тази дилема.
II. АВТОР
Авторът на това велико послание никога не споменава името си, нито пък в посланието има някакво директно доказателство, което да ни помогне с пълна сигурност да го идентифицираме.
Както странната и мистериозна фигура на Мелхиседек, който изведнъж се появява на сцената на човешката история и също така внезапно изчезва, и все пак чрез един единствен акт остава незабравим, така и авторът на Посланието към Евреите чрез написването на това величествено послание, остава в историята завинаги. Но, кой е той, и към кого адресира писмото си, както и местоназначението към което то е било първоначално изпратено са въпроси, които изглеждат нерешими поради недостига на информацията, която имаме на наше разположение до момента.
Въпреки, че посланието е анонимно, в него няма ни най-малък белег, че авторът желае да скрие своята самоличност. Ако и авторът на Евреите да е станал анонимен за по-късните християни, той не е бил анонимен за своите читатели. Познавал ги е лично. Следните пасажи показват, че авторът е познавал много добре миналото на своите адресати.
- Знаел е съвсем точно кога получателите на посланието му са се обърнали към Бога (5:11-12):
11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. 12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
- Знаел е съвсем точно как е станало обръщението на получателите на посланието му към Бога (10:32-34):
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, 33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. 34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
- Познавал е тяхното служение до момента (Евр. 6:10):
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
- Авторът е знаел много добре, кои са били техните духовни наставници (Евр.13:7).
7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
- Той умолява получателите на посланието да се молят за него като че ли той е бил един от тях (Евр.13:18-19).
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно. 19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро върнат.
- Освен това изглежда, че Тимотей е бил познат и на авторът и на читателите (Евр.13:23).
23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.
Изследването на посланието показва, че авторът е бил човек с големи литературни способности. Начинът му на изразяване е по-близък до класическия гръцки стил отколкото на който и да е друг новозаветен автор. Това може да се види от точната употреба на времената, от по-пълната и по-умелата употреба на причастията и съюзите и от по-комплексната структура на изреченията. Според Уесткот (Westcott), “Трудно биха се намерили пасажи по-точни и уместни в изразяването си от 1:4; 2:14-18; 7:26-28; 12:18-24. Езикът, пламенността, ритъмът, изказаните като в скоби вмятания – всичко това подкрепя тезата, че писателят е бил класически образован”.
Авторът не е бил непосредствен ученик на Христос. Както и неговите адресати, най-вероятно и той е бил християнин от второ поколение (Евр.2:3).
3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; 4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
Авторът е бил добре запознат със Стария Завет, който цитира от Септуагинтата (LXX). Може би е бил юдеин, тъй като често използва местоимението “ние”, когато се обръща към своите юдейски читатели.
Разногласието между учените относно авторството на Посланието към Евреите води своето начало още от втори век и продължава и до днес. Както казва Ориген, “само Бог знае кой действително е написал това послание”.
Хипотезите са различни и накратко те са следните.
Има предположение, че е Павел, но има и много аргументи против.
Друго предположение е Аполос. Мартин Лутер смята че е той, защото в посланието има александрийско влияние на мисълта и начина на тълкуване на Стария Завет. А Аполос е бил от Александрия, бил е добър учител и е познавал Стария Завет много добре. Един от основните аргументи против Аполос е, че самата Александрийска църква не приема неговото авторство.
Лука се отхвърля главно поради това, че е езичник, а вътрешното свидетелство на посланието е, че авторът е юдеин.
Друга хипотеза е авторството на Варнава, понеже в 13:22 посланието е наречено “увещателно слово”, а името Варнава значи “син на увещание” в Деян.4:36. Тази хипотеза обаче не съответства на предположението, че авторът не е член на апостолския кръг, а християнски ръководител от второ поколение.
Едно от най-вероятните предположения е Сила. Той е участвал в написването на посланията към солунците и по всяка вероятност е бил писарят на Първо Петрово послание. То също е наречено увещание. Има прилика и в речниковия състав. А Сила е бил съработник на Павел и би могъл да е съставил посланието с негова помощ и самият той да го е написал по-късно. Но всичко това е в границите на хипотезите.
Важно е да запомним обаче това, което е казал Хейс: “Ако и авторът на това послание да е неизвестен, то боговдъхновението му е безспорно!” (D. A. Hayes, The New Testament Epistles, p.76)
III. ПОЛУЧАТЕЛИ
Свидетелствата, които имаме на наше разположение силно подкрепят възгледа, че читателите са били юдейски християни.
1. Въпреки, че заглавието “Pros Hebraious”, “Към Евреите” може да не е оригинално, то би трябвало да принадлежи към много ранна традиция, защото се намира в ръкописите на Codex Vaticanus и Codex Sinaiticus, които са от четвърти век, както и в папируса Chester Beatty, който е от трети век. Човекът, който е прибавил заглавието със сигурност е смятал, че то е било адресирано до юдейски християни.
Вътрешните свидетелства показват, че посланието не е било написано към Еврейския народ като цяло, а към едно определено общество или група читатели, които твърдо са устояли на гонение и са претърпели отнемането на имота им, но все още не са готови да дадат живота си заради вярата си (10:32-34; 12:4).
Според 5:11-6:3 читателите все още са духовни бебета, докато е трябвало за периода от повярването им до времето на написването на посланието да пораснат до там, че да учат и другите. Такова нещо в никакъв случай не може са каже за християни от Ерусалимската църква в който и да е период на нейното развитие. Следователно най-вероятно получателите не са от Еруслим.
2. Авторът постоянно се обръща към читателите, използвайки тяхното собствено свещено писание – Стария Завет, като приема за дадено, че те познават добре не само него, но и храмовата система на жертвоприношения.
3. Групата се е състояла от малко на брой хора, които са били част от едно по-голямо общество. Те са увещавани да не изоставят богослуженията на църквата и да се подчиняват на техните духовни ръководители.
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.
4. Читателите са били от второ поколение християни (2:3;13:7).
5. Географското местонахождение на получателите е спорен въпрос и до голяма степен зависи от тълкуванието на Евр.13:24.
24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
Възможностите са две. Първата е авторът в момента на писането да е в Италия и тези, които са с него да изпращат поздрави на получателите, където и да са те. Втората е получателите да са от Италия, т.е. Рим, а авторът да е извън Италия и с него да има хора, които да са от Италия и да изпращат поздрави на своите сънародници там. Предлогът “apo”, преведен “от”, а не “в”, подкрепя втората възможност.
На базата на това не много стабилно доказателство и въз основание на факта, че най-ранния известен цитат от това послание се среща в Първото послание на Климент, за което със сигурност се знае, че е написано в Рим, някои учени са заключили, че “Към Евреите” е било изпратено към малка група юдейски християни в Рим, които са били несигурни дали да продължат да изповядват Христос или да се върнат в синагогата. Според по-старата хипотеза то е било писано до юдейските християни в Палестина по същата причина.
Едно е сигурно – според Евр.13:24 посланието е било написано или до Рим или от Рим.
IV. ВРЕМЕ НА НАПИСВАНЕ
Според Евр.2:1-4 и 5:12 посланието е било написано по времето на второто поколение християни и след значителен промеждутък от време след тяхното обръщение. Едно поколение християни вече е преминало (Евр.13:7), а получателите са били християни достатъчно дълго, за да могат да узреят духовно, въпреки, че все още не са достигнали тази фаза. Те са забравили своите “предишни дни” (10:32). Тимотей е бил в затвора за известно време, но след това е бил пуснат на свобода и все още е бил жив (13:23). За левитската система на жертвоприношения се говори така, като че ли все още съществува и функционира (8:4; 9:6-9). Това означава, че храма все още не е бил разрушен, т.е. посланието е било написано преди 70 г. сл. Хр. Ако разрушаването от Тит вече е било станало, авторът не би използвал сегашно време, за да описва ритуалната система. Посланието подхожда най-добре на ситуацията от късните шестдесет години на първи век, когато църквата в Рим се е страхувала от гонение и разрушаването на юдейската общност било неизбежно.
Външните свидетелства за датата на написване сочат, че “Към Евреите” е било написано преди 96 г. сл. Хр., защото Климент Римски го цитира в посланието си до Коринтската църква, което той е написал през същата година. От външните и вътрешните свидетелства за датирането на посланието можем да заключим, че то е написано някъде между 65 и 69 г. сл. Хр.
V. ПЛАН
Послание към Евреите
Тема: Върховенството на Христос
“Към Евреите” е най-христологичната книга в Новия Завет.
I. Върховенството на Христос (1:1-10:18)
1. Върховенството на Христовата Личност (1:1-4:13)
i. Превъзходен Син (по-велик от ангелите като Божий Син) (1:1-2:4)
Първо предупреждение: Не пренебрегвайте благовестието! (2:1-4)
ii. Превъзходен Човек (по-велик от ангелите като съвършен човек) (2:5-18)
iii. Превъзходен Апостол (по-велик от Мойсей) (3:1-19)
Второ предупреждение: Не закоравявайте сърцата си! (3:7-19)
iv. Превъзходна Почивка (по-велик от Исус Навиев) (4:1-13)
Трето предупреждение: Не изпадайте в неверие! (4:1-2,11)
2. Върховенството на Христовото Свещенство (4:14-10:18)
i. Превъзходен първосвещеник (по-велик от Аарон) (4:14-5:10)
ii. Духовен прогрес (5:11-6:20)
Четвърто предупреждение: Не дегенерирайте духовно! (6:1-12)
iii. Имащ превъзходно свещенство (по-висше от Аароновото) (7:1-28)
iv. Посредник на превъзходен завет (по-добър от Мойсеевия) (8:1-13)
v. Служещ в превъзходно светилище (по-добро от земното) (9:1-28)
vi. Принасящ превъзходна жертва (по-добра от животинската) (10:1-18)
II. Върховенството на Новия и Жив път (10:19-13:25)
1. Превъзходен път – пътят на вярата (10:19-11:40)
Пето предупреждение: Не съгрешавайте самоволно! (10:26-31)
2. Превъзходна дисциплина (12:1-29)
Шесто предупреждение: Не отпадайте от благодатта! (12:14-17)
Седмо предупреждение: Не презирайте Бога! (12:25-29)
3. Превъзходен живот (13:1-25)