Бог работи по различни и многообразни начини в живота ни. Ученичеството не е някаква формула. Има много и различни начини както ние да бъдем обучавани, и така, и ние да обучаваме другите в Христовото учение. Но, аз бих желал да започна с моето собствено свидетелство за опитността ми в ученичеството. В това свое свидетелство бих желал да дам отговор на следните няколко въпроса:
- Как съм повярвал в Бог?
- Кои са хората, които са ми повлияли да следвам Христос?
- Кои са онези, които са ми помогнали да порасна в моята християнска вяра?
- Кои са онези, които са ми помогнали да разкрия дарбите си и да се включа в служение в местната църквата?
Забележете, че това не е само свидетелство за това как аз съм повярвал в Бога и как аз съм израснал в служението, а споделяне за хората, които са повлияли в живота ми, в моето духовно формиране и следване на Христос. Ако вие си направите труда да отговорите на същите тези въпроси, може би ще се получи подобно послание, на това, което ви отправям аз. Вярвам, че докато говоря, това което ще споделя, ще вдъхнови и вас да си припомните как Бог е работил във Вашия живот и кои са каналите, които е използвал Той за вашето израстване във вярата. И целта ми, в крайна сметка, е всичко казано за тези хора да ни мотивира да последваме техния пример, за да можем и ние като тях да предадем щафетата на благовестието на следващото поколение последователи на Христос.
СБЛЪСЪК С РЕАЛНОСТТА НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
Моят първи контакт с духовния свят и отвъдното беше буквално свръхестествен. Аз видях ангел. Това се случи през 1975 година. Бях на около шест години и дотогава не бях нито чувал нито се замислял нито за Бог, нито за задгробния живот нито пък ми е идвало на ум за съществуването на духовен свят. Къщата в която живеехме се състоеше от просторен коридор, от който се влизаше в три стаи: едната беше обща – дневна и кухня; а другите две бяха стаите на майка и на леля. Тъй като леля ми беше семейна и живееше отделно заедно със семейството си, а майка ми беше разведена, с нея живеехме именно в тази къща при нейните родители. Баба, която наричах „Майка Олга“ и дядо ми, когото наричах „Татко Ваньо“ спяха в кухнята, а ние с майка ми спяхме в нейната стая на две ъглови легла.
Една вечер Майка Олга както обикновено дойде да ни каже лека нощ и „да ни изгаси лампата“. Но в момента в който тя изгаси осветлението и затвори вратата, друга светлина нахлу в стаята. Никога преди това и след това не съм виждал такава светлина. Тя беше толкова плътна, че почти можеше да се пипа. Стаята беше с югозападно изложение и имаше два прозореца с по три крила. Леглото на майка беше допряно до западната страна на стаята, а моето беше допряно до северната стена. Тогава изведнъж южният прозорец – който беше точно срещу моето легло – като че ли изчезна, и на неговото място застана един ангел. Не мога точно да го опиша, но целия беше облечено в бяло и според тогавашните ми представи приличаше на около 8-12 годишно дете.
Сблъсъкът със светлината и с това небесно същество ме изплашиха до смърт. Завих през глава и започнах да бутам майка на съседното легло и да й викам „Виждаш ли? Виждаш ли?“ Тя обаче не виждаше нищо.
Ангелът не ми каза нищо. Просто ми се яви. Като че ли за да ми разкрие, че има и друг свят – невидим, духовен, небесен. От тогава знам, че освен този – видимия в който ние живеем – има и друг, духовен свят, който е „паралелен“ на нашия. Всъщност, в онези времена на атеизъм и отхвърляне на всичко свръхестествено, именно това беше посланието, от което се нуждаех – че не всичко е материално, че съществува и духовен свят.
Някой може да приеме това мое преживяване като халюцинация, но трябва да знае, че никога преди това или след това не съм преживявал подобно нещо. Освен това моята вяра в Бога не се основава на това преживяване, а на вярата ми в Божието Слово. Но, го разказвам, понеже именно това преживяване стана повода да се обърна към Бога. Просто по различни начини Бог изявява съществуването си на всеки един, от онези, които Той е избрал за спасение.
Но, ако и всеки да има правото да поставя моите лични опитности под съмнение, никой не би трябвало да поставя под съмнение Божието Слово, а в него се говори за ангели-хранители и за тяхната особена грижа за малките деца. В Евреи 1:14 говорейки за Божия Син и Неговото превъзходство над ангелите, авторът на това послание задава следния риторичен въпрос свързан тях:
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
От този въпрос разбираме, че ангели определено съществуват. Те са духовни същества, изпращани от Бог да служат на повярвалите в Христос.
А за връзката между ангелите и децата в Евангелието на Матей 18:10 чуваме самият Господ Исус да казва:
10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
За мен тези Христови думи са потвърждение за истинността и божествеността на моята опитност с моя ангел-хранител, който Бог ми позволи да видя.
ДУХОВНА МАЙКА
В Новия Завет виждаме, че виждането на ангел не е достатъчно за да се спасиш от греха. Корнилий видя ангел, но той не му каза благовестието, а му каза да повика Симон Петър, който да му каже думи, чрез които да се спаси той и целия му дом (Деяния 11:14). Така и това мое преживяване не ме спаси, но ме доведе до опознаването на една непозната до този момент за мен страна на моята баба – Майка Олга – това, че тя вярваше в Бога.
На другата сутрин след като видях ангела, майка ми и баба ми ме питаха какво съм видял. Когато им разказах, те осъзнаха, че Бог има план с мен. Казвам, „осъзнаха“, понеже по-късно разбрах, че до този момент от майчинска любов и загриженост, а и вероятно поради охлаждането си към Бога, майка ми Корнелия е била забранила на баба ми Олга да ми говори за Бога, за да не бъда възпитаван в християнската вяра и да нямам проблеми в тогавашното тоталитарно и атеистично общество. Но след това мое преживяване, нещата се промениха. Майка ми, която по онова време беше поохладняла от Бога и поотстъпила от вярата започна отново да ходи на църква и да води и мен.
По отношение на ученичеството бих казал, че моята Майка Олга беше моя първи ментор и наставник, въпреки, че тогава съвсем не осъзнавах това. Майка Олга е пример за това, че човек няма нужда да бъде поставен на някаква важна позиция, за да бъде водач, лидер и човек с влияние. Нейното богатство беше връзката й с Бог, и наследството, което тя ни остави е вярата в Него. Тя пребъдваше на Лозата и живителните сокове на вечния живот преминаваха през нея към онези около нея, които бяха отворени да пият от виното на Святия Дух.
По онова време всяка вечер преди да си легнем тя ми разказваше истории от Библията – за различните библейски герои – Ной, Авраам, Давид, Данаил, и разбира се за Господ Исус Христос. След това тя коленичеше и се молеше. Всяка сутрин когато се събуждах, тя вече беше на молитва. Понякога се молеше с часове. Това ме накара да ценя молитвата и да разбера важността й за връзката на християнина с Бога.
Библията й никога не се прибираше в библиотеката. Винаги беше до главата й и тя непрекъснато я четеше. Това създаде у мен интерес към тази Книга на Книгите – интерес, който продължава да бъде жив и да расте и днес.
Всяка неделя с баба ми си обличахме най-хубавите дрехи и отивахме на църква. Това ми показа, колко е важна църквата за духовния живот на вярващия.
Друго нещо, което Майка Олга правеше беше, че посещаваше възрастни жени, които бяха болни. Шеташе им и им носеше храна. Водеше ме на домашни групи, а от време на време канеше християни и у дома. Помагаше на пастирите на църквата и на техните семейства като ги канеше у дома да си берат череши, малини и смокини. Това ме подбуди като младеж и аз да правя същото и да ценя християнското служение.
Наблюдавайки живота на моята баба аз имах привилегията да разбера от първа ръка какво означава това да живееш живот с Бога и за Бога.
Освен всичко друго, майка Олга беше изключително вярна в даването на десятък. От нея се научих, че всичко, което имаме идва от Бога. То не е наше, а Божие и затова ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което Той ни дава и да Го почитаме не само с думите си, но и с парите си.
По-късно като свършваше ваканцията и се връщах в Бургас при майка ми, Майка Олга поддържаше духовната си връзка с нас с една изключителна кореспонденция. Пишеше ни писма почти всяка седмица. В тях винаги ни увещаваше да живеем благочестив живот, да не допускаме компромиси със света, да се пазим от греха, да ходим на църква и да живеем свят живот. Почти всяко писмо завършваше с думите: „Имайте страх от Господа!“. Това беше нейното мото. Тя непрекъснато повтаряше, че „Бог е любов, но Той е и огън пояждащ“ и както Йов особено се боеше да не би тя или децата й да съгрешат пред Бога и да предизвикат гнева Му.
Всичко това спомагаше за изграждането у мен на основни ученически навици и формирането ми като Христов ученик. Така разбрах, че един от начините по които Бог ни изгражда като ученици е чрез членове на семейството ни. А също така, трябва да знаем, че и ние самите имаме отговорност да живеем по такъв начин, че да оказваме благотворно влияние за благовестието на нашите деца и внуци. Всъщност, именно те са нашите първи и главни ученици. Само по този начин вярата, която имаме ще може да бъде предадена на следващите поколения. Доказателство за това намираме във 2 Тимотей 1:5 ап. Павел споменава за нелицемерната вяра, която младият Божий служител Тимотей е наследил от баба си:
5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
ДОБРИЯТ НАСТАВНИК
Вторият човек, който оказа сериозно влияние на моето ученичество беше моя първи пастир – п-р Илия Апостолов Илиев. Когато през ваканциите и почивките си бях в Казанлък, аз често посещавах дома им и си играех с децата им. Апостол и Кристияна ми бяха приятели, така че за мен техния татко беше просто „Чичо Илийчо“. Въпреки напълно неформалните отношения, които имахме, смятам, че той оказа голямо влияние върху мен чрез примера си и пастирската си грижа за мен – може би дори и без да се замисля, само поради дарбата, която беше върху него. Докато посещавах дома им аз усещах атмосферата на благодат, мир и любов, която царуваше в дома им. За мен той беше пример на пастир и Божий човек. Той проявяваше специална любов, нежност, мъдрост и разбиране към мен. Никога не съм го чул да се скара или да се сопне на някого. Въпреки гоненията и натиска на който беше подложен от тогавашната тоталитарна власт, всичко приемаше с издържане и сила, която идваше от невероятния му молитвен живот. Често започваше своята неделна проповед с думите: „Тази сутрин аз си бях подготвил една друга проповед, но точно преди да се кача на амвона Бог ми каза да проповядвам за това и това…“ Гласът му и досега звучи в ушите ми.
Разказвайки за п-р Илия Апостолов Илиев, аз желая да ви обърна внимание на ролята на нашия пастир и останалите духовни служители за нашето духовно израстване. В Евреи 13:7 си казва:
7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
ГОСТОПРИЕМСТВО И ДУХОВНИ РАЗГОВОРИ
Третият човек, който оказа влияние на моето ученичество беше моята майка Корнелия (Нели), въпреки че самата тя не беше проповедничка. В периода на моите тийнейджърски години, тя често ме водеше на посещения на църкви в други градове – особено в Шумен. Пастирът на църквата там се казваше Симеон Попов – изключително мъдър и интелигентен човек – жена му Елза беше германка. Той живееше в пастирското жилище, което беше точно до църквата и винаги ни канеше у дома си. Там ни сервираше чай и сладки и започвахме дълги разговори на духовни теми. Още по-любезни към нас бяха едни арменци – Гаро (Гарабет) и Мариам Алтунян, родителите на мъжа на приятелката на майка ми Мая. След промените 1989 година техния син Бедрос Алтунян стана суперинтендант на Евангелската Методистка Епископална Църква. Та престоя ми при семейство Алтунян беше много впечатляващ за мен. Без по някакъв начин да натрапват вярата си, тези хора бяха мои духовни водачи и съветници. Вечер след вечеря до късно разговаряхме на духовни теми – нещо, което наричахме „общение“. Брат Гаро Алтунян имаше един тефтер в който си беше записал примери и много обичаше да ни ги разказва и да ни обяснява поуката от тях. Аз можех свободно да му задавам въпроси и да получавам отговори въз основа на неговото познаване на Божието Слово. Тези духовни разговори и общения оформяха моя християнски мироглед и ме изграждаха като ученик на Христос. Това утвърждаваше вярата ми, понеже аз можех да видя реалния плод от Християнската вяра в живота на Божиите хора и от първа ръка да опитам от тяхната доброта, любов и благородство. Именно затова мога да кажа, че от опит зная какво има в предвид ап. Павел, когато във 2 Тимотей 3:14 казва:
14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил
Така научих, че един от каналите за изграждане на ученици е нашето християнско гостоприемство. Живеем ли това, което вярваме? Добри хора ли сме? Отваряме ли домовете си и сърцата си за новоповярвалите в Христос? Споделяме ли с тях опитностите си с Бога? Тези въпроси са важни, понеже техните отговори биха променили много съдби.
ПОЛАГАНЕ НА РЪЦЕ
Бог ни формира не само чрез продължителни взаимоотношения с някого, но също и чрез събития. От 7 до 9 април 1989 год. беше историческата конференция с п-р Джони Ноер във Варна. На тази конференция той пророкува, че след седем месеца правителството на Тодор Живков ще падне, което и се случи точно след седем месеца – на 9 ноември 1989 година падна Берлинската стена, а на 10 ноември 1989 год. падна комунистическия режим. На априлската конференция брат Джони Ноер проповядваше върху книгата Изход и по-специално върху Моисеевите думи пред Фараона: „Пусни людете ми!“. Както Мойсей събра израилевите мъже, така и п-р Джони Ноер покани мъжете напред и положи ръце върху всеки един. Тогава и аз излязох напред с желанието да стана един от каналите на Божия огън на съживление за България, защото именно затова ни призова Бог чрез служителя Си. След тази конференция молитвения ми живот, изучаването на Божието Слово и желанието ми за служение се задълбочиха значително.
Полагането на ръце е също едно от „благодатните средства“, които Бог използва за нашето духовно изграждане. Разбира се, когато това е ръкополагане в определен духовен сан то е по различно, но така или иначе чрез ръкополагане от помазани Божии служители ние приемаме дарби и сила за служение (2 Тимотей 1:6).
6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
ЛИЧНО ИЗУЧАВАНЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО
Следващият период в моето израстване като Христов ученик беше времето на моето лично изучаване на Божието Слово. Въпреки, че бях израснал в църква и бях чел Библията, моето сериозно изучаване на Библията започна като студент – когато бях първи курс във Висшия Химически Технологичен Институт „Проф. Д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас. Четях Библията, подчертавах си, изучавах, сравнявах като през цялото време бях смаян и просто се удивявах от Божията мъдрост, хармония и единството на Божието Слово. В този период изпитах какво означава да получаваш просветление от Святия Дух и осъзнах Божият начин за справяне с виновността за грях – приемането на Божията правда чрез вяра в Исус Христос (Римляни 1:16-17).
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.
Във 2 Тимотей 3:15-17 ап. Павел припомня на своя духовен син Тимотей важността на Свещените Писания за неговото духовно формиране като Божий човек.
15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. 16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.
По-късно, вече като ръководител на църква и на академично ниво Бог обогати това мое изучаване на Словото използвайки материалите на Международния Кореспондентски Институт ICI. При това изучаване трябваше да чета книги и да следвам ръководства, които бяха написани в такъв формат при който преподавателят говори на студента от самия учебник. Тогава разбрах защо ап. Павел нарича проповедника Тимотей „работник“ – защото качественото служене с Божието Слово изисква часове на задълбочена подготовка и духовен труд (2 Тимотей 2:15).
15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.
ПРИМЕР ДОСТОЕН ЗА ПОДРАЖАНИЕ
Един от хората, на които исках да подражавам като младеж беше п-р Живко Тончев. Всъщност, по онова време – в началото на осемдесетте години – той все още не беше пастир, а младежки ръководител. Това с което ме впечатли той беше неговата едновременна скромност и смирение и в същото време невероятната му смелост и увереност в проповядването. Баща му, брат Тончо, един от дяконите на Петдесятната църква също беше невероятен човек – винаги усмихнат и отзивчив.
П-р Живко беше човекът, от когото се учех как да проповядвам. От него взех първите си схеми за проповеди, някои от които проповядвам и до днес.
Той беше и този, който ме запали по английския. Наблюдавайки го как превежда и установява контакти с братя и сестри във вярата от други страни ме мотивира да прескоча бариерата да науча поне един чужд език. Той и съпругата му Нели бяха първите ми учители по английски.
Споменавам чуждия език, защото смятам, че той е важен, понеже показва две неща – първо, че църквата е нещо световно – тя не е нещо, което присъства само в една страна или култура – тя е международна, „вселенска“; и второ, ученето на втори език ни напомня за нуждата от упоритост, дисциплина и постоянство в ученичеството. Като младеж веднъж споделих с един възрастен брат от църквата – казваше се Тодор Събев – колко ми е трудно да запомням новите думи на чужд език. Оплаквах му се, че езиците никак не ми се отдават. Но, никога няма да забравя как ми се усмихна той и ми каза: „Няма страшно, ще научиш езика.“. Питах го откъде е толкова сигурен, а той уверено ми каза: „Знам, че ще се справиш, защото си християнин, а християните са хора с определена методика на живот. Те са постоянни в усилията си, редовни в изпълнението на задълженията си, а именно това е, което се изисква за научаването на чужд език – мотивация и дисциплина.“.
От п-р Живко също се научих и да благовествам – както лично, така и публично. Забелязах как той не само заставаше смело на улицата и проповядваше на минувачите, но и винаги носеше в себе си брошури и ги раздаваше на всеки срещнат. Определено не е случаен фактът, че той нарече новооснованата от него църква „Благовестие“ – църквата в която имах привилегията да служа като младежки ръководител от 1990 до 1992 година.
Всичко това разкрива важността на духовния приятел, който да бъде твой духовен наставник и пример, който да следваш в твоята вяра в Христос. Както казва ап. Павел на Тимотей във 2 Тимотей 3:10:
10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта
За мен това бяха учението, поведението, целта, вярата, дълготърпението, любовта и твърдостта на Живко Тончев.
МЪЖКА МОЛИТВЕНА ГРУПА
През 1991 година започнах да каня някои млади мъже от църквата на молитва у дома. Целта ни беше да се молим поне един час като всеки взема участие в молитвата. Молехме се за църквата, за благовестието и за напредъка на Божието царство. Мисля, че от тогава Ефесяни 6:18-19 стана мой молитвен девиз:
18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии, 19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,
По онова време изпитах как молитвата те свързва с Този на Когото се молиш, с този за когото се молиш и с този с когото се молиш. Трима от участниците в тази молитвена група по-късно станаха сериозни служители в Христовото тяло и приятелството ми с тях продължава и до днес.
И наистина, и тогава, а и по-късно отново и отново се убеждавах, че ако Бог ще прави нещо на земята, Той винаги започва като намира хора, които обичат да се молят и да Му се покланят.
ЛИЧНО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ С БОГА
Говорейки за влиянието на хората, не мога да пропусна и може би най-важното влияние в живота ми – това на Святия Дух. През 1981 година преживях духовната опитност на кръщение със Святия Дух. Това се случи отново в Казанлък. Бяхме на молитва в една къща. Хората бяха толкова много, че нямаше свободно място. Тогава преживяхме опитността от Деяния 4:31. Къщата, в която бяхме събрани буквално се разклати. Всички излязохме навън, като мислехме, че има земетресение, докато някои не се сетиха, че това, което се случва е всъщност чудо от Бога (Деяния 4:31).
31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
Бях само на дванадесет години, но въпреки това имах съзнание за греха, който е в мен. Молех се Бог да прости греховете ми дотогава, докато Божията радост изпълни сърцето ми и започнах да се моля на непознати езици. Въпреки, че в началото това бяха само няколко думички, никога не съм изпитвал по-силна любов, от любовта, която изпълни сърцето ми в онзи момент. Чувството беше неописуемо. Бях готов да прегърна целия свят. Тогава преживях думите на Господ Исус от Йоан 7:37-39:
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. 39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
По-късно четох книги и слушах поучения за ролята на Святия Дух в живота ни. Убеден съм, че Святия Дух е в мен и, че Той желае да ми говори и да ме направлява в живота и служението ми. Вярвам, че съм чул гласа му по отношение но съдбоносните въпроси в живота му – тези относно създаването на моето семейство и относно моята работа и служение. Старая се да Го включвам във всички процеси на вземане на решения в живота ми. Опитал съм, че няма по-голяма утеха от това да си сигурен, че това, което правиш и мястото, на което си, е по Божията воля (Римляни 8:14).
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
ОРДЕНЪТ НА КЪРПАТА
След като през 1999 година завърших ICI, през есента на 2002 година Бог ми отвори врата за продължаване в магистърска програма към ТСМ. ТСМ е един уникален център за обучение на Христови последователи, които да бъдат духовни водачи в техните страни в Източна Европа. Обучението там е на академично ниво, но акцентът който се поставя там е не толкова върху техниката и научността, колкото върху духовността и практическото приложение на наученото за разширяването на Божието Царство в тази част на света. Първата книга, която трябваше да прочета за първия ми курс в ТСМ беше „Учителят и Неговия план за евангелизиране“ на Робърт Е. Колеман. Няма да забравя, как Бог ми говореше чрез нея докато пътувах с влака за София. На тези курсове, които се провеждаха в почивни станции в полите на Витоша аз имах усещането, че съм като един от Христовите ученици, които той е извикал насаме, за да им обясни по-добре учението Си.
Но, истинският ми шок настъпи, когато през 2003 година за пръв път отидох в техния кампус край Виена, който се нарича „Хаус Еделвайс“. Това, което видях там не бях виждал никъде другаде. Едно на ръка, че през първата седмица въобще не можех да различа кой е началник и кой е работник там. Реших да се поровя в интернет и да намеря кой е шефа на това място. Открих снимката му на сайта им. Казва се Тони Туист. Но, каква беше изненадата ми, когато на следващия ден след закуска видях брат Тони да мие чинии в кухнята. Не след дълго открих, че покрай него са и нашите професори. Да не говорим, че братята и сестрите от Америка ни прислужваха през цялото време – сервираха, отсервираха, готвеха, шетаха и миеха не само чиниите, но и баните и тоалетните на това място. А повечето от тях вече бяха дали доста пари за нашето обучение. Никъде другаде не съм виждал толкова ясно изразен и подчертан модела на водача-слуга който демонстрира Исус в Йоан 13 глава (Йоан 13:12-17).
12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
Така че в ТСМ научих много неща, но най-важният урок, който научих беше не в класната стая, а докато наблюдавах работата на тази изключителна мисия в която миенето на чинии е част от учебния план (Лука 22:24-27).
СЪЗВЕЗДИЕ ОТ ВЛИЯНИЯ
Както може би вече забелязахте от този мой разказ за положителните влияния в живота ми, те не са едно и две. Много са. Моделът при който имаме един учител и един ученик е твърде идеален за да съществува на практика. Повечето от нас са повлияни не от един и двама, но от мнозина. Всеки от духовните ни наставници е допринесъл по малко за да станем това, което сме. И както може би също забелязахте, мнозина от тези, които са ми повлияли за добро не са пастири а обикновени вярващи. И това е моето предизвикателство към вас – да имаме здрава връзка с Бог и пълноценен християнски живот, с който да можем да повлияем на другите. За да се изпълни това, което казва ап. Павел във 2 Тимтотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Надявам се един ден, когато всички отидем в небето, там да срещнем хора, които да благодарят на Бога за това, че ни е използвал като Негови инструменти за повлияване на техния живот. Защото, има нещо по-добро от това да отидеш в небето и то е, като отидеш там да не бъдеш сам, но да вземеш и други със себе си!
И накрая, отново бих желал да подчертая, че не казвам нито едно от тези неща за да възвелича или изтъкна себе си. По-скоро ги казвам, за да прославя Бога и за да ви покажа начините по които той действа и оказва влияние в живота ни.
Затова първо с псалмопевеца казвам (Псалом 115:1):
1 Не нам, Господи, не нам,
Но на Своето име дай слава,
А после се присъединявам и към ап. Павел, който казва (Филипяни 3:12):
12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.