Йоан 8:31
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
Тук Господ Исус говори на новоповярвали. Но, забележете, че Той все още не ги нарича Негови ученици. Според Него те ще бъдат такива, ако пребъдват учението Му. Да „пребъдваш” означава означава да останеш, да продължиш да бъдеш в същото състояние или положение в което си завинаги, до века.
Въз основа на тези Христови думи, а и от опит бихме могли да кажем, че в църквата има два вида хора. Едните са само „повярвали” или дори кръстени във вода („покръстени”), а другите са „ученици”. Онези, които са само повярвали или само покръстени, но не и ученици, пропускат невероятно много от Божиите благословения и правят много малко за изпълнението на Божиите цели на земята. А учениците живеят Божият изобилен живот и повлияват на този свят като спомагат за разширяването на Божието царство на земята.
И в притчата за сеяча виждаме, че има хора, които в началото на вярата си са много развълнувани, но след това позволяват на Сатана да открадне Словото от сърцата им. В Марко 4:16-19 се казва:
16 Също и посятото на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. 18 Посятото между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; 19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
Един човек може да бъде кръстен, но никога да не стане ученик на Христос. Бог, обаче, желае веднъж приели благовестието ние да станем Христови ученици. Ученик е някой, който е прилежен последовател на Исус Христос. Ученикът постоянно мисли за Словото и той е отдаден на това, което вярва.
От това определение сигурно разбирате, че в Божието царство има много повече кръстени отколкото ученици.
ЗАЕКЪТ И КОСТЕНУРКАТА
Не знам дали сте чували историята за костенурката и заека. Веднъж заекът казал на костенурката: „Искаш ли да се състезаваме?” „Защо не?” – отвърнала костенурката. Определили си маршрут, старт и финал и се приготвили за надпреварата. Съдията гръмнал със своя пистолет и двамата стартирали. Разбира се стартът им бил доста различен. Заекът се изстрелял като куршум напред и започнал да напредва с бясна скорост. Костенурката също потеглила, но вие знаете как се движат костенурките… След малко заекът погледнал назад и костенурката въобще не се виждала. Не след дълго, обаче, той видял една дърво с прекрасна сянка и във възторг от себе си и от бързината си си казал: „Защо да не поспра за малко под това дърво? Изглежда, че на костенурката ще й трябват месеци за да ме догони…” Така той похапнал от свежата тревичка под дървото и се опънал за една дрямка. Но без да се усети дрямката му прераснала в дълбок сън. След известно време костенурката минала покрай него и с невъзмутимо упорство продължила към финала. Малко преди костенурката да стигне до края на маршрута, заекът се събудил и не знаейки колко време е спал, хукнал към финала. Но в момента в който го видял, видял и това как костенурката тържествено го пресякла.
В тази история заекът представлява кръстения, а костенурката – ученика. Заекът е самоуверен и пъргав, но неговата гордост му изиграва лоша шега и той бива посрамен. За разлика от него, костенурката може и да не е толкова бърза, но е упорита и не се отказва, само защото вижда че губи. Тя никога не спира и никога не се отделя от курса си. Нейната последователност й помага да спечели състезанието и да победи заека.
Защо заекът загуби състезанието? Защо тези, които са само кръстени, но не и ученици се провалят? Поради прекалено високото мнение, което имат за себе си. Ние никога не трябва да мислим „че стоим” и сме непоклатими, защото в 1 Коринтяни 10:12 ап. Павел казва:
12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
Когато отиват на църква и слушат проповедта, кръстените, които не са ученици си казват: „О, аз съм чувал това и преди…” Те се настройват срещу пастира и започват да си мислят, че знаят всичко за Библията и вярата. Така те спират да приемат инструкции и корекции от онзи, който трябва да ги дисциплинира и да им помага да растат в своя християнски живот. Такива кръстени никога не отиват до финала. Те никога не стават ученици поради това становище на всезнайковци, което имат. И когато дяволът използва някои от своите стратегии и трикове срещу тях, те падат и се чувстват поразени. Неможещи да излязат от кризата си поради незнание за Словото и духовна недоразвитост, те се чудят как им се е случило всичко това в което са се забъркали.
В нашата история заекът загуби, защото той си мислеше, че знае и може повече, отколкото може и знае в действителност, а костенурката спечели, защото тя беше последователна и никога не спря, нито пък се отклони от целта си.
Ако искаш да живееш победоносен живот и да бъдеш истински ученик на Исус Христос никога не спирай изучаването на Божието Слово. Когато четеш, не се отказвай. Бъди последователен! Не спирай по средата на Библията! Помните ли какво каза Исус (Йоан 8:31)?
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
ПОСТОЯНСТВО
Как по време на ранната църква кръстените ставаха ученици? Отговорът намираме в Деяния 2:41-42:
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Забележете, тези хора правеха повече от това да бъдат само кръстени. Какво правеха те? Те „постоянствуваха”. Да постоянстваш означава да продължаваш твърдо и вярно начинанието, което си започнал. Да си постоянен означава да си отдаден на това, което си започнал, да останеш въвлечен в начинанието, което си предприел. Мисля, че това е добър начин да опишем учениците на Исус Христос. Те бяха отдадени на това да останат въвлечени в своята вяра и общението със своя Господ.
Много хора правят точно обратното. Те са като морските вълни. Нестабилността и непостоянството са една от характеристиките на хората, които все още са само „повярвали”, но не и „ученици”. Те непрекъснато променят становището си в зависимост от обстоятелствата на живота и не пребъдват в Христовото учение.
Но, постоянството е нещо много добро. Спомням си преди много години разговарях с един брат от Бургаската църква, който е вече при Господа. Той знаеше чужди езици и превеждаше в църквата, когато имахме гости. Аз го питах как ги е научил, защото на мен езиците ми са толкова трудни. Той ме погледна с усмивка и съвсем уверено ми каза. Не се притеснявай, ти ще научиш езика който искаш. Аз го попитах откъде е толкова уверен в това. Той съвсем спокойно ми отговори: „Виж какво, ученето на непознат език е трудна работа, но не и за един християнин. Защото християните са хора с определена методика на живот.” Ходенето на църква, постоянната молитва и четенето на Словото ни правят прилежни и постоянни не само в духовния живот, но и във всяка сфера на живота. Така без да усетим пребъдването в Христовата истина ни благославя неимоверно.
ПОСТОЯНСТВО В ПОУЧЕНИЕТО НА АПОСТОЛИТЕ
Какво правеха покръстените три хиляди души в деня на Петдесятница за да станат ученици? Те постоянстваха в поучението на апостолите. Те продължаваха да учат Словото на Бога от същите апостоли, които първоначално им бяха проповядвали евангелието на Исус Христос. Много хора днес са спасени, но никога не стават ученици, защото започват да следват хора, които са относително млади в Господа, а са се провъзгласили за „експерти” по духовните въпроси. Но, често учението на тези така наречени „експерти” не е в линия с апостолското учение, което намираме в Новия Завет. Така, подвеждайки се тези новоповярвали бързо се отклоняват в погрешна посока.
За да бъдем ученици ние трябва да постоянстваме в Божието Слово, а не в някакви други човешки мнения и разбирания. Ако искаме да бъдем ученици, ние трябва да се учим от служители които проповядват неподправената Христова истина. Защото Исус каза:
31 Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
ПОСТОЯНСТВО В ОБЩЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА
Какво друго спомагаше за превръщането тези новоповярвали от Деяния втора глава от „покръстени” в ученици?
42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението…
От този, а и от други стихове в Деяния на апостолите разбираме, че ранната църква не забравяше и не изоставяше събиранията си. Общението има особено важна роля за превръщането на повярвалите в ученици. Много хора спират и ограничават техния духовен растеж чрез изоставяне и прекратяване на общението си с останалите вярващи от Христовото тяло. След като са били спасени и изпълнени със Святия Дух те правят грешката да се опитват да продължават тяхното старо приятелство с невярващите си приятели.
Но, ако искате да станете ученици, вие не можете да останете в постоянно приятелство със старата си светска компания с която сте се движили преди да повярвате. Вие имате нужда да изградите взаимоотношения с Божии хора. Това е един начин да получите сила и една от главните причини поради която се нуждаете да ходите на църква. Много вярващи казват: „Моето църковно семейство ми е по-близко от моите собствени роднини.” Защо? Защото ние сме братя и сестри по дух и вяра в Христос.
От нас зависи дали ще бъдем последователни или не в нашия християнски растеж. Никой не може да ни наложи да станем членове на дадена местна църква. Само от нас зависи. Само ние можем да го решим. Но, можем да кажем, че думата ученици би могла да се употреби не само в общия смисъл на „последователи, отдадени на Христос”, но и в специфичен смисъл – „ученици на местната църква” – хора, посветени на местното тяло от вярващи. Не казвам, че трябва да станем ученици на пастира, защото един е нашия Пастир – Господ Исус Христос. Но, пастирите са поставени от Господ, за да бдят за душите ни, и за тях е много трудно да свършат добра работа, ако нямат отдадени овце.
Какво става понякога? Докато пастирът се опитва да върне една група овце, друга група побягва в друга посока. А, ако не дай си Боже, си вземе няколко дни почивка, всички други хващат нанякъде и се разпръскват в четирите посоки на света. Това може и да ви звучи преувеличено, но се случва в някои църкви, в които има много кръстени, а малко ученици.
Затова в Евреи 13:17 се казва:
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.
Ученичеството изисква дисциплина. Понякога може да не ни се ходи на църква, но трябва да си го наложим. Може да нямаме специално просветление върху Словото, но не трябва да спираме да го четем. Просто трябва да се вземем в ръце, да се поставим на стола, да отворим Библията пред себе си и да си кажем: „Днес ти ще четеш!”
В Евреи 10:24-25 се казва:
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
ПОСТОЯНСТВО В МОЛИТВА
По същият начин по който трябва да да си налагаме да ходим на църква и да четем Библията, трябва да бъдем дисциплинирани и в нашия молитвен живот. Понякога може би има време на молитва когато Святият Дух ни взема заедно с Него в Божието присъствие и ние имаме чудесно време с Господа. Но Друг път не е така. Ние не трябва да започваме да молим, защото „чувстваме”, че искаме да се молим. Не, ние трябва да се започваме молитвата си, защото сме дисциплинирали себе си да бъдем постоянни в молитва. Една добра практика е сутрин когато ставаме, първата част от тялото ни, която допира пода да не бъде стъпалото на крака ни, а коляното ни, т.е. да започваме деня си с молитва. Наша е отговорността да подчиним плътта си и да бъдем последователни в нашето ходене с Господа. Понякога това може да ни струва посвещение и работа. Но, това което виждаме в ранната църква е, че те постоянстваха не само в поучението на апостолите, не само в общението и Господната вечеря, но и в молитвите (Деяния 2:41-42).
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
БЪДИ НЕ САМО ПОВЯРВАЛ ИЛИ ПОКРЪСТЕН, БЪДИ УЧЕНИК!
Църквата на Исус Христос се нуждае от ученици. Защото, кръстените отиват на небето, но те правят малко за идването на Божието царство тук, на земята. Както заекът в историйката, която чухме в началото, те си пилеят времето и си играят наоколо, докато един ден се събудят и видят, че състезанието е свършило. За разлика от тях, учениците завършват попрището си, но и довеждат и други заедно със себе си като последователно вървят с Господ. Такива хора са благословение, а не бреме за местната църква.
Никой не може да ви направи отдаден на Бога, последователен християнин и ученик на Христос – такъв, който е не само кръстен, но който „пребъдва” в Христовото учение. От вас зависи да бъдете такъв. Но, ако направите това решение, и постоянствате напред към целта, Святият Дух, нашия небесен Помощник ще ви помогне да стигнете до финала, и да го направите с достойнство. Бъдете последователни като костенурката в днешната история:
- последователни в Словото – в поучението на апостолите;
- последователни в общението – това означава прекъсване на старите светски връзки, които ни дърпат назад и изграждане на нови, които да ни бутат напред, към небето;
- последователни в молитвата – дори и тогава, когато не ви се моли.
Бъди не само „повярвал” или „покръстен”, бъди „ученик” на Христос! Той го заслужава, не само защото даде живота си за теб, а и защото Неговото слово е истина.