ПОКАЯНИЕТО ИЗМИВА ГРЕХА

от Лъчезар Манчев

СЧУПЕНАТА ДАМАДЖАНА

Във времето на комунизма имаше дефицит на много стоки. Липсваха и стъклени съдове с голям обем, в които хората да съхраняват мляко, вино, компот и др. По-възрастните от нас помнят, че тогава изобретателните хора плетяха пластмасови обвивки за 3-литрови бутилки от минерална вода „Хисар“ и ги превръщаха в дамаджани. Те бяха много ценни, много уважавани съдове. Понякога хората  казваха: „Не ми е за съдържанието, но дамаджаната ми е по-важна…“

И в моя бащин дом беше така. В тези дамаджани моят дядо, който живееше на село ни изпращаше често варено мляко – прясно, ароматно и силно. Дамаджаната с мляко майка ми съхраняваше в един сенчест, хладен килер и през цялата седмица ни сервираше от него.

Аз много обичах да пия от млякото от двора на моя дядо. Един ден имах страхотен апетит да ида сам в килера, да надигна дамаджаната с мляко и да се напия „на корем“ с вкусното мляко.

Знаех, че това не е позволено. Знаех, че не бива да пия направо от дамаджаната. Знаех, че млякото е разпределено от моята майка, за да стигне за цялата седмица. Но, изкушението беше неудържимо за мен и аз тайно се промъкнах в килера. Надигнах и пих до насита от вкусното и ароматно мляко – веднъж, и втори път.

Когато се наситих посегнах да върна дамаджаната на мястото й, но  я изпуснах на мозайката и… се чу звук на чупещо се стъкло. От оплетката протече мляко и започна да залива пода на килера. В паника аз грабнах парцал и започнах да бърша млякото от пода. Потапях и изцеждах парцала и след четвърт час следите от моето дело бяха избърсани. От дамаджаната вече не изтичаше мляко и пода беше чист. Аз сложих счупения съд на обичайното му място, угасих светлината и излязох от килера.

На другия ден, сутринта, майка ми отиде в килера, за да донесе от млякото. Чу се вик от килера, баща ми се спусна натам и заедно с майка ми установиха, че дамаджаната е счупена и празна. Баща ми с гневен поглед се върна в дневната и погледна мен и брат ми. Аз се надявах в ума си да не бъда разобличен и боят да ми се размине. Мислех си, че ако баща ми ме пита, ще кажа, че не знам нищо, може някой друг да е направил това, например брат ми.

Всички у дома ме гледаха уверени, че аз съм свършил белята. Моя брат не обичаше да пие мляко, а аз много го обичах. Когато баща ми ме попита дали аз съм счупил дамаджаната аз от срам и страх казах, че нищо не знам за това. Резултатът беше, че баща ми много се ядоса и ме наби с дръжката на ръжена от печката в къщи. Дълго време носих срама и синините по краката си докато отмина болката.

НЯМА ЧОВЕК БЕЗ ГРЯХ

Грехът е неразделна част от живота на всички хора. С пълно право Библията казва:

„Който каже, че няма грях, лъже и истината не е в него…”

Между нас днес живеят много хора, които носят изгарящия спомен за своя извършен грях. Този спомен изплува често в сънищата им и отнема съня през дългите нощи на угризения на съвестта. Често споменът идва в часовете, когато тези хора имат време да спрат и да почиват. Тъкмо тогава изплува горчивия и изгарящ спомен за греха и злото в техния живот.

Понякога това са жени, които  в младите си години в резултат на своя безразборен  сексуален живот са извършили аборт, за да прекъснат нежеланата от тях бременност. В резултат на извършения аборт, днес, когато те вече имат семейство, техните утроби са безплодни, и те страдат от невъзможността да родят така желаните в брака им деца.

Понякога това са мъже, които в младежките си години в резултат на своя безразборен  сексуален живот са заченали деца с жени, които не са били техни съпруги. Тези мъже са скрили от съпругите, с които са сключили брак за съществуването на извънбрачните им деца. Когато истината за техните извънбрачни деца стане известна на съпругите им започват мъчителни дни на срам, болка и огорчение. Често в такива случаи  бракът им е обречен на развод.

ПРИЧИНИТЕ ЗА ГРЕХА

За историята на едно грехопадение  като тези  от нашия човешки живот е писано във Библията. Прекрасна е тази книга, Библията! В нея са описани космически неща – за сътворението на земята, небето, звездите, природата! В същата тази книга са описани и най-дълбоките тайни на човешката душа – любов и омраза, радост и скръб, грях и прошка. Кой ли е Този, който така дълбоко  познава творението и може за разказва за него в Библията?

Днес ние ще разгледаме епизод от живота на един от на-великите царе на Израел. Той беше мъж, за когото се казваше, че той е „мъж по сърцето на Бога“ – цар Давид. Предисторията на Псалом 51, една горчива страница от живота на цар Давид е разказана във Библията, 2 Царе, гл.11 и 12.

Причините за тази верига от страшни грехове бяха:

  • безделието

Давид остаряваше и беше станал мързелив. Във времето на воденето на победни войни от неговите доверени военачалници той се излежаваше в леглото до късния следобед. Опасен капан е мързела. Той води често до мисли и решения, за които  после горчиво можем да съжаляваме.

  • безнравствеността

В безделието си Давид се взираше в живота на хората около себе си. Давид се вглеждаше упорито в интимния живот на една чужда жена. Той я забеляза случайно, но след това упорито се вгледа в картината пред очите си. Страстите на Давид бяха разбушувани.

Окото на човека може да стане дълбока пропаст, затова пази очите си. Ако не искаш да попаднеш в затвора на греха, не се навъртай пред вратата на изкушението! Но, тъкмо това правеше Давид!

  • безконтролната страст

Страстта надви над всички задръжки и морал. Изкушението, започнало с един поглед се превърна в чудовищен капан за царя на Израел. Давид беше дотолкова изкушен, че в безконтролната си страст изнасили беззащитната Вирсавее. Страстта е като блатата около Варненското езеро – когато стъпиш във блатото потъването започва бавно, постепенно, но ти нямаш никакъв шанс да спреш потъването докато блатото не те обхване напълно.

  • безсърдечието 

Страстта донесе своя горчив плод. Вирсавее беше бременна! При вестта за това Давид изпадна в паника: „Ама аз не го искам това дете! Имам толкова жени и синове! Не го искам! Ами като чуят хората, ще стана за смях, аз царя!!?“. Давид беше готов на всичко, за да скрие следите от своето падение, срам и грях, който беше извършил. Вече нищо не го спираше. Давид  подбуди Урия да пиянства, за да прехвърли бащинството на детето върху него. Давид започна да лъже, да лицемерства, да подбужда даже и хората около себе си да вършат зло. Давид употреби  всякаква лъжа и измама, за да скрие бащинството си над детето на Вирсавее.

  • безсрамието

Давид изгуби всякакво чувство за срам. Той искаше на всяка цена да скрие и потули греха си. Никой и нищо не беше вече ценно, важно и свято. Давид  нареди на най-верните си войници да бъде убит Урия – един честен, доблестен и смел войник, който обичаше Давид и му служеше с живота си. Давид беше готов на всичко, само и само да опази гордостта си и да може да потули прелюбодеянието си като вземе Вирсавее за жена.

До тук  главната мисъл на Давид беше само за едно: „Как да скрия греха си от хората?“

ПОКАЯНИЕТО

Началото на нашият текст от Псалм 51  започва с думите: “Смили се за мене, Боже!”. Давид беше изобличен от пророка Натан. В  един миг Давид разбра ужаса на страшния си грях. И сега Давид е паднал върху каменния под на двореца в Горния град на Ерусалим, на същото място където той извърши страшния си грях. Около него цари мъртво спокойствие. Воплите на Давид разкъсват от време на време звънящата тишина на нощта. От подпухналите очи на царя текат сълзи , браздят лицето му и се смесват праха върху каменната настилка. Давид плаче и моли Бог: “Смили се…”

Давид се молеше към Бог с няколко вида молитви.

  • Давид се молеше с молитва за милост от Бог – ст.1

1 Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си;
Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

Давид беше разбрал, че заради греха, който беше извършил над него витае смъртта. Давид беше чул думите:

Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена, а него уби с меча на синовете на Амон.” 10 Затова сега мечът няма да се оттегли от дома ти до века, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия за своя жена.

Като един човек, осъден на смърт Давид имаше в сърцето си само една надежда: „Милост! Милост от Бога“.

Помните ли как възкликва Вапцаров в стихотворението „Вяра“:

“…Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
“Как, искаш ли час да живееш?”
Веднага ще кресна:
“Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!”

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета…”

  • Давид се молеше с молитва изповед на греха – ст.2-3

2 Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

В болката и срама си заради греха Давид вика и моли: „…изличи беззаконията ми“.  Тези думи на езика на Библията са предадени с метафората на очистването – „изпери дрехите ми“.

Виждали ли сте семейство, което е облякло децата си празнично и се разхожда в Морската градина. Виждали ли сте когато момиченце, облечено в празнична розова рокля се подхлъзне и падне в някоя локва? Познавате ли картината – рокличката се скъсва, цялата е покрита с кал и мръсотия. Коленете на детето са охлузени и кървят. Детето плаче от болка и срам, и вика към майка си: „…изчисти ме, изпери дрехите ми…?“.

В плач и молитва Давид открива пред Бог  огорчението на изобличението  си, което е получил за своя грях. Давид изповядва своето изобличение за постоянството си в греха. Той знаеше – от майчината си утроба Давид беше вършил зло!

5 Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

Мнозина казват: Дечицата са чисти! Те са святи! Моят син, когато проходи, първото  което започна да прави беше да вземе една пръчка и да започне да удря и къса с нея цветята на майка си. Това му доставяше истинска радост, а това беше зло. Никой у дома не го беше учил на това, тъкмо обратното. Злото е в сърцето на детето, още от майчината утроба.

  • Давид се молеше с молитва на покаяние от греха – ст.3-4

4 На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

Давид разбираше, че грехът е предателство, извършено пред Бога, пред  Божията праведност и пред Божията справедливост. Бог беше единственият, пред която Давид беше сгрешил. На пръв поглед греха на прелюбодеянието беше към Вирсавее и Урия, но Давид разбираше, че той беше главно  грях срещу Бога.

Познавам една млада жена , която когато била на 18г. веднъж се скарала с приятеля си и го обвинила в изневяра. Момчето, в отчаянието си, в същата нощ се самоубило. Днес, 12 г. по-късно, младата жена живее с тъга по изгубения приятел, но с още по-ужасното чувство за вина и грях пред Бога  заради смъртта на момчето.

  • Давид се молеше с молитва за очистване от греха – ст.5-9

5 Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

Тук Давид изповядва греха си и желае очистване на невъздържана си плът. Давид изповядва нуждата си от мъдрост от Бога срещу силата на изкушенията. Грехът, който ние вършим има най-често за основа липсата на чувство за чистота и святост. Ние живеем един свят, където да си аморален, безбожен и развратен е почти героическо дело. В същия този свят хората страдат  в личния си живот тъкмо от разврата.

Много от жените между нас, за които споменахме в началото са извършили невъздържани, лишени от всяка мъдрост дела в своите сексуални контакти. Тези жени днес горчиво съжаляват за това. За съжаление греха взима винаги висока, много скъпа за нас цена. В този случай цената е откраднатата радост от детски глас в дома на семейството.

  • Давид се молеше с молитва за духовно обновление – ст.10-14

10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Повърни ми радостта на спасението Си:
И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища,
И грешници ще се обърнат към Тебе.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

В тези стихове молитвата на Давид  достига до своят най-висок връх. В този момент тя е изпълнена с трепет: „…да не отнемеш от мен Святият Си Дух…“ Давид  беше осъзнал смъртната опасност от греха за неговите взаимоотношения с Бога.

Когато лекарите открият раково образование те предприемат обикновено хирургическа операция. Те изрязват раковата тъкан, но за тях това не е достатъчно. Те изрязват понякога кости, мускули, сухожилия, за да бъде отстранена всяка тъкан, която е имала допир до смъртоносния тумор. На това място организма създава нови, здрави, недокосвани от рака тъкани, които възстановяват жизнените функции на човека.

Точно така желаеше Давид да бъдат възстановени неговите отношения с Бог. Той имаше нужда от ново, чисто сърце, недокосвано от отровата на греха. Давид молеше за постоянен, устойчив дух, който да се противи на греха и да пази сърцето му от изкушението.

  • Давид се молеше с молитва за възстановяване на духовната връзка с Бог – ст. 15-19

15 Господи, отвори устните ми;
И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва;
Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си;
Съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Давид изповядва, че покаянието на сърцето му е единствен път за прошка на греха и възстановяване на взаимоотношенията с Бог. Давид беше разбрал и повярвал. Давид изповяда и се моли в своята вяра, че Бог желае и приема жертвата на смирен дух и покаяно сърце на Давид. Той вярваше, че чрез покаянието и чрез благоволението Си, Бог възстановява връзката с Давид и приема отношенията на ежедневно общение в жертвоприношение и хваление (ст.18-19).

18 Стори добро на Сион според благоволението Си;
Съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Ако преди молитвата му за покаяние главната мисъл на Давид беше: „Как да скрия греха си, сега главната мисъл на Давид беше напълно променена: “Господи, прости греха, който извърших пред Теб! Господи, измий срама ми!”

Тогава, в моето детство аз сгреших в историята с млякото. Аз трябваше да отида веднага при моя баща и да му разкажа за това, което бях направил. Това сигурно щеше да ми спести боя, нали. Не само това, аз съм сигурен, че баща ми щеше да ми помогне да изчистя разляното мляко, той щеше да се погрижи да бъде възстановена дамаджаната, сигурно щеше да ми каже поучение и ние щяхме отново да разговаряме като баща и син – добри приятели.

ЖЕРТВАТА ЗА НАШИТЕ ГРЕХОВЕ

Когато за първи път гледахме със съпругата ми филма “Страстите Христови” аз бях поразен. В него пред очите ми се редуваха ужасни картини. Римските войници като диви зверове, упоени от кръв разкъсваха с ужасните си бичове плътта на Исус. Неговата кръв се лееше и покриваше дрехите на войниците, ръцете им, бича и камъните под краката им. Те тъпчеха в кръвта, те се подхлъзваха в нея, бяха облети изцяло с кръвта на Исус.

На премазаните рамене на Исус жестоките изверги сложиха груб, тежък дървен кръст и с подигравки, ритници и присмехулство Го поведоха към Лобното място. На Голгота, пред очите на десетки хиляди любопитни хора те съблякоха и разголиха Исус. Те Го хвърлиха върху пръстта, смесена с части от човешка плът и засъхнала кръв и стовариха върху Него кръста, за да Го завържат здраво към гредите.

В тръпнещите му от болка в конвулсии ръце и крака, въпреки Неговият ужасяващ вик от болка, те забиха със силни удари на тежките чукове дълги ковашки гвоздеи. После издигнаха кръста заедно с тялото на Исус и той увисна с цялата си тежест на ужасните грапави гвоздеи, забити в тялото Му.

Ужасът на тази картина се забиваше в моето сърце с един ужасен въпрос: “Господи, защо ти причиних тази ужасна мъка? Господи защо ти, вечният Бог трябваше да умреш заради мен по този ужасен начин?” По обратния път към дома не бях на себе си от болка, от укор и от вина в сърцето си. В сърцето ми крещеше въпроса: “Защо, защо Господи? Защо те убих по този ужасен начин чрез моя грях?”

Прибрах се в къщи и се молих в изобличението си за прошка на моите грехове, заради които Исус Христос пострада. Тази моя молитва продължи и следващите дни и седмици, тя стана неразделна част от моя християнски живот.

Малко по малко, молейки се, аз започнах да разбирам и другата страна на кръста. На кръста Исус Христос ми прости. Той ме изми с кръвта Си. Той ме изкупи с плътта Си. Аз разбрах тогава думите на Господ: „ …да дам Себе Си жертва за мнозина…”.

Дойде време, в което аз започнах да се моля с благодарност в молитвата си: „Господи, аз ти благодаря за кръста и за Твоята милост към мен. Благодаря ти, Исусе за Спасението, което ти ми подари на кръста!” Върху мен беше дошла благодатта на спасението чрез Кръста!

Нека сега поспрем и помислим за това, което ни научи днешния текст. Днес Бог ни кани, мен и теб, днес Бог обещава към мен и теб:

“….Ако изповядваме греховете си,
Той е верен и праведен да ни прости греховете
и да ни очисти от всяка неправда.”

Защото:

Покаянието измива греха!