ПОЗИЦИЯ НА СЕПЦ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА БРАКА, РАЗВОДА И ПОВТОРНИЯ БРАК

ПОЗИЦИЯТА НА СЕПЦ ОТНОСНО БРАКА

Ние вярваме, че бракът е свещен, свят и моногамен съюз между един мъж и една жена. Той е завет за цял живот, тържествено, съзнателно, доброволно и обвързващо споразумение на мъж и жена, извършено пред Бога (Битие 2:24; Малахия 2:14).

Ние вярваме, че занижаването на библейските стандарти относно брака е вредно за отделния човек, за семейството, за църквата, както и за каузата на Христос.

ПОЗИЦИЯТА НА СЕПЦ ОТНОСНО РАЗВОДА

Ние категорично не одобряваме развода, защото вярваме в светостта на брака и в неговата валидност „докато смъртта ни раздели“. Ние основаваме своето отношение към развода върху библейската позиция, че Бог мрази „напускане“ (Малахия 2:16), че Исус Христос е забранил развода (Марко 10:2-12; Лука 16:18) и че никой няма право да разлъчва онова, което Бог е съчетал (Матей 19:5-6).

Въпреки, че Старият Завет разрешава развода при определени обстоятелства (Второзаконие 24:1-2) ние приемаме обяснението на Исус Христос, че това е било поради коравосърдечието на израилтяните (Матей 19:7-8). Докато за нас – вярващите, които живеем в Новия Завет и сме нови създания в Исус Христос (2 Коринтяни 5:17) Божието Слово възстановява първоначалните и по-високи стандарти относно брака и неговата ненарушимост.

В 1 Коринтяни 7:10-16 ап. Павел съвсем ясно разкрива истината, че никой вярващ християнин няма право да поиска и да инициира развод – дори и когато неговият брачен партньор е невярващ.

Съгласно Свещеното Писание има само две изключения, при които разводът за един вярващ християнин е допустим:

  • Съгласно думите на Исус Христос един християнин може да се разведе, когато неговият брачен партньор извършва прелюбодейство (Матей 5:31-32; Матей 19:9). Все пак това е позволение за невинната страна, а не е задължение. Най-доброто в подобен случай би било изцелението и възстановяването на брака, което включва покаянието от страна на съгрешилия съпруг и прошката и приемането от страна на невинния съпруг.
  • Съгласно думите на ап. Павел един християнин е свободен от брачния закон, ако бъде напуснат от своя невярващ или отпаднал от вярата съпруг (1 Коринтяни 7:15).

ПОЗИЦИЯТА НА СЕПЦ ОТНОСНО ПОВТОРЕН БРАК

Въпреки, че Старият Завет позволява развода (Второзаконие 24:1-4), той поставя ограничения за повторния брак, като забранява повторния брак между бивши съпрузи, които са били разведени и при които поне единият е имал втори брак или съжителство с друг човек. Във втория брак съответният съпруг е обвързан в нов брачен завет. Съгласно посочения текст след разпадането на втория брак съответният съпруг не може да се върне към предишния си брачен партньор.

Учението на Исус е още по-рестриктивно. Той забранява въобще повторния брак на разведени хора и осъжда това като прелюбодейство (Марко 10:11-12; Лука 16:18). Като се жени отново, разведеният човек извършва прелюбодеяние и става причина новият партньор също да прелюбодейства.

Все пак Божието Слово посочва следните изключения от това правило при които е допустим повторния брак – това е в случаите, когато:

  • разводът е по причина на прелюбодейство (брачна изневяра) от страна на другия съпруг (Матей 5:32, 19:9);
  • вярващият съпруг е напуснат от невярващия или отстъпилия от вярата партньор (1 Коринтяни 7:15);
  • разводът е осъществен преди обръщението (покаянието) на съответния вярващ (2 Коринтяни 5:17; Деяния 17:30).

Повторен брак е допустим също и за вярващите, чийто брачен партньор е починал.

ПОЗИЦИЯТА НА СЕПЦ ОТНОСНО РЪКОПОЛОЖЕНИ СЛУЖИТЕЛИ В РАЗВОД И ПОВТОРЕН БРАК

Ние вярваме, че ръкоположените служители и особено пасторите (ръководителите) на църкви, поради своето влияние и необходимостта да бъдат пример за вярващи и невярващи, трябва да отговарят на по-високите духовни и морално-нравствени изисквания, които Божието Слово предявява към тях. Към тези по-високи изисквания спадат: да бъде мъж на една жена (1 Тимотей 3:2; Тит 1:6) и да управлява добре своя дом (1 Тимотей 3:4-5), т.е. да има здраво християнско семейство.

В случая, че даден ръкоположен служител преживее развод, ние вярваме, че той не може повече да изпълнява своето публично духовно служение. Изключения от това правило са възможни само тогава, когато бъде недвусмислено установено, че въпросният служител е невинна страна, защото:

  • разводът е по причина на прелюбодейство (брачна изневяра) от страна на другия съпруг (Матей 5:32, 19:9);
  • вярващият съпруг е напуснат от невярващия или отстъпилия от вярата партньор (1 Коринтяни 7:15).

При развод на ръководители (пастори) на църкви се следва следната процедура:

  1. Съюзното ръководство след щателно проучване трябва да се произнесе дали въпросният служител е виновна или невинна страна.
  2. В случай че бъде недвусмислено установено, че служителят е невинен, се оставя на църквата правото да прецени дали може да му гласува доверие, за да продължи той своето служение. Преценката на църквата се изисква и ако въпросният служител встъпи в повторен брак.