Псалом 95:1-7
В края на ХХ век една огромна революция в хвалението премина през църквите по целия свят. Пасторите, водачите на хваление и редовите вярващи трябваше да се сблъскат с мощната сила на промяната – сила, която за някои донесе обновление и радост, а в други произведе страх и недоволство. Така или иначе никой не можа да избегне дебата „химни или припеви”. Имаше някои църкви, които напълно отхвърлиха химните от богослужението си. Други, по-консервативни запазиха химните, като допуснаха и няколко припева. Какъв е отговорът на този дебат. Вярвам, че той се нарича „смесено поклонение” – нито химните, нито припевите не са за изхвърляне, защото и двете имат своите предимства и недостатъци, и двете имат своя характерен принос за обогатяването и разнообразието в нашето богослужение. Затова, вместо да изпадаме в крайности, по-добре е да търсим сполучливия баланс между двата стила.
ЗАЩО ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ПЕЕМ ХИМНИ?
Припевите са като фойерверки. Те изведнъж блясват на небосклона, но после бързо угасват и трябва да бъдат заменяни с други. За разлика от тях химните светят дълготрайно като звезди. Въпреки, че звездите са отдалечени на светлинни години от нас тяхната светлина пак пронизва земната атмосфера и осветява нощното небе. Химните са пълни с богословски истини, които са представени поетично и мелодично по такъв начин, че да могат да могат да бъдат разбрани и запомнени лесно. Химните са издържали изпита на времето. Те предлагат много по-богато разнообразие на теми и съдържание от повечето припеви. Има подходящи химни а почти всяка проповед, повод, доктрина и опитност. Има химни за всяко човешко състояние. Тъжен и отчаян ли си? Има химни, които да те ободрят и окуражат. Весел ли си? Има химни с които да изразиш радостта си. Това е така, понеже много от химните отразяват душевните борби на своите автори.
Например химнът „Все добре е за мен” е написан от Хорацио Спафърд след три големи трагедии в живота му. Първата е смъртта на единствения му син. Втората е загубата на всичкия му имот по време на големия Чикагски пожар през октомври 1871 година. Той е бил доста богат бизнесмен. Пожарът, обаче му отнема всичко. Малко след това, той изпраща съпругата и дъщерите си да си починат във Великобритания, където те щели да се присъединят към евангелизатора Д. Л. Муди. Някаква извънредна работа го възпряла и той да се качи на същия кораб. За съжаление на 22 ноември 1873 година корабът им „Лохерн” се сблъскал с друг кораб и потънал за дванадесет минути. Четирите дъщери на Спафърд загинали. Така че, докато се приготвял да се присъедини към семейството си, той получил телеграма от жена си Анна, която гласяла: „Оцелях само аз”. Разстроен и съкрушен Спафърд се качил на първия възможен кораб за да отиде при жена си. Докато корабът преминавал край мястото на което дъщерите му били загинали Святият Дух го вдъхновил да напише текста на песента:
Мир сладък ли като река ме пои,
Ил скръб кат вълна ме круши,
Христе, Ти ме учиш да казвам смирен:
“Все добре, все добре е за мен”.
Забележете колко образни и графични са думите „скръб кат’ вълна ме круши”. Те говорят за вечната надежда, която вярващите имат, независимо от болката и страданието, които ги сполетяват на земята. Дори след толкова трагедии Святият Дух дава сила на Спафърд да напише: „Независимо каква е ориста ми, всичко съдейства за мое добро, понеже аз обичам Бога.”
Изследването на обстоятелствата при които е написан даден химн е наистина вълнуващо. Познаването на историите, които се крият зад химните ни помага да ги обичаме и ценим дори повече. Те са нашето наследство.
Химните са част от Новозаветното поклонение. В Матей 26:30 четем, че Христос пя химн:
30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
В Деяния 16:25 четем, че Павел и Сила се молеха с химни на Бога. В посланието към Ефесяните 5:19 и към Колосяните 3:16 се говори за „псалми, химни и духовни песни”.
16 Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.
Псалмите, химните и духовните песни са инструменти чрез които Христовото Слово се „вселява” в нас.
Какви са критериите за добър химн:
1. Изграждащ вярата характер
2. Доктринална издържаност
3. Вярност към Писанията
4. Израз на реално преживяване – песните са силни, когато се основават на силна опитност
5. Лесно запомнящо се начало
6. Мелодичност – лесен за пеене
7. Единство на темата
8. Независимост от времето – да не му минава модата
9. Да насочва мислите към Бога
ЗАЩО ДА НЕ ПРЕСТАВАМЕ ДА ПЕЕМ ПРИПЕВИ?
След като казахме толкова добри неща за химните, значи ли това, че трябва да отхвърлим припевите. Не. Понеже така както химните правят някои неща по-добре, така припевите пък правят други неща по-добре. Те и двете са потребни, и двете ни обогатяват.
ХИМНИТЕ И ПРИПЕВИТЕ НАЗИДАВАТ РАЗЛИЧНО
| Химни | Припеви |
| звездиисторически, класическидълги, развитимного мислитрансцедентни, възвишениинтелектуалнипълни със съдържаниепривличат вниманието към текста
фокус към текста старомоден език вокално по-трудни стриктен ритъм възпяват доктрини харесват се на възрастните |
фойерверкипопулярни, модерникратки, повтарящи сеедна основна мисълсъкровени, личниемоционалниминимално съдържаниеосвобождават вниманието за Бога
фокус към бога съвременен език лесни за изпълнение свободен ритъм възпяват характера на Бога харесват се на възрастни, младежи, симпатизанти |
Припевите превъзхождат химните по отношение на тяхната „вертикалност”. При тях вниманието на хората почти през цялото време е насочено към Бога.
ФАЗИ НА ПЛАВНОТО ПОКЛОНЕНИЕ
Да се покланяме означава да започнем да осъзнаваме святостта на Бога, да изпълним ума си истината на Бога, да пречистим въображението си с красотата на Бога, да отворим сърцето си за любовта на Бога, да предадем волята си за изпълнение на целите на Бога.
Плавното поклонение има шест фази, които следват развитието на Псалом 95:1-7. На английски този тип поклонение се нарича „flowing” или „free-flowing worship” – течащо, леещо се или свободно разливащо се поклонение. Аз наричам това поклонение „плавно”, първо, защото при него човек се подготвя за едно по-дълбоко преживяване с Бога. За да се стигне до интимното общение с Бога се преминава през няколко други фази. Второ при това поклонение няма паузи и прекъсвания между отделните песни. Те просто се преливат една в друга, така че всичко става наистина плавно.
1. Покана, призив за хваление (ст.1)
1 Дойдете, да запеем на Господа,
Да възкликнем към спасителната ни Канара.
Идеята на плавното поклонение е, че човек не може изведнъж да навлезе в дълбоко поклонение. Нужна му е подготовка за да преживее една истинска среща с Бога. Затова плавното поклонение започва просто с един призив, една покана „да запеем” и „да възкликнем” и да прославим Бога. Хората се включват в поклонението в състоянието в което се намират и постепенно започват да се настройват за едно по-дълбоко и по-дълбоко хваление и поклонение. Хората не могат да дойдат на служба и веднага да се „включат” в интимно общение с Бога. Те се нуждаят от време и подготовка преди да могат да изразят своето поклонение пред Бога.
Тази първа фаза на плавното поклонение е празнична и жива. Тук песните могат да бъдат придружени с ръкопляскане. Отличителната черта на тази първа фаза на поклонението е, че тук текстовете на песните съдържат послание, което е насочено повече към хората и по-малко към Бога. Текстовете на песните всъщност ни казват какво ще правим сега. По този начин те насочват фокусът ни към Бога постепенно и плавно – без да се налага това да става насила или чрез устно увещание, хокане и мъмрене. Такива песни са:
- Аз ще пея за любовта Ти;
- Издигни ръце;
- Запей с радостно сърце;
- Тоз’ е деня;
- Хвали Господа, душе моя;
- Идваме при тебе с песен;
- Нашият цар е издигнат високо;
- Да хвалиме Бог;
Тази фаза би трябвало да продължи дотогава, докато водачът на поклонение усети, че вече е осъществил добър контакт с хората и всички започват да се концентрират за срещата си с Бога.
2. Ангажиране, включване в хвалението (ст.2-3)
2 Да застанем пред Него със славословие.
С псалми да възкликнем на Него,
В тази фаза хората започват да се приближават при Бога и текстовете на песните вече започват да бъдат адресирани към Бога, а не към хората. Такива песни са:
- Носим Ти жертва на хвала;
- Аз ще вляза в портите Ти с благодарности;
- Аз ще пея нова песен;
- Ще хваля святото Ти Име;
Еспиноза оприличава този етап на поклонението на годеж – периода преди брака в който двамата млади вече имат сериозни намерения един към друг. В тази фаза хората вече са внимателни, сериозни и започват да пеят с чувство и разбиране на Бога.
3. Хваление, възхвала, прославяне на Бог за това, което Той е направил (ст.3-5)
3 Защото Господ е велик Бог,
И велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
И височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил;
И ръцете Му създадоха сушата.
В тази фаза хората вече пеят на Бога със сила. Думите, които са характерни за тази фаза са: „достоен”, „велик”, „царува”. Мелодиите се извисяват и с широкия си мелодичен обхват създават чувство за Божието величие. Такива песни са:
- Исусе, Спасител;
- Да бъде Исус превъзвишен;
- Самотен бях;
- Върши Бог чудеса;
- Бог направи път;
- Господ царува;
4. Поклонение, преклонение пред Бога, обожание на Бога, заради това, което Той е (ст.6)
6 Дойдете да се поклоним и да припаднем,
Да коленичим пред Господа нашия Създател;
В тази фаза вече се чувстваме близко до Бога и текстовете на песните стават по лични: „Ти”, „мой”, „Христе”. Характерни думи са „почит” „свят”, „чудесен” и др. Песни в тази категория биха могли да бъдат:
- Величая Те
- Ти си мой цар;
- Исус, колко чуден си Ти;
- Слава на Христа;
- Душата ми издига Теб;
- Отдаваме ти почит;
Ако при хвалението ударението е върху Божието величие и трансцедентост (това колко Той е по-велик от човека), то при поклонението ударението е върху Божията близост до човека и желанието Му до общува с нас. Ако във фазите на ангажирането и хвалението ние пеем за Бога, във фазите на поклонението и интимното общение ние пеем на Бога.
5. Интимно общение, съкровеност, близост с Бога поради заветните взаимоотношения, които имаме с Него (ст.7)
7 Защото Той е наш Бог,
И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му,
Това е най-тихата и лична фаза на плавното поклонение. Едно от значенията на гръцката дума за поклонение „проскунео” е целувка – както онази каеща се грешница, която целуваше нозете на Исус в дома на Симон Фарисея. Тук ние се обръщаме към Бога с думите: „Авва, Отче”. Тук често множественото число на местоименията се сменя с единствено число – „аз” е по-лично отколкото „ние”. Тук обикновено няма барабани и перкусия, а по скоро класическа китара и тих орган. За да достигнем до тази фаза на наистина дълбоко поклонение, ние се нуждаем от подготовка. И точно затова плавното поклонение има място в нашето богослужение. Песни от тази фаза са:
- Боже, свят си;
- Тихо в този час сега;
- Искам винаги да съм със Теб;
- Аз на Теб цялата Слава отдавам;
- Нежно Ти минаваш покрай мен;
- Не мога да живея без Теб
В тази фаза е подходящо да имаме дори и известно време на мълчание в което всеки да остане „насаме” с Бога” и просто да се наслаждава на присъствието Му.
6. Заключение, изход – тази фаза не се основава на Псалом 95, а на естествената логика и ход на плавното поклонение.
Естествено е след като чрез духа си си се приближил толкова близко до Бога да направиш няколко стъпки назад, за да излезеш. Тази фаза ни помага да излезем от състоянието на интимно общение в което сме били и да се настроим за следващото събитие в богослужението, било то свидетелства, молитва или проповед. Песни в тази фаза биха могли да бъдат:
- Всеки ден Бог се грижи за мен;
- Мразен и съден;
Подходящи са не много бързи, но сравнително бързи песни на хваление, а също и химни, които тематично са свързани с проповедта.
Виждате, че всичко в „плавното” поклонение става плавно. То е като движение срещу течението на един водопад. Там където е водопадът водата е най-бърза, по-нагоре, е увличаща, а още по-нагоре е почти спокойна и неподвижна. Ако трябва да обрисуваме по някакъв начин темпото на песните в различните фази, то би било следното:
- Покана, ангажиране – спринт (галоп)
- Хваление – леко тичане (тръст)
- Поклонение – ходене
- Интимно общение – спиране на място, взиране в далечината
Плавното поклонение изисква много по-голяма и задълбочена подготовка от изпяването на няколко химна. Освен това при него всички – и водачите на хвалението и хората в събранието – трябва да бъдем много по-чувствителни към водителството на Святия Дух.
ПЪТУВАНЕ ДО СВЕТАЯ СВЕТИХ
Плавното поклонение е като една пътуване до Светая Светих. То започва с лични свидетелства в стана, след това влизаме през портите с благодарност, преминаваме през дворовете с хваление, влизаме в святото място с поклонение и стигаме до пресвятото място, където можем да имаме това интимно общение с Бога. След като свършим, се обръщаме и отново излизаме през дворовете с хваление.