ПИСАНИЯТА ЗА НАС

Старият Завет като цяло е полезен „за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“. Старозаветните писания са източник на мъдрост. Те са написани с цел да ни доведат при Христос (2 Тимотей 3:14-17).

14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. 16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

Освен мъдрост и поука, Стария Завет може да ни даде утеха и надежда (Римляни 15:4).

4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

Старият завет е пълен с примери, които са написани за да произведат страх от Господа в сърцата ни и да ни предупредят да не пожелаваме злото, понеже последствията от греха са пагубни (1 Коринтяни 10:1-11).

1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), 5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. 6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха. 7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: “Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят”. 8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. 10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. 11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

С други думи, имаме една обща полза от Стария Завет – това, което е писано в него „за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“, изграждане, утеха и т.н. Обаче, освен тези писания, които са за общо полезни в Стария Завет има също конкретни писания, които са предсказание за нас като Христови последователи. Самият Христос е пример за нас в това, че Той желаеше да знае и да изпълнява писанията. Въпреки, че беше Бог, Христос беше също и човек и като човек, Той се молеше и се учеше. Той знаеше какво е писано за Него (Лука 4:15-21).

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха. 16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: –

Исус не просто отвори случайно там. Той умишлено „намери“ конкретно обещание, което беше написано за Него – Исая 61:1-2.

18 “Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година”.

Исус взе това писание, което беше конкретен пасаж от Исая и го приложи за Себе Си.

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна;

Това, което ме удивлява в Исус, че Той винаги беше спокоен. Ние понякога сме нервни и притеснени. Безпокоим се дали всичко ще бъде наред с църквата и с Божието царство. Безпокоим се дали когато кажем нещо ще бъдем приети или отхвърлени. Но не и Исус. Той беше спокоен, защото Той беше Царя. Той беше спокоен, защото знаеше, че Отец е в контрол на всяка ситуация.

а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

Често в нашата църква е така. Когато някой дойде и влезе в църквата, особено, ако е пастир или гост, очите на всички са впити в него.

21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

Те бяха шокирани, защото знаеха, че това писание се отнася за Месия. Но Исус беше уверен в това, което правеше, понеже той знаеше какво конкретно е писано за Него в Свещените писания и каква е Неговата задача и роля според Бог. Затова, когато те искаха да го хвърлят от една скала, Той просто се обърна и мина сред тях (Лука 4:28-30).

28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв, 29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. 30 Но Той мина посред тях и си отиде.

Исус се обърна и мина посред тях с такава власт и спокойствие, че те просто не го спряха. Исус беше сто процента уверен, че това писание беше за Него. Исус знаеше какво е писано за Него в Свещените писания и Той знаеше Неговата роля и задача според тях. Исус знаеше, че трябва да благовества, да изцелява болните и да изгонва демони защото това беше писано за Него в Писанията. От Писанията Той знаеше и това, че трябва да отиде на кръста. Защото Исус знаеше, че не само Исая 61 глава се отнася за Него, но че и Исая 53 глава се отнася за Него. В Лука 18:31-34 четем:

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

И в нашата църква има някои хора, които не разбират това, което се говори, но това е друг въпрос… Исус знаеше това, което го очаква като Месия. Той знаеше Исая 53, знаеше Псалом 22, знаеше също и за Псалом 16. Исус знаеше не само за разпятието си, но също и за възкресението си. Това знание му предаваше не само желание да се покори на волята на Отец, но също и увереност, че всичко, което Той прави ще успее, защото не е човешко, а божествено.

Наистина, Исус е пример за нас в това. Макар, че беше Божий Син, неговото служение беше служение на човек, помазан със Святия Дух. Защото се казва, че Святият Дух слезе върху него и че Той действаше не с Неговата собствена сила, а със силата на Святия Дух. По този начин Исус ни показа, че това, което Той може да прави, и ние можем да го правим, защото и ние като Него сме човеци, и като човеци можем да бъдем помазани със Святия Дух. Въпреки, че като Бог, Исус нямаше нужда да цитира писанията, като човек Той ги цитираше и издигаше авторитета им.

Това, което искам да направя е, да ви предизвикам. Исус знаеше какво е писано за Него, а знаем ли ние какво е писано за нас? Има ли нещо в Стария завет, което да е писано не само за Исус, но и за нас? И ако има, знаем ли къде се намира то и какво е? Исус знаеше къде се намира това, което е писано за Него и какво е то. Можем ли и ние като Исус да отворим книгата, да намерим това, което е писано за нас, да я затворим и да видим какво ще кажат другите по въпроса. Имаме ли въобще право да вземаме Старозаветни пророчества и да ги прилагаме за себе си?

СЛОВОТО ГОСПОДНО ОТ ЕРУСАЛИМ (Исая 2:3)

Това, което ме насърчава в тази насока е примера на Исус, който прилагаше Старозаветните писания за Себе Си. Също и думите на Христос в Лука 24:47, примера на апостолите в Деяния 13:47 и думите на Павел от Римляни 10:15.

Лука 24:46-47 е пасаж, който съдържа Великото поръчение на Исус по начина по който ни го предава евангелист Лука. Великото поръчение е не само в Матей, но също и в Марко, Лука, Йоан и Деяния 1 глава.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

Исус започна, като ни припомни това, което е писано за Него, но Той продължи като ни припомни това, което е писано за нас. Стих 46 и стих 47 са част от едно и също изречение.

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

За да достигнем недостигнатите народи, ние трябва да им проповядваме покаяние и прощение на греховете заради жертвата на Исус. Достигането на недостигнатите става с проповядване на благовестието. Първата част се отнася за Христос, но втората част се отнася за нас. Според Исус в Писанията е писано не само за Христос, писано е и за нас. В ст. 47 Исус цитира Исая 2. Там се казва, че Словото Господно ще излезе „от Ерусалим“ (Исая 2:2-3)

2 В послешните дни
Хълмът на дома Господен
Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове,
И ще се издигне над бърдата;
И всичките народи ще се стекат на него.
3 И много племена ще отидат и ще рекат:
Дойдете, да възлезем на хълма Господен,
В дома на Якововия Бог;
Той ще ни научи на пътищата Си,
И ние ще ходим в пътеките Му,
Защото от Сион ще излезе поуката,
И словото Господно от Ерусалим.

Когато Исус каза, че благовестието трябва да „започне от Ерусалим“ на практика Той говореше за изпълнението на този стих. За апостолите беше писано, че те ще започнат благовестието от Ерусалим. И те го изпълниха.

СВЕТЛИНА НА НАРОДИТЕ (Исая 49:6)

Разбира се, ние не сме в Ерусалим, а в нашите собствени населени места, но и за нас има Старозаветни писания, които да изпълним. В Деяния 13 глава се разказва за това как Павел и Варнава проповядваха в синагогата на Антиохия Писидийска. Те завършват своето послание по следния начин (Деяния 13:47):

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:
“Поставих Те за светлина на народите,
За да бъдеш за спасение до края на земята”
Къде писана тази „Господна заповед“? В Исая 49:6
6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител,
За да възстановиш племената на Якова;
И за да възвърнеш опазените на Израиля;
Ще те дам още за светлина на народите,
За да бъдеш Мое спасение до земния край.

Исая 49:1-6 се отнасят за Господния слуга. Те се отнасят първо за Божия народ, Израел, после, за Месия. Христос е спасител не само на евреите, но и на езичниците, на всички народи. Ако Исус би прочел този стих, Той би могъл да го приеме за Себе Си. Исус можеше да каже: „Това е писано за мен.“, защото наистина това е пророчество, което се отнася за Него. Но, в Деяния 13:47 виждаме Павел и Варнава да прилагат този стих за себе си. Те казват: „Така ни заповяда Господ“ и цитират Исая 49:6.

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:
“Поставих Те за светлина на народите,

За да бъдеш за спасение до края на земята”
Можем ли ние да вземем стиховете, които апостолите са приложели за тях и да ги приложим за себе си като наследници на апостолите и част от църквата? Можем. Ако е така, значи има нещо писано в Стария Завет и за мен. Това ме насърчава. Аз мога да кажа, че Господ ми каза, на мен, „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята” (Исая 49:6, Деяния 13:47).

В Новия Завет има много неща, които са писани за нас. Там където се казва: „В Христос вие сте…“ или „В Христос вие имате…“ – за това е говорено много – че има неща, които са писани за нас, и които ние трябва да приемем чрез вяра.

Спомнете, си че когато Йоан Кръстител служеше на народа на реката Йордан, при него дойдоха фарисеите и го попитаха: „Кой си?“. Какво им отговори той? „Аз съм този за когото е писано“ и той цитира Исая 40 гл. Йоан Кръстител знаеше какво е писано за него. Когато дойде Исус, той също каза какво е писано за него – Исая 61 гл. Но има и стихове, които се отнасят за нас. За мен това е нещо изключително вдъхновяващо. В Стария Завет има пророчества, които са били изговорени и записани в Свещеното писание за мен. Господ ми е казал: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята“!

ОНЗИ, КОЙТО БЛАГОВЕСТВА (Исая 52:7)

Друго подобно пророчество, което вярвам, че отнася за мен, а и не само за мен, но и за всеки, който го приеме е пророчеството цитирано от ап. Павел в Римляни 10:15.

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: –
“Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!”

Забележете, тук отново се подчертава, „както е писано“ – набляга се, че това е нещо, което е било писано за нас. От къде е този цитат? От Исая 52:7

7 Колко са прекрасни върху планините
Нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир!
Който благовествува добро, който проповядва спасение!
Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!

Когато проповядваме Божието царство, ние включваме в нашата проповед всички тези неща. Исая 52:7 е писано за мен, писано е и за вас, ако го приемете.

Исая 49:6 и Исая 52:7 са два примера за пророчества, които несъмнено са писани за нас. Защото те са записани в Стария Завет, но и двете са цитирани и в Новия Завет. Когато нещо от Стария Завет е цитирано в Новия Завет, ние нямаме съмнение относно неговото тълкувание. С други думи ние имаме поне две железни писания, които са писани за нас – Исая 49:6 и Исая 52:7. Това е нещо много насърчително, защото, когато аз чувам Йоан и Исус да казват, какво е писано за тях, аз мога също да се обадя и да кажа: „Аз съм този, за когото е писано, че ще проповядва благовестието до края на земята.“

Освен това, щом Исая 49:6 и 52:7 са писани за мен, аз трябва да ги изпълня. Ако е писано за мен, че аз ще благовествам добро, ще проповядвам мир и спасение, че ще проповядвам Божието царство, то аз трябва да го правя. Ако е писано за мен, че аз ще проповядвам не само на моя народ, но и „до края на земята“, то аз трябва да го направя. Това е Божията воля за мен, и аз на всяка цена трябва да я изпълня. За да бъда „светлина на народите“, аз трябва да проповядвам не само в България но и да отида в някоя друга държава, да се включа в мисиите.

СТАНИ, СВЕТИ (Исая 60:1)

Бих желал да ви насърча и с някои други писания. В Проповедта на планината Исус каза, че ние сме „виделината на света“, но това е нещо пророкувано за нас в Исая 60:1.

1 Стани, свети, защото светлина дойде за тебе,
И славата Господна те осия.

Според някой този стих стои също и зад Ефесяни 5:14

14 Затова казва:
Стани, ти, който спиш,
И възкръсни от мъртвите,
И ще те осветли Христос.

Значи, тук се казва за теб, че ти си бил мъртъв в греха, но когато повярваш, ти възкръсваш от мъртвите и ставаш жив в Христос. Тогава Христос те осиява с Неговата светлина и ти, приел Божията слава – светлината е дошла върху нас и Славата Господна ни е осияла, затова, ти трябва да станеш и да светиш – да бъдеш „виделина на света“. Светлината разбира се е благовастието, което е Божията сила за спасение на всеки, който вярва, но когато става въпрос за светлина несъмнено става въпрос и за това да не ходим в греха.

Поради това, че Исая 60:1 е цитирано в Новия Завет, аз мога да го взема и да го добавя към писанията, които са писани за мен. Така че, вече има три железни писания, които несъмнено са писани за мен. Тези писания – Исая 49:6, 52:7 и 60:1 – съдържат длъжностната характеристика на моето служение. Насърчавам ви, размислете, дали тези три писания не са писани и за вас и дали няма и други писания, които можете да добавите към този списък. Приемете ги за себе си, повярвайте ги и си кажете: „Това е писано за мен“.

ЦАРСТВО СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТ НАРОД (Изход 19:6)

Например, едно друго нещо, което е казано за нас е Изход 19:5-6.

5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; 6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

Защо можем да считаме, че тези думи се отнасят за нас? Защото и те са цитирани в Новия Завет, където са отнесени за нас, повярвалите в Христос. В 1 Петрово 2:9-10 ап. Петър казва:

9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: 10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

Аз съм от избран род, свещеник на Царя, част от един свят народ, Божие собствено притежание. Това е писано за мен.

ПРОГЛАСИЛ СЪМ ПРАВДА В ГОЛЯМО СЪБРАНИЕ (Псалом 40:9)

Едно от нещата, които аз бях приел за себе си още като младеж инстинктивно, без да знам тези неща, които сега ви говоря беше Псалом 40:9-10.

9 Прогласил съм правда в голямо събрание;
Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
Верността Ти и спасението Ти съм изявил;
Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

Когато аз приех тези думи за себе си, аз все още не бях проповедник. Но аз ги бях приел за валидни за мен когато свидетелствам за Божиите милости и отговори на молитви пред църквата.

Малко по-напред в този псалом също се говори за нещата, за които говорим днес. В ст.7 се казва:

7 Тогава рекох: Ето, дойдох;
(В свитъка на книгата е предписано на мене);

Ето тук отново се говори, че тези неща са били предсказани за някого. Тези думи са отговор на въпроса „Кой си ти?“ Това е въпрос, свързан с нашата идентичност. И аз мисля, че ние бихме направили добре, ако свържем нашата идентичност с Божието Слово и това, което е предсказано за нас в него. Ако някой ме попита: „Кой си ти?“, аз мога да отговоря „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е предписано за мен“.

Ти имаш право да вземеш нещата, които са „предписани“ за теб в Библията и да ги приемеш лично за себе си. Тогава можеш да се молиш с думите на псалмопевеца и да кажеш (ст.8):

8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля;
Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

Това, че тези думи се отнасят преди всичко за Христос, понеже са цитирани в Евреи за Него не означава, че те подобно на Исая 49:6 не могат да се отнасят също и за нас. Това, че даден пасаж е предсказание за Христос не означава, че същия пасаж не може да бъде предсказание и за нас. Като църква ние сме наречени Христово тяло и Негова невяста. Това са метафори за нашето единство с Него.

Има, разбира се и други писания в Стария и Новия Завет, които бихме могли да приемем за себе си. Но с тези, които споделих са примери с които желая да ви насърча да търсите в Исая, в Псалмите и целия Стар Завет. Вярвам, че всичко това ще ни стимулира да изпълним това, което е писано за нас. Тогава ще можем като ап. Павел да кажем

7 Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; 8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

ПИСАНИЯ, КОИТО ДА ИЗМОЛИМ

Библията, която е най-висшия духовен авторитет съдържа предсказания, пророчества за нас. Това, което беше писано за Исус, Той го изпълни. Това, което е писано за мен, аз изпълнявам ли го? Всички тези неща са насърчителни, но също и изобличителни, защото не ги виждаме да се изпълняват така както бихме искали в нас.

Насърчавам ви също да намерим писания в Стария Завет, които се отнасят за нас за които да се молим те да бъдат изпълнени в нашия живот. Особено в Псалмите. Например, в Псалом 23:5 се казва:

5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,

Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
Прелива ли моята чаша? Ако да, слава на Бога! Но, ако чашата ми все още не прелива, то да се моля Господ да ми даде благодат и помазание в такава мяра, че чашата ми наистина да започне да прелива.

ОБЕЩАНИЯТА ЗА НОВИЯ ЗАВЕТ

Има също една сфера в която да измолим изпълнението на Божиите обещания в живота ни по отношение на освещението и това са обещанията за Новия Завет. В Посланието към Евреите 8 глава авторът на това чудно послание говори за по-превъзходния завет, който имаме в Христос. Той цитира пророк Еремия и казва така (Евреи 8:6-12):

6 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания. 7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. 8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва:
“Ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им
В деня, когато ги хванах за ръка,
за да ги изведа из Египетската земя;
Защото те не устояха в завета Ми,
И Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето заветът,
който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;
11 И няма вече да учат всеки съгражданина си
И всеки брата си, като му казват: Познай Господа;
Защото всички ще Ме познават,
От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им
И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече”.

Това са думи от Еремия 31:31-34. Често, когато ги четем, ние подчертаваме само последната част на пророчеството – тази, че Господ ще прости греховете ни и ще ги забрави. Но, преди това последно обещание има и други, които също са част от този Нов завет. Този пасаж от Еремия също е цитиран в Новия завет и за него ясно се казва, че се отнася за нас. Всеки път когато имаме Господна вечеря ние възпоменаваме завета, който Исус е сключил с Отец от наше име. И ние казваме: „Аз съм на Божия и Бог е мой Бог.“. „Ние сме Божии люде и Той е наш Бог.“. Обаче, действително ли са положени Неговите закони в ума ми? Действително ли са написани на сърцето ми? Имам ли “ум Христов“? Това са също неща, които да изискваме и за които да се молим Бог да ни ги даде.

ПИСАНИЯТА ЗА ЦЪРКВАТА (Исая 54:1)

Накрая, бих желал да ви кажа, че има нещо писано не само за нас, но също и за нашата църква. И то е Исая 54:1

1 Весели се, неплодна, която не раждаш;
Запей с радост и възкликни,
ти, която не си била в болките на раждане;
Защото повече са чадата на самотната,
Нежели чадата на омъжената, казва Господ.

Това писание се отнася за църквата, защото в Новия Завет ап. Павел го отнася за църквата. В Галатяни 4:26-27 той казва така:

26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка; 27 защото е писано:
“Весели се, неплодна, която не раждаш;
Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки,
Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената”.

Ние се оплакваме, че нямаме духовни деца. Оплакваме се, че не можем да правим ученици. Но, трябва да ви кажа, че това, което е писано за нас е че като църква ние ще бъдем многодетна майка. Да, в момента ние може и да сме „неплодни“, може и да не сме раждали. Но, ще започнем. Защото Бог ще ни даде много духовни деца! Това, което е писано в Божието Слово за църквата ни е, че тя ще расте. Не знам вие какво четете във вашите Библии, но това, което аз чета в моята Библия е, че растеж за църквата, ученици, които създават ученици, последователи на Христос, които се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.

ПИСАНИЯТА ЗА ТЕБ (Исая 54:13)

Дори, ако ти все още не си дошъл при кръста и не си приел Исус за твой личен спасител, искам да ти кажа, че и за теб има нещо предсказано за теб в Стария Завет. Какво е писано за теб ли? Писано е, че ще бъдеш научен от Бога. Господ ще ти говори, ти ще приемеш благовестието, ще дойдеш при Исус и ще се спасиш от греховете си. В Йоан 6:45 Господ Исус каза:

45 Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Тук Исус цитира Исая 54:13. Там е писано за теб.
Нека да благодарим на Бог за тези насърчителни писания, които са писани за нас. Когато ги прочетем, те са изключително докосващи. Нека Бог да ги гравира върху сърцата ни и нека те да бъдат видението, визията, която ни движи в живота. Защото, ако наистина имаме съзнанието, че сме Божии слуги, че сме тези, които Бог изпраща, че сме светлината на народите, Божието спасение до земния край тогава ние ще се покоряваме на Бога и ще изпълняваме Неговата воля за живота ни. Нека да бъдем дръзновени, че дори и да сме само човеци, когато сме приели Божието Слово за себе си то ни прави да бъдем божествено екипирани за постигане на божествените цели чрез силата на Святия Дух.