Деяния 2:1-4
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
Петдесятница е едно начало. Но тя не е обикновено начало. Тя е началото на църквата, началото на нещо, което продължава и до днес, защото и църквата продължава до днес. Това, което се роди на Петдесятница е велико и важно, защото то оказва влияние на света дори и днес, близо 2000 години след това.
ЖЪТВАТА ПРОДЪЛЖАВА
Няколко са нещата, които характеризираха Петдесятница и всички те продължават и днес. Първото е духовната жътва (ст.1).
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
Петдесятница, изливането на Святия Дух върху църквата се случи точно на еврейския празник Петдесятница. Това беше вторият от трите Еврейски празници на които всички мъже израилтяни трябваше да се “явяват пред Господа” при скинията или храма – другите два такива празника бяха Пасхата и Шатроразпъване. Празникът Петдесятница се наричаше така, защото се падаше петдесет дни след Пасхата. Той се наричаше също и “Празникът на Седмиците”, защото падането му се определяше чрез броенето на седем седмици от втория ден на Пасхалната седмица (Изход 34:22-23).
22 И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. 23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.
Петдесятница беше празникът “на първите плодове на жътвата на житото” – празник, който отбелязва началото на жътвата. В Изход 23:16 четем:
14 Три пъти в годината да Ми правиш празник. 15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; 16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. 17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова.
Петдесятница беше празник на физическата жътва, на аграрната жътва. В Деяния 1:8 Исус Христос обяви началото на жътвата от спасени души.
6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? 7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
С тези свои думи Христос определи каква трябва да бъде нашата цел като Негови последователи: “да бъдем свидетели за Него в “Ерусалим”, “Юдея”, Самария” и “до края на земята”. Но за да могат апостолите да започнат да изпълняват тази цел, те се нуждаеха от силата на Святия Дух. И тази сила слезе върху тях на Петдесятница. На Петдесятница Христовата цел за достигане на благовестието “до края на земята” започна да се изпълнява. Още същия ден три хиляди човека се прибавиха към църквата (Деяния 2:41).
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
Това беше началото на жътвата. Малко след това, още две хиляди повярваха в благовестието (Деяния 4:4).
4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
Така Божието царство, което започна като едно синапово зрънце, като едно семенце посято в земята, започна да расте и да изпълва целия свят.
И днес, ние казваме, че Петдесятница продължава. Защо? Защото и жътвата продължава. Престанала ли е жътвата? Днес жътвата, която започна на Петдесятница не е престанала. Тя ще продължи до Второто Пришествие на нашия Господ. Ако Той се бави, то е само защото желае да даде възможност и на други хора да дойдат до покаяние и да се спасят. Във 2 Петрово 3:3-9 се казва:
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието. 5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, 6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина. 7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Ако Господ не е дошъл отново втори път, то е защото жътвата продължава. Бог чака теб. Ако все още не си се предал на Господ, ако все още не си бил “пожънат” за царството и не си бил прибран в небесните хамбари, и не си станал част от църквата, то Бог те чака. Бог иска “всички да дойдат на покаяние”. Така че, жетвата продължава. В Йоан 4:35 Исус каза:
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
Кои бяха тези, които бяха сели? Това бяха старозаветните пророци. Те бяха изпълнени със Святия Дух и те говореха вярно Божието Слово на народа Му, но много често те бяха отхвърлени и посланието им не биваше прието. Но днес има толкова много църкви, толкова много хора в сравнени с древността приемат Христовото учение.
Еврейската Петдесятница бележеше началото на жътвата. Християнската Петдесятница бележи началото на духовната жътва. Но тази духовна жътва, все още не е завършила. Все още има “плод за вечен живот”, който да бъде прибран. Затова и Петдесятница продължава. Искаш ли да участваш в нея? Тогава, включи се жътвата! Действай! Събирай плод за вечен живот. Споделяй благовестието с тези, които не са го чули, за да бъдат и те прибрани в небесните хамбари.
ЦЪРКВАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНОТО БОЖИЕ ОБИТАЛИЩЕ НА ЗЕМЯТА
Говорим за това, че Петдесятница продължава, защото и трите неща, които я характеризираха, продължават. Първото беше самия ден на който тя се случи. Това беше празникът, отбелязващ началото на жътвата. Той стана символ на духовната жътва, която продължава и до днес. Второто нещо, което характеризира Петдесятница е огънят. Огънят на Петдесятница показва Божието одобрение върху събранието на вярващите като Божие обиталище, светилище и място на поклонение. В ст.2-3 се казва:
2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
В Стария Завет “шумът от небето като фученето на силен вятър” обикновено беше предвестник за Божието явяване на сцената. В Изход 19:16-20 четем какво се случи когато Бог слезе на Синайската планина, за да се срещне с Израил когато сключваше Стария Завет.
16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас (Този израз “много силен тръбен глас” не ви ли прилича на това, което четем в Деяния 2 гл.? Той звучи много близко до израза на Лука “шум от небето като фученето на силен вятър”); и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. 17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. 18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. 19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. 20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.
Така че, “шумът от небето като фученето на силен вятър, което изпълни цялата къща” където бяха събрани учениците свидетелства за едно необикновено и изключително важно явяване на Бог на сцената. Защо точно в този исторически момент Самият Бог се яви на сцената? Поради две причини – първо, за да демонстрира своето одобрение към църквата като свое обиталище на земята, и второ, за да излее върху нея Святия Си Дух и сила за служение.
Интересно, че при последващите случаи на изливане на Святия Дух върху различни хора за които четем в Деяния на апостолите, се споменава за говорене на непознати езици, но нито веднъж не се казва отново да е имало явление на огнени езици. В Стария Завет еднократното слизане на огън от небето се случваше при освещаването на дадено светилище и то свидетелстваше за Божието одобрение върху това място като свято място, като Божие обиталище. Всъщност в Стария Завет то се случи само три пъти – веднъж при освещението на скинията, веднъж при освещението на Соломоновия храм и веднъж върху Илиевия олтар на планината Кармил. Храмовете, построени от Зоровавел и Ирод бяха само “реставрации” на Соломоновия храм, така че при тях това знамение не се повтори.
В Левит 9:22-24 четем какво се случи при освещението на скинията:
22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше вече принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе. 23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде. 24 И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.
Огън слезе от небето и “пояде” всеизгарянето, което беше върху олтара. Това беше знак на Божието одобрение върху скинията като негово място на обитаване. Същото слизане на Божий огън се повтори при освещението на Соломоновия Храм. Във 2 Летописи 7:1-3 четем:
1 Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. 2 И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му. 3 А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите камъни та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.
Виждате, това е едно и също нещо, което се повтаряше. Когато се освещаваше дадено светилище, огънят слизаше и това беше белег на Божието одобрение, на това, че той благоволеше в това свято място. Хората виждаха небесния огън и от този момент нататък те знаеха, че Бог е избрал това място “за да настани името си там”. Те ходеха там, покланяха Му се, търсеха Го, принасяха своите жертви пред Него и имаха общение със своя Бог.
В 3 Царе 18:22-39 пък четем историята за Илия и вааловите пророци. Това беше третия път когато Божият огън слезе, за да покаже кой е истинския олтар и кой е правилния начин на поклонение пред Него. Това беше едно време когато Израил се беше отделил от Бог и беше предал на идолопоклонство пред Ваал. Тогава Илия предложи на сънародниците си: “Нека да издигнем два олтара – един на Йеова и един на Ваал, без да палим огъня на тях. Тогава нека вааловите пророци да се помолят на бога си да отговори от небето с огън и аз ще се помоля на Йеова да отговори от небето с огън. И онзи бог, който отговори на тази молитва, нека той да бъде наш бог.” Вааловите пророци приеха Илиевото предизвикателство. Положиха заклания вол на олтара и започнаха да се молят според обичаите си на Ваал. Отговор, обаче, нямаше. Тогава и Илия подготви Господния олтар. И за да бъде демонстрацията още по-убедителна и да се разсее всяко подозрение за измама, той нареди олтара да бъде облян с дванадесет бъчви вода. Така че целия олтар, заедно с дървата и приноса върху него “плуваше във вода”. Но за Бога няма невъзможно нещо.
36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. 37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире. 38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. 39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
Виждате, че във всеки един от тези три случая, отговорът на Бог с огън от небето означаваше, че Той одобрява съответния олтар или място за поклонение и благоволи в него. Петдесятница се случи след като на олтара, наречен “Голгота” бе пренесена в жертва за цялото човечество съвършената жертва – “Божият агнец, който носеше греха на света”. Когато Той издъхна, завесата в храма се раздра на две отгоре до долу (Марко15:37-38).
37 А Исус като издаде силен глас, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
Раздирането на завесата свидетелстваше, че Божията слава напуска този храм. Служението в това старо светилище беше приключило и то щеше да бъде разрушено от легионите на Тит през 70 г. сл. Хр. Бог строеше едно ново светилище – обиталище, в което щеше да има нови свещеници, които да принасят нови, духовни жертви. Така че, петдесятният огън, всъщност, свидетелстваше за Божието одобрение и благоволение към новия духовен храм – Църквата, събранието на вярващите и осветени с Христовата кръв Божии чада. Както огънят, който не се повтори при служението на предишните светилища, така и този огън никога повече не се повтори. Той беше еднократен белег за легитимността на църквата като Божие обиталище на земята.
Защо днес казваме, че Петдесятница продължава? Защото на Петдесятница Божията слава и Неговото изявено присъствие слезе върху църквата и от тогава нещата не са се променили – Божията слава и присъствието Му остава именно в нея. И до днес Божие официално обиталище на земята продължава да бъде църквата. Помислете за това! Аз просто се изумявам, когато се замисля за това, че петдесятният огън всъщност свидетелства, че същата слава, която беше в скинията на Моисей, същото присъствие, което беше в святото и пресвятото място на Соломоновия храм, същата тази слава, която беше зад завесата, същата тази слава днес е върху църквата. Същата тази слава днес е и в тази църква, в която сме събрани. Защото Исус Христос каза: “Там, където двама или трима са събрани в моето име, там съм и Аз посред тях” (Матей 18:20) и “Славата, която Отец даде на мене, аз я дадох на вас!” (Йоан 17:22). Така че, Божията слава, която беше върху Христос, днес е върху църквата, днес е върху нас. Ние сме най-великата институция, която може да съществува на земята. Това беше потвърдено на Петдесятница чрез огъня, който слезе от небето. Слава на Бога! В 1 Коринтяни 3:16-17 ап. Павел казва на коринтската църква:
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? 17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
Божият Дух живее в нас! Не в сградата, а в събранието на вярващите. Затова трябва да бъдем много внимателни как се отнасяме един към друг, трябва да бъдем много внимателни как се отнасяме към църквата. Защото църквата е най-святото нещо на земята. Тя е тялото на Исус Христос. Тя е Божият храм!
Петдесятница продължава, защото днес Божият храм сме ние – осветените чрез Христовата кръв и повярвали в Господа Божии деца, църквата от двадесет и първи век. Искаш ли да участваш в Петдесятница? Тогава бъди част от Христовата църква.
СВЯТИЯТ ДУХ ПРОДЪЛЖАВА ДА ДЕЙСТВА
Говорим за това, че Петдесятница продължава, понеже и трите неща, които я характеризират продължават. Първото е духовната жътва, която продължава и до днес; второто е легитимността на църквата като единствено място на поклонение, изпълнено с Божията слава на земята. Третото нещо, което характеризира Петдесятница е изпълването със Святия Дух. Той беше “обещаното от Отец”, което на този ден бе дадено на църквата (ст4).
4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
На този ден събраните на едно място 120 ученици, бяха изпълнени със Святия Дух и като белег за това свръхестествено изпълване те започнаха да говорят на езици, които никога не бяха учили. От Петдесятница до края на книгата Деяния на апостолите ние можем да видим как чрез човеци, които позволяваха да бъдат изпълнени със Него, Святият Дух преодоляваше различните бариери, които пречеха на растежа на църквата. Така че, Деяния на апостолите може да се нарече “Деяния на Святия Дух”. Той ръководеше църквата. Той изпълваше апостолите и Той вършеше чрез тях велики неща и преодоляваше препятствията, които се изправяха пред растежа на Божието царство.
Деяния на апостолите, подобно на други библейски книги е разделена на части от стихове, които служат като риторични, повествователни разделители. По онова време книгите не са били разделени на глави и стихове, така че авторите са използвали определени изречения, които да служат като преходи или повествователни разделители. Така че, когато стигнеш до такова изречение, ти знаеш, че това, което следва от тук нататък е нова глава, или нова сцена. В Деяния на апостолите има пет такива обобщаващи изявления, и това, което е характерно за тях е, че в тях се говори за това, че Божието учение “растеше” и “се умножаваше”. В тези стихове Лука винаги използва две думи – едната от които описва качествения растеж (“раста”, “назидавам се”, “утвърждавам се”), а другата дума описва количествения растеж на църквата (“умножавам се”, “преодолявам”). Тези пет повествователни разделители приключват големите сцени в книгата, които описват как благовестието се разпространява от Ерусалим до Рим. След всяка такава препратка има географско придвижване. И не само географско, но и придвижване на групи хора. Ето ги и тях:
Деяния 6:7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
Деяния 9:31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
Деяния 12:24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
Деяния 16:5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
Деяния 19:20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
Всичко това, целият този растеж беше чрез силата на Святия Дух, който изпълваше учениците и апостолите и им даваше мъдрост и водителство как да служат на Бога и как да се справят с различните предизвикателства, които се изправяха на пътя им. Забележете, че в първите препратки се казва, че “църквата” или “числото на учениците” се умножаваше, а в Деяния 16:5 Лука ни казва, че не просто “учениците”, а “църквите”, събранията на вярващите “от ден на ден се умножаваха числено”. Това вече е не само качествен или числен, а териториален църковен растеж. И всичко това стана много бързо, в изключително кратки срокове, и то се случи единствено и само благодарение на Святия Дух.
Защо днес казваме, че Петдесятница продължава? Защото нещата не са се променили. И днес главния Ръководител и единствената сила на църквата е Святия Дух. И днес, ако желаем да служим на Бога и да съдействаме за растежа на царството Му, ние продължаваме да се нуждаем от изпълването със Святия Дух и от Неговото водителство.
И това е обещанието, което имаме и ние от края на същата тази Втора глава на Деяния на апостолите (ст.38-39).
38 Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух. 39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.
Забележете, че обещанието за прощение на греховете ни и дарът на Святия Дух е не само за чадата на там присъстващите, на които ап. Петър говореше, а също и за “всички далечни, колкото Господ, нашия Бог, ще призове при Себе Си”. Вярвам, че това включва и нас, нали? Включва ли ни? Да. Ние може и да сме отдалечени във времето на онези 3000 души, които се присъединиха към църквата на Петдесятница, ние може и да не сме техни роднини, но и ние сме едни от тези “далечни”, които Бог е призовал при Себе Си. Защото ни е призовал, нали? Значи, обещанието за дарът на Святия Дух е и за нас! Поискай си го от Бога в молитва, и Той ще ти го даде, и ти ще бъдеш изпълнен със Святия Дух! Тогава ще имаш сила за служение, ще имаш сила за жътвата, ще имаш сила за освещение и победа над греха в живота си!
Днес, две хиляди години по-късно нещата не са се променили. Същата цел, същия начин, същата сила. Петдесятница продължава! Петдесятница продължава, защото жътвата продължава, защото Църквата продължава да бъде единственото легитимно Божие обиталище на земята, защото Святият Дух продължава да действа чрез онези, които го потърсят и пожелаят да бъдат изпълнени с Него. Искаш ли да участваш в Петдесятница днес? Тогава бъди част от църквата, изпълни се със Святия Дух и се включи в жътвата на последното време!