В Новият Завет Господната вечеря е спомената по няколко различни начина:
- Общение (коинония), в Христовата кръв и Христовото тяло (1 Коринтяни 10:16-17)
- Господна трапеза (трапеза) (1 Коринтяни 10:21)
- Господна вечеря (деипнон) (1 Коринтяни 11:20)
- Разчупване на хляба (Деяния 2:42; 20:7)
- Възпоменание на Исус Христос (1 Коринтяни 11:24-25)
- Евхаристия (благодарение) (Лука 22:17,19; 1 Коринтяни 11:24; Деяния 27:35)
Освен всичко това Господната вечеря е нашата, християнска Пасха. В 1 Коринтяни 5:7 се казва:
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]. 8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
В Марко 14:12-17 четем:
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? 13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
Човекът със стомната за който се говори тук най-вероятно е бил Йоан-Марко, авторът на това Евангелие.
14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
ЧАШАТА НА БЛАГОДАРНОСТТА
Празнуването на пасхата е следвало съвсем същия обичай във всеки юдейски дом. Всичко е започвало с първоначална молитва и откриване. След отправянето на благодарност към Бога и благословението на храната събраните около масата си предавали първата от четирите чаши, които се предавали от ръка на ръка през цялата вечер. Тази първа пасхална чаша би могла да се нарече “чашата на благодарността”, защото е започвала да се предава след първата благодарствена молитва.
След това всеки от участниците във вечерята е вземал билки и ги е потапял в подсолена вода. Точно това потапяне е използвал Исус за да посочи на учениците кой е този, който ще го предаде (Матей 26:20-23):
20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
След това главата на семейството е вземал една от трите безквасни питки които били сложени на масата, разчупвал я и я оставял настрани. Тогава в отговор на въпроса на най-младия член на семейството се е разказвала историята за първата пасха. Такава е била Мойсеевата заръка (Изход 12:26-27):
26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27 Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи.
Думата „пасха“ всъщност означава „отминаване“. През онази нощ Господ минаваше и поразяваше първородните във всеки дом, който не беше белязан с кръвта на пожертвано агне (Изход 12:29). Пасхата е празника за това, че Бог „отмина“ къщите на израилтяните когато поразяваше египтяните.
ПЪРВАТА ПАСХА
Историята за първата пасха можем да намерим в Изход 12:1-14. За първи път тя се празнува в нощта преди Изхода от Египет.
1 Тогава Господ говори на Моисей и Аарон в Египетската земя, казвайки: 2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
Почти в средата на годината Бог даде на народа си едно ново начало. Това ни напомня, че чрез спасението Бог ни прави нови създания и ни дава нов живот.
За да приготвят пасхата, израилтяните трябваше да направят няколко неща:
1. Израилтяните трябваше да заколят агнето (ст.3-6).
3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете.
Непорочността на Агнето ни напомня за съвършенството на Исус Христос, който като Божий Агнец бе пожертван за нашите грехове.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.
Това, колкото се отнася до нас е вече направено. Христос, нашата пасха беше заклан за нас (1 Коринтяни 5:7), разпнат за греховете на целия свят (1 Йоаново 2:2).
2 Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.
2. Израилтяните трябваше да положат кръвта върху праговете на вратите (ст.7).
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
За нас това се случва когато се покаем за греховете си. Тогава кръвта на Христос очиства сърцата ни чрез вяра и ние биваме освободени от Божият гняв, който има да се излее върху този свят. Но тази свята кръв трябва да остане на вратите на сърцето ни завинаги, за да можем наистина да избегнем Божието възмездие.
3. Израилтяните трябваше да останат в къщата (ст.22).
22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.
Вярвам, че за нас това означава две неща. Първо, да останем в Христос или да пребъдваме в него, и второ, да останем в Църквата, която е Божий дом. Не трябва да излизаме, и да напускаме общението си с Бога и с нашите братя и сестри в Христос.
4. Израилтяните трябваше да изядат цялото агне (ст.8-10).
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
Това е изключително важно, особено що се отнася до Христос и Църквата. Ние не трябва само да бъдем спасени, да се молим за прощение на греховете и да приложим Христовата изкупителна кръв за себе си. Ние трябва да продължаваме ежедневно да приемаме от Христовата сила. Нищо не трябваше да остане от агнето до сутринта. Така и ние не трябва да оставяме нищо от Христос да бъде отхвърлено или пренебрегнато.
Господната вечеря ни учи на благодарност. Така както празнувайки пасхата, израилтяните благодарят дори и днес за чудотворното си Божие освобождение от Египетско робство, така и днес, участвайки в Господната вечеря ние благодарим на Бога за нашето освобождение от робството на греха. Благодарим Му за Христовата жертва и за Новия Завет в Неговата кръв. Ето защо Господната вечеря е един вид благодарствен принос на Бога. Самата дума “евхаристия” означава благодарение. Не случайно това е бил най-широко използваният термин за този обред в първите векове на християнската църква. Спомняйки си за това, което Исус пострада за нас, ние благодарим на Отец за любовта му към нас и на Исус за изкупителната Му жертва.
ЧАШАТА НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
След разказа за историята на пасхата са се изпявали Псалми 113 и 114. После се е напълвала втора чаша вино и се е пускала от ръка на ръка около масата. Тази чаша би могла да бъде наречена „чашата на Божието царство“. Именно това е чашата за която се говори в Лука 22:14-18:
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докато се не изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
Тази чаша ни говори за идването на Божието царство. Забележете, че тук са казва, че Исус “прие чаша”, благодари и я предаде на учениците си. Но това все още не беше “чашата на Новия Завет”. Тя ще дойде малко по-късно – след вечерята.
ПРЕСТИЛКА ВМЕСТО МАНТИЯ
Преди същинското ядене всички са измивали ръцете си. Може би именно това е бил моментът в който Исус сваля мантията си, препасва престилката и измива краката на учениците. В Йоан 13:4-5 четем:
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отец, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
Господната вечеря е не само празник на благодарността, но също и на смирението. Исус стана от вечерята и изми краката на учениците си. Така той ни напомня, че който желае да бъде по-голям между нас, трябва да бъде слуга на всички.
Представете си обстановката онази вечер. Стаята е почистена и застлана. В средата има сложена съвсем ниска маса – висока около 30 см. – такава, че човек да може да яде от нея в полегнало положение. По онова време хората са се хранели полегнали на лявата си страна върху възглавници, като с дясната си ръка са се протягали към това, което е сложено на трапезата. Покривката е покривала около две трети от масата. Върху нея са били поставени виното, което е било смес от две части вода и една част вино, хлябовете и печеното агне. В стаята е имало също кана с вода и умивалник. Местата са били във формата на подкова. От двете страни на масата, най-накрая са стояли онези от учениците, които са изпълнявали ролята на слуги – най-вероятно Петър и Йоан. Може би Петър е бил от лявата страна, а Йоан – от дясната. Точно до Йоан е бил Исус, който е заемал мястото на домакина. От другата страна на Исус е бил Юда, касиерът, който е стоял на мястото на почетния гост. Единствено тази подредба обяснява защо Петър е можел да каже нещо на Йоан без другите да го чуят, Йоан да попита Исус, а Исус да подаде залъка на Юда (Йоан 13:21-27).
Всичко съвършено. Меката светлина от свещите, аромата на печено агне, празничното настроение. Всичко е толкова романтично. Но има едно нещо, което изглежда отвратително на фона на тази чудесна обстановка – мръсните крака на учениците. Петър и Йоан бяха свършили „женската работа“ – бяха приготвили стаята и наредили трапезата. Но те за нищо на света не биха извършили „слугинската работа“ – да измият краката на гостите. За тях това би било крайно унижение. Спомнете си, че още докато пътуваха към Ерусалим между тях възникна спор – кой от тях ще бъде по-голям в Христовото царство. В Марко 10:35-45 четем:
35 Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе. 36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя? 37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава. 38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана. 42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. 43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
И ето сега, дори по време на Пасхата, когато Исус вече постановява Господната вечеря, те продължават да се карат. В Лука 22:24 четем:
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
Тогава Исус като домакин се изправя, за да налее още вино, но вместо да посегне към виното, той се запътва към умивалника, оставя мантията си настрана, взема кърпата, налива вода и започва да мие краката на учениците. Накрая идва и до Симон. Той знае, че Исус го е помолил той да изпълнява ролята на слугата тази вечер и, че той е този, който трябва да умие нозете на останалите. Но как да го направи, като самият той счита себе си за по-добър от всички останали. Той, обаче, не би допуснал Исус да измие неговите крака (Йоан 13:6-12).
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
Във всичко това Исус ни учи как да имаме чисти сърца и смирени сърца. Когато говори за окъпване и умиване, тук в ст.10 Исус използва две различни думи – окъпал – “лелоуменос”; и умие – “нипсастаи”. Банята е оправданието чрез вяра, което ни дава позиция на осветени пред Бога в Исус Христос. Този глагол е в минало свършено време и описва акт, който е напълно завършен и има вечни резултати. Измиването на нозете е нашето ежедневно освещение, което е нужно за да имаме общение с Бога.
12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
И така, кой е най-големия? Онзи който служи, онзи, който служи не само на Господа, но и на своите колеги и съслужители. Кой е мотивът за едно такова служение – любовта. Тази 13 глава на Евангелието според Йона започва с думите:
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отец, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
След измиването на ръцете са се изричали благословения и се е разчупвал хляб. Горчиви треви, потопени в сос са се раздавали от един на друг. Това е бил моментът в който Исус подава залъка на Юда Искариотски (Йоан 13:21-27).
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно. 24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. 25 А той като се обърна така на гърдите на Исус, каза му: Господи, кой е? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. 27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
ЧАШАТА НА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО
След изяждането на агнето е моментът в който Господ Исус постановява Господната вечеря. Тогава се е разчупвал хлябът, който е бил отделен по-рано настрани и се подавала третата чаша вино – „чашата на благословението“. В Лука 22:19-20 се казва:
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Забележете, че именно “чашата подир вечерята” е тази която Исус нарича чашата на Новия Завет. Виното в нея е символ Христовата кръв с която ще се ратифицира той. Тази чаша е чашата на благословението “потерион тес еулогиас”. В 1 Коринтяни 10:16 ап. Павел казва, че чашата на Господната вечеря, която ние благославяме е чашата, която е била благословена.
16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
“Чаша на благословението” е бил специфичен термин за третата чаша от която се е отпивало по времето на Юдейската Пасха. Но за нас, това вече не е само термин, а благословение, което Господ Исус изпълни със съдържание.
Пасхата приключвала с изпяването на останалите „Алилуя – Псалми“ – от 115-ти до 118-ти и „Голямото Алилуя“ – Псалом 136. Именно някои от тези може би са „химнът“ за който се говори в Матей 26:30:
30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
ЧАШАТА НА СТРАДАНИЕТО
Най-накрая се е изпивала последната чаша вино с която празникът окончателно е завършвал. За да бъде завършено нашето изкупление, Исус трябваше да изпие и тази последна чаша. За Него тя се превърна в „чашата на страданието“. Тази чаша Той изпи в Гетсимания. Спомняте ли си как се молеше Той там? В Лука 22:41-44 се казва:
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: 42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Представяте ли си агонията в душата на Господа по време на тази молитва. „Елеонски“ хълм означава Маслинен хълм, а самата дума “Гетсимания”, градината в подножието на хълма означава “маслинена преса”. Както маслините трябва да бъдат пресовани и смазани, за да може от тях да се добие зехтин, така и Исус беше смазан в пресата на жертвата, за да може Божието помазание на спасение, изцеление и освобождение да дойде върху нас. За Исус чашата на страданието се състоеше в това, че Той прие да бъде разпнат на Голготския кръст и да умре вместо нас, за да ни приведе при Бога.
В 1 Петрово 3:18 се казва:
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;
За да можем днес с благодарение да приемем “чашата на благословението”, нашият Господ Исус Христос трябваше да изпие до дъно чашата на страданието! Затова, нека с благодарност и страхопочитание да участваме в Господната вечеря!