Битие 16:1-15; 21:8-21
От много години насам, почти всички любовни филми са с еднакви сюжети. Сценарият е следният: момче и момиче се сблъскват някъде в голям град, където са можели да срещнат поне един милион други хора. Но съдбата среща точно тях двамата – съвсем случайно – и така започва любовта на живота им.
Вярвате или не, това може да се обясни с едно понятие – “серендипити”. Звучна, но трудна дума за превод. В най-общи линии “серендипити” е да намериш някаква хубава изненада или щастие, без дори да си го търсил. Нещо като да търсиш игла в купа сено, но вместо нея да откриеш златно кюлче. “Серендипити” е една от онези чуждици, които нямат точен превод на български, но всъщност означава нещо като „щастието да дойде при теб, без въобще да си го поискал“ или „късметът да те сполети съвсем неочаквано“.
Може да звучи наивно, но именно на “серендипити” се дължат едни от най-важните научни открития. Такъв е случаят с пеницилина например. През 1928 година Александър Флеминг експериментирал с бактерията, която причинява инфлуенца. Заради разочароващите резултати обаче решил да си вземе почивка. Но забравил бактериите, изложени на въздух. След като се върнал, забелязал, че върху същите тези бактерии се е образувала синьозелена плесен, а там, където плесенясало, нямало бактерии. И така, от едната немарливост, малко “серендипити” и много прозорливост, Флеминг открил пеницилина, за което по-късно получава Нобелова награда.
Същото е и с откритието на микровълновата печка. Пърси Спенсър изобщо дори не се опитвал да направи какъвто и да е напредък в науката. Той просто си е работел в една компания за производство на радари. Докато един ден, през 1945 г., Спенсър изобретил машината, без която нито една уважаваща себе си домакиня не може да мине.
“Серендипити” има пръст и в откритието на рентгена, велкрото, и дори на Америка. Христофор Колумб далеч не е отплавал в търсене на новата земя, а на пряк път към Индия, но поради щастлива случайност открива цял нов континент.
Като християни ние не вярваме в случайността. Вярваме, че Бог е в контрол. Той знае всичко и Той управлява всичко. Така че всички тези открития, за които говорихме, те не са случайност. Добрите семейства също не са случайност. Просто – тези, които Бог е определил едни за други, са се намерили. Затова, когато говорим за „серендипити“, ние нямаме предвид случайно благоприятно стечение на обстоятелствата, а Божествена подредба на обстоятелствата в живота ни. Господ е добър и Той желае да ни изненада, затова трябва да бъдем готови за божествено серендипити.
ГОСПОД ТЕ ВИЖДА (Битие 16:1-16)
В един много труден момент от живота си Агар преживя божествено серендипити, макар че всичко не започна много добре.
ПЛАН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БОГ
В Битие, шестнадесета глава, четем:
1 А Сарая, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. 2 Сарая рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
Имаше едно обещание. Бог беше казал на Авраам, че Той ще го направи баща на много народи (Битие 12:1-3; 15:1-5). Бог беше обещал на Авраам наследник, обаче Авраам и Сарая нямаха деца. Бяха минали може би 25 години от даването на обещанието, но то все още не беше се изпълнило. И тогава Авраам и Сарая решиха да помогнат на Бог да осъществи Неговите обещания. Разбира се, винаги, когато се опитваме да помагаме на Бог да Си осъществи обещанията, създаваме голяма каша, за която после обикновено съжаляваме. Но в онзи момент, за да помогне на Бог, Сарая каза Авраам: “Скъпи, опитвахме, и нищо не става, но нека да опитаме и нещо друго – нека да използваме сурогатното майчинство.” Сурогатно майчинство е, когато друга жена износи плода, обаче детето е твое.
ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ПЛАНЪТ ПРОРАБОТВА
И това е, което те искаха да направят. Сарая каза на съпруга си: „Влез при слугинята ми.“ И Авраам я послуша.
3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.
По онова време, след като Аврам и Сара бяха живели в Ханаан за десет години, те бяха съответно на осемдесет и пет и на седемдесет и пет. Бихме, казали, че за проблемите, които последваха и Сарая си беше виновна, защото не се казва, че тя просто му даде слугинята си за да зачене от него, но се казва му я даде „да му бъде жена“. Агар, разбира се, не беше официална първа жена на Авраам, беше му наложница. Но пак и като наложница тя му беше жена, защото се казва, че Сарая му я даде „да му бъде жена“.
ПРОБЛЕМИТЕ НЕ ЗАКЪСНЯВАТ
Грешката на Сара беше, че тя не подчерта, че Агар няма да получи статус, подобен на нейния. Може би си мислеше, че това се подразбира.
4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя, че зачна, господарката й стана презряна в очите й.
Изглежда, че нещата проработиха. Авраам спа с Агар и тя зачена от него. Тогава се появиха обаче и усложненията. Като видя, че забременя веднага, Агар се възгордя заради своята плодовитост. Започна да си мисли: „аз съм нещо повече от Сарая, която не може да направи най-обикновеното нещо, което се очаква от всяка жена – да ражда деца!“ и се казва, че „господарката й стана презряна в очите й“. Тази дума „презряна“ може да означава, че започна да я “гледа отвисоко”, но също означава “да я прокълне”, защото същата дума е употребена в обещанието на Бог към Авраам, където Той му казва: „ще прокълна всеки, който те кълне“ (Битие 12:3). Така че може би Сарая е чула Агар да я кълне. Но така или иначе, тя се обиди и дълбоко се огорчи против Агар. За съжаление, когато това се случи, тя не отиде при нея, за да си оправят и изяснят отношенията, а си го изкара на мъжа си.
5 Тогава Сарая рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Сега, тя му я даде за жена, а пък той е виновен. Винаги мъжете са виновни, нали? И Сарая му каза “поради тебе ми стана тая обида”.
Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.
От гледна точка на Сара, Агар не е била такава, преди да попадне в обятията на Авраам. Така че според нея той е виновен за промяната в поведението й. Тя е толкова уверена в правотата си, че призовава Господ за съдия в тази ситуация. Авраам отново е мек или мъдър съпруг. Той не спори с жена си.
6 А Аврам рече на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарая се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.
Когато Авраам даде обратно Агар в ръцете на Сарая, фактически той каза на Агар “аз няма да те защитавам, макар че си ми жена и носиш детето ми в утробата си”. Тази постъпка на Авраам даде на Сарая възможността да си отмъсти на Агар за обидата, която тя й беше отправила. Виждайки тази нова ситуация, Сарая може би каза: “Ела ми сега, Агар, тук. Сега ще ти покажа коя е господарката в този дом”. Така Сарая започна да тормози Агар и да й „връща“ за клетвите и презрението.
В същото време Агар беше бременна. Тогава те нямаха видеозони и всички тези съвременни медицински средства и апарати, които са на разположение днес. Така че, бременността е била много труден период за всяка жена, която е била в такова положение. Агар беше бременна и страдаше толкова зле, че се казва, че тя побягна от присъствието й. Каза си: “Вземам си багажа и докато Сарая спи, духвам…” и избяга. И най-вероятно тръгна обратно към Египет, защото тя си беше египтянка.
В цялата тази объркана ситуация всеки един от участниците се проявява като грешен човек. Авраам, макар че беше баща на вярата, и той беше грешник, и Сарая също беше грешница, и Агар също беше грешница. И тримата участници в този странен „любовен триъгълник“ бяха грешници. Те всички постъпваха по едни такива начини, които са човешки начини. Едната забременява от мъжа на другата… Взаимоотношенията между тримата са толкова обтегнати, че може да си кажете “това наистина е много зле”.
НАМЕСАТА НА БОГ
Днес ти може да си в подобна тежка ситуация. Може да си правил много грешки. Може да си в греха. Може да си напакостил. Може да имаш последствията от греха. Може да се чувстваш зле. Обаче, независимо от греха ти, добрата вест е, че можеш да очакваш божествено серендипити. Господ може да те изненада. Господ те обича. И добрата вест е, че Той има нещо добро за тебе. Така че очаквай Господ да те изненада!
Агар тръгна в посока Египет. Тя най-вероятно беше разстроена и плачеше. Бягаше от Сарая. Бягаше от Авраам. Беше бременна. И вървеше сама там, в тази пустиня. Но вижте какво се случва (ст.7)!
7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;
Пътят за Сур всъщност беше пътя за Египет. Но както се луташе и вървеше отчаяна и плачеща по пътя си, тя спря да пие вода и да си измие очите при един извор. И там, край извора – неочаквана среща. Божествено „серендипити“! Изведнъж тя срещна някого. И тази личност не беше просто човек, тя беше небесна личност – „ангел Господен“.
8 и (ангелът) рече: Агар, Сараина слугиньо, отгде идеш? и къде отиваш?
Ангелът припомни на Агар каква беше нейната позиция. И забележете, че той се обърна към нея по име. Той се обърна към нея с “Агар”. Виж, Господ знае твоето име. Господ знае твоята позиция. Господ знае твоята ситуация! „Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и накъде отиваш?“
Господ знае откъде идваме и накъде отиваме, но Той желае да се осъзнаем. Затова ни задава въпроси. Целта на тези въпроси е да ни накарат да се замислим за постъпките си.
А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
Агар беше честна. Не се направи на нещо друго, но нарече нещата с истинските им имена. Каза: “Бягам от господарката си.”.
9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.
Като чу тези думи, Агар може би си каза: “Мале, как ще го направя това нещо? Аз едвам избягах, а сега Той ме връща обратно.”
ЧУДНОТО БОЖИЕ ОБЕЩАНИЕ
Обаче чуйте продължението:
10 Ангелът Господен също й каза: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество. 11 После ангелът Господен й каза: Ето, ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил (Исмаил означава “когото слуша Бог”), защото Господ чу скръбта ти (или друг превод казва „гласа на неволята ти”).
Така че, ако ти си в неволя, трябва да знаеш, че Господ чува гласа на твоята неволя. Господ чува скръбта ти. Той те познава по име. Знае къде си, знае състоянието ти. Затова, зарадвай се и очаквай Господ да те зарадва.
Без видеозон, Агар научи пола на бебето, което беше в утробата й. Научи дори и името му. И вижте какви чудни обещания дава Бог за неродения още Исмаил.
12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
Тези невероятни обещания дадоха на Агар увереност и потвърждение, че завръщането й в семейството на Авраам и Сарая ще има голямо значение в дългосрочен план за бъдещето на сина й и неговото потомство. А какво повече й трябва на една майка? Тя е готова на всичко за благото на детето си.
ЕЛ РОЙ
13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?
Слава на Бога! Вижте, Господ ни вижда. Неговото име е „Ел Рой“ – „Богът, който ме вижда“. Той ни вижда през цялото време, Той знае къде сме, знае какво правим, знае всичко. Всичко знае! И дори когато съгрешаваме, дори когато идват последствията от греха, дори когато сме в трудност, Господ знае къде сме, Той знае как се чувстваме, Той знае какво правим и във всичко това Той пак ни обича. Вижда ни, има милост към нас и има план с нас. Така че трябва да знаеш, че Господ те обича. Той има план за теб, има милост към теб. Той ще те срещне, ще те благослови и ще ти се разкрие. Дори когато не го виждаш, Той продължава да те вижда.
Именно затова кладенецът „по пътя за Сур“ (ст.7) се нарече „Вир Лахай Рой“ (ст.14).
14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои, ето той е между Кадис и Варад.
Бог е жив и Той вижда и се грижи за това, което се случва в живота на всяко едно от Неговите деца.
РАЖДАНЕТО НА ИСМАИЛ
15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил. 16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.
Агар се върна, покори се на думите на Ангела Господен и беше благословена. Явно взаимоотношенията й със Сарая се оправиха. Въпреки всичките проблеми, тази глава завършва с раждането на дете. А раждането на дете е винаги радостно събитие. Аврам наименува сина си с името, което му каза Агар, името, което й беше разкрито от ангела Господен. Бог беше чул, но Исмаил нямаше да бъде синът на обещанието. Въпреки това и той щеше да бъде благословен.
Господ е Бог, Който те вижда. Той ни вижда и Той ще ни зарадва. Ако сме забъркали някоя каша, Той ще оправи нещата. Така че, очаквай божествено серендипити!
ГОСПОД ТЕ ЧУВА (Битие 21:8-21)
Действието в 21-ва глава се развива четиринадесет години след раждането на Исак. Това, което е добро и което е насърчително в разказа за Агар и Исмаил, е, че Господ има план не само с „избраните“, но също и с „неизбраните“. Избраници в случая бяха Авраам и Сарая, защото Господ избра Авраам да бъде Негов – патриарх и основоположник на Израил, Божия народ. Агар и Исмаил не бяха от избраните, но въпреки това Господ пак имаше благословение и за тях. Според Новия завет ние самите сме избрани, защото Господ ни е избрал. Бог ни е избрал в Исус Христос да бъдем Негови. Слава на Бога! Но въпреки че имаш това знание, ти можеш видиш някои други хора и да си мислиш: “те са като че ли по-избрани от мене, те имат повече, те имат по-хубави неща, по-благословени са. Може би аз не съм толкова избран”. Но дори да не се считаш за избран, Господ има благословение и за тебе. При Бог нещата не са “ако благословя единия, другия няма да благословя”. Не! Господ благославя и едните, и другите. Слава на Бога!
САРА НАСТОЯВА ЗА ИЗГОНВАНЕТО НА АГАР И ИСМАИЛ
Защото вижте какво се случва тук отново с Агар (Битие 21:8).
8 А като порасна детето (става въпрос за Исак, за сина на Сарая), отбиха го (В древността майките са кърмили децата до около 3 годишна възраст); и в деня когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
Празникът беше може би в чест на това, обещаното дете беше преживяло ранните рискови години от живота си.
9 А Сара видя (пак недоволна), че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам се присмива;
Това беше Исмаил. Исмаил нещо се присмиваше на малкото бебе Исак. Макар, че името на Исак означаваше смях, смехът в този случай не беше радостен. Беше язвителен и подигравателен. Може би Исмаил не можеше да проумее как Бог може да използва това невръстно дете като главен канал за Неговото благословение над народите. Естествено Сара се засегна от това.
10 затова рече на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
Забележете, Сара нарича Агар „тази слугиня“ или по-точно „тази робиня“. Този израз разкрива дълбокото презрение, което тя е развила спрямо Агар. Това, че говори за наследството на Исмаил показва, че дори и за Сара Исмаил ще бъде един от наследниците на Авраам. Това, което тя иска, е Исмаил да не бъде наследник със същия статут като този на Исак.
АВРААМ Е СЪКРУШЕН ОТ СЛУЧВАЩОТО СЕ
11 Обаче тая дума се видя на Авраам твърде тежка, поради сина му Исмаил.
Значи, синът му Исмаил беше може би вече на 14 години. И сега, представи си да си имаш такъв тийнейджър и жена ти да ти каже: “изгони го от вкъщи”. Нормално беше на Авраам да му бъде тежко. Той считаше Исмаил за свой син, а не просто за син на „тази робиня“, затова в текста се казва, че думата на Сара му се видяла твърде тежка „поради сина му Исмаил“.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаак ще се наименува твоето потомство.
Бог се намеси и Той каза на Авраам да послуша Сара. Както преди я беше „послушал“ да вземе Агар за жена (16:2), сега трябваше да я послуша да я изпъди (21:12). Първото предложение той прие с радост, но сега трябваше да приеме и второто, за което дълбоко съжаляваше.
Нужно беше да стане ясно на всички, че наследниците на Авраам ще се считат по линията на Исаак, а не по линията на Исмаил. От тук нататък по този въпрос не трябваше да има объркване. Това обаче не означава, че Бог щеше да престане да се грижи и да има план и с Исмаил.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
Слава на Бога! Така че единият е избран, но другият, който не е избран, Бог не каза за него: “Той ще си умре в пустинята, не ти трябва повече…”, но каза: “И той ще стане народ!”. Резултатът на липсата на търпение за изпълнение на Божиите обещания беше крайно острия семеен конфликт, който раждането на Исмаил произведе. Този конфликт доведе и до изгонването на Агар и Исмаил. Но изгонването на Исмаил не означава, че той е изпратен „да гори в ада“. Той също е под Божието благословение. Бог уверява Авраам, че Исмаил също ще бъде благословен. В неговата благодат Бог обещава да вземе сина на робинята и да го превърне в патриарх на народ, подобно на Исаак.
АВРААМ ИЗПЪЖДА АГАР И ИСМАИЛ
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати.
Авраам не отложи решението, което трябваше да вземе, независимо от това колко трудно му беше. Не се казва какво каза Авраам на Агар докато се разделяха. Може би му беше толкова тежко, че не можеше и дума да продума. Ситуацията беше ясна. Преди Агар избяга по собствена инициатива, а сега беше изпъдена. Колко тъжно! Колко трагично! И разстроена, Агар вероятно пак се насочи към Египет.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела (може би 300-400 м.), защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Значи отново, виждате, проблеми… Минаха години, обаче старите проблеми отново излизат наяве и Агар си тръгва от вкъщи – изгонена, изпъдена, самичка с този лесно раним тийнейджър до себе си. Тя не знае кой път да хване. Не знае какво да прави с Исмаил. Двамата се скитат из пустинята, но водата свършва и Сарая казва “Сега какво да правим? Нямам сили да вървя, не мога да отида до извор, не мога да намеря вода, умираме!” Сарая изпадна в депресия, предаде се напълно и каза на Исмаил: “Умираме, това е краят, моето момче, остани под този храст, а аз отивам ей там. Ще легнем и ще чакаме животът да ни напусне напълно”.
Изключително тежка ситуация… Това, че Агар „хвърли детето под един храст“ е показателно за отчаянието й. Какво стана с обещанията, които беше получила за сина си в 16-а глава? Тя се беше отказала да вярва в тях. В онзи момент тя захвърли всичко. Отдалечи се от сина си, понеже не искаше да го гледа и да чува стоновете му, докато умира. Болката й беше толкова голяма, че тя се разхлипа неистово – „издигна глас и заплака“.
ГОСПОД ОТНОВО СЕ НАМЕСВА
В този момент може би и ти се чувстваш така, обаче какво казахме? Очаквай божествено серендипити. Очаквай Господ да те изненада! Очаквай Бог да те зарадва! Защото Бог има план за теб, нали? Нещата може да са много зле, ако няма Бог, но добрата вест е, че Бог има. И Той ни вижда и ни чува (ст.17).
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
Слава на Бога! Когато ти плачеш, може да си мислиш, че никой не те чува. Но има Един горе, Който чува твоя глас. И Той ще ти отговори. И тук бих желал да насоча вниманието ви към една подробност. Агар плаче, но не се казва, че призоваваше и се молеше на Бога. Исмаил обаче явно се молеше и викаше към Бога, защото се казва, че Бог чу гласа не на Агар, а на „момчето“. Бог чува гласа на децата. Той отговаря на детската молитва, защото понякога, когато възрастните се отчайват, децата освобождават вярата си и спасяват положението.
Преди Агар срещна Господния ангел на земята. Сега тя го чува да й говори от небето.
Глаголите, които са използвани тук, са същите, както когато Израел беше под египетско робство и той извика поради робството и Господ чу гласа на Израил (Изход 2:23-25).
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. 24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
В Изход 2, Божият народ, Израил, викаше, но в Битие 21 се казва, че Исмаил викаше и Господ чу гласа на Исмаил. Слава на бога! Бог не чува само гласа на Израел, не чува само гласа на Якововите потомци, Той чува гласа и на Исмаил. Слава на Бога! Колко добър е Бог!
Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Забележете, Бог каза на Агар за Исмаил: “Ще направя от него велик народ”. Бог не се е отказал от обещанието, което даде за Исмаил в 16-а глава. Понякога ние сме склонни да се отказваме да вярваме в Божиите обещания. Това обаче не ги прави невалидни. Тук Бог потвърждава обещанието си за Исмаил. И забележете, това е подобно обещание на онова, което Бог даде на Авраам за Исак! Ако и той да не носеше в себе си в линията благословението и обещания Месия, ако и да не беше патриарх на избрания от Бога народ, Бог ще направи и от Исмаил „велик народ“!
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
БОГ ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ С АГАР И ИСМАИЛ
Бог не само спаси Исмаил от това да умре от жажда в пустинята. Той продължаваше да бъде с него и когато Исмаил порасна и стана мъж.
20 Бог беше с момчето, което, като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. 21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
Агар взе жена за Исмаил от Египет, защото и самата тя беше египтянка. Египтянките не бяха грозни, египтянките сигурно бях красиви и тя искаше да вземе за сина си египтянка. Самият факт, че Агар можеше да си го позволи в една патриархална социална система, в която бащите на младите преговаряха за цената на жената, е забележително. Това показва, че Бог я благославяше и снабдяваше нуждите й. Агар беше силна жена. Не се споменава тя да се е омъжила за друг след раздялата си с Авраам. Тя остана самотна майка, но въпреки това се справяше с живота и не само се справяше, но просперираше и то дотолкова, че имаше достатъчно, за да може да си позволи живота, който иска за себе си и за сина си.
Господ зарадва Агар. Господ й показа, че Той е Бог, Който вижда, и че Той е Бог, Който чува, защото за Исмаил се казва, че Господ „чу гласа на момчето“. В едната случка с Агар, Бог се разкрива като Бог, Който вижда; а в другата случка, Той се разкрива като Бог, който чува. Така че Бог чува и Бог вижда. Той знае състоянието ни. Той вижда сърцата ни. И Той е милостив към нас. Той има план с нас. Затова, “Очаквай Господ да те изненада. Бъди готов Господ да те зарадва. Очаквай божествено серендипити!”
В разказа за Исмаил и Исак единият не беше избран, а другият беше избран, но Господ благослови и двамата. Господ благослови Исак, но Господ благослови също и Исмаил. Така че очаквай Господ да те зарадва! Очаквай Господ да те благослови! Защото Той е добър и благ. И Той има план с теб, дори и да не си „от голямото добрутро“.
Господ е Господ, Който ще ни изненада – Той вижда и Той чува, и Той е загрижен за нас. Затова, нека да не бъдем унили, нека да се усмихнем. Може да сме минали през много лоши неща, но нека да очакваме Господ да ни изненада.
Но нека също и ние да направим нещо. Защото днес Господ обикновено не работи с ангели, а с хора. Така че, когато очакваш Господ да те изненада, помисли: “Не мога ли аз да изненадам някой?” Помисли си: “Кого мога да изненадам?” Направи една голяма изненада и го изненадай! Защото какви бяха думите на Господ Исус Христос? Че по-блажено е да дава човек, отколкото да получава (Деяния 20:35). Така че, ако ти направиш една изненада за някого – няма нужда да бъде нещо голямо, направи нещо малко – изненадай го и ще видиш каква радост ще бликне в сърцето ти. Защото, когато ние благославяме другите, Господ ще даде тази радост в нашите сърца.
Молитва:
Боже, благодарим за Словото Ти! Ето, то е насърчително, то е ясно. Благодарим Ти за тези библейски разкази. Благодарим за разказа за Агар. За това как Ти я срещна по пътя за Сур при този кладенец Вир Лахай Рой (Господ, Който ме вижда). Господи, Ти чу гласа на момчето в пустинята. Ти си Бог, Който виждаш, ти си Бог, Който чуваш.
Дай ни, Господи, и ние да бъдем като Тебе. Ние да бъдем също хора, които обичат всички. Не само тези, които ни правят добро, но всички. И, Боже, дай ни да бъдем хора, които правят изненади за другите. Така, че да се радваме в Теб, защото всяко добро и всеки съвършен дар е от Теб. Ние Ти се покланяме и Ти отдаваме Слава, в Името на Исус, Амин!”