ОСНОВИТЕ НА ЛИЧНАТА И ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Авдия 1-21

През годините на тоталитарния комунистически режим в България властите забраняваха в църквата да се споменава думата „държава“ или в проповедите да се съдържат фрази „уронващи престижа на партията“ и социалистическия режим. Затова в църквата сме слушали много малко за отношението на Бог към управлението на държавата. Бог обаче не е безмълвен по този въпрос. В Библията намираме слово от Бог не само към Израил – Божия народ, но също така и към другите народи. Той е Бог не само на Израил, но и на целия свят. Бог има отношение не само към отделните личности, но и към народите. На Него те не са Mу безразлични. Той не стои безучастен към тяхната политика и развитие. Напротив, направлява и съди народите. Освен това, Той не се променя. Следователно виждайки Неговата присъда и насоки към народите в древността, ние можем да съдим за Неговото отношение към политическата ситуация днес.

Книгата на пророк Авдия е най-кратката в Стария Завет, но е пълна със съдържание. Тя съдържа пророчество насочено не към Израил, а към една от съседните на него държави – Едом. Бог предрича унищожението на Едом и възстановяването на Израил. Като вземем в предвид причините за разрухата на Едом – гордостта и насилието му, и ги обърнем наопаки в смирение и братолюбие, и като към това прибавим Божия план за възстановяването на Израил, ние можем да си извадим заключение каква трябва да бъде нашата лична и държавна политика, така че да не ни сполети участта на Едом.

Осъзнавайки, че Бог съди народите и отделните личности според едни и същи принципи, ние можем да заключим, че има три неща които стоят в основата на всяка лична и държавна сигурност:

  • смирението – обратното на гордостта;
  • добросъседство, братство и взаимопомощ – обратното на огорчението, омразата и враждата;
  • Божието царство – обратното на света.

ГОРДОСТТА ПРЕДШЕСТВА ПАДЕНИЕТО (ст.1-9)

Основната причина за Божия съд срещу Едом е неговата гордост. Той се мисли за недостижим. Гордее се против всички, дори против Бог. В своята самоувереност той казва: „Кой ще ме свали на земята?“ (ст.1-3).

1 Авдиевото видение: –
Така казва Господ Иеова за Едом:
Чухме известие от Господа
И вестител се изпрати при народите да каже:
Станете, и да се дигнем против него на бой.
2 Ето, направих те малък между народите; и си много презрян.
3 Измамила те е гордостта на твоето сърце,
Тебе, който живееш в цепнатините на канарите,
Тебе, чието жилище е на високо,
Който казваш в сърцето си:
Кой ще ме свали на земята?

Гордостта, надигнатостта на Едом предизвикват ненавистта на околните народи. Те се съюзяват против него и в крайна сметка тази негова гордост води до окончателното му унищожение (ст.1).

Чухме известие от Господа
И вестител се изпрати при народите да каже:
Станете, и да се дигнем против него на бой
.

Историята на Едом е една съвършена илюстрация на поговорката от Пр.16:18, която казва:

Гордостта предшества погибелта, а високоумието – падението.

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШЕ ЕДОМ?

Първо, с географското си местоположение. Едом се е намирал южно от мъртво море в съвременна Йордания. Разположен в един планински район, той представлявал една естествена крепост. Едомците изсичали жилищата си директно в скалите (ст.3 „тебе, който живееш в цепнатините на канарите“) и сигурността на техните домове и крепости ги карала да си мислят, че са недостижими.

На второ място, с богатството си. Едом е имал добре напоявани долини, железни и медни мини, излаз на море. Есион-гавер е бил морската столица на Едом. През неговата територия са преминавали търговските пътища от Есион-гавер към Дамаск и към Египет. Така Едом е трупал огромни богатства от мита, данъци и такси. Търгувал е със Сирия, Асирия, Арабия, Египет, Индия и Африка. Едом също така е бил страна, в която е процъфтявала и търговията с роби. В Амос 1:6,9 четем, че Газа и Тир са били партньори на Едом в този ужасен бизнес.

Освен със земята и икономиката си Едом се е гордеел и със своите приятели и съюзници – арабите, филистимците, моавците и амонците.

Едом е имал не само приятели, притежавал е изявени лидери, способни политици, мъдри съветници и добри военни стратези – както бихме казали на съвременен език: „висок интелектуален потенциал“. Теманецът Елифаз от книгата Йов е пример за това, че едомците са били известни със своята мъдрост и познание за света. Но тяхната мъдрост не е била благочестива, а светска (Яков 3:15,16) – мъдрост за създаване на интриги и налагане на себе си на всяка цена.

Накрая Едом се е гордеел с военната си мощ. Армията му се е състояла от герои, извършвали големи подвизи и всявали страх в неприятелите си.

Да, Едом е имал основание, да бъде горд, но неговата гордост не му е помогнала, напротив – измамила го е (ст.3)!

3 Измамила те е гордостта на твоето сърце,
Тебе, който живееш в цепнатините на канарите,
Тебе, чието жилище е на високо,
Който казваш в сърцето си:
Кой ще ме свали на земята?

В гордостта си Едом обиди Бога. В Езекиил 35:13,14 четем:

14 Така казва Господ Иеова: Когато се весели целият свят, Аз ще те направя пуст. 15 Както си се развеселил за дето запустя наследството на Израилевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом, да! целият; и ще познаят, че Аз съм Господ.

Гордостта е измамлива. Ако я допуснем в сърцето си тя винаги ще ни доведе до провал и осъждение. Цели 45-години БКП, партията-държава викаше в България: „Няма Бог!“, „Да затворим църквите!“, но вместо до благополучие, това доведе страната ни до провал. В Псалом 19:13 се казва:

Още и от гордост предпази слугата; Да ме не завладее; Тогава ще бъда непорочен и ще бъда чист от много престъпления.

Местоположението на Едом не попречи на Бог да го свали от мястото му (ст.3,4):

4 Ако и да се издигнеш като орел
И поставиш гнездото си между звездите,
И от там ще те сваля, казва Господ.

Богатството на Едом не го застрахова срещу тотално обедняване (ст.5,6):

5 Ако дойдеха крадци при тебе,
Или разбойници през нощта,
(Как биде изтребен ти!)
Нямаше ли да заграбят само колкото им е доволно?
Ако гроздоберци дойдеха при тебе,
Нямаше ли да оставят пабирък?
6 Но как е претърсен Исав!
Как се откриха скривалищата му!

Съюзниците на Едом го предадоха точно, когато той имаше нужда от тях (ст.7):

7 Всичките твои съюзни мъже
Те изпратиха по пътя ти до границата;
Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха
И преодоляха над тебе;

Хлябът ти туриха за примка под тебе;
А няма разум за да се схване това.

Мъдреците му бяха безпомощни в деня на неговото погубление (ст.8):

8 В оня ден, казва Господ,
Няма ли да погубя мъдрите от Едом,
И благоразумието от Исавовия хълм?

Военните му мъже бяха уплашени и разгромени (ст.9):

9 И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат,
За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

Позиция, богатство, приятели, ученост, физическа сила, не могат да ни донесат сигурност. Единствената сигурност е в Бога! Затова, смири се и уповавай на Него! Не разчитай на неправедното богатство, а богатей в Бога! Живей в страх от Господа! Това е началото на мъдростта. В притчата за първия стол в Лука 14 гл. Исус казва (ст.11):

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

Първото нещо, което стои в основата на личната и държавна сигурност е смирението! То, за разлика от гордостта, никога няма да ни подведе. То поражда сигурност, защото, за разлика от гордостта, ни поставя на страната на Бог!

ДОБРОСЪСЕДСТВО, БРАТСТВО И ВЗАИМОПОМОЩ (ст. 10-16)

Причините за Господния съд над Едом са две – от една страна гордостта на Едом и от друга неговата жестокост и постоянна враждебност към неговия брат-близнак Яков. Понеже Едом не е в завет с Бога както Израил, Бог не съди Едом заради престъпления срещу Мойсеевия закон, а за „престъпления срещу човечеството“. В миналото само Божият народ е имал Закона, но всички хора са имали (и продължават да имат) съвест. И от Авдия, както и от другите пророчески книги можем да научим, че престъпленията срещу човечеството всъщност са престъпления срещу Бога (Авдия 10-14).

10 Поради насилието, което ти извърши на брата си Якова,
Срам ще те покрие,
И ще бъдеш изтребен за всегда.

11 В деня, когато ти стоеше настрана,
В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му,
И чужденци като влязоха в портите му,
Хвърлиха жребие за Ерусалим,
Тогава и ти беше като един от тях.

12 Обаче, недей гледа злорадо
В деня на брата си,
В деня на бедствието му;
Нито да се радваш за юдейците
В деня на загиването им,
И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

13 Недей влиза в портата на людете Ми
В деня на бедствието им;
Да! не гледай злорадо злощастието им
В деня на бедствието им;
Нито да туриш ръка на имота им
В деня на бедствието им;

14 Недей застава на кръстопътя,
За да изтребваш бежанците му,
Нито да предадеш останалите от него
В деня на угнетението им.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА НЕПРИМИРИМА ВРАЖДА

Историята на взаимоотношенията между Израил и Едом е история на една непримирима вражда. Пра-отец на Едом е Исав. Името Едом преведено от еврейски означава „червен“. Израил и Едом бяха два братски народа. Във Второзаконие 23:7а се казва:

7 Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат;

Единоборството между Яков и Исав датираше още от времето когато те бяха в утробата на майка си Ревека (Битие 25:22). От самото начало Исав беше „нечестив пред Господа“ – „за едно ястие продаде първородството си“ (Евреи 12:16). Яков пък беше измамник – излъга баща си Исак, че е Исав, за да получи благословението на първородния. Това дотолкова разгневи Исав, че той се врече да убие брат си (Битие 27:41). Тогава Яков избяга в Падан-арам, където престоя 20 години. През всички тези години Исав не престана да изпитва ненавист и да храни огорчение срещу брат си! Когато Исав разбра, че брат му се връща, той се опълчи срещу него заедно с 400-те си мъже (Битие 32:6). Бог обаче се намеси и двамата братя се примириха.

Все пак обаче, Исав и синовете му не успяха да преодолеят огорчението, което питаеха срещу Яков и потомството му. Огорчението на Исав се пренесе в поколенията след него. Няколко века по-късно, по време на изхода от Египет старата вражда отново излезе на повърхността. Едом отказа да пусне Израил да премине през земите му по пътя си към „обещаната земя“ (Числа 20:14-21).

По-късно, обаче, през 1042 г. пр. Хр. Давид покорява Едом и го прибавя към империята си. Пророчеството, че „по-големия ще слугува на по-малкия“ (Битие 25:23) се изпълнява (2 Царе 8:14). След това Бог предава Едом и съюзниците му в ръката на юдовия цар Йосафат (2 Летописи 20:1-29). Едом обаче все още не е напълно покорен. По времето на цар Йорам, Йосафатовия син, Едом извоюва независимостта си (II Летописи 21:8-10; 4 Царе 8:20-22). По-късно цар Амасия атакува Едом и превзема крепостта Села (2 Летописи 25:11,12; 4 Царе 14:7) като избива 10000 едомци и пленява други 10000. Юда обаче никога не успява да покори напълно Едом. Така се изпълняват пророческите думи на Исак към Исав, по отношение на Яков (Битие 27:40):

„на брата си ще слугуваш, но когато въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си.“

След 736 г. пр. Хр. Едом става Васална държава на Асирия. Едом злобее за падането на Ерусалим под Вавилонски плен, през 586 г. пр. Хр. (Псалом.137:7).

Помни Господи, против Едомците, денят на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

По-късно в началото на III в. пр. Хр. навомотите (вероятно наследници на Навайот син на Исмаил и шурей на Исав – Битие 25:13; 28:9), пустинни номади, които нападат търговски кервани в околностите на Петра, изтласкват Едомците от земята им и те се заселват в южната част на Юдея, наречена по-късно Идумея (от Едом).

В края на II в.пр.Хр. Макавеите подчиняват останалите едомци. Юда Макавей избива 20000 Едомци, а Йоан Хиркан (134-104 г. пр. Хр.) поробва останалите от тях, като им налага да се обрежат и да приемат Юдейската религия, закони и ритуали. Те стават номинални юдейски прозелити и до стотната година сл. Хр. биват напълно асимилирани и изчезват от историята. Това е изпълнение на Авдия ст.18.

18 Якововият дом ще бъде огън,
И Иосифовият дом като пламък;
А Исавовият дом като слама;
И те ще я запалят и ще я изгорят,
Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом;
Защото Господ изговори това.

Историята на Едом е разказ за насилие до самия си край. Тяхната омраза към Юдеите става причина Римляните да поставят династията на Иродите, която е с идумейско потекло (т.е. едомци) да царуват над Палестина. Ирод Велики в опита си да убие Христос избива младенците на Витлеем. Ирод Антипа (четиривластникът) обезглавява Йоан Кръстител. Ирод Агрипа I убива с меч ап. Яков. В Библията Едом е символ на земните, плътски, недуховни хора от този свят, чийто княз е сатана.

След разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. идумеите биват погълнати от арабите и се изгубват като народ.

Историята на взаимоотношенията на Израил и Едом е история на една многовековна вражда. И всичко това е поради едно огорчение, което не е било преодоляно. Вярно е, че Яков беше виновен пред Исав. Ние всички грешим. Трябва обаче да си прощаваме! Защото, огорчението прераства в ненавист, трайна омраза, злорадство и злоба – удоволствие от страданието на брата. В Притчи 24:17-18 се казва:

17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти,
И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло,

Вражда, предавана от поколение в поколение, която накрая завършва със смърт и пълно унищожение. Едом си пожъна това, което беше посял (ст.15).

15 Защото денят Господен е близо против всичките народи;
Както си направил, така ще се направи и на тебе;
Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

Явно е, че Бог съди народите в зависимост от начина по който те се отнасят към другите народи и особено към Израел.

В основата на личната и държавна сигурност стоят смирението и любовта – отношения на добросъседство, братство и взаимопомощ – простителност, която извира от кръста на Господ Исус Христос!

НА КОЙ ХЪЛМ СТОИШ? (ст.17-21)

В последната част на своята книга пророк Авдия говори за два хълма – хълма Сион“ и „Исавовия хълм“. Пророчеството е, че Яковият дом отново ще владее своето наследство (ст.17-20), а „никой няма да остане от Исавовия дом“ (ст.18).

17 А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите,
И той ще бъде свет;

И Якововият дом ще владее изново своето наследство.

20 И тая пленена войска на израилтяните
Ще владее земята на Ханаанците до Сарепта;
И пленените ерусалимци, които са в Сефарад,
Ще владеят южните градове;

Историята показва, че по време на плена си Израил се освобождава от идолопоклонничеството, станало причина за изливането на Божия гняв върху него. Пленниците се завръщат, за да притежават наследството си отново. Връщат се, за да се покланят на Бог и да станат Негов народ. Това пророчество се изпълнява при завръщането на Божия народ от Вавилонски плен по времето на Зоровавел 538 г. пр. Хр., Ездра 458 г. пр. Хр. и Неемия 445 г. пр. Хр.

21 И избавители ще възлязат на хълма Сион
За да съдят Исавовия хълм;
И царството ще бъде на Господа.

В духовен план „хълмът Сион“ е Църквата (Евреи 12:22-24).

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Исавовият хълм, хълма Сиир е символ на бунт, омраза, грях, тъмнина и смърт. Той е съдбата на онези, които полагат упованието си в човешка власт, богатство, връзки и плътска мъдрост. Исавовият хълм ще бъде осъден (ст.21)!

Хълма Сион е символ на сигурността, която имат изкупените от Господ; на обръщането на Израил в последните времена (Римляни 11:25,26); символ на Божието царство.

На кой хълм стоиш?!

  • На хълма Сион или на Исавовия хълм?
  • На хълма на изкупените или на в хълма на изгубените?
  • На Святия хълм или на хълма на греха?
  • На хълма на Божието царство или на хълма на царството на сатана?

Защото Исавовия хълм, ще бъде осъден, а „световното царство стана царство на нашия Господ на Неговия помазаник, и Той ще царува до вечни векове“ (Откровение 11:15).

Ако си горд и независим смири себе си преди да бъдеш унижен и осъден! Ако си огорчен против брат си, прости му преди делата ти да се върнат на главата ти! Ако все още си на Исавовия хълм, то тичай към хълма Сион, положи вярата си в разпнатия Спасител, избегни Божия съд и осигури живота си за през вечността! 

Сподели във Фейсбук...