Според ст. 4 добрия овчар не върви след овцете с тоягата да ги гони и да ги бие, когато се отклоняват, а върви пред стадото. Овцете го следват, защото познават гласа му. Брат Стойко веднъж ми разказа за един известен в миналото кавалджия от Долно Езерово, който бил много добър овчар. Той водел овцете си като вървял пред стадото и свирел на своя кавал. Веднъж когато бил в местната кръчма, един чорбаджия го помолил да посвири на кавала си. Овчарят отказал с мотива, че ако засвири, цялото стадо ще влезе в кръчмата. Хванали се на бас. Отворили вратата на кръчмата, човекът засвирил и не след дълго цялото стадо започнало да напира на вратата за да влезе вътре. Това е един чудесен пример за способността на овцата да запомни и да следва гласа на своя пастир. Нека Бог да ни помогне и ние по същия начина да познаваме и следваме гласа местния пастир, който е Христовият дар за църквата тук (Ефесяни 4:11-16).
Проповед: ПРОТИВНИЦИТЕ НА БОЖИЕТО СТАДО