3 Царе 19:1-21
В тази 19 глава на Трета книга на царете виждаме как Бог възстановява от дълбока криза един от най-великите Божии мъже – пророк Илия. Той го възстановява първо физически, после душевно, и накрая духовно.
ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК
Мисля, че тук има много неща, които могат да ни помогнат и които можем да научим. Първото от тях е, че ние всички, колкото и „велики“ да сме, на първо място ние сме просто човеци.
Поне за пророк Илия можем да кажем, че той беше наистина велик мъж на Бога. Той се беше появил на дневен ред в Израил във време на отстъпление, във време на идолопоклонство към Ваал и беше обявил, че в следващите години няма да капне и капчица дъжд от небето освен по заповед, която той издаде в името на Господ Йехова (3 Царе 17:1). Защото, народът се покланяше на Ваал и вярваше, че Ваал дава дъжда. Но, Илия дойде и каза: „Не Ваал дава дъжда, а Господ Йеова дава дъжда! Така че, колкото и да се молите на Ваал, докато Господ Йеова не каже, няма да имате дъжд!“. След това Бог каза на Илия да се скрие от царя и той се скри. И в продължение на близо три години израилевия цар го търсеше, но не можеше да го намери. След изтичането на този определен от Бога период Илия се срещна с цар Ахаав и организира един така да се каже „сблъсък на силите“ на планината Кармил. Това беше сблъсък между Ваал и пророците му и Господ Йеова и неговия пророк Илия. По време на този сблъсък на силите Илия предизвика четиристотин и петдесетте Ваалови пророци да призоват бога си да отговори с огън от небето. И той беше казал: „Онзи Бог, който отговори с огън от небето, нека той да бъде Бог!“. Това беше едно наистина сериозно предизвикателство. И почти цял ден те правеха всичко, което беше по силите им и всичко, което знаеха, за да накарат Ваал да отговори от небето с огън, но отговор нямаше (3 Царе 18:26-29). В часа на вечерния принос Илия поправи олтара на Йехова, изкопа окоп около него, нареди дървата, положи жертвата върху тях, и заля всичко това със 16 бъчви с вода. Всичко беше толкова подгизнало с вода, че бяха изключени всякакви фокуснически трикове. След това Илия се помоли и „огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа“ (3 Царе 18:38). Това беше едно невероятно чудо и едно невероятно проявление на Бога. То накара всички събрани в един миг да се покаят за идолопоклонството си и да се обърнат към Бога. И те извикаха в един глас: „Иехова, Той е Бог! Йехова, Той е Бог!“ (3 Царе 18:39) Тогава Илия нареди всички Ваалови пророци да бъдат хванати и той собственоръчно ги изкла, понеже те бяха лъжепророци. След това се помоли и след три години за пръв път заваля силен дъжд.
Така че, Илия беше един велик Божий човек. Той затвори небето за три години. След това се помоли за огън от небето и огън от небето падна. След това се помоли да вали дъжд и заваля дъжд! В следващата 19 глава, обаче, виждаме, че след всички тези невероятни подвизи на вяра, Илия изпадна в криза.
1 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. 2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. 3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и}, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. 4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
Вижте, същият този велик Божий човек в следващия момент изпадна в депресия, изпадна под дух на смърт и каза: „Вземи душата ми! Искам да умра!“ Какви бяха поводите за тази криза на Илия? Казвам „поводи“, понеже причините със сигурност бяха по-дълбоки.
- Заплахата на Езавел: „Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на пророците, които си избил!“ (ст.2) – и преди това Езавел искаше да убие Илия, но той не се притесняваше от това. Този път, обаче, като че ли капката направи чашата на търпението му да прелее. В ст.3 се казва, че Илия „се убоя“. Страх – да се боиш за живота си е нещо човешко, нали?
- Илия собственоръчно беше избил 450 човешки същества: „И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.“ (ст.1). Да не говорим за физическите усилия, необходими за да се извърши тази работа… Но помислете за това, че колкото и да си силен и убеден в справедливостта на каузата си (защото Мойсеевия Закон заповядваше лъжепророците да бъдат убивани), собственоръчно да изколиш толкова много хора определено е доста силен стрес.
- Чувство за разочарование и неуспех: „не съм по-добър от бащите си“ (ст.4). Натискът да отговориш на очакванията към теб като служител на Бога е нещо, което може да те смачка. От пастира, например, се очаква той да бъде неуморен, ненараним, духовно перфектен, справящ се отлично със всяка поставена му задача и свободен от материални нужди. Но помислете си, как се чувстваше Илия. След като си направил всичко, което можеш, след като си затворил небето за три години, след като си свалил огън от небето, след три години на гонение и криене, ти очакваш най-накрая царят и царицата да се обърнат към Бога, но виждаш, че вместо благодарност, получаваш смъртна присъда. Това определено е обезсърчаващо, нали?
Обикновено след големи победи, ние се отпускаме и сваляме духовния си гард. И точно тогава, когато сме най-уязвими Сатана ни атакува отново. В резултат на всички тези атаки, Илия изпадна под дух на смърт. Той знаеше, че няма право да се самоубива, затова поиска Господ да вземе живота му. Така или иначе той се затвори в себе си и „поиска за себе си да умре“. Как можа този най-велик Божий човек да стигне до такова жалко и окаяно положение? Отговорът на този въпрос намираме в Яков 5:17:
17 Илия беше човек със същото естество като нас;
Колкото и велик да беше, Илия беше преди всичко човек – човек, който се притесняваше, който се страхуваше, който се уморяваше, който се разочароваше, и който можеше да бъде наранен и дори да изпадне в депресия. Вярвам, че е важно да осъзнаем същото и за себе си. Ние не сме ангели, не сме роботи. Ние сме хора и имаме нужда от грижа и почивка.
Ако Илия след най-големите си победи изпадна в такава дълбока криза, то колко повече е възможно за всеки един от нас да преживее подобен срив? Но какво да правим в такива случаи? Нека да погледнем как Бог възстанови Илия и го върна обратно на бойното поле.
ПЪРВО МАТЕРИАЛНОТО, ПОСЛЕ ДУХОВНОТО
Когато сме в криза, депресия и емоционален срив, първото нещо, от което имаме нужда е посрещането на нашите физически нужди. Забележително е това, че Бог не започна с духовното, а с материалното. Даде на Илия време да се наспи добре и се погрижи за непосредствените му нужди (ст.5-8).
5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. 6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. 7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. 8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
Забележете, Илия спа веднъж, после се нахрани, и пак си легна. Само едно наспиване не му беше достатъчно, нужен му беше повече сън. А и ангелът Господен му донесе храна не само веднъж, но два пъти. Не само веднъж, но два пъти се казва за Илия, че той „яде и пи“. Понякога сме толкова изтощени, че само едно „ангелско посещение“ не ни е достатъчно. Имаме нужда от повече време за зареждане и от повече сън, повече добра храна и повече почивка, за да бъдем наистина възстановени.
В Новия Завет виждаме, че след интензивна работа Исус осигуряваше на учениците си почивка. В Марко 6:7-11 виждаме как Той изпрати дванадесетте на служение. Даде им нареждания какво да правят, даде им власт над нечистите духове и ги изпрати двама по двама (ст.12-13).
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
Това беше тежка работа – проповядване, поучение и молитви – конфронтиране с хора, с болести и с демони… В ст.30-32 четем какво стана когато те се върнаха при Исус
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. 31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. 32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
Забележете, Исус разбираше физиологическата нужда на апостолите от почивка. Той не допусна те да се „скъсат от работа“, отговорности и ангажименти и „да нямат време нито да ядат“. Колкото и да е важна духовната работа, тя не трябва да отнема почивката ни. Защото без почивка ние загубваме силата, ефективността си и нашата способност да служим на хората.
Едва след като Бог възстанови Илия физически, и силата му се възвърна, Бог започна да работи с него на духовно ниво, или по-скоро бих казал душевно ниво. Защото Илия бе изтощен не само физически, но неговата душа – емоциите и чувствата му бяха наранени и той имаше нужда да се освободи от душевното си натоварване.
КАЖИ СИ, КАКВО ТИ ТЕЖИ?
9 И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?
Забележете, Господното Слово дойде към Илия. Но то не дойде с изобличение, а даде на Илия възможност да си каже какво му тежи. Именно това е от което имаме нужда и ние за да бъдем възстановени – преди всичко да бъдем изслушани. Когато някой е преживял трагичен инцидент или криза, той има нужда да разкаже какво му се е случило, да изкаже болката си.
10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
Илия беше сърдит на хората на които Бог го беше изпратил да служи. Той беше показал огромна ревност в служението си. Беше дал всичко от себе си, но всичките му усилия като че бяха напразни. Нямаше промяна. Напротив, вместо да приемат посланието му, тези на които той служеше искаха живота му. Как да не се обезсърчиш от една такава ситуация?
Но, забележете, че Господното Слово не му отговори веднага. Бог го остави да се оплаче. Понякога и ние имаме нужда да се оплачем – да се оплачем от себе си, да се оплачем от начина по който хората се отнасят към нас… Да се оплачем от липсата на промяна в тези на които служим, да се оплачем от отхвърлянето и несправедливостите в живота. И това е нещо нормално, няма проблеми, но не трябва да оставаме там! След като му послужи на физическо и душевно ниво, Бог премина към духовното.
ТИХИЯТ И ТЪНЪК ГЛАС НА СВЯТИЯ ДУХ
Илия говореше за постиженията си, за това какво е направил и за това как е бил онеправдан. На въпрос в сегашно време („Какво правиш тук, Илия?“), той отговаряше в минало време („Аз съм бил…). Моментът в който започнем да гледаме назад, вместо напред е момент в който имаме нужда от среща с Господа, от освежаване на видението ни и преоткриване на призванието ни.
11 И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; 12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.
Вятър, земетръс, огън, всички тези знамения предвещаваха излизането на сцената на самия Бог – но не от вятър, земетръс и огън имаме нужда когато сме изпаднали в духовен срив и депресия. Това, от което имаме нужда е „тихият и тънък глас на Святия Дух.“ И слава на Бога, че Илия го познаваше.
13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие? 14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.
Бог го остави отново да си каже какво му тежи, не го прекъсна, но не го остави като някакъв развален грамофон да продължи да си пуска същата песен отново и отново. Постави в правилен ред мислите му, насърчи го, постави му нови задачи и му даде помощник. От „Горкият аз!“ и „Окаян аз човек!“ Илия превключи на „Ето слугата ти!“ и „Какво искаш от мен? Какво да направя за Теб, Господи?“.
БОЖИЯТ „ПЛАН В“
15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия; 16 а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе. 17 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.
Бог не беше приключил с идолопоклонството и с Езавел. Бог не беше се предал. Всъщност, Той никога не се предава. Ако и ние да се предадем, Бог никога няма да се предаде! Той винаги има „план В“ и „план С“ – не само Илия, но и Азаил, Ииуй и Елисей. Затова, трябва да сме насърчени. Колкото и безнадеждна да е ситуацията, Бог все още има отговор, все още има план, с Него все още има надежда!
Освен това, трябва да знаем, че Бог никога няма да остане без хора, които да го търсят, които да са му верни, и които да желаят да участват в делото му.
18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.
Бог винаги има остатък, избран по благодат (Римляни 11:2-5). Колкото и отчайващо да е положението, и днес в Европа Той има хора, които ще приемат, благовестието, ще му служат и ще му бъдат верни.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки: 3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат“. 4 Но що му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала“. 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
Но, забележете, основната заповед на Господ към Илия: „Иди, върни се по пътя си!“, даже „върни се по пътя си през пустинята“. Дори и да изпаднем в криза или депресия, Бог не желае да останем в това състояние. Той има план за нас и ни призовава да се върнем в служението си. Дори и пътя ни да преминава „през пустинята“, ние трябва да го извървим, трябва да износим кръста си докрай!
НИКОГА ПОВЕЧЕ САМ!
Забележително е това, че Илия изпълни Божиите нареждания в обратен ред. Всъщност той никога не изпълни първите две – да помаже Азаил за цар над Сирия и Ииуй Намесиевия син за цар над Израил. Възложи ги на наследника си. Елисей беше този, който помаза Азаил за цар над Сирия (4 Царе 8:7-15) и Ииуй за цар на Израил (4 Царе 9:1-37). Но Бог не се разсърди на Илия за това. Той му даде право да организира работата си по собствено усмотрение и да възложи част от отговорностите си на помощника си.
19 И тъй, Илия тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.
Забележете, Елисей беше доста зает. Но, точно по време на неговата най-голяма заетост Илия го покани да се присъедини към него. Елисей осъзнаваше призива на Бога върху живота си, и той със сигурност осъзнаваше колко голяма е цената на това да бъдеш Божий човек. Затова той се опита да отложи малко това наистина радикално решение. И Илия не настоя. Той му каза: „А, ако нещо те притеснявам, ако си имаш работа, прощавай, извинявай за безпокойството!“
20 А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?
Но, Елисей се усети.
21 И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.
Заколването на двойката волове, с които ореше беше символ на взривяване на мостовете към миналото му. Елисей никога повече нямаше да бъде същия. Никога нямаше повече нямаше да бъде обикновен човек. Щеше да бъде пророк и Божий човек. В Лука 9:61-62 четем за подобен случай:
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
Така, възстановен, Илия се върна на бойното поле – с посрещнати физически нужди, с подредени приоритети, с преоткрит призив от Бог и с помощник, който да се грижи за него и да му помага.
Вярвам, че Бог има същата възстановителна благодат и за теб.
- Първо, признай си, че преди да си християнин, който по някакво странно стечение на обстоятелствата е и човек, ти преди всичко си човек, който е станал християнин.
- Второ, помисли за себе си, и за почивката си. Колкото и да си корав, ти не си от желязо – имаш нужда от презареждане, възстановяване и освежаване. Отдели време за това!
- Трето, не се притеснявай да споделиш болката си и това, което ти тежи. Бог и служителите му ще те разберат.
- Четвърто, остани насаме с Господа, докато чуеш тихия и тънък глас на Святия Дух. Само той може да освежи видението ти, да препотвърди призива ти и да ти даде водителство занапред в живота и служението ти.
- Пето, разбери Божият „План В“. С Бог винаги има още един начин. За него няма нещо мъчно или невъзможно. Въпросът е чрез Святия Дух да надникнем в дневника Му.
- Шесто, намери си приятел, който да те разбира и подкрепя. Ако един гони хиляда, то двама обръщат в бяг десет хиляди (Второзаконие 32:30).
Ако си в криза или депресия и бъдеш достатъчно мъдър да направиш тези шест неща, Бог ще ти даде сили да се върнеш обратно на бойното поле и да бъдеш победител за Негова слава! Амин!