Йоан 3:1-12
Много сме слушали за новорождението, но то е една класическа, вечно актуална, наистина жизненоважна тема. Без новорождение човек не може дори да надзърне в Божието царство, не може да разбира езика на Святия Дух и да схваща Божиите неща. Никой, който не е новороден няма да бъде възкресен от мъртвите. За да се спаси човек трябва да се новороди. Основния новозаветен текст в който се говори за новорождение е Йоан 3:1-12.
1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: изново.}, не може да види Божието царство.
4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. 8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?
10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? 11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. 12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
КАКВО Е НОВОРОЖДЕНИЕТО?
Преди всичко бих желал да отбележа, че новорождението няма нищо общо с “прераждането”. Според източните религии човек се преражда безброй пъти докато достигне до някакво съвършенство. Но едно такова учение е в пълен разрез с Библията. Според Новия Завет на човек му е определено веднъж да умре и след това настава съд. Няма никакво място за някакви цикли на прераждане. Ние имаме отговорност за живота си и не трябва допускаме на нищо да ни заблуждава по отношение на този въпрос.
Новорождението е свръхестествена и моментална промяна, извършена от Святия Дух в природата на човека, който приема Исус Христос за свой Господ и Спасител. То е кардинална промяна, и тъй като тази промяна е акт на Святия Дух, то е духовна промяна. Тази промяна не става постепенно, а изведнъж.
Чрез новорождение човек става “нов човек” или “ново създание”
- 2 Коринтяни 5:17
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, стана ново.
- Галатяни 6:15
15 Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
- Ефесяни 2:10
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
- Колосяни 3:9-11
9 Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, 10 и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; 11 гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.
Новорождението не е някакво подобряване на нещата. То е пресъздаване на нещо, което е било дегенерирало. В Новия Завет думата за новорождение “палингенесия” е употребена само на две места – веднъж за цялата вселена и веднъж за повярвалия в Христос.
- Матей 19:28
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
Тук думите на Исус звучат така, като че ли при Неговото пришествие цялата вселена ще бъде новородена.
- Тит 3:5
5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух,
За разлика от предния стих, тук се говори за едно лично новорождение на повярвалия в Христос.
Новорождението не е новозаветна идея. Още пророк Езекиил говори за “ново сърце” и за “нов дух”, които са желаещи да извършват Божията воля (Езекиил 36:26-27):
26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. 27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате
КОЙ ИМА НУЖДА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ?
Поради това, че грехът и духовната разруха са повсеместни, нуждата от новорождение е универсална. За да опишат състоянието на грешния човек богословите използват термина “тотална поквара” или пълна деградация (total depravity). Грехопадението е повлияло всяка една част от човешкото същество – дух, душа и тяло.
Духовно – човек е мъртъв. “Мъртъв” не означава, че е престанал да съществува, а че е “отделен от Бога”. В Ефесяни 2:1-3 ап. Павел напомня на ефесяните какво е било състоянието им преди намесата на Божията благодат:
1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, 2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; 3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
Без Бога човек е “мъртъв”, увлечен от течението на света, управляван от сатана (“княза на въздушната власт”), роб на плътските страсти и осъден на вечна погибел. Точно затова, той трябва да бъде “възкресен” (“съживен”) или новороден.
Интелектуално – без просветлението на Святия Дух човек не може да разбира Божиите неща. В 1 Коринтяни 2:14 ап. Павел казва:
14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
В Ефесяни 4:18 ап. Павел нарича плътските човеци “помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях”. Не беше ли същия и Никодим. Когато Господ започна да му обяснява за новорождението, този “Израилев учител възкликна: “Как може да бъде това?” Той не разбираше. И какво му каза Исус?
Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? 11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. 12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
Физически – човек боледува и умира. Грехът доведе смъртта. В Римляни 5:12-14 ап. Павел казва:
12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, – 13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; 14 при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;
В Библията намираме разбирането, че това, което се е случило с нашите прародители се е случило и с нас, тай като ние сме били “в тях” когато те са го направили. Затова и когато Адам съгреши, то и всички съгрешиха, въпреки че не бяха извършили Адамовия грях лично, понеже не бяха родени. Въпреки това всички се считаме за грешни и това, че всички умираме го доказва.
Тъй като тоталната поквара е обхванала всяка част от човешкото естество – дух, душа и тяло на всички човеци, то всички човеци се нуждаят от новорождение.
Новорождението не е само за “ужасните грешници”. То е за хора като:
- Никодим – израилев учител и човек с чудесна репутация (Йоан 3:1)
- Корнилий – благочестив, набожен и щедър човек (Деяния 10:1-2)
- Етиопския човек – човек, който четеше Библията (Деяния 8:26-39)
- Сергий Певел – един разумен човек (Деяния 13:7)
- Лидия – една богобоязлива бизнес дама (Деяния 16:14)
- Яков 1:18
- 1 Петрово 1:23
- 1 Йоаново 3:9
- 1 Йоаново 2:29
- 1 Йоаново 5:18
- Имаш ли свидетелството на Духа в сърцето си?
- Какви са твоите ценности, цели и приоритети? Припокриват ли се те с учението на Исус и апостолите.
- Практикуваш ли свят живот? Има ли разлика между това, което си бил преди и това, което си сега?
- Стремиш ли се към христоподобие?
НЕПРАВИЛНИ СХВАЩАНИЯ ЗА НОВОРОЖДЕНИЕТО
Новорождението не се случва поради добрия живот на човека. Моралът е доказателство и плод на новорождението, но той не е неговия корен. Някои хора смятат, че ако добрите ни дела надминават ложите, то Бог ще вземе това в предвид и няма да ни погуби. Но такива мисли са твърде неморални в светлината на жертвата, която Бог направи за да спаси човека от греха и да му даде вечен живот. В Галатяни 2:21 ап. Павел казва:
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
Ако бихме могли да се спасим само с делата си, без жертвата на кръста, Бог не би изпратил Сина си да умре за нас и да пожертва кръвта Си.
Новорождението не може да се случи чрез спазване на религиозни обичаи, нито пък чрез църковно членство, кръщение или участие в Господна вечеря. Да заместим личната вяра Христос с формализъм означава да отхвърлим нуждата от жертва за удовлетворение на Божия гняв към нас, грешниците. Всички тези фалшиви средства пропускат живата вяра и искреното покаяние; святият живот и интимното общение с Бога.
Без предварително покаяние, приемане и изповядване на Исус Христос за наш Господ и Спасител, кръщението е просто едно суетно потапяне – влиза сух грешник, излиза мокър грешник. В 1 Петрово 3:21 апостолът говори за “вода, която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа”. За непокаялите се кръщението само “измиване на телесната мръсотия” За покаялият се, то е акт на покорство. Чрез кръщението си човек декларира пред Бога, пред църквата и пред света че той се идентифицира и съединява с Христос в Неговата смърт и възкресение, че се е покорил на благовестието и е станал смирен последовател на Христос. В Римляни 6:3-4 ап. Павел казва:
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? 4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Без едно такова участие в Христос и идентифициране с Него, кръщението няма смисъл. То не трябва да се случва преди новорождението.
ЧОВЕШКАТА РОЛЯ В НОВОРОЖДЕНИЕТО
Новорождението е абсолютно божествено и идва отгоре. Само Бог може да новоражда. Хората обаче също имат своите отговорности за новорождението. Вярващите имат отговорност да проповядват благовестието и да се молят, а невярващите имат отговорността да откликнат на Божията покана за спасение.
Наш дълг като вярващи е да проповядваме Христос (Римляни 10:13-14).
13 Защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси”. 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
Дори и благовестието да изглежда глупаво, то е начинът по който Бог спасява хората (1 Коринтяни 1:21).
21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
Нашата отговорност е не само да проповядваме, но и да се молим за невярващите. В Римляни 10:1 ап. Павел споделя:
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.
Нашата молитва трябва да бъде както за повишаване на възприемчивостта на неспасените към Божията вест, така и за работниците, които им я носят (Матей 9:37-38).
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
УСЛОВИЯ ЗА НОВОРОЖДЕНИЕ
За да се новороди, човек трябва да се смири. Една от най-големите пречки за спасението е гордостта. Тя пречи на човек да приеме Божиите благодатни предложения. Много хора се гордеят с добротата си и с това, че пазят десетте заповеди. Затова е важно, когато проповядваме, да не издигаме изпълнението на Божия закон начин да се достигне до спасение. Вместо това трябва да помогнем на хората в светлината на съвършенството на Божия Закон те да видят греха си и така да осъзнаят, че не могат да се спасят сами, а имат нужда от Спасител. Това ще ги смири и подготви за новорождение. Само онези, които желаят да се смирят могат да влязат в Божието царство. В Лука 18:17 Исус каза:
17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Какви са дечицата? Смирени, чистосърдечни, доверчиви, искрени и простодушни. Такива трябва да станем и ние, ако искаме да бъдем новородени.
Другото условие за новорождение е вярата. В Йоан 3:14-14 се казва:
14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
В 1 Йоаново 5:11-13 апостолът допълва:
11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. 12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. 13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.
Който вярва в Исус Христос, Божия Син, той има вечен живот. Но, тази вяра трябва да бъде не само някакво умствено съгласие, а доброволно приемане на Христос с цялото ни сърце – воля, емоции и интелект. Христос не влиза в сърцата ни “с гръм и трясък”. Вратата се отваря отвътре и за да влезе Той чака да нашата покана. В Откровение 3:20 той казва:
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
БОЖИЯТА РОЛЯ В НОВОРОЖДЕНИЕТО
Когато човек изпълни условията за смирение, вяра и покаяние, Бог е този, който го новоражда. В Йоан 1:12-13 се казва:
12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
“Бог” в тези стихове е Бог Отец. Той е нашия небесен Баща. Но в процеса на новорождение участва не само Бог Отец, а и Святия Дух, и Исус Христос. Спомнете си, че в Тит 3:5 се говори за “окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух”. А и сам Исус каза в Йоан 3:5-8:
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. 8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
Новото създание е родено от Духа. Да се родиш “от горе” означава да се родиш от Святия Дух. Разбира се Святият Дух действа заедно с Божието Слово. То е Неговият инструмент или средство при работата на новорождение. Стиховете, които ни разкриват тази тайна са следните:
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
23 тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].
След всичко казано до тук можем да кажем, че новорождението е една тайна, една мистерия, въпреки това, обаче, то е една реалност. Ние не можем да видим развитието на процеса или да обясним механизма по който то става, но можем да видим ефектите от него и да го преживеем (Йоан 3:8).
8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
Не можем да определим точния момент в който новорождението се случва. Можем да отбележим момента на нашето обръщение към Бог, на нашето повярване и покаяние, можем да отбележим момента на нашето кръщение във вода и кръщението ни със Святия Дух, но не можем да кажем кога точно се случва новорождението. Докато ние правим нашата част, Бог прави неговата.
Въпросът не е да кажем кога точно сме били новородени, въпросът е да имаме ефектите от новорождението в живота ни и да живеем един истински и победоносен християнски живот.
ПО КАКВО МОЖЕМ ДА ПОЗНАЕМ, ЧЕ ЕДИН ЧОВЕК Е НОВОРОДЕН?
Първо, новороденият човек осъзнава промяната, която Бог е извършил в него. От момента на новорождението си той има в сърцето си свидетелството на Святия Дух, който му говори, че е Божие дете. В Галатяни 4:6 ап. Павел казва:
6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
В Римляни 8:14-16 той потвърждава:
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. 15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! 16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
Второ, новороденият човек не желае повече да живее в греха. Старите му, греховни навици биват заместени от нови навици на праведност. Грехът престава да бъде негова практика. Стиховете, които потвърждават това са:
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
29 Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.
18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.
Новородения човек започва да обича Бога по особен начин – не само емоционално, но центърът на личния му интерес се премества върху Бога. В 1 Йоаново 4:19 се казва:
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.
Любовта към Бога автоматично се пренасочва и към братята. В 1 Йоаново 4:20 ап. Йоан е категоричен:
20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
В 1 Йоаново 3:14 ап. Йоан добавя:
14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.
Ако в нас няма любов към другите вярващи, ние едва ли сме новородени. Именно любовта към другите хора ни уверява, че сме новородени (1 Йоаново 4:7-8):
7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
Може да се познае, че даден човек е новороден по плодовете на новорождението – стремеж към свят живот и любов към братята.
Новорождението не прави човека съвършен. Неправилно е схващането, че веднага след новорождението човек трябва да има в пълнота всички плодове на Духа (любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание). Не. Новорождението е само началото на един дълъг процес на растеж. Този духовен растеж, обаче, не би могъл да се случи без “Божиите гени”, които Св. Дух влага в нас при новорождението. Едно бебе като се роди, то не става веднага зрял човек. Някой знае ли за бебе, което като се е родило да е “на акъла” на възрастен? Минават години през които се оформят неговото мислене и характер. Но в него е заложен процеса на растеж и промяна. По същият начин е и с духовно родения.
ЗА КАКВО НИ НОВОРАЖДА БОГ?
Бог ни новоражда за да можем в нашето развитие да следваме определен модел, и този модел е Христос. Целта на всяко новородено Божие дете е то да достигне до Христоподобие. В 1 Йоаново 3:2 апостолът казва:
2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.
Целта на новорождението е духовно, по характер, а накрая и по природа да станем подобни на Христос.
Това не означава, че нашето преобразяване според Христовия модел ще бъде отложено до неговото явление. Ние не трябва да чакаме нито миг. Нашата промяна трябва да започне още сега. В Ефесяни 4:21-24 четем:
20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.
В Римляни 13:14 ап. Йоан още сега ни заръчва:
14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
Когато ние се провалим в опита си да покажем влиянието на новорождението в нашия живот, Бог ще ни прости. Но всеки, който прави малко или не полага никакво усилие да прояви доказателствата за новорождение в живота си, трябва да изпита себе си, дали е във вярата. Плодът на Духа и качествата на Исус в нас свидетелстват на нас и на другите, че сме новородени. Новорождението не става чрез добри дела, Бог ни новоражда за “добри дела” (Ефесяни 2:10).
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
Ако надеждата за Христовото явление е реална в нас, ние ще се подготвяме за него (1 Йоаново 3:3)
3 И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
Начинът да се преобразяваме е да се покланяме на Бога постоянно и да гледаме към Исус (2 Коринтяни 3:18).
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
Кулминацията на новорождението е крайното прославяне. В Римляни 8:29-30 ап. Павел го обяснява така:
29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
Новорждението е божествено отначало до край. То е дело, което Бог извършва “отгоре”.
ГОЛЯМОТО “ТРЯБВА” НА НОВИЯ ЗАВЕТ
Новорождението е голямото “трябва” на Новия Завет. Нуждата от него е универсална. То не може да се замени с нищо друго. Затова, смири се, повярвай в Божия спасителен план, приеми с кротост посятото в сърцето ти слово и покани Исус Христос да обитава в живота ти.
Ако пък смяташ, че си вече новороден, провери налице ли са доказателствата за новорождението в твоя живот:
Нека да изпитаме себе си, дали сме във вярата, и ако сме се отклонили, да се покаем.
И накрая, ако сме новородени, нека да не бъдем егоисти. Да не задържаме елея на вечния живот само за себе си. Нека да поемем отговорността си за новорождението и на другите – да се молим за тях и да им споделим благовестието. Ако ние свършим нашата част, то Бог със сигурност ще извърши Неговата. Нека да Му се поклоним и да отдадем благодарност и слава на Името Му. Защото Той заслужава!