НЕ НА ЛИБЕРАЛНОТО БОГОСЛОВИЕ

В евангелските църкви има различни деноминации, които са се образували поради това, че различни църковни водачи са имали различни тълкувания на Библията. Хората имат различни разбирания по различни въпроси. Но има три истини, с които ние не можем да правим компромис. Това са истини от които ние като църква не можем да отстъпим. Тези истини са основни за нашата вяра и ако отстъпим от тях, ще загубим нашата идентичност и повече няма да сме това, което сме като църква. Сатана ни атакува по различни начини. Един от тях е либерализма. Либерализмът е философско учение и вид богословие, което вече е навлязло в църквите. Трябва да се пазим от него. Трябва да знаем кои са основните истини на нашата вяра и на всяка цена да не отстъпваме от тях, за да се предпазим от либерализма.

АТАКА СРЕЩУ БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ХРИСТОС

Първата истина е много проста и тя е, че Исус Христос е Божий син, Той е Бог. Има различни атаки срещу личността на Христос, които постепенно навлизат в църквата. Например, има едно течение в богословието, което се нарича “Търсене на историческия Исус”. Когато чуеш „търсене на историческия Исус“, може да си помислиш: „Това е хубаво, те искат да разберат кой е бил Исус според историята. Но, тези богослови казват, че евангелията са били написани от църквата с цел да посрещнат нейните собствени нужди. Църквата е измислил евангелията с цел хората да вярват в Бога и църквата да бъде добре. Според тези богослови има разлика между Исус, който е описан в евангелията и истинския „исторически Исус“. По този начин съзнателно или не, те атакуват основата на благовестието за Исус Христос. Няма нищо запазено, написано лично от Исус – послание или нещо друго. Изследвайки евангелията тези богослови се опитват да направят реконструкция (възстановяване на това, което е било преди), която обосновано да покаже кое от всичко написано в евангелията е казано действително от „исторически Исус“. Те смятат, че много от думите, които са приписани на Исус в евангелията, всъщност са били измислени от евангелистите. В това тяхно търсене тези богослови отричат божествеността на Исус и божествеността на евангелията.

Зад книгите на Дан Браун стоят идеите на търсенето на историческия Исус. National Geographic е канал, който показва красотата на Божието творение. Но по него също има такива филми, в които се казва, че Исус Христос е бил просто човек. Той е имал жена, която се е казвала Мария Магдалина. Имал е също и деца. Тези библейски изследователи твърдят, че това е историческият Исус. Той е истинския Исус, а не този, когото църквата е създала, за да посреща своите нужди. Ние, обаче, трябва да знаем, е Исус никога не се е женил и Той не е имал деца. Църквата, ние всички сме Негови духовни деца.

Тези мисли, вълнения, атаки на либерализма се прокрадват в обществото и в църквата чрез филмите, чрез либералното богословие, чрез споровете за това как трябва да се разглежда Библията. Много хора, дори сред вярващите казват: „Нека да бъдем по-отворени, по-либерални, не така „закостенели“ в нашето християнство“. Но като църква, като вярващи в Исус Христос, ние трябва да заявим категорично и да не отстъпваме от позицията, че Исус Христос не е просто човек. Исус Христос от Назарет е Божият син, Исус Христос е Бог. Трябва да отстояваме тази ясна позиция на всяка цена и да не отстъпваме от нея нито крачка. Исус Христос е Господ! Това е най-краткото кредо (символ на вярата) на църквата. Той е Божий Син, Той е Бог.

АТАКА СРЕЩУ БОЖЕСТВЕНОСТТА НА БИБЛИЯТА

Втората атака на либерализма, която се прокрадва в църквата е срещу Библията. Има различни богослови, които изследват Библията и които знаят много за това, което е написано от други богослови. Те с изключително интелигентни, знаят оригиналните езици – староеврейски и старогръцки. Всичко това е хубаво, но проблемите започват когато те започнат да се опитват да отговорят на въпроса как е написана Библията. Търсейки източниците от които са съставени отделните библейски книги, те стигат до там, че отричат боговдъхновението на писанието и казват, че библейските книги са просто литературни произведения редактирани и сглобени в едно от различни съставители, които са ползвали различни по-стари източници.

За Новия завет те твърдят, че има източник, който се казва “Q” – от немското „quelle“ („квеле“), което означава „извор“. Никой не го е виждал този извор, но се смята, че в този предполагаем документ, са били написани изказванията на Исус и евангелистите Матей, Марко и Лука са го използвали, когато са писали евангелията си. Ние не знаем как те са ги писали, но сме убедени, че Библията е Божието боговдъхновено послание към нас.

За Стария завет те имат не само един, а четири източника: „JЕPD“. Поддръжниците на тази така наречена „документална хипотеза“ разграничават източниците, от които са дошли различните части на старозаветните книги. Те могат да проследят коя част от кой източник е. Но, ако последваме тяхното мислене и отношение на критика към Библията, ние можем да се възгордеем до такава степен, че да принизим Библията до една обикновена човешка книга.

Либералните богослови са като съдебни лекари, които вземат един труп на починал човек, слагат го на операционната маса и започват да му правят дисекция, за да разберат причината за неговата смърт. Патолозите са лекари,  които чрез изследване на починали болни или на човешки клетки, тъкани и органи установяват причините за заболяванията и смъртта. Либералните богослови имат много знания, но това, което те правят погрешно е, че те вземат Библията, която е Божието живо и действено Слово и го поставят като мъртъв труп на операционната маса и започват да го анализират за да разберат как е било съставено. Но, проблемът е, че по този начин те се поставят в позиция на власт над Библията, а винаги, когато някой е поставял себе си в позиция над Библията, той е грешал.

Библията не е човешка книга, тя е боговдъхновена Божия книга, Божия книга. Библията не е една книга. Тя е библиотека от книги. Съставена от 66 книги, написани от различни автори, по различно време, но всички те са били вдъхновени от Святия Дух и всички библейски книги са в пълно съгласие и хармония помежду си. Това прави Библията да бъде Божието Свещено Писание. Макар, че е писана от човеци, тя е свръхестествена.

Така че това са простите истини, от които не можем да отстъпим и които защитаваме. Първата е, че Исус Христос е Бог. Исус Христос е Господ. Това е била изповедта на ранната църква. В посланието към Филипяните ап. Павел пише (Филипяни 2:9-11):

9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; 10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

Бог не допуска поклонение към някой друг освен към Себе Си. Ако някой се покланя на някой друг, това е идолопоклонство. Но в този стих ап. Павел казва, че Той е дал на Исус такова име, че всички да му се поклонят. Ако те му се покланят, значи Исус Христос е Бог.

11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отец.

Разбира се, това поклонение към Исус не прекъсва троицата. То е за слава на Бог Отец. Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са един Бог в три лица. Така че, ние не можем да отстъпим от истината, че Исус Христос е Бог, той е Божий Син. Не можем да отстъпим и от истината, че Библията не е обикновена книга, не е човешка книга, тя е Божия книга.

АТАКА СРЕЩУ БОЖЕСТВЕНОСТТА НА СПАСЕНИЕТО

Третата истина, от която не можем да отстъпим, е “новорождението”. Познавам хора, които се присъединяват към църквата за известно време, но които за съжаление не оставят в греха. Само Бог е сърцеведец и познава сърцата ни, но аз знам, че за да бъдеш спасен, ти трябва да бъдеш новороден. Исус Христос каза че, „ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3). Ти не можеш дори да надзърнеш в небесното царство, а камо ли да влезеш в него, ако не си новороден.

Много хора бъркат новорождението с прераждането. Да бъдеш новороден е различно от това да бъдеш прероден. Много източни религии говорят за прераждането. Според тях човек се ражда и умира и това се повтаря отново и отново, безброй пъти. Може да си бил пеперуда, растение, или пък охлюв и постепенно, постепенно чрез безброй прераждания ти се развиваш и ставаш човек. След това, като човек с безброй прераждания се усъвършенстваш и достигаш до „нирвана“. Но Божието Слово казва ясно, че „е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“ (Евреи 9:27). Според Библията няма такова нещо като „прераждане“. Няма прераждане, има новорождение. Затова, трябва бъдем много наясно с това, че човек трябва да се новороди. Защото ако не се новородиш, ти ще си останеш неспасен и ще отидеш в ада и във вечния огън.

Има хора, които просто се присъединяват към църквата. Дори в православната църква. Те казват: „Аз съм вярващ, аз съм християнин.“ Но питайте ги: „Ти новороден ли си?“. Тези хора правят каквото правят останалите – ходят на църква, сядат на стола, слушат пастора, пеят песни. Някои от тях са бизнесмени, имат средства, дават дарения за добри каузи. Но това че си давал средства за добри цели, това че си бил добър към другите, това че имаш приятели, които са новородени, не те прави да бъдеш новороден. Само Бог е този, който може да те новороди. Ако ти не си новороден, ти просто се правиш на последовател на Исус, но не си. Такива хора дори могат да бъдат кръстени във вода, защото виждат, че другите го правят, могат дори да бъдат лидери в църквата. Ти може да бъдеш дори водач в църквата, но да не си новороден. Само Бог знае сърцето ти. Но, ако искаш да бъдеш спасен, ти трябва да бъдеш новороден.

Като пастор, който е отговорен за спасението на душите ви, аз искам всеки един от нашата църква да поддържа истините, за които говорим. Нека да се съгласим,

  • че Исус Христос е Бог, Той е Божий Син;
  • да се съгласим, че Библията е Божия, а не човешка книга;
  • и да се съгласим, че ако някой ще се спаси от греха, ако ще бъде във вечността с Бога, той трябва да бъде новороден.

Съгласни ли сте? Нека да държим тези три най-прости истини, които са свръхестествени.

УЧАСТИЕТО НА СВЯТИЯ ДУХ В БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ХРИСТОС

Интересни са значението, участието и ролята на Святия Дух във всеки един от тези три въпроса: божествеността на Исус, боговдъхновението на Библията и новорождението. Затова, може би не е случайно, че Сатана атакува именно тези три основни истини. Святият Дух има специална, много активна и действена роля във всяко едно от тези неща. Например, божествеността на Исус.

ЗАЧЕНАТ ЧРЕЗ СВЯТИЯ ДУХ

Исус не беше просто човек, който се беше заченат по естествен начин. Исус Христос беше заченат от Святия Дух. В света няма друг заченат от Святия Дух освен Него. Той е единственият заченат от Святия Дух защото самият Той е Богочовек. Вижте какво се казва в Евангелието на Лука 1:26-35.

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. 28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. 31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. 33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

Святият Дух осъществи въплъщението. Хорските приказки дори и днес по адрес на Мария са, че тя е изневерила на годеника си или че е била изнасилена от римски войник или някой друг, но това, което Божието Слово ни казва и ние вярваме за Исус, е че Святият Дух я осени и Той извърши чудото на непорочното зачатие. Така че, когато бебето на Мария се роди, то беше и е Божият Син. Слава на Бога! Това Исус да бъде едновременно Бог и едновременно човек беше нещо, направено от Святия Дух. За Бога няма невъзможно нещо.

ВЪЗКРЕСЕН ЧРЕЗ СВЯТИЯ ДУХ

Исус Христос е Бог, Той е Божий Син. Никой не може да го нарече Господ без Святия Дух (1 Коринтяни 12:3). Святия Дух има участие в Божествеността на Исус, Той има участие и в нашата вяра. Исус живя праведен живот, умря на кръста и възкръсна от мъртвите. Неговото Възкресение беше също чрез Святия Дух. В Римляни 8:11 ап. Павел казва:

11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

Слава на Бога! Така че Исус беше заченат от Святия Дух. Когато започна служението Си, при неговото кръщение Святият Дух слезе върху него в образа на гълъб (Матей 3:16). В посланието към Евреите се казва Той принесе себе си на кръста чрез Святия Дух (Евреи 9:14). Той възкръсна чрез силата на Святия Дух (Римляни 8:11). Така че, Исус Христос е Божий Син и Святия Дух има ключова роля във всичко, което се случи в неговия живот на земята и в Неговата божественост.

УЧАСТИЕТО НА СВЯТИЯ ДУХ В БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ПИСАНИЯТА

Същото е и с писанията. Във Второто послание към Тимотей апостол Павел окуражава младия Тимотей да служи на Бога и да поеме щафетата от него, понеже той вече е на път да напусне този свят и да отиде при Господ (2 Тимотей 4:6). В това време, когато апостол Павел пише това писмо, той вече е знаел, че ще бъде осъден на смърт и че скоро ще си отиде от този свят. В този преломен момент Павел насърчава Тимотей с думите (2 Тимотей 3:14):

14 А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.

„Свещените писания“ за които говори Павел са Стария Завет. Старият завет сочи, говори за и ни води към Исус Христос. След това апостолът продължава (2 Тимотей 3:16):

16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

Насърчаваме всеки един член на нашата църква да има лични взаимоотношения с Исус Христос. Той е Божия Син, той е твоя Спасител, Той те обича. Ти имаш нужда да разговаряш с Него в молитва. И когато се молиш, не само Му говори, но слушай какво ти казва Той. Така молитвата ти ще бъде не еднопосочна, а двупосочна връзка. В тази молитва ти ще имаш взаимоотношение с Исус. Той е Бог, Божият Син, който чува молитвите ти, който ти отговаря и който те пази. Чрез молитвата ти можеш да имаш връзка с живия Бог.

Понякога идват съмненията. Говорил съм дори с пастори, които са ми казвали: „Честно, как мислиш? Има ли Бог, няма ли?“ Понякога дори и пасторите си задават тези въпроси. Ап. Павел казва, че вярата идва от слушането на Христовото Слово, но аз вярвам, че тя идва не само от слушането на Словото, но също и от молитвата. Когато се молиш, ти опитваш Господ. Той ти отговаря, ти имаш опитности с Него. Не можеш да се съмняваш в Него, Той е твоя приятел с Когото си говорил тази сутрин. Ако имаш добър молитвен живот, няма да имаш много съмнения. Но, ако спреш да се молиш, може да започнеш да се питаш: „Има ли Бог, няма ли? Исус Христос може да е бил просто човек, а Библията да е била съставена от някакви хора и да си е напълно човешка книга.“ Молитвата увеличава вярата ни.

Насърчаваме те също да четеш Библията, която е Божието Слово. Независимо, че днес все повече и повече я използваме в електронен вариант в нашите компютри и телефони, пак тя не е човешко слово, тя е Божието Слово. Тя е текст, който е различен от всички останали. Тя е вдъхновена от Бога; тя е полезна; тя ще ти помогне да бъдеш усъвършенстван, да бъдеш обучен, да бъдеш наставен, „съвършено приготвен за всяко добро дело“. Чети Библията и ще станеш мъдър. Живей Библията и ще имаш благословение в живота си.

Библията, която аз използвам, е дадена от сестрата на моята баба на нейния син, който е мой братовчед. На корицата й леля Елена е му е написала така: „Чети, за да си щастлив, да живееш и имаш вечен живот“ (Йоан 10:10). Някой други пишат така: “Тази Книга ще те отдалечи от греха или грехът ще те отдалечи от тази Книга”. Ако ти живееш според „тази Книга“, ти ще се усъвършенстваш и ще се освещаваш. Постепенно ще заживяваш един все по-свят живот и все повече ще се отдалечаваш от греха. Но ако грехът влезе в живота ти, ти няма да искаш да четеш Библията, няма да имаш време за нея и тогава грехът ще те отдалечи от „тази Книга“. Така че нещата са прости – ти четеш Книгата и тя те отделя от греха или грехът навлиза в живота ти и ти спираш да четеш „тази Книга“. Така че разбери, четеш ли Книгата или не? Грехът влязъл ли е в живота ти или не? Ако искаш да се справиш с греха и да се отдалечиш от греха, чети Книгата, и то я приеми като Божие слово, което Бог говори на теб в твоя живот. Започни не просто да я четеш, но да я изучаваш, и което е по-важно, да я прилагаш.

Във 2 Петрово също се говори за ролята на Святия Дух в написването на Библията. Във 2 Петрово 1:20 ап. Петър пише: “И това да знаете преди всичко…“ Това е най-важното, нещо, което трябва да знаем на всяка цена. Библията не е просто човешка книга, тя е Божия книга. Ние трябва да го знаем! Апостол Петър продължава: “и това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля…” Библейските автори не са седнали просто да изложат собствените си мисли за това, което смятат, че казва Бог. Те са били вдъхновени и „движени“ от Святия Дух. Резултатът от тяхното писане са самите думи на Бог (2 Петрово 1:20-21).

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; 21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

Святият Дух е този, който участва във въплъщението, служението, смъртта и възкресението на Исус. Святият Дух е този, който движи хората да пишат Библейските книги, така че Библията е книгата на Святия Дух. Затова, ако имаме Святия Дух, ние не можем да отстъпим от вярата си в Исус като Господ и в Библията като Свещено Божие Слово.

УЧАСТИЕТО НА СВЯТИЯ ДУХ В НАШЕТО НОВОРОЖДЕНИЕ

По подобен начин Святият Дух участва и в новорождението. Новорождението не става просто така, то става чрез Святия Дух. Йоан 3:1-6 четем за Никодим. Никодим беше нещо като народен представител. Той беше „голям човек“, член на синедриона или тогавашното еврейско Народно събрание (Йоан 7:50).

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.

Когато Исус казва думите “истина, истина”, това означава, че той подчертава, че това е истина, която може да не ти изглежда като истина, но всъщност е истина. „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.“ Трябва да се родиш „отгоре“, „отново“ или „свише“ както се казва в други преводи на Библията. Никодим му казва: „Как може стар човек да се роди? Ти ми говориш за раждане. Аз вече съм стар, как тепърва да се раждам, като вече съм стар? Мога ли втори път да се вляза в утробата на майката ми и да се родя отново?”

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус му отговори отново със същите думи, които подчертават истинността на това, което казва: „истина, истина ти казвам…” и след това обясни, че става въпрос не за физическо, а за духовно раждане, което става чрез „вода и дух“.

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Когато Исус говори за „вода и дух“, има различни тълкувания за това какво е водата в този стих. Каква е тази вода? Някои смятат, че това е водното Кръщение. Това което аз вярвам, до което аз съм достигнал чрез моите изучавания е, че водата, за която се говори тук е метафора за Святия Дух. Водата не е нещо отделно или допълнително, а метафора или символ на Святия Дух. В неговото обяснение в ст.7 Исус не включва водата, а говори само за Духа. Защо? Може би защото в случая „водата“ и „духа“ са едно и също нещо.

6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Простичко и ясно. Ако искаш да бъдеш новороден, трябва да бъдеш роден от Духа.

Някой може да каже: „Какво да направя за да бъда роден от Духа?“ Новорождението не е нещо, което ние можем да направим. Ние не можем сами да се родим от Духа, защото за да се роди някой от Духа, трябва Бог да го новороди.

Новорождението го прави Бог прави, но има няколко неща, които ние правим. Когато ние направим нашата част, в същия момент Бог прави неговата част. Какво трябва да направим ние, за да се новородим? Трябва да повярваме в Исус Христос. Първото условие за новорождението е вяра. Когато повярваш, че Исус Христос е Божий Син, че той е Бог, че Библията е Божие слово, ти повярваш в Христос и така изпълняваш първото условие за новорождението.

След това ти трябва да се покаеш за греховете си. Това е второто условие за новорождение – покаянието. То става като си спомниш за всичките грехове, които си направил до този момент и ги изповядаш в искрена молитва пред Бог. „Господи, прости ми! Аз си спомням, че излъгах този човек. Аз си спомням, че откраднах това нещо. Аз си спомням, че клюкарствах и говорих лоши неща. Аз си спомням, че изневерих. Аз си спомням, че направих това и това…“ Всички грехове, за които си спомняш, трябва да ги изкажеш пред Бога. Това може да стане в лична молитва, която хората нужда да чуват. След това молиш Бог за прошка: “Господи, прости ми за всичко това и ти ме измий от всичките ми грехове”.

След като повярваш в Исус Христос и се покаеш за греховете си, идва ред на изповедта. Ти трябва да започнеш да изповядваш Исус Христос публично, защото вярата включва изповед. Да го изповядаш, означава да застанеш пред хора в църквата и извън църквата и открито да заявиш, че вярваш, че Исус Христос е Бог. Например, когато си на път за богослужение и някой комшия те попита „Къде отиваш?“, да не кажеш „Отивам на разходка“, но да използваш случая, за да му кажеш за Исус. „Отивам на църква, аз вярвам в Исус Христос“. Той може да те унижи: „А, и ти ли се побърка? И ти ли се присъедини към сектата?“ Но, ти  трябва отстоиш вярата си: „Мисли си каквото си искаш за мен, но аз имам връзка с Бога. Вярвам в Исус и не се срамувам от Него, защото Той не се засрами от мен, но отиде на кръста и се пожертва за греховете ми“.

Когато ти направиш тези три неща: вяра, покаяние и изповед, докато ти ги правиш, Бог прави други неща. Той те оправдава, вменява вярата ти за правда. Прави те праведен, чист от греховете ти. Взима Христовата правда и я слага върху теб. Той даде Сина Си в жертва за греховете ни, така че когато повярваш в тази жертва, Той те оправдава.

Освен това, Той те новоражда. Новорождението е нещо, което Бог прави чрез Духа Си. Той действа в тебе и извършва чудо. Новорождението е най-голямото чудо, което човек може да преживее. То е по-голямо от изцелението и от всяко друго чудо. Да, ние се радваме, когато Бог изцели някой, ако Бог го върне от смъртта, от болнично легло. Слава на Бога, че Той изцелява. Но, най-голямото чудо, което Бог може да направи в твоя живот е новорождението, да те новороди. Защото ако те новороди Ти имаш вечен живот и достъп до Божието царство. Новорождението е равносилно на духовно възкресение от мъртвите (Ефесяни 2:1; Колосяни 2:13). Слава на Бога!

Святият Дух те новоражда и след като те новороди, Бог те осиновява и те прави да бъдеш Негов, Негово дете, Негов син или дъщеря. Така Той влага Духът си в теб. В Евангелието на Йоан 1:11-13 се казва:

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. 12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

Така че ти трябва да бъдеш новороден. Когато си новороден, Бог влага Духа си в теб и ти получаваш увереност в твоето спасение. Когато повярваш в Исус, когато се покаеш за греховете си, когато Го изповядаш за твой Спасител, тогава Бог те новоражда, оправдава, осиновява и влага Духа си в теб, в твоето сърце (Римляни 8:14).

14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Когато новорождението се случи, то няма да бъде нещо само на думи, то ще се види явно в твоя живот. Ти ще се промениш. Няма да искаш да бъдеш с приятелите, с които си бил преди; няма да искаш да четеш книгите, които си чел преди. Целият ти живот ще се промени (Римляни 8:15).

15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

Тези, които са роби на Сатана, те се страхуват, имат страх сърцето си, не знаят какво ще стане. Но ако ти си новороден, ти няма да имаш страх в сърцето си. Чрез духа на осиновяване ние викаме: „Авва Отче!“ „Авва“ е израз на нежната любяща привързаност която единствено децата могат да имат към бащите си. Не всеки може да ми каже “тати”. Децата ми могат, защото те са моите деца. Ние можем да кажем на Бог “тати”, защото Той ни е осиновил и ни е направил Негови. Това е една наистина невероятна привилегия. Кой е твоят баща? Бог! Уау! И вижте в 16-ти стих какво се казва:

16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

Ако си новороден, ако имаш Духа в себе си, ти имаш тази увереност, това свидетелство от Духа в сърцето си и ти знаеш, че си Боже дете.

17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христос, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

Има наследство. Новорождението и осиновяването ни правят „наследници на Бога“ и „сънаследници с Христос“. Какво ще наследим? Целия свят (Римляни 4:13). Ако ние сме сънаследници с Христос – каквото наследи Христос ние ще го наследим заедно с Него.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Намирам за много интересно това, че либералното богословие атакува точно истините, които Святия Дух иска ние да вярваме. Святият Дух участва в божествеността на Христос, боговдъхновението на писанията и новорождението. И точно там е атаката на либералното богословие, което казва: „Исус Христос? Нека да не го приемаме чак като действителен Божий Син. Нека да го приемем като един мислител. Той ни дава добри принципи – да се обичаме, да бъдем морални. Но, нека да не вярваме, че Той е чак „Бог“. Разказите за него в евангелията – това са просто митове, затова, нека да не приемаме, че са се случили буквално, но да видим каква поука можем да си извлечем от тях, какво можем да научим. Но не и да вярваме, че Той ще върши чудеса в живота ни – това е твърде радикално. Това е либералното богословие. То казва: „Библията не е действително Божия книга. Тя е съставена от човеци, които са включили в нея митове и мъдрост, но тя не е действително „Божието Слово“. Какви са тези „новорождения“ и религиозни крайности… Дайте всички да се обичаме. Нека да има хуманизъм – „всичко в името на човека, всичко за благото на човека“. Либералното богословие атакува тези три основни истини, които Святият Дух желае ние да помним и които могат да променят живота ни.

Исус Христос е Божий Син; Библията е Божието боговдъхновено Слово; За да се спаси, човек трябва да се новороди. Това са трите истини, с които не можем да правим компромис, не можем да отстъпим от тях, не можем да ги коментираме и да казваме “Може ли сега да видим, какво може да направим с тези истини?” Не! Това са истини, от които не можем да отстъпим: Исус Христос е Бог, Той е Божий Син, Той действа в моя живот, Той е моя личен Спасител. Библията е Божие слово, не човешко слово. И след това, ако искаш да се спасиш, ти трябва да се новородиш. Аз съм новороден, защото имам в сърцето си свидетелството на Святия Дух, че съм Божие дете. Ти имаш ли това свидетелство в твоето сърце? Ако го нямаш, то направи тези неща, които аз ти казвам: повярвай в Исус, в тази книга, чети, покай се за греховете си и го изповядай пред другите и ще видиш какво Бог ще направи с теб. Той ще те оправдае, ще те новороди и ще те осинови. Ще вложи Духа си в сърцето ти, ти ще получиш Неговото свидетелството в себе си и ще знаеш: “Аз съм Божие дете”.

МОЛИТВА

Боже благодарим Ти за Твоето Слово. Нека то да влезе в сърцата ни и чрез него Ти ни направи нови създания. Дай ни да имаме лична връзка с Исус. Да Го приемем като наш личен Спасител и в тази връзка да имаме Святия Дух. Както Святия Дух е участвал в зачатието на Исус, в кръщението на Исус, в служението на Исус, в разпятието на Исус, във възкресението на Исус, в написването светите думи на Свещеното Писание, нека същият този Свети Дух да бъде в нас, да ни новороди, да ни направи нови създания, да ни изпълни и да ни направи да бъдем свидетели за Христос в този свят.

Господи, помогни ни по този начин да имаме вечен живот, защото ти ни казваш, че „това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Господи, искам да Те познаваме. Дай ни да имаме Твоя живот в себе си, да живеем по Твоята воля и този вечен живот, за който Ти говориш да преминава от нас в хората около нас. Дай ни да имаме този благословен, вечен, божествен живот. Дай ни когато нашият живот на тази земя премине, ние да бъдем с Теб във вечността. В името на Исус! Амин!

Сподели във Фейсбук...