Може би знаете примера за този младеж, при когото дошъл Сатана. Отначало младежът го отпращал, но вие познавате Сатана. Той е упорит и нахален като конска муха. Винаги идва отново и отново. Дори след като Исус го победи в пустинята се казва, че той го остави на мира само за „известно време” (Лука 4:13). Така, че Сатана идвал при този младеж отново и отново с молба само да влезе в къщата му – разбирайте сърцето му – и да му бъде само веднъж на гости. Накрая младежът си помислил, че само веднъж да покани Сатана на гости не би трябвало да е чак такъв проблем и за да се отърве от него го пуснал. Влизайки в дома му, Сатана му казал: „Знаеш ли, тук ми харесва, защо не ме пуснеш да живея при теб?” Младежът бил християнин и разбира се му отказал. Но, тогава Сатана казал: „Виж колко много стаи имаш. Дай ми само една стая, в която да живея.” Младежът отново му отказал. Но, както ви казах, Сатана е упорит и нахален. Той продължил да настоява младежът да му даде само една точица в къщата му. „Е, щом е за една точица – това няма да е голяма работа… ” – помислил си младежът – и посочил едно място на стената в коридора. Сатана си тръгнал доволен. И младежът бил доволен, че най-накрая Сатана го оставил намира.
Но, на следващия ден Сатана дошъл отново. Този път носел в едната си ръка чук, а в другата пирони. Този път той въобще не позвънил на вратата, а направо нахълтал в коридора. Младежът го попитал: „Как така влизаш без да позвъниш и без да попиташ?” „Но аз си имам собственост в тази къща, младежо!” – отвърнал Сатана и пристъпил към белязаната с молив точка на стената. „Бам, бам, бам” – забил безцеремонно един гвоздей в точката и си тръгнал.
Но, както, може би се досещате, на следващия ден дошъл отново. Този път носел в ръката си една мрежа с карантия. Закачил я на гвоздейчето си и си тръгнал. Но, след няколко дни тя се вмирисала и червясала. Зловоние изпълнило цялата къща. Младежът повикал Сатана да си махне мрежата, но той му казал: „Не. Ти доброволно ми предаде тази точица от къщата си и сега тя си е моя. И гвоздея си е мой и карантията си е моя. Така че, не ме притеснявай. Зает съм с други неща.”
Именно такова е състоянието на сърцето ни, когато дадем място на дявола. Той го заема и малко по-малко обсебва цялото ни сърце. Дали Святия Дух ще остане в една такава обстановка? Съмнявам се. Затова, ап. Павел мъдро ни заповядва: „Нито давайте място на дявола!” (Ефесяни 4:27). Не му давайте дори и точица от сърцето си!
Проповед: В БОРБА СЪС САТАНА