Еремия 8:20-22
Проповедта тази сутрин ще бъде за две неща – първо за онова, което е по-лошо от това да отидеш в ада; и второ, за онова, което е по-добро от това да отидеш в небето.
Знам какво си мислите. „Нашият пастир си е изгубил ума. Може ли да има нещо по-лошо от отиване в ада?“ Но, ако ми дадете само няколко минути преди да ме отпишете като еретик, сигурен съм, че след като свърша вие ще кажете: „Пастирът беше прав, като каза, че има нещо, което е по-лошо от това да отидеш в ада и нещо по-добро от това да отидеш в небето.“
В Еремия 8:20-22 се казва:
„20 Жетвата премина, лятото свърши, а ние не се избавихме.
21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар?
Защо тогава, здравето на дъщерята на моя народ не се възстановява?“
ЛОШОТО
Намаляването на добивите е нещо от което собствениците на земи все повече и повече се оплакват. Поради промените в природата добивите все повече намаляват. Представете си да работите цяла година, и на края да нямате нищо насреща, понеже вашите насаждения не са издържали изпитанието на студа, града или сушата.
„Жетвата премина, лятото свърши, а ние не се избавихме.“ Ако бъде разгледан в неговия контекст, този пасаж се отнася за Божието осъждение над Израил. Това е един вид поговорка, според която хората са изгубили всяка възможност, която Бог им е дал, и сега са в едно напълно безнадеждно положение. Пропуснали са Божието благовремие.
Аз мисля, че ние можем да приложим тези думи и за онези, чиито души са изгубени в ада. Може би те ще бъдат повтаряни отново и отново от тях, защото ще съжаляват за пропуснатата възможност да бъдат спасени и да живеят в едни добри взаимоотношения с Бога.
„Жетвата премина, лятото свърши, а ние не се избавихме.“ Това е вика на неожънатите за царството души. Човешки души, които не са били прибрани, но са останали на полето. Не е ли това вика и на богаташа от Лука 16 глава? Помислете за това:
Преди 2000 години този богаташ викаше към Авраам, ако може Лазар само да натопи края на пръста си и да му даде една капка вода. Днес, след 2000 години от страниците на Новия Завет той продължава да вика. Нека да прочетем отново тази знаменателна притча (Лука 16:19-26):
19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Чувайки всичко това, вие може би ще кажете: „Но брат, да си в ада е толкова ужасно. Как можеш да кажеш, че има нещо по-лошо от това да отидеш в ада?“
ПО-ЛОШОТО
Е, мисля че вече достатъчно дълго ви държах в напрежение и е крайно време да ви кажа кое е онова, което е по-лошо от това да отидеш в ада. Това е КАТО ОТИВАШ В АДА ДА ВЗЕМЕШ С ТЕБ И НЯКОЙ ДРУГ.
Ако ти все още не си приел Исус за твой личен Спасител и Господ, ела с мен на едно въображаемо пътуване във времето и пространството, и след около 1000 години ти ще се видиш в ада и от там ще се чуеш да викаш: „Жетвата премина, лятото свърши, а аз пропуснах своя шанс.“ И ще се ядосваш два пъти повече, защото ще си казваш: „Онзи проповедник ми казваше какво ме очаква и какво трябва да направя. Защо не го послушах, когато имах благоприятната възможност да променя нещата!“
Аз моля Бога ти никога да не отидеш там. Но ако все пак въпреки моите молитви ти отидеш в ада, аз се моля ти да отидеш там сам и да не вземеш и други със себе си.
Въпреки това се боя, че ада ще бъде пълен с деца, които проклинат родителите си за това, че не са ги водили редовно на църква и не са положили един добър пример пред тях. Братя, викащи към братята си, колеги викащи към своите колеги. И всички те оплакващи се от слабия пример и лошото влияние на онези които са имали по-голямата отговорност. Мисля, че много рядко някой отива в ада сам. Мисля, че силата на личното влияние е много по-голяма отколкото можем да си представим.
Когато богаташа разбра, че той не може да получи вода и дори и за малко да облекчи мъките си, той се загрижи за това да не стане така, че и неговите близки да се озоват при него. Той се обърна към Авраам с думите (Лука 16:27-28).
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.Може би богаташа беше загрижен за братята си поради лошият пример, който им беше оставил. Колкото и лошо да беше в ада, той беше още по-ужасен от мисълта, че има реална опасност и неговите братя да свършат като него. Така, че виждате ли, има едно нещо, което е по-лошо от това да отидеш в ада, и то е като отиваш там, да вземеш със себе си и някой друг.
НЕЩО ПО-ДОБРО ОТ ТОВА ДА ОТИДЕШ В НЕБЕТО
И ако все още не сте се сетили кое е това нещо, което е по-добро от това да отидеш в небето, ще ви кажа, че това е като отиваш в небето, да не отидеш там сам, но да вземеш и други със себе си.
В Йоан 9:4 Исус каза:
4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
Еремия 8:21-22 е Божият обвинителен акт срещу църквата:
21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; Помрачен съм; ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо тогава, здравето на дъщерята на моя народ не се възстановява?
Независимо от изобличенията, които отправя към народа си Еремия не се колебае да се идентифицира (или да се присъедини) към хората си. Тяхното съкрушение и нещастие го наранява толкова дълбоко, че той е изпълнен с плач и ужас. Накрая, използвайки една последна метафора, в серия от риторични въпроси Еремия пита защо след като има балсам в Галаад (и всъщност той е бил известен с този лек), има и лекари, които да го приложат към него, страданието на народа не е било изцелено?
Галаадския балсам се е приготвял от смолата на стираксовото дърво. Тя била целебна. Галаадски балсам се произвеждал дори за износ, както разбираме от Битие 37:25 където се говори за керван на исмаиляни, чиито камили били натоварени с аромати, балсам и смирна, пътува за Египет (Бит 37:25; Ерем. 46:11; 51:8, Езек. 27:17).
Пророкът е разстроен, понеже въпреки, че има лек за народа му той не се възползва от него. Галаад е хълмист регион на изток от Йордан, на север от Моав. Така че лекарството не е далеч. Но юдовата болест не е изцелена. От тогава жалният въпрос „Няма ли балсам в Галаад?“ е станал пословичен.
В тези стихове виждаме Божието изумление. Защо след като необходимите лекарства са на разположение, те не се използват?
КАКВО УЧУДВА ТОЛКОВА БОГА?
Бог знае, че молитвата е ефективна и се чуди защо тя не се прилага. Той знае, че онези които знаят за опасността знаят също така, че молитвата работи и Бог отговаря по чуден начин. Но вместо да се молим за онези, които са в смъртна опасност, ние сме загрижени за маловажни неща, чиято единствена цел е свързана с личния ни комфорт.
Ако се направи една статистика на молитвения ни живот, може би ще излезе, че 90% ние се молим за лични нужди, 9% за нуждите на нашите приятели и 1% за изгубените души. Ако виждаме себе си в тази статистика, нищо чудно, че Бог е толкова учуден.
Втората причина поради която Бог е смаян е, че въпреки, че ние знаем, че има нещо по-добро от това да отидем в небето и то е да вземем със себе си някой друг, въпреки това ние сме немарливи. Учуден е от липсата на загриженост в нас.
В Откровение се казва, че в небето няма да има сълзи и мисля, че може би една от причините за това е, че когато отидем там, дори да плачем за някой друг , от сълзите ни тогава няма да има полза. Ако ще плачем за душите на изгубените, то трябва да го направим сега, докато тези сълзи могат да променят нещата. Защото ще бъде много тъжно, ако дойде ден когато близките и приятелите ни биха казали „Жетвата премина, лятото свърши, а ние не се избавихме.“
Има нещо по-лошо от това да отидем в ада и нещо по-добро от това да отидем в небето. Кое от двете ще изберем?