НЕОБИКНОВЕНИЯТ ОБИКНОВЕН ЧОВЕК

3 Царе 17:1

Историята на Илия започва със срещата между неизвестният дотогава Илия и нечестивият цар на северното царство Ахаав. При тази среща Илия декларира пред царя, че през следващите години няма да вали дъжд освен, ако той не пожелае. (3 Царе 17:1):

1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

Кой беше Илия, че да говори с такъв авторитет, власт и сигурност? Нямало да вали дъжд, ако не каже той. Луд ли беше Илия и ли герой? Илия беше един обикновен човек. До този момент той беше напълно неизвестен. Не се споменава той да е имал някакво особено образование, благороден произход или нещо друго с което да се отличава. За него се знаеше само, че е от градчето Тесви в Галаадската област. Тесвиецът Илия беше човек като нас. В Яков 5:17 се казва:

 17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

Илия беше обикновен човек. И въпреки това той беше необикновен. Неговото име се споменава в Новия Завет повече от всяко друго име на старозаветен пророк. Илия вършеше необикновени неща: затваряше небето и прекратяваше валежите за години наред, сваляше огън от небето, възкресяваше мъртви.

На какво се дължеше изключителността на Илия? В този първи стих научаваме за него три изключителни неща:

  1. Илия познаваше живия Бог – “В името на Живия Господ, Израилевия Бог.
  2. Илия беше представител и служител на Живия Бог – “Комуто служа” (“пред Когото стоя”). Илия беше под властта на Живия Бог.
  3. Илия се ползваше от ресурсите на Живия Бог – молитвата, Словото и водителството на Святия Дух – това разбираме от думите му и от останалата част от историята му.

Илия беше необикновен човек. Но това, което искам да ви покажа е, че нещата, които превръщаха Илия от обикновен човек в необикновен не са недостъпни и ограничени само за него. Те са достъпни и за нас. Ние също можем да познаем Живия Бог, да бъдем Негови служители и да се ползваме от Неговите ресурси. И ако го направим, ние също ще се превърнем от обикновени хора в необикновени за слава на Бога.

ПОЗНАВАМЕ ЛИ ЖИВИЯ БОГ?

На първо място Илия познаваше Живия Бог – не Тангра, не Ваал, а Йехова, Израилевия Бог. По това време Божият народ се покланяше не на Йехова, а на Ваал. Но дойде Илия, и неговото пророческо служение се състоеше в това да доказва, че не Ваал, а Яхве, Израилевият Бог е истинския и живия Бог. Той започна своята декларация пред царя с думите: “В името на живия Господ, Израилевия Бог…”

В Деяния 14:8-17 четем за един друг човек, който познаваше “Живият” Бог – ап. Павел. ст.15

8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил. 9 Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен, 10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше. 11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас. 12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител. 13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. 14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: 15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; 16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, 17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

Забележете, че в ст. 15 ап. Павел подчертава, че и той като Илия е от същото естество като нас. Но той вярва и служи на Живия Бог – Този, който е създателят на всичко в този свят; Този от когото е всичко и чрез Когото е всичко; Този, който като Начинател на живота възкреси Своя единороден Син, нашият Господ Исус Христос.

В Откровение 1:17-18 ап. Йоан описва срещата си с Него:

17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; 18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

Какво ще убеди хората около нас, че нашият Бог е жив? Промяната в нашия живот – божествената радост, изобилният ни духовен живот, мирът в нас – мир, който никой ум не може да схване. Това са все неща, които могат да дойдат само от Бога. Те не могат да бъдат имитирани.

Вярата в Живия Бог не е мъртва вяра. Тя е жива вяра – призова Илия към дела. Когато гледаше как идолопоклонството поглъща Божия народ, Илия не можеше да стои безучастен. Той отиде и се конфронтира с цар Ахаав, противопостави се на Езавел. Ако познаваме Живия Бог и ние няма да бъдем пасивни. Напротив, ще бъдем активни в борбата си с измамата и греха.

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЖИВИЯ БОГ

В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа…

Освен, че познаваше Живият Бог, Илия беше и негов служител и представител. Той беше Негов посланик, Негов говорител. Но и ние също имаме тази привилегия. Ап. Павел ни нарича посланици на Христос. Посланието, което като Божии пратеници носим на хората от този свят е “посланието на примирението”. Във 2 Коринтяни 5:18-6:2 се казва:

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; 19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. 20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях}* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда}† пред Бога. 1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 2 (Защото казва: – “В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах”; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

Забележете, че след като примири света със себе си чрез жертвата на Христос, Бог направи нас вярващите Негови посланици – посланици, които да занесат Неговата спасителна вест до погиващите в греховете си хора.

Ние сме изпратени не само от Бога, но и от цялата Света Троица. Нашето “пълномощно” е “подписано” от Христос. Изпратени сме в името на Отец, и Сина и Святият Дух. В Матей 28:18-20 Господ Исус ни остави своят Завет:

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отец и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Бог иска да употребява хората. Както Илия, Той иска да употребява и мен и теб! Така както Илия безстрашно се изправи пред Ахаав като му заяви греха му и Божията сила, така и ние трябва да заставаме пред хората в света и да им казваме истината за греха, спасението и Божията воля, която откриваме в Библията.

Какви хора призовава Бог? Хора, в които да се прослави. В 1 Коринтяни 1:26-31 се казва:

26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29 за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30 А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31 тъй щото, както е писано, “който се хвали, с Господа да се хвали”.

Ако искаме да бъдем употребявани от Бог, трябва да се смирим и да останем смирени.

РЕСУРСИТЕ НА ЖИВИЯ БОГ

Илия познаваше Живият Бог. Илия беше служител и представител на Живия Бог. Но не само това. Бог не беше го изпратил без да промисли за него и без да го осигури с ресурси за служение. Какво имаше Илия на разположение за своето служение? Имаше ли нещо, което ние нямаме? Не. Той имаше на разположение същите средства с които и ние разполагаме – молитвата, Словото и водителството на Святия Дух.

На първо място, молитвата. Преди да каже думите “през следващите години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене”, Или усърдно се беше молил (Яков 5:17).

17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

Ако животът на Илия ни учи на нещо, то е че нашата молитва има силата на атомна бомба (Яков 5:16). Илия се молеше да не вали дъжд и не валя дъжд, после се помоли да вали дъжд и заваля. В Яков 5:18 апостолът продължава да говори за Божия пророк и казва:

18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

На второ място, на разположение на Илия беше Божието Писано слово, което разкриваше волята Му. Молитвата, която сваля небето на земята и променя нещата е молитва по Божията воля. В 1 Йоаново 5:14-15 четем:

14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; 15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.

А къде можем да открием Божията воля? Божията воля е разкрита в Словото Му. Когато в Яков 5:17 четем, че Илия се молеше да не вали дъжд, това не беше някакъв негов личен каприз. Да спре да вали беше в съгласие с Божията воля. Откъде знаем това? Очевидно Илия беше изследвал Божието Писано Слово, което по онова време беше Петокнижието и от него беше разбрал какво би трябвало да се случи когато Израил се разбунтува срещу Йеова като служи на други богове. Във Второзаконие 11:16-17 четем какво щеше да се случи в такива случаи.

16 Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте, 17 та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.

Молитвата на Илия не беше случайна. Тя беше молитва, която произлизаше от неговото лично пребъдване в Словото. А една такава молитва не може да остане неотговорена. В Йоан 15:17 се казва:

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

Да, Бог обещава, че всяка наша молитва ще бъде отговорена. Но, какво е условието? Да пребъдваме в Христос и Божието Слово да пребъдва в нас.

На трето място, водителството на Святият Дух. Забележително е, че всяко действие на Илия беше предшествано от инструкциите на Божието Слово (3 Царе 17:2,5, 8; 18:1):

2 И Господното слово дойде към него и рече:

5 И той отиде та стори според Господното слово

8 Тогава Господното слово дойде към него и рече:

1 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята.

Същото трябва да бъде и с нас. Нашите действия трябва да бъдат изпълнени с Божиите инструкции. Илия беше известен с това, че беше воден от Божият Дух и се движеше с Неговата сила. В 3 Царе18:7-12 четем за срещата на Илия с домоуправителя на Ахаав, който се казваше Авдия:

7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие: 8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие? 10 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили. 11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

Забележете от какво се притесняваше Авдия. От това, че Святият Дух водеше Илия там, където Той желаеше. Днес ние имаме същият този Дух на наше разположение като източник на водителство, освещение и сила. В Йоан 3:8 се казва:

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Вярвам, че Бог ни призовава да бъдем като Илия – хора, които познават и принадлежат на Живия Бог, хора, които се възползват от силата на молитвата, Словото и водителството на Святия Дух. Нашето разбиране е, че ако ние живеем като Библийските герои, то ще имаме техните резултати. Тогава от обикновени хора ще се превърнем в необикновени за слава на Бога! Амин.