НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ „ВЕЧЕ“ И „НЕ ОЩЕ“

1 Коринтяни 4:8-13

В началото на XXI в. ние сме на границата между втория и третия милениум след Христос. Уместно е в един такъв кардинален момент да си зададем въпроса за времето в което живеем и за това какво крие бъдещето за нас.

От Библейска гледна точка ние живеем в един много специален промеждутък от време. В един интервал, който е едновременно много ясно ограничен и в същото време изключително разтеглив. Това е времето между първото и второто пришествие на Господ Исус Христос.

Много е важно да знаем какво не знаем за този период.

Библията ни казва каква е последователността на събитията – „последните дни“ ще бъдат последвани от „Господния ден“. Но писанията мълчат по отношение на времетраенето на световните събития. На въпросът „Кога?“ Исус Христос отговаря:

Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.“ (Деян.1:7)

А и ап.Петър ни напомня:

„Още и това нещо да не забравяте, любезни, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден“ (2Петр.3:8).

Божието отчитане на времето не съвпада с нашето летоброене.

Следователно, от Библията ние можем да научим най-общата последователност на събитията, но не и тяхното времетраене.

ЕСХАТОЛОГИЧНАТА НАДЕЖДА НА СТАРОВРЕМЕННИТЕ

„Последните дни“ и „Господния ден“ са част от едно по-голямо събитие – идването на Божието царство. А то пък от своя страна е неразривно свързано с идването на Месия.

Старовременните – хората преди Христос са имали пророческите обещания за Него и са вярвали, че заедно с идването Му „настоящият нечестив век“ (Гал.1:4) на зло, войни, демонично робство, болести, страдания, тъмнина и неправди ще отмине веднъж завинаги и вместо него ще започне светлата ера на Божието царство изпълнено с праведност, мир, свобода, здраве, светлина и вечно добруване.

Това тяхно вярване е било дълбоко основано в боговдъхновените писания на Стария Завет. Най-поетично надеждата за идещия век е изразена от пророк Исая (Исая 11:6-8). Според него с идването на Месия:

„Вълкът ще живее с агнето, рисът ще почива с ярето; телето, лъвчето и огоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води. Кравата и мечката ще пасат заедно; малките им ще почиват задружно; и лъвът ще яде слама както вола. Сучащо дете ще играе на дупката на аспида; и отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна“

НАЧАЛОТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Проблемът на хората преди Христос, а и на нас днес обаче е, че ние не знаем как и кога точно това блажено състояние ще стане действителна реалност. Пророците преди Христа не са виждали и не са знаели за съществуването на днешната ера на Църквата (Ефес. 3:1-12), нито пък са предполагали, че ще има две Христови пришествия. Те са виждали идването на Месия като едно.

Най-ярък пример за това е последния старозаветен пророк – Йоан Кръстител (Лука16:16). Неговата мисия беше да подготви човечеството за така желаното и дългоочаквано идване на Помазаника (Йоан 1:6-9;19-28).

Йоан Кръстител беше човекът, който проповядваше наближаването на Небесното царство (Мат.3:1-12). Той беше пророкът, който посочи на всички кой е Месията (Йоан 1:29-34). Той беше онзи, който кръсти Исус Христос в река Йордан – събитие, с което започна служението на Месията.

Не е ли изумително, че същият този Божий служител около една година по-късно зададе на Исус въпроса:

„Ти ли си Оня който има да дойде или другиго да очакваме?“ (Мат.11:3)

Йоан Кръстител беше объркан. Събитията, които се случваха не отговаряха на неговата представа за идването на Месия. Не трябваше ли с идването на Помазаника да дойде и правосъдието? А ето, че самият той е хвърлен в тъмница от Божиите врагове (Мат.11:2; 14:1-5).

Йоан Кръстител не знаеше тайната на Божия изкупителен план. Не знаеше, че и самия Помазаник ще бъде предаден на враговете Си, несправедливо осъден, унизен и разпънат на кръст. Не знаеше, че ще възкръсне, ще се възнесе в небето, ще изгради църквата Си и ще дойде втори път, за да съди света. Той смяташе, че Помазаникът ще свърши цялата Си работа наведнъж. Та нали с Неговото идване дойде и Небесното царство?!

Представата на Йоан Кръстител за Помазаника и Небесното царство беше представа и на всички Исусови съвременници, включително и на Неговите тогавашни ученици –

те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви“ (Лука19:11).

Затова Исус трябваше да им обяснява, че Той е като благородник, който отива в далечна страна, за да получи за Себе Си царска власт и да се върне отново (Лука19:12).

Исус не отричаше, че Той е Помазаника – напротив, доказваше го. В отговор на Йоановия въпрос дали Той е дългоочаквания Месия, Христос извърши няколко знамения:

„И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.“ (Лука 7:21)

Това не беше случайно, защото именно това бяха знаменията, които доказваха, че Божието царство е вече дошло. Пророк Исая беше предсказал за него:

„Тогава очите на слепите ще се отворят, и ушите на глухите ще се отпушат. Тогава куция ще скача като елен, и езикът на немия ще пее.“ (Исая 35:5,6)

Това бяха част от „великите дела, които въвеждат бъдещия век“ (Евр.6:5).

Самият Исус каза:

„Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас“ (Мат.12:28).

Попитан от фарисеите „Кога ще дойде Божието царство?“ Христос им отговори, че то вече е дошло:

Божието царство не иде така щото да се забелязва; нито ще рекат:Ето, тук e! или, Там! защото, ето, Божието царство е всред вас!“ (Лука17:20,21)

КОЛКО Е ЧАСЪТ СПОРЕД БОЖИЯ ЧАСОВНИК?

Ако Божието царство е вече тук, то тогава защо все още всред нас има демони, болести, грях и зло? – Защото то все още не е дошло със своята пълнота, защото властта на тъмнината все още не е напълно отминала.

Смяната на царуването на Сатана с Христовото царуване не става за един миг, момент, час, месец или година. Тя се извършва в един продължителен период от време, в една диспенсация, която има своето начало и своя край.

В този настоящ период заключението на отминаващата епоха на греха, дявола и злото се припокрива с въведението на настъпващата епоха на Христос, правдата, радостта и мира.

Библията нарича този период:

  • „скончанието на времената“ (1Петр.1:20):

„20 Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас“

  • „края на вековете“ (Евр.9:26):

„26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.“

  • „последните дни“ (Деян.2:17; 2Петр.3:3; 2Тим3:1), „последно време“ (1Йоан2:18):

„18 Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.“

  • „едно време на преобразувание“ (Евр.9:10).

„8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, 9 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, 10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, – плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.“

Той започва с раждането на Спасителя и завършва с Второто Му пришествие.

Този период продължава вече повече от 2000 години. Ние знаем кога е започнал той, но никой човек не знае с точност кога ще бъде края му.

Исус ни каза белезите на това време, но не и през коя година ще свърши то:

„И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тия неща трябва да станат: но това не е още свършека. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания“ (Мат.24:6-8)

Единствения начин по който можем да ускорим края на този преходен период е чрез мисионерска работа:

„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за заявление на всички народи; и тогава ще дойде свършекът.“ (Мат.24:14)

След „последните дни“ според Божията хронологична таблица ще настъпи „Господния ден“, но и той също е период от време и включва редица събития…

Докато дойде той (а ние не знаем през коя година от човешкото летоброене ще се случи това) ние ще живеем в „последните времена“ (1Кор.10:11) – времето, когато „вече“ и „не още“ се припокриват.

ВРЕМЕТО НА „ВЕЧЕ“ И „НЕ ОЩЕ“

Сега:

  • ние вече сме оправдани (Рим.8:1), но още не сме минали през Христовото съдилище (2Кор.5:1).
  • ние вече сме Божии синове (Йоан1:12), но все още не сме разкрити като такива (Рим.8:19).
  • дяволът вече е обезсилен (Евр.2:14), но все още му остава малко време (Откр.12:12).
  • смъртта вече е унищожена (2Тим.1:10), но възкресението все още не е станало (1Кор.15:54).
  • началствата и властите вече са победени (Кол.2:15), но тяхното окончателно поражение все още е в бъдещето (1Кор.15:24).
  • В това последно време Бог ни говори чрез Сина Си (Евр.1:2), излива Святия Си Дух (Деян.2:17), върши чудеса (защото Той е Бог на чудесата) и ни дава от Своя мир. И в същото време хората стават все по-егоистични (2Tим.3:1-5), по-безбожни (Юда 1:18-19; 2Петр.3:3,4) и все по-податливи на духа на Антихрист (1Йоан1:18).

Наистина, време разделно, време напрегнато.

  • Времето между 69-тата и 70-тата Данаилови седмици (между Дан.9:26 и Дан.2:27).
  • Времето в края на „годината на благоволението Господне“ и преди началото на „денят на въздаянието от нашия Бог“ (Исая 61:2).

ОПАСНОСТИТЕ

Ние като християни трябва да разбираме времето, в което живеем (Лука12;54-56), за да не изпадаме в крайности. Солунците си мислеха, че Господния ден вече е настанал (2Сол.2;1-2), а Именей и Филет казваха, че възкресението вече е станало (2Тим.2;17,18).

Грешките, които можем да допуснем по отношение на вярата си във Второто пришествие общо взето са две, като втората е в следствие на първата.

1. Опасно е да определяме дати за Второто пришествие, защото това води до нещо още по-страшно.

2. Когато Господ Исус не дойде на предсказаната дата, това ни подвежда в другата крайност – да се наредим в групата на присмивателите, които смятат, че Христовото пришествие е само един религиозен блъф и следователно то просто никога няма да се случи . Във 2Петр.3;3,4 ап. Петър предсказва, че такива хора ще се появят:

„3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.“

През последните 2000 години хората непрекъснато са били засипвани с дати и години наречени „края на света“.

Ние обаче не бива да си мислим, че Бог отчита времето според нашето летоброене, нито пък трябва да забравяме, че само Той знае кога ще свършат“последните дни“ и ще започне „Господния ден“. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляда години.

До тогава:

  • Трябва да изпълняваме задачата си да благовестваме и да живеем с вяра, любов и чистота.
  • Трябва да продължаваме да бъдем духовно бдителни и винаги да бъдем готови да посрещнем небесния си младоженец.

Нека да се смирим и да не задаваме въпроси, на които сам Господ ни каза, че няма да получим отговор.

Нека имаме доверие на нашия небесен Отец. Той е в контрол и знае какво прави.

Нека не забравяме древните и вечно актуални Божии думи:

Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.“ (Втор.29:29)

ГРЕШКАТА НА КОРИНТЯНИТЕ

Когато говорим за опасностите от неразбирането на времето на „вече“ и „не още“ трябва да се пазим и от една друга опасност – тази да изпаднем в крайност, като прекалено подчертаваме само „вече“ или само „не още“ за сметка на другото.

Именно такава е била грешката на Коринтяните. Те се държали така, като че ли Божието царство вече е дошло в своята пълнота и те са влязли в неговата слава. Говорели на езици, като смятали, че това са езиците на царството; мислели, че критерия за истинска духовност е това да бъдеш силен и богат. Животът им бил пълен с еуфория, религиозен ентусиазъм и екстаз. Претендирали, че имат „всяко знание“. На тях ап. Павел явно не им изглеждал достатъчно духовен.

Ап. Павел обаче използва остър сарказъм за да ги отрезви и да ги завърне от „теологията на славата“ към „теологията на кръста“, от заблудата към реалността. Вижте какво пише той в 1 Коринтяни 4:8-13:

„8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; 9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; 10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.“

Стиховете от 8 до 10 са пълни с ирония. Всичко, което ап. Павел казва в тях е истинно от гледна точка на коринтяните, но в действителност не е наистина вярно.

Ключовите думи за разбирането на този пасаж са „вече“ в ст.8 и „до тоя час“ (ст.11) и „до днес“ (ст.12). От начина по който се държат коринтяните изглежда, че като че ли те вече са влязли в славата – те вече царуват, вече имат всяко знание, вече са прославени! Ако е действително така обаче, явно апостолите са останали отвън. Те „до тоя час“ и „до днес“ са немощни, гонени и опозорени – продължават да носят кръстовете си.

Явно някой е в грешка, но кой – апостолите или коринтяните? Все още е времето, когато християните трябва да носят кръстовете си, а коринтяните са ги захвърлили и са си сложили на тяхно място корони. Грешката е тяхна, не на апостолите.

Ап. Павел би желал царството вече да е дошло. Той казва:

„И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме!“

Добре би било божието царство да е вече тук в своята пълнота. Но уви, това все още не е така. Или ако е така, Бог не е оведомил за това своите апостоли?!? Възможно ли е коринтяните да са влязли в славата, а апостолите да са останали отвън? Естествено, че не!

Ап. Павел би искал краят да е вече дошъл, но за добро или за лошо „до тоя час“ и „до днес“ това все още съвсем не е така. Да седи на царски престол на ап. Павел все още му е чуждо и непознато. Той все още продължава да живее на този свят като човек, който е получил смъртна присъда (ст.9):

„9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;“

Защо казва тези думи? Защо е тази ирония в перото на Павел? Основната причина е теологична. Зад всяко неправилно поведение стои погрешно богословие. Коринтяните са излезли извън пътя на кръста и са се отклонили в една фалшива теология, която може да се нарече „преосъществена есхатология“. Това разбиране поставя прекален акцент върху „вече“ и пропуска „не още“. То е една типична грешка, която може да се види и в много от съвременните църкви.

Да живееш със съзнанието на едновременно „вече“ и „не още“ означава да живееш под едно особено напрежение. И това е доста трудно. Мъчно може да се запази точния баланс. Затова понякога вярващите изпадат в една от двете крайности – живеят или само в „не още“ – така, като че ли Божието царство въобще не е дошло и оставят всичко за бъдещето или за времето, когато ще отидем на небето – според тях времето за изцеление, за благоуспяване или за победа над демоничните сили все още не е дошло (неосъществена есхатология); или пък започват да се държат като коринтяните – захвърлят кръстовете и слагат короните – смятат, че ако имаме достатъчно вяра, то в този свят не би трябвало да имаме никакви проблеми, никакво безпаричие, никакви болести – така, като че ли сатана и греха вече ги няма на тази земя (преосъществена есхатология).

Правилната теология обаче не е нито неосъществената, нито пък преосъществената, а осъществяващата се есхатология.

Това значи да живеем в този свят, но да не бъдем от този свят. Да знаем, че сатана все още е „княза на този свят“, греха все още е тук, но в същото време и Божието царство е вече на тази земя и Святия Дух е тук. Ние трябва да продължаваме да носим кръста си. И в същото време да очакваме Божиите чудеса, които въвеждат бъдещия век и са знамения на царството да се случват в живота ни и да придружават проповядването на благовестието.

Да бъдеш христов ученик означава да бъдеш последовател на Исус – да вървиш след него, да стъпваш в неговите стъпки, да носиш кръста си по пътя към Голгота. Това значи от една страна да бъдем готови да понасяме страдание заради благовестието и от друга да не бъдем егоисти, а да се жертваме за доброто на хората около нас. Пътят е труден. Но, ако Господарят е минал от там, слугата му трябва ли да го заобикаля? Дори да е мъчителен, пътя на Христос е славен, защото след гроба, той води към възкресението.

Бъдещето трябва да обуславя нашия живот в настоящето. И това не значи, че трябва да бъдем религиозни фанатици. Именно в това се състои умението да живеем на границата между „вече“ и „не още“.

Сподели във Фейсбук...