Евреи 4:14-5:10
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, 2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ, 3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. 4 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, 5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал:
“Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих”;6 както и на друго място казва:
“Ти си свещеник до века
Според чина Мелхиседеков”7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, 8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, 10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
За да разберем този пасаж, трябва да имаме представа за това през какво са преминавали получателите на това послание – посланието към Евреите. То най-вероятно е написано през годините от 66 до 69 и е изпратено до малка група юдейски християни, живеещи в Рим. Тези християни са преминавали през духовна криза. Сънародниците им са ги обявявали за предатели и са упражнявали натиск върху тях да се върнат към старата си вяра в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. Юдаизмът бил официалната, традиционна религия на народа им. Тогава как един патриот би могъл да се отвърне от националната си религия, и то в момент в който лоялността и предаността към родината са толкова необходими? Може би са им казвали: “Каква въобще е тази ваша религия? Вие нямате първосвещеник, нямате светилище, не принасяте жертви… Как си мислите, че служите на Бога?” Авторът на Евреите, обаче, казва на своите приятели: “Това не е вярно. Ние не само, че имаме първосвещеник, но и нашият първосвещеник е по-превъзходен от юдейския, защото е Божий Син, поставен в служението си от Самия Бог, служи в самото небесно светилище и принася далеч по-съвършена жертва – еднократна саможертва, която наистина очиства греховете ни.” Може би и ние днес сме под същия натиск. И нашите сънародници ни казват: “Какво правите вие? Каква църква сте? Вие сте друговерци, вие нямате патриарх, нямате храмове с куполи и икони, не принасяте курбани.” Но искам да ви насърча. Ние имаме небесен първосвещеник, който служи в небесното светилище. И Той ни кани и ние да пристъпваме с дръзновение в Божието присъствие.
Както често се случва ересите, противниците на Божието откровение и гоненията и в онзи момент са помогнали на църквата. Защото благодарение на тях божествената истина е била още по-добре обяснена и формулирана. И днес имаме това послание към Евреите, което ни описва нашето истинско поклонение, нашата истинска система на поклонение, и ние знаем кой е нашия първосвещеник, какъв е нашия завет, къде е нашето светилище и каква е нашата жертва.
И така, ние имаме първосвещеник, и то “велик първосвещеник”. За да разберем какво означава това, ще разгледаме “длъжностната характеристика” на старозаветния първосвещеник и ще го сравним с нашия. Какъв е трябвало да бъде един първосвещеник, какви качества е трябвало да притежава, и каква власт, за да бъде добър първосвещеник?
БОЖИЙ ЧОВЕК
На първо място, първосвещеникът трябва да има лично общение, близост с Бога, защото той е над всички свещеници, той служи на Бога и той трябва да бъде Божий човек, да има лична връзка с Бога. В Левит 16 гл. се описва как на празникът на умилостивението (Йом Кипур) първосвещеникът трябваше да влиза в Светая светих на скинията, в пресвятото място, което беше зад завесата – мястото на изявеното Божие присъствие – само веднъж в годината и то не без жертва, но с кръв, която да бъде умилостивение пред Бога първо за него и за дома му, а после и за целия народ. Така че, в известен смисъл в Стария Завет първосвещеникът беше този, който беше най-близко до Бога, защото той единствен влизаше в пресвятото място… Но, той го правеше само веднъж в годината, и то като принасяше жертва за себе си.
Какво да кажем за нашия първосвещеник, за Исус Христос? Той не влиза в Божието присъствие само веднъж годишно. Той живее и ходатайства за нас в самите небеса. В 4:14 се казва, че Той е “преминал до най-високите небеса”. Той има такова общение с Бога, каквото не би могъл да има никой човек. Защото Самият Той е Лице на същия Бог. Нашият първосвещеник е Бог Син, който е единосъщен с Бог Отец.
Първосвещеникът трябваше не само да има достъп до Бога, но трябваше и да бъде свят, за да може да има общение с Бога. Но земният първосвещеник беше по естество беше грешен човек. Затова, преди да принесе жертва за грях за хората, той трябваше да принася жертва за грях за себе си. В 5:3 за израилевия първосвещеник се казва:
3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
Христос, обаче, нашият първосвещеник нямаше нужда да принася жертва за грях за себе си, защото Той е съвършен. Той принесе в жертва Себе Си, но Той принесе тази жертва не за Себе Си, а за нас, и го направи само веднъж, “един път завинаги”, понеже тази Негова жертва беше съвършена и достатъчна. В Евреи 7:26-27 се казва:
26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
Такъв е нашия Първосвещеник. Той има съвършено общение с Бога, Той е свят, Той е съвършения Божий ходатай.
ЕДИН ОТ НАС
На второ място, първосвещеникът трябваше да бъде представител на човеците. Първосвещеникът е посредник между човеците и Бога. И за да представлява човеците, за да може да се застъпва за греховете им пред Бога, той трябваше да бъде един от тях. В 5:1 се казва:
1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците.
Ето защо въплъщението на Исус Христос е толкова важно. Това, че Бог стана човек, Словото стана плът, стана човек, стана един от нас. Христос трябваше да стане един от нас за да може да бъде “взет измежду човеците”. В Евреи 2:9 четем, че Исус беше направен “малко по-долен от ангелите”. Защото Той стана човек, и то смъртен човек. Както се казва в Евреи 2:17 Исус “се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.” Нашият първосвещеник е съвършен, защото Той е не само Бог, но и човек, един от нас. Той е нашият по-голям брат. В Евреи 2:11 се казва:
11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
МИЛОСТИВ, СЪЧУВСТВИТЕЛЕН И СЪСТРАДАТЕЛЕН
На трето място първосвещеникът трябваше да бъде милостив, съчувствителен и състрадателен. Той трябваше да може да разбира слабостите и проблемите на хората и да не ги кори и допълнително “да им трие сол на главите” за грешките им, но да ги утешава, да им помага, да ги съветва (5:2).
2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
Първосвещеникът беше състрадателен, защото и сам той беше “заобиколен с немощ”. А какво да кажем за нашия Господ? Разбира ли Той нашите проблеми и борби? Разбира ли немощите ни? Разбира ли изкушенията ни? Разбира ли трудностите ни? Всичко е опитал. В 4:15 се казва:
15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
В Исая 53:3 се казва:
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
Това, че Христос не съгреши нито веднъж през живота си, не означава, че животът му беше лесен. Едно е да си невинен, а съвсем други да си добродетелен. Човек може да си остане невинен до момента в който не бъде изкушен, както и Адам и Ева, които бяха без грях до момента в който бяха изкушени от змията. Но когато човек запази невинността си и по време на изкушение, тогава той става не само невинен, но и добродетелен. По време на своя земен живот, започвайки с изкушението от Сатана в пустинята, Христос печелеше битка след битка с изкушенията. Там, къде Адам и Ева се провалих, Христос печелеше битките. Така че, ние можем да се учим от Него. Той знае как се побеждава греха в нашето плътско естество.
Бог Отец нарочно предаде Бог Син на всякакъв вид изкушения и страдания, за да може Той да се “усъвършенства” чрез тях. Във 2:10 се казва:
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко (Това е Бог Отец), като привежда много синове в слава (Това сме ние), да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение (Това е Господ Исус Христос).
Тук не става въпрос за морално усъвършенстване, защото Христос беше, е, и ще бъде съвършен в характер и святост. Но той трябваше да вкуси страдания, да вкуси от нашите немощи и изкушенията ни, за да бъде усъвършенстван като първосвещеник и ходатай. Защото за да ни представлява, Той трябваше да е бил на нашето място и да е чувствал нашите борби, нашите беди. Няма страдание, немощ или изкушение, през които да преминаваме, през което и Той да не е преминал и което да не разбира. Въпреки, че беше съвършен, за да стане усъвършенстван първосвещеник, Исус трябваше от опит да научи колко струва послушността когато живееш в плът в един управляван от Сатана свят. Христос познава в съвършенство нашето състояние. Той знае какво е “да живееш в плът”. В Евреи 5:7-9 се казва:
7 Тоя Христос в дните и (забележете) плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
Защо викаше Христос и защо плачеше? Защото му беше леко ли? Не. Защото страдаше. Той знаеше какво е да се молиш. Знаеше какво е да си безсилен. Знаеше какво е да викаш. Това е, което да правим и ние – не да се самосъжаляваме, а да се молим към Бога и да викаме към Него.
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
Христос се “усъвършенства” като ходатай и първосвещеник като премина през всички човешки изкушения, изпитания и наказание, и като ги победи остана безгрешен. Някои хора се молят на Дева Мария или на другите светии, понеже си мислят, че те като хора могат да ги разберат по-добре. Но има ли някой, която може да те разбере по-добре от Исус? Не. Тези стихове ни показват това. Няма човек, който да може да те разбере по-добре от Исус! Така че, престани да се молиш на Дева Мария, престани да се молиш на Св. Георги, на Св. Йоан, или на която и да е светица. Но се моли само на Бога в името на Името на Исус Христос, защото Той е единствения посредник между Бога и човеците. В 1 Тимотей 2:5 се казва:
5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус
За разлика от еврейския първосвещеник, обаче, Исус може не само да ни разбере, но и да ни помогне. Защото в Евреи 2:18 се казва:
18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
Господ не само ще те разбере, но Той ще ти помогне да преодолееш. Той ще ти помогне да излезеш победител от твоята ситуация. Той ще ти даде сила, ще ти даде благодат, ще ти даде мъдрост, ще ти даде себеобуздание. Той ще ти даде надежда. Като наш първосвещеник, Христос не само разбира слабостите и провалите ни, но и ни дава сила и благодат с които да издържаме страданията и да преодоляваме изкушенията. Така че, когато си в изкушение, не се чуди какво да правиш, а извикай към Господа, извикай към Исус, защото Той ще ти даде победа!
ПРИЗВАН И ПОСТАВЕН ОТ БОГА
И накрая, освен всички тези рядко срещани в един и същи човек качества (да бъде Божий човек, да има лично общение с Бога; да бъде представител на човеците, да бъде “взет” от тях; и в същото време да бъде милостив и състрадателет), първосвещеникът трябваше да бъде призован и поставен от самия Бог на своето място. Той не можеше да бъде избран от хората или да се самоназначи за първосвещеник. В 5:4 се казва:
4 никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон.
По същият начин и Христос, ако и да беше Божий Син и Човешки Син, пак не узурпира свещеническия чин, но бе призван и поставен на своето място от Самия Бог Отец. Той му даде първосвещеническата власт и слава (5:4).
5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал:
“Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих”;6 както и на друго място казва:
“Ти си свещеник до века
Според чина Мелхиседеков”
По-нататък в посланието си авторът на Евреите обяснява на своите получатели какво представлява този “мелхиседеков” първосвещенически чин. Основавайки се на Битие 14:18 и Псалом 110:4 и прилагайки към тях едно александрийско правило на тълкувание според което Бог ни говори не само чрез това, което е записано в Свещеното Писание, но и чрез това, което е пропуснато, той доказва, че Мелхиседековия чин е по-висш от Аароновия, понеже е вечен и понеже предшества и следва Моисеевия закон чрез който е установен Аароновия чин (7:1-28).
ВЛИЯНИЕ В ЖИВОТА НИ
И така, какво от това, че имаме “велик първосвещеник над Божия дом” (Евреи 10:21)? Как величието на нашия първосвещеник трябва да повлияе на живота ни? По два начина. Първо, величието и славата на нашия първосвещеник би следвало да ни насърчи да държим твърдо нашето вероизповедание и да не се отмятаме от него. Защото, да се отречем от вярата си, означава да се отречем и от първосвещеника си, а това означава да загубим спасението, достъпа си до Бога, и вечния си живот.
Затова ви проповядвам тази сутрин за нашия Първосвещеник. Защото вярвам, че това е нещото, което може да закрепи вярата ни така, че никога да не се върнем назад. Защото виждам, че църквата ни намалява. Виждам, че хора се връщат назад. И казвам: “Господи, какво да направя, как да ги задържа тези хора?” И Бог ми показа: “Прави това, което правеха служителите ми по времето на ранната църква. Ето, авторът на евреите това правеше. И тогава хората отпадаха…, и тогава хората се връщаха назад… Но той им казваше: “Слушайте хора, ние имаме велик първосвещеник!” И това ги задържаше.” Така че тази сутрин аз ви казвам същото. Това не е моя измислица. Това е свещеното Божие Слово. И аз ви казвам: “Ние имаме велик Първосвещеник над Божия Дом! Така че, не се дърпайте назад! Но, пребъдвайте в Него! Той го заслужава! Той ни обича! Той даде живота си за нас! Той е в небесата и ни представлява! Той “всякога живее, за да ходатайства за нас” (Евреи 7:25)! Той е много по-велик от всеки патриарх и от всеки папа на тази земя! Той е Божият Син! И Той е и моя и твоя Първосвещеник!”
Така и авторът на Евреите в 4:14 казва:
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Дръж това, което си изповядал! И в Евреи 10:23 повтаря:
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
Да държим непоколебимо надеждата си, изповеданието си, вярата си. Това означава да не се отмятаме, да не се отказваме и да не поглеждаме назад. Но както нашия първосвещеник е бил, и е винаги верен на нас, така и ние да бъдем винаги верни на Него.
Тук, в нашия текст има една интересна фраза. В 5:9 се казва, че Христос “стана причина за вечно спасение за всички… които Му са послушни”. Забележете, има едно уточняване. Христос, наистина е наш първосвещеник, Той наистина е в небето. И Той е наистина “причина за вечно спасение”. Но, Той не е причина за вечно спасение за всички. Той е причина за вечно спасение само за онези, “които Му са послушни”. Вижте, това прави спасението условно. То не е безусловно за всички, но то е само за онези, които са послушни на Бог, то е само за онези, които Му останат послушни до край. Затова, нека да не бъдем твърдоглави. Да не бъдем коравовратни. Защото, знаете, че коравовратните измряха в пустинята. Нека Бог да ни помогне никога да не се дърпаме назад, но да Му служим с цялото си сърце. Нека да не допускаме нищо да ни отделя от Него.
Вторият начин по който знанието за нашия Първосвещеник би следвало да повлияе на нашето поведение ни е да ни насърчи да се приближаваме повече при Бога, и да го правим не със страх, а с дръзновение. Понеже благодарение на Христос, който вече е умилостивил Бога, за нас Божият престол не е повече престол на съд или на гняв, а на благодат. В 4:16 се казва:
16 Затова (защото имаме велик първосвещеник над Божия дом), нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
Тук се говори за милост и за благодат. По отношение на нашето спасение от греха милост е “да не получим това, което заслужаваме”, т.е., вечно наказание и смърт, а благодатта е “да получим това, което не заслужаваме”, т.е. вечен живот и осиновяване в Божието семейство.
По отношение на нашето ежедневие милостта е прошка и очистване от греховете ни. Защото ние съгрешаваме всеки ден. Но, когато се помолим и изповядаме греха си, “Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” А благодатта в нашето ежедневие е “божията свръхестествена способност, дарбата да направим нещо, което сами не можем”, божественото влияние в нашия живот. В нашият ежедневен живот и служение ние се нуждаем от навременна помощ толкова много. И всеки път, когато това се случи, ние можем да извикаме към Бога и Той да ни я даде. Освен това, нека да не забравяме, че Той е всемогъщ и за него няма нещо “мъчно” или “невъзможно” (Еремия 32:27).
Това, че нашият първосвещеник ни познава и разбира, ни дава допълнителна сигурност и увереност – това, което авторът на Евреите нарича “дръзновение”. Не е ли чудесно всичко това – да имаме такъв велик първосвещеник и свободен достъп до Божието присъствие чрез който можем да получим от Бога всичко, от което се нуждаем? Това наистина е едно неизказано благословение.
Забележете, че този призив за пристъпване към престола на благодатта е към всички. Той не е само за някои определени хора. Той не е само за някои избрани, за някои свещеници. Не, нашият велик първосвещеник премахна нуждата от други посредници и сега всеки един от нас може смело да се приближи при Бога. В Новия Завет ние всички сме свещеници, като един е нашия първосвещеник – Исус. Слава на Бога за тази привилегия! Слава на Бога за тази свобода, която имаме да влизаме в Божието присъствие!
ТОЙ Е ВРАТАТА
В своята книга “Чудеса – очевидец на свръхестественото” Р.У. Шамбак разказва действителен случай за един човек, който бил много болен от менингит на гръбначния стълб и ревматичен артрит. Той бил толкова зле, че накрая изпаднал в кома за около четири месеца. Нямал много знание за Бога, но тъй като бил католик, неговия свещеник бил извикан да му даде последно причастие. Представяте ли си как бихте се почувствали, ако сте жив, а вече ви обявяват за мъртъв? Въпреки, че бил в кома, болният усещал какво прави свещеникът, но не можел да отговори, защото дотолкова бил парализиран, че не можел дори да мигне. Свещеникът извършил всички необходими ритуали и церемонии и си излязъл от стаята. Но, в момента в който този свещеник, облечен в черно, излязъл през вратата, болният видял друг свещеник, облечен в бяло, да влиза през стената на болничната стая и да застава до леглото му. Новият свещеник се надвесил над умиращия мъж и се обърнал към него по име. Казал му: “Не се безпокой, всичко, от което се нуждаеш е вяра в Бога! Аз съм Исус от Назарет и точно сега те изцелявам. Стани, облечи се, и си тръгвай!” В същия момент този човек, който бил на смъртно легло, придобил сила, бил моментално изцелен, станал, отишъл на мивката и започнал да се бръсне и да се приготвя да си тръгва. В този момент, обаче, в стаята влиза сестрата, за до го покрие с чаршаф, защото първият свещеник бил излязъл. Виждайки празното легло, а болният станал и да се бръсне до мивката, тя се изплашила и започнала да крещи: “Ама, какво правиш ти, бе, човек? Защо си станал? Я веднага се връщай в леглото! Не знаеш ли, че умираш? Сега беше тука свещеникът и ти даде последно причастие! Ти трябва да умираш! Аз идвам тука да те изнасям, а ти си станал да се бръснеш?! Я лягай тука!” Изцеленият вече човек й казал: “Слушай сега, сестра! Този свещеник добре дойде и ми даде последно причастие, обаче, след него дойде друг свещеник. Той ми даде “първо причастие”, и ми каза да ставам и да си тръгвам!”
Този човек бил съвършено изцелен от Исус. След известно време, когато разказвал свидетелството си на брат Шамбак, той го попитал: “А бе, пастор Шамбак, слава на Бога, повярвах в Исус Христос, Той ме изцели, Той ме спаси, Той е Божия Син, Той е нашия Първосвещеник. Обаче, едно нещо не можах да разбера, защо земният свещеник излезе през вратата, а пък Исус Христос влезе през стената. Защо просто не използва вратата?” Шамбак му отговорил: “Защото, Той е вратата (Йоан 10:9)!”
Христос е вратата през която можем да влезем в Божието присъствие. Той е новият живият път по който можем да пристъпим с дръзновение пред престола на благодатта и да намерим милост и да получим благодат, която помага благовременно!