Ефесяни 6:18-19
На ежеседмичните събрания, които имаме в нашата църква, аз често призовавам всички заедно да кажем на глас следните думи от посланието към Ефесяните:
молещи се в Духа
на всяко време
с всякаква молитва
и молба,
бидейки бодри в това
с неуморно постоянство
и моление
за всичките светии,
и за мене,
да ми се даде израз
да отворя устата си,
за да оповестя дързостно
тайната на благовестието…
С течение на времето тези стихове станаха наш молитвен девиз. И аз ги считам за много подходящи, тъй като покриват един доста широк спектър от молитвения живот на християнина. Поучението, което следва е един опит за тълкувание, базиран върху всяка една от клаузите на този „молитвен девиз”. То не е замислено като нещо, което да се каже на една служба, а по скоро да се раздели на части и да се споделя малко по малко в серия от молитвени събрания.
МОЛЕЩИ СЕ В ДУХА
Първо, тук се казва, че нашата молитва трябва да бъде „в Духа”. Това значи, че тя трябва да бъде вдъхновявана, мотивирана и изговаряна с помощта на Святия Дух. В Посланието към Римляните 8:26 ап. Павел признава от името на всички ни, че сами по себе си не можем да се молим „както трябва”, ето защо имаме нужда от помощта и ръководството на Святия Дух.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва;
По принцип Святият Дух е на наше разположение да ни помага във всяка наша молитва. Но в допълнение на това в Павловите послания виждаме няколко вида молитви, за които изрично се казва, че са „в Духа”.
МОЛИТВИ В ДУХА
Ходатайствена молитва в Духа (Римляни 8:26-27)
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; 27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
Забележете, че тук се казва, че Духът ходатайства в нашите „неизговорими стенания”. Ако това не е нещо, което може да бъде изразено с думи, тогава какво е? Дори да не разбираме какво казваме когато страдаме и стенем, Бог знае какво има в предвид Святия Дух, защото Той се моли и ходатайства за нуждите ни чрез нашите стенания. Въпреки, че тази молитва и да не ни изглежда интелигентна, тя е един вид разговор на Бог сам със Себе си – споделяне между Бог Святи Дух, който е в нас и Бог Отец, който е в небесата. А един такъв разговор, първо, не би могъл да бъде неразбран и второ, не би могъл да не бъде по Божията воля. Следователно, такава молитва не би могла да остане неотговорена.
Разговор с Бога на непознати езици (1 Коринтяни 14:2)
2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
Друг вид молитва, който по необходимост би трябвало да е в Духа е молитвата на непознат език. В Деяния на апостолите виждаме, че говоренето на непознат език е първоначалния белег за кръщение със Святия Дух (дългосрочният белег е плода на Духа). Онези, които тогава биваха кръстени в Духа, придобиваха свръхестествената способност да говорят на незнайни езици. Това се повтори на Петдесятница (Деяния 2:4); в Корнилиевия дом (10:45-47) и с ефеските вярващи, които до тогава познаваха само Йоановото кръщение (19:6). Във всички тези случаи виждаме, че „непознатият език” е език, който човек никога не е учил. Той би могъл да бъде говорим език – като онези, които апостолите говореха на Петдесятница (Деяния 2:6-11), или „ангелски език” – езици, които не се употребяват от хората (1 Коринтяни13:1), но продължават да бъдат разбираеми за Бога.
Според ап. Павел когато човек говори на духовни езици, той не осъзнава какво смисъла на това, което казва (1 Коринтяни 14:14):
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
Въпреки че не разбира какво точно казва, молещият се на език е уверен, че то е нещо добро и полезно. Тази увереност произхожда от неговото пълно доверие в Бога. Насърчение в това отношение намираме в Лука 11:11-13:
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? 13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!
Ако сме се доверили на Бога за изпълването ни със Святия Дух, Той не би позволил намеса на нечисти сили в нашата молитва. За това сме уверени, че това, което казваме е от Бога. А и нашата опитност е, че когато се молим на език, това укрепва вярата ни и ни изгражда духовно. Това е в съгласие с новозаветното учение, защото в 1 Коринтяни 14:4 четем:
4 Който говори на непознат език, назидава себе си;
А в Юда 1:20:
20 А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух, 21 пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.
От оригиналния гръцки се вижда, че когато Юда казва да се молим „на Святия Дух” тук не става въпрос за това нашата молитва да бъде отправена към Него, а по-скоро да се молим „в Святия Дух”, „чрез Святия Дух” или „с помощта на Святия Дух” на Бог Отец.
„Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си” (1 Коринтяни14:13-17)
От 1 Коринтяни 14:17 разбираме, че освен да ходатайства пред Бога за нас (Римляни 8:26-27), Святият Дух би могъл и да благодари на Бог чрез нас.
16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
Тук ап. Павел учи Коринтяните, че целта на проявлението на Духовните дарби не е онзи, който ги практикува да се чувства добре или да се възгордява от своята духовност, а присъстващите на събранието да бъдат вътрешно изградени от думите на този, който води молитвата. Благодарността, изказана на непознат език е наистина добра, но тя не отговаря на условието за разбираемост. За да има благословение в събранията, всички присъстващи трябва да има разбират какво всъщност се случва в момента.
Апостол Павел споделя, че самият той насаме е прекарвал доста време в молитва на непознати езици (1 Коринтяни14:18):
18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
В допълнение той възпира онези, които желаят да прекратят практикуването на молитва на непознати езици напълно (1 Коринтяни 14:39-40):
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. 40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
Но, въпреки своята подкрепа и убеждение, че говоренето на непознати езици е дар от Бога, той настоява в събранието да се говори разбираемо. Ето защо според него дарбата тълкуване на езици и пророчество са „по-големи” от дарбата говорене на езици – защото думите, които се изговарят при проявлението им могат да бъдат разбрани от присъстващите. Насоката, която апостолът дава по този въпрос е следната (1 Коринтяни 14:13):
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
Според него кратка молитва на непознат език би трябвало да бъде следвана от молитва на познат език, която да бъде тълкувание на казаното на непознат език (1 Коринтяни 14:15).
15 Тогава що? ; ще пея с духа си, ще пея и с ума си.
В този стих „молитва с духа” означава молитва на непознат език, а „молитва с ума” означава молитва на разбираем език. Това, че дадена молитва е изказана „с ума” не значи, че не е „в Духа”, защото повечето от дарбите на Святия Дух всъщност се проявяват на познат език, т.е. изговорени са „с ума” на вярващия.
Така или иначе когато се молим, трябва да изчакваме думите, които Святият Дух дава в сърцето ни и нашите молитви, било на познат или на непознат език трябва да бъдат „в Духа”.
НА ВСЯКО ВРЕМЕ
Както проповядването и настояването трябва да стават „на време и без време” (2 Тимотей 4:2), така и молитвата трябва да бъде „непрестанна”. В 1 Солунци 5:17 се казва:
17 Непрестанно се молете.
Аз не мисля, че тук става въпрос да се молим 24 часа на ден, а по-скоро за това нашият молитвен живота да бъде непрекъснат – никога да не изгубваме навика си да се молим. Пасажът от Посланието към Ефесяните който разглеждаме е част от описанието на „Божието всеоръжие”. В него ап. Павел използва военни термини за да предаде духовни истини. И ето сега той ни насърчава да се молим в Духа „на всяко време”. Това означава да поддържаме една непрекъсната „бойна готовност”, понеже не знаем кога ще настане „злия ден” (Ефесяни 6:13). За да поддържаме една такава молитвена готовност, от една страна би трябвало да пребъдваме в молитва във всички обстоятелствата през които преминаваме, независимо от нашето настроение. От друга страна, би трябвало да се молим по няколко пъти дневно. От Божието Слово виждаме, че ортодоксалните евреи са имали обичай да се молят по три пъти на ден в (Псалом 55:17).
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена;
И Той ще чуе гласа ми.
В Даниил 6:10 четем, че въпреки забраната за молитва към който и да било бог или човек, освен към цар Дарий, Даниил продължаваше да следва обичая си и да застава на колене пред Бога три пъти дневно:
10 А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.
Даниил имаше навика да се моли „на всяко време”. Затова, когато за него дойде „злият ден” или денят на изпитанието, той можа да го издържи и да победи в духовната битка.
В Деяния на апостолите третият час или три часа следобед изрично е наречен „часът на молитвата” (Деяния 3:1):
1 Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
Това ни показва, че е добро и ние да имаме определен час, запазен за среща с Бога. В Псалмите виждаме, че едно добро време за молитва е сутрин рано и вечер преди лягане. В Псалом 5:3 се казва:
3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми;
На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.
с всякаква молитва
Съществуват най-различни видове молитви.
ВИДОВЕ МОЛИТВИ
Просба
Това е най-елементарния вид молитва. С тази молитва се молят дори невярващите, когато искат нещо добро да им се случи – и Бог често им отговаря.
Покаяние
С тази молитва се молим тогава, когато желаем Бог да ни прости греховете и нашите взаимоотношения с Него да бъдат възстановени. Може би най-добрия пример за молитва на покаяние в Словото е Псалом 51.
Благодарение
Никога не трябва да забравяме след като сме получили нещо от Бог, а дори и преди това да Му благодарим. Във Филипяни 4:6 се казва:
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
Хваление
Псалмите са пълни с молитви на хваление към Бога. Например в Псалом 119:164 се казва:
164 Седем пъти на ден Те хваля,
За Твоите праведни съдби.
Еврейската дума за прослава на Бога е „Алилуя!”. Тя означава „Слава на Яхве!” или „Слава на Господ”. Приближавайки се при Бога ние най-често го прославяме за това, което е направил в живота ни.
Поклонение
В молитвата на поклонение ние просто стоим пред Бога и се възхищаваме от святостта Му. Той е тъй-чудесен, тъй-велик и славен, че има моменти, когато просто стоим в присъствието Му и Му се наслаждаваме.
Общение
Общението е вид молитва при която ние се разговаряме с Бога. Божията воля за молитвата е тя да бъде двупосочна връзка, да имаме взаимно споделяне с Бог. Ние да споделяме сърцето си с Него, а той да споделя своите планове и воля с нас. В молитвата на общение ние слушаме гласа на Святия Дух и получаваме водителство от Бога.
Ходатайство
Това е един от най-висшите видове молитва, но сега няма да се спираме на него, защото малко по-надолу ще го разгледаме по-подробно.
Молба
В Новият Завет има две гръцки думи, които се превеждат „молитва” – „просеуке” и „деесис”. И двете се срещат в нашия текст. „Деесис” е по-конкретната от двете и тук правилно е преведена „молба”. Молбата е просба или искане за посрещане на спешна нужда. Т.е., тук в молитвата ние изказваме нашите конкретни нужди и просим техния отговор от Бога. Но какви са условията за да бъде чута дадена молба?
УСЛОВИЯ ЗА ЧУТА МОЛИТВА
1. Чиста съвест
В 1 Йоаново 3:21-22 апостолът казва:
21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога: 22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.
Ако имаме гузна съвест, едва ли ще имаме дръзновение или „очи”, с които да се обърнем към Бога. Затова, ако искаме нашите молитви да бъдат чути, трябва да се пазим от всяка лоша работа (Второзаконие 23:9). В Псалом 66:18 се казва:
18 Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал;
Духовна чистота се поддържа с изповед на греховете. Затова в Псалом 51:2-4;7-11 Давид се моли:
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
2. Съгласие с Божията воля
За да бъде чута една молитва, тя трябва да бъде изказана по Божията воля (1 Йоаново 5:14-15).
14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; 15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.
Тук бих искал да кажа, че много често ние се измъкваме от отговорност като в края на молитвата си казваме „ако е Божията воля”. Истината е, че ние трябва да разберем каква е Божията воля за дадената нужда и ситуация преди да започнем да се молим, а не след това. Ето защо една добра практика е когато се молим да намерим стих или пасаж от Божието Слово, върху който да стъпим – текст, който разкрива, че това, което искаме е по Божията воля. Например, когато помазвам с масло за изцеление, в моята молитва аз винаги цитирам Яков 5:14-15:
14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.
Казвайки тези думи аз освобождавам вярата си, че молитвата и помазанието за изцеление на болния е Божия воля и вярвам, че Бог наистина ще го привдигне и изцели. Така трябва да правим с всичките си нужди – да търсим стих, въз основа на който да отправяме просбите си към Бога.
3. Вяра в Бога
Вярата е това, което прави дадено искане да бъде молитва. Без вяра, молитвата би била само едно оплакване или изказване на добро пожелание. В Марко 11:22-24 Исус ни учи да се молим с вяра.
Имайте вяра в Бога. 23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Исус демонстрира всичко което каза с действията си спрямо едно смокиново дърво (Марко 11:12-14).
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
В този случай Исус прокле смокинята. Това беше странно, защото Исус говореше на едно дърво. Но явно, че Той вярваше, че това, което казва се сбъдва. На другия ден те отново минаха покрай смокинята, и ето, че тя беше изсъхнала (Марко 11:19-21).
19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града. 20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен. 21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
Освен преобраз на Божия народ Израил, тази смокиня беше един нагледен урок за това как да се молим с вяра. Тя не изсъхна в момента в който Исус я прокълна. Нужно беше време това, което Исусовите думи извършиха в духовния свят, да се види в материалния. Същото е и с нашата молитва. Ако е изречена с вяра, трябва да сме сигурни, че Бог е отговорил, дори и в момента нищо от това, което сме искали да не се вижда. Рано или късно то ще се случи, защото молитвата с вяра променя нещата „от корен”. Не трябва да забравяме, обаче, че източника на сила не са нашите думи, или нашата воля или внушение. Източникът на сила е Бог. Ето защо Исус каза: „Имайте вяра в Бога” (Марко 11:22).
4. Простителност
За да бъде дадена молитва чута вярата е необходимо, но не и достатъчно условие. Нужна е и простителност. Исус продължи поучението си за молитвата с вяра с думите (Марко 11:25-26):
25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
Това е едно общо учение, което се повтаря както в Господната молитва („и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници”), така и в посланията на Павел и Петър.
Във 1 Тимотей 2:8 Ап. Павел заръчва:
8 И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце свети, а не гневни и препирливи,
Ап. Петър пък подчертава, че влошените взаимоотношения в семейството също могат да бъдат една сериозна пречка за получаването на отговор на молитвите ни (1 Петрово 3:7)
7 Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.
5. Правилен мотив
Молитви, изказани от завист, грях или съперничество няма да бъдат чути. Затова, когато се молим винаги трябва да си задаваме въпроса: „Защо искам това, което искам?” В Яков 4:3 се казва:
3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
В съвременния превод на Новия Завет се казва (Яков 4:1-5):
Откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Нима не се зараждат отвътре, от вашите страсти, които непрестанно воюват в телата ви? 2 Желаете, но нямате, и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното, и тогава се карате и се биете. Нямате, защото не молите Бога да ви даде, 3 а пък когато го помолите, не получавате нищо, защото искате с погрешни мотиви – за да пропилеете всичко в собствените си удоволствия. 4 Вие, неверници, не знаете ли, че да обичаш света, означава да мразиш Бога, и всеки, който иска да е приятел със света, става враг на Бога? 5 Или може би мислите, че Писанието напразно казва: „Духът, който Бог е вложил да живее в нас, копнее ревностно да бъдем само негови”?
Ако желанието ни е да имаме нещо само заради каприз или защото не желаем да останем по-назад от светското течение, не трябва да се чудим, че Бог не ни отговаря. Ако Бог знае, че искаме нещо, което по един или друг начин ще ни отдели от Него, Той едва ли ще ни го даде! Нашите молитви преди всичко трябва да бъдат за неща, които способстват за напредъка на благовестието и на Божието царство.
6. Усърдие
В Яков 5:16-18 се казва:
16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния. 17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; 18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.
Спомняте ли се как Илия се молеше за дъжд? В 3 Царе 18:41-45 се казва какво се случи след като три години не беше валяло дъжда на земята – нещо, което беше победа на Йехова над Ваал, който се считаше за Бог на дъжда:
41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд. 42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,
Това, че Илия коленичи и постави „лицето си между коленете си” издава интензивността на молитвата му. Въпреки, че той беше пророкувал, че дъждът идва, той пак започна да се моли за изпълнението на пророчеството. Това ни показва колко важна е молитвата.
43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо.
Илия не получи отговор на молитвата си веднага. Но това обезсърчи ли го? Не, той продължаваше да се моли все по-усърдно и по-усърдно, докато накрая отговорът дойде.
А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. 44 И на седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът. 45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.
Случката с пророк Илия наистина е едни чудесен пример за нас – пример, който ни насърчава да бъдем усърдни в молитва.
ТАКА ХЛОПАЙ, ЧЕ ДА ТИ СЕ ОТВОРИ!
Веднъж един учен отишъл по работа в един манастир. Застанал пред голямата манастирска порта и похлопал. Никой не му отворил. Похлопал още няколко пъти, но без резултат. Но той знаел, че в манастира винаги има някой. Затова решил да хлопа на вратата докато му отворят. Едва на петдесетия път чул, че някой завърта големия ключ и вратата се отворила. “Вие, май, съвсем не бързате да отваряте на вашите гости”, казал недоволно учения. Монахът отговорил: “Често тук идват невъзпитани момчета. Хлопат и след това бягат. Ето защо ние отваряме само на онези, които хлопат дълго. По това познаваме, че наистина имат желание да дойдат при нас.”
Ако искаш да ти се отвори “вратата” и да получиш отговор на молитвата си, то бъди настоятелен и хлопай докато ти отворят. Това каза Господ Исус в Лука 11:5-10:
5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба, 6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него; 7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам; 8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. 9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. 10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
7. Идентифициране
Накрая, за да бъде чута, молитвата трябва да бъде изказана „в Името на Исус”. В Йоан 16:23-24 Исус говори за молбата, отправена към Отец:
Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. 24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
А в Йоан 14:13-14 Исус каза за молитвата отправена към Него:
13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.
Общото и в двата случая е, че нашата молитва и към Отец и към Сина трябва да бъде в Името на Исус. Разбира се, думите „в Името на Исус” не трябва да бъдат употребявани като някаква магическа формула, защото знаем какво се случи на онези, които се опитаха да ги използват по този начин (Деяния 19:13-17).
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. 14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник, 15 Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? 16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. 17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
Преди да започнем да употребяваме мощното име на Исус, самите ние трябва да станем Негови!
бидейки бодри в това
В Новия Завет виждаме, че много често молитвата се свързва с бдението. Много пъти Исус казва думите: „Бдете и молете се!”. Защо да бдим?
† Защото молитвата ни прави силни срещу изкушенията (Матей 26:41; Марк 14:38);
† Защото молитвата ни помага да не отпадаме от вярата (Матей 25:13; Марк 13:33,35);
† Защото молитвата ни помага да избягваме неприятностите (Лука 21:36).
с неуморно постоянство
Забелязва се, че когато се молим, често нашата молитва преминава през три фази. Първата от тези фази е желание. Молитвата е доброволен акт. Тя не би могла да стане на сила. Бог обича онези, които го търсят на драго сърце.
Втората фаза на молитвата е дисциплината. Има моменти, когато „престава да ни се моли” но трябва да продължим. И точно тук е мястото на „неуморното постоянство”. В Колосяни 4:2 се казва:
2 Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.
Молитвата е духовна работа. Пример за това в Божието Слово е Епафрас. В Колосяни 4:12-13 се казва:
12 Поздравява ви служителят Исус Христов, Епафрас, който е от вас, и който всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко що е Божията воля. 13 Защото свидетелствувам за него, че се труди много за вас и за тия, които са в Лаодикия и в Иерапол
„Трудът” на Епафрас вероятно е неговата загриженост и безпокойството му за духовното състояние на вярващите в Лаодикия и Иерапол. Този негов „труд” се е проектирал в непрекъснатите му усърдни молитви за тях.
В Лука 9:32 се казва, че когато Петър, Яков и Йоан бяха на планината на преображението, където бяха се качили да се молят, те заспаха. Но Исус продължи да се моли, и Божията Слава слезе на тази планина.
32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
Молитвата е трудна работа. Много често когато трябва да я вършим, на нас ни се приспива. Но, ако се събудим от сладкия си сън и започнем да се молим, ще видим Божията Слава и Той ще ни открие невероятни неща!
Ако продължим да се молим дисциплинирано пред Бога, ще дойдем до третата фаза на молитвения ни живот – фаза при която молитвата престава да бъде работа или бреме, но се превръща в наслада. Тогава сме готови да кажем както Петър: „Господи, добре е да сме тука! Нека си направим три шатри и да останем тук завинаги!” (Лука 9:33). Когато достигнем до тази фаза ние започваме да си почиваме в Господа, и молитвата ни става изключително ефективна.
Тук е в сила принципът на въртележката. Колкото по-близко до центъра сме, толкова по-малко усилие се изисква за да се задържим на нея. Колкото по в края на въртележката сме, толкова по-силна е центробежната сила, която ни изхвърля от нея. Колкото повече се молим, на толкова по-високо ниво на молитвен живот ще бъдем и толкова повече молитвата ще бъде за нас не бреме, а удоволствие.
и моление за всичките светии.
Тук е мястото на ходатайството. Ходатайството е един от най-висшите видове молитва, защото при него ние не се молим за себе си, а за другите.
Петопръстната молитва
Един от начините да се молим за другите е, като ползваме „петопръстната молитва”.
1. Палецът е основен пръст на ръката – без него тя не може да хваща. Освен това, ако изправиш ръката си, той е най-близко до теб. Така че, започни молитвата си като се молиш за онези, които твоите най-близки – семейството и приятелите си. Те са най-лесни за запомняне. Да се молим за тях е „сладко задължение”.
2. Следващият пръст на ръката е показалецът. Той ни напомня на онези, които ни учат, съветват, ликуват и ни показват накъде да вървим в живота. Това са нашите лекари, учители, адвокати и служители. В тази категория попадат и пасторите, които ни сочат Христовия път. Те се нуждаят от подкрепа и мъдрост за да не грешат, но да сочат винаги правилната посока. Така че, нека да не забравяме да ги споменаваме в молитвите си.
3. Средният пръст е най-дългият от всички. Когато изправим ръката си нагоре, той е най-висок. Този пръст ни напомня да се молим за онези, които са най-високо в йерархията на властта – президента, народните представители, министри, хора на бизнеса и висши администратори. Това са хората, които формират политиката на страната ни и насочват общественото мнение. Нека да вършат работата си под влиянието на Бога, а не на нашия противник. Във 1 Тимотей 2:1-2 ап. Павел пише:
1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.
4. Безименният пръст, както би потвърдил всеки учител по пияно, е най-слабият от всички. Но именно на него носим нашия пръстен. Това ни напомня, че слабите и болните хора трябва да бъдат обгръщани с любов. Този пръст трябва да ни напомня да се молим за хора, които са болни или в особена нужда. Те се нуждаят от непрекъсната молитва. Нека никога да не забравяме да ги представяме пред Бога.
5. И най-накрая идва кутрето – най-малкият от всички пръсти. То ни напомня мястото на което трябва да поставяме себе си по отношение на Бога и останалите. Учи ни на смирение. Този пръст трябва да ни напомня да се молим за себе си и за това да поддържаме едно правилно отношение към Бога и хората. През времето през което сме се молили за нуждите на първите четири групи хора ние ще можем да видим собствените си нужди в правилна перспектива и ще можем да се молим за себе си най-добре.
КЛЮЧЪТ, КОЙТО ОТВАРЯ ВСИЧКИ ВРАТИ
За пръв път чух това поучение от п-р Илия Апостолов някъде около 1986 година в една домашна група в Бургас. Той започна с обяснение на ролите на Христос като Пророк, Свещеник и Цар, наблягайки върху съвременното Му служение на Ходатай (Евреи 7:25).
25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
Брат Илия продължи, разказвайки за едно видение на някой си вярващ, който в молитва видял Христос на един хълм. Около него имало голяма група хора. Това, което било интересно е, че на вратовете както на Христос, така и на хората около него имало вързани ключове, подобни на ключовете за апартамент. Христовият ключ имал три зъба, които били съвършени и много ясно изразени. Зъбите по ключовете на хората около него били повече или по-малко несъвършени. Ключовете на онези, които били по-далеч от Него имали само един или два зъба, а ключовете на тези, които стояли по-близко до Христос имали по три зъба, но с различна големина. На въпросът какво значи всичко това, този вярващ получил отговор, че това е събранието на ходатаите. Христос е съвършения и главен ходатай, затова Той е в средата, и е издигнат на върха на хълма. Хората около него са другите ходатаи. Ключовете на вратовете на всички представлявали ходатайствената молитва. Тя е ключът, който отваря всички врати. Но дали ключът ще пасне на съответната ключалка зависи от формата на зъбите му. Те представляват начина по който ходатайствената молитва трябва да бъде изказана – с любов, смирение и вяра. Любов, смирение и вяра. Това всъщност са качествата на ходатая. У Христос те са пълни и съвършени. От любов към нас Той отиде на кръста. Със смирение остави славата си в небето и стана послушен до смърт. С вяра претърпя срама, болката и смъртта и възкръсна от мъртвите.
Любов, смирение и вяра.
Като нужни качества на ходатая, тези три добродетели се виждат в два примера – един от Стария Завет и един от Новия Завет. Първо ги виждаме в Авраамовото застъпничество за племенника му Лот (Битие 18:16-33). Разбира се, Авраам имаше любов към племенника си Лот, за да се застъпи за него пред Господ, когато Бог му разкри, че е решил да погуби Содом и Гомор.
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. 17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. 20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, 21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. 22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
Когато научи за Божието намерение Авраам се приближи при Бога и започна да ходатайства за Содом и Гомор заради племенника си Лот. Неговото ходатайство се базираше на Божия характер и Неговата Слава.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? 24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? 25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
Бог послуша Авраам:
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
Може би Авраам се съмняваше, че в Содом има петдесет праведника, и затова постепенно започна да намалява цифрата. Той, обаче, правеше всичко това с особено смирение
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; 28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
„Аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа”
Ето това е смирението. С Бога не можем да допускаме фамилиарничене. Той е Бог, а ние сме „прах и пепел”. И, ако Авраам – патриарх и Божий приятел имаше това отношение, колко повече ние, ако и да сме „Божии деца”.
И така, Авраам имаше любов, имаше смирение, имаше и вяра. Той успя да изиска от Бог да се съгласи да намали минималната бройка праведници заради които да запази Содом от петдесет на десет.
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. 30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. 31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града. 32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. 33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
Защо Авраам спря до десет? Ние не знаем. Дали нямаше вяра да продължи да намалява? Или пък си мислеше че в Содом не може да няма поне десет праведника? Ние не знаем. Така или иначе от следващата глава научаваме, че Бог изведе Лот насила от Содом. Той не би погубил праведния с нечестивия. Нещо повече, заради Лот Той запази градчето Сигор (Битие 19:17-24).
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така! 19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}*. 23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор. 24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
И така, Авраам имаше любов, смирение и вяра – качествата, необходими на ходатая – затова и неговата молитва беше чута. Имаше ги и езическия стотник, на чиято вяра Исус се възхити (Лука 7:1-10). Разбираме, че стотникът е обичал слугата си, защото съвсем в началото на разказа изрично се отбелязва, че той му „беше мил”.
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха, Исус влезе в Капернаум. 2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране. 3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.
Явно този стотник изключително много обичаше слугата си, щом по всякакъв начин търсеше да му помогне. А когато разбра, че ситуацията е безнадеждна, той се обърна и към Исус. Той имаше първият зъб от ключа, който отваря всички врати – любов.
Следващият зъб от ключа на ходатайството е смирението. И при стотника то е забележително, защото въпреки че юдейските старейшини, които той беше изпратил при Исус го хвалеха и препоръчваха за неговата щедрост и грижа за синагогата и юдейския народ, самият той беше толкова смирен, че не считаше себе си достоен да дойде и сам да застане в присъствието на Исус. Затова, той прати при Исус приятели, които до го възпрат от влизане „под стряхата му”.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това; 5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата. 6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; 7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе;
Какво смирение! Но не само забележително смирение, а и изключителна вяра. Стотникът добре разбираше властта. Той знаеше, че покорството на началниците му му дава власт над подчинените му. Докато той изпълняваше заповеди, можеше да изисква и неговите заповеди да бъдат изпълнявани. Човек не може да има власт, докато самия той не е подвластен. Но докато стотникът беше подвластен на своите генерали, Исус, като Божий пратеник, беше подвластен на Самия Бог. Ако заповедта на човек бива изпълнявана, колко повече заповедта на Исус като Божий Пратеник. Стотникът вярваше, че една Исусова заповед е достатъчна за да стане чудо и слугата му да оздравее.
кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
Исус беше впечатлен от едно такова разбиране, и той даде този езичник за пример на юдеите.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
И така, както в Исус, така и в Авраам и в стотника виждаме трите зъба на ключа, който отваря всички врати – любовта, смирението и вярата на ходатая.
Любов, смирение и вяра. До колко те се намират в нас? Как да ги придобием? Любовта е плод на Духа (Галатяни 5:22), така че, за да я получим, от една страна трябва да „пребъдваме на лозата”, а от друга
„да полагаме всяко старание и да прибавяме на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов” (2 Петрово 1:5-7).
Откъде можем да получим вяра? Отговорът намираме в Римляни 10:17:
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
А какво да кажем за смирението? Можем ли да го вземем от някъде? Можем ли да го получим? Не. Смирението е наша отговорност. В Яков 4:10 се казва:
10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.
…и за мене
Ап. Павел завършва призива си за молитва с молба Ефеските вярващи да се молят и за него. Това, че го казва изрично, трябва да ни посочи колко важна е била за него ходатайствената молитва на братята и сестрите му. Разбира се, ст.19 ни напомня на първо място да се молим за самите себе си – Бог да ни даде дръзновение, мъдрост и способност за едно ефективно споделяне на благовестието.
и за мене,
да ми се даде израз
да отворя устата си,
за да оповестя дързостно
тайната на благовестието…
МОЛИТВЕНАТА СИСТЕМА НА ЦЪРКВАТА
Тук, обаче виждаме и нещо друго – нещо, което аз наричам „молитвената система на църквата”. Това е двупосочната молитвена връзка между служителите и редовите вярващи в църквата. Отговорност на служителите е, те да се молят за църквата, но също така е отговорност и на църквата да се моли за своите служители. В нашия молитвен девиз виждаме, че ап. Павел изисква от „молещите се в Духа на всяко време със всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии” изрично да са молят и за него.
Какво да искаме от Бога за нашите пастири?
;† Първо, Бог да им даде точно и навременно слово;
;† дръзновение, помазание, благодат, правилен изговор, разбираеми и точни думи – максимално добро предаване на Божието Слово;
;† чиста и ясна връзка между говорителя и слушателите.
В Посланието към Колосяните, което е писано и изпратено заедно с това до Ефесяните ап. Павел им заръчва нещо подобно:
3 Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови, 4 да я изявя така, както трябва да говоря.
Тези стихове ни насочват към второто нещо, което да просим от Бог относно служителите Му – Бог да отвори врата за Словото си. Това означава да се молим за Бог да създаде възможности и атмосфера, подходяща за споделяне на благовестието, глад за Словото и ефективно приемане на посланието – то да влезе в сърцата и да предаде изобилен плод. В 1 Коринтяни 16:8 ап. Павел споделя как Бог му е „отворил врата за работа”.
8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата, 9 защото ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници.
За съжаление обикновено се случва така – като се отвори голяма врата за работа, се появяват и много противници. И тук е третата нужда на Божиите служители – нуждата от защита и закрила. Служителите са хора като всички останали, затова и те имат нужда Бог да ги пази от съблазни и падане в изкушенията на Сатана. Почти всичките си послания, ап. Павел завършва с апел за молитва за самия него. Например в Римляни 15:30 той пише:
30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене, 31 та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;
Тук ап. Павел отново поставя нуждата от избавление от „противниците на вярата” – това са неразбрани, нечестиви, неверни човеци, или пък още по-зле – лъжебратя. Във 2 Солунци 3:1-2 ап. Павел отправя подобно искане:
1 Най-после братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово и да се прославя, както и у вас, 2 и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не във всички има вяра.