СВЯТИЯТ ДУХ ЗА НАС Е КАТО ХРИСТОС ЗА УЧЕНИЦИТЕ
Бог желае ние да имаме взаимоотношения с Него, а нашите взаимоотношения с Него, се осъществяват най-вече чрез Святия Дух. В момента Святия Дух за нас е Същия, както Христос беше за учениците. Когато Исус беше на тази земя, Той учеше своите ученици, Той ги назидаваше, Той ги утешаваше, Той ги напътстваше, Той ги ръководеше и Той ги изпращаше. Но, Той каза: „Ето, аз отивам при Отец. Аз свършвам мисията си и си отивам при Него“. Тогава учениците казаха: „Но, какво ще правим ние без Тебе, Господи?“. На което Исус им отговори: „Няма да ви оставя сираци. Но, за вас е по-добре Аз да си отида, защото, когато го направя, Аз ще ви изпратя Утешителя.“. И това наистина е така, защото, когато Исус беше на земята, Той беше само със своите дванадесет ученика, докато сега Святият Дух е по цялата земя. Така Той може да бъде със всеки един от нас по отделно и да ни учи, да ни утешава, да ни увещава и да ни насърчава.
- Йоан 14:15-18
15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. 16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. 17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде. 18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
- Йоан 16:7
7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
ДВЕ НАПЪТСТВИЯ И ДВЕ УВЕЩАНИЯ
В Новия Завет ние виждаме, че нашите взаимоотношения със Святия Дух се контролират и регулират от две напътствия и две увещания. Двете напътствия са: „Изпълвайте се с Духа!“ (Ефесяни 5:18) и „Ходете по Духа!“ (Галатяни 5:16), а двете увещания са „Не оскърбявайте Святия Божий Дух!“ (Ефесяни 4:30) и „Духа не угасвайте!“ (1 Солунци 5:19). Това са четири стиха от Павловите послания, в които е споменат Святия Дух. Тези напътствия и увещания регулират нашето поклонение, поведение, отношение и служение.
ИЗПЪЛВАЙТЕ СЕ С ДУХА! (Ефесяни 5:18) – ПОКЛОНЕНИЕ
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа;
НАЧАЛНО ИЗПЪЛВАНЕ И ПОСЛЕДВАЩИ ИЗПЪЛВАНИЯ
Изпълвайте се с Духа! Кръщението със Святия Дух, е едно начално изпълване. При него Святият Дух слиза върху даден вярващ. Това е човек, който е предал живота си на Исус Христос, който се е покаял за греховете си, който е бил кръстен във вода. И тогава Святият Дух слиза върху него, за да може той да бъде кръстен със сила за служение, за свидетелствуване за Исус Христос. Това е началното изпълване със Святия Дух. То не се повтаря. Но то отваря врата за последващи изпълвания със Святия Дух.
Святият Дух е като парфюм. Когато се парфюмираме, е прекрасно – парфюмът ухае. Но, на следващият ден пак трябва да се напръскаме, защото, колкото и хубав да е даден парфюм, поради съприкосновението си с околната среда, той изветрява. Святият Дух не изветрява, защото Той е всемогъщ Бог. Но, неговото присъствие в нас, изпълването, просто се изчерпва. Защото, в нашия живот ние използваме Неговата сила, и за нас тя е като енергията на една батерия, която действа известно време, но заедно с това се изчерпва и има нуждата отново да бъде заредена. По подобен начин и ние имаме нужда да бъдем заредени с нова мярка или доза от Святия Дух.
В Деяния на апостолите виждаме пример за това. Там за ап. Петър се казва, че той беше изпълнен със Святия Дух не само на Петдесятница, но и поне два пъти след Петдесятница (Деяния 4:8,31). С други думи той се изпълваше отново и отново със Святия Дух. Така и ние трябва да изпълваме с Духа. Това е, което самия Святи Дух чрез апостола ни напътства. Той ни казва: „Изпълвайте се с Духа!“. Това означава постоянно, отново да се зареждаме със Святия Дух, да приемаме върху себе си помазанието или парфюма на Святия Дух. Както и в Псалмите се казва, че „Аз ще бъда помазан със прясно миро“ (Псалом 92:10). Всеки ден ние имаме нужда от прясно миро, от прясно помазание, от прясно присъствие, от нова доза от Святия Дух.
Но, трябва да помним, че разликата между изпълването със Святия Дух, за което се говори в Ефесяни 5:17, и първоначалното изпълване със Святия Дух е, че докато при първоначалното изпълване инициативата за това, е на Духа, за всекидневното ни изпълване със Святия Дух главната инициатива трябва да бъде наша! При кръщението, ние заставаме пред Кръстителя, пред Исус Христос и когато ние Го хвалим, когато ние Му благодарим, Той излива Духа Си върху нас. В този случай Духът ни изпълва, и това е Негова инициатива. За разлика от това, в Ефесяни 5:17, ни се казва ние да се изпълваме с Духа. С други думи, за това последващо изпълване инициативата трябва да бъде наша. Святият Дух не е нахален, не обича да се налага. Той не е нашественик, диктатор или узурпатор. Не. Той чака ние да Го поканим, за да може Той да ни изпълни.
Така че, ние трябва да Го търсим и инициативата за тези последващи всекидневни изпълвания със Святия Дух трябва да бъде наша. Именно това всекидневно изпълване и ходенето по Духа, ще произведе плодът на Духа в нас (Галатяни 5:22-23). Защото, когато сме изпълнени с Духа, тогава ще можем и да ходим по Духа и Святият Дух да произвежда плода Си в нас.
ПОСТОЯНСТВО И КОНТРОЛ
Идеята за изпълването със Святия Дух, е идея за постоянство и контрол. Изпълването със Святия Дух, е противопоставено на опиването или напиването с вино. По същия начин, по който алкохоликът, човекът привикнал към алкохола търси алкохолът всяка сутрин (трябва да удари едно, защото иначе трепери – организмът му има нужда от този алкохол – той има нужда да се зареди), по същия начин и ние трябва да търсим всяка сутрин не алкохола, но Святия Дух, Който да ни зареди. Защото, без Неговата сила, как ще живеем този живот? И по същия начин, по който пияния човек не е на себе си, но е под контрола на алкохола, и под този контрол „езикът му се развързва“ и той добива смелост да говори неща, които не би казал, ако е трезвен, по същия начин, когато и ние се изпълним с Духа, започваме да живеем живота си под контрола на Святия Дух. Тогава ние започваме да казваме неща, които не бихме казали, и да правим неща, които не бихме правили, ако не сме изпълнени със Святия Дух. Чрез присъствието на Духа в нас ние добиваме смелост, дръзновение да свидетелстваме за Исус Христос и да вършим добри дела.
Вижте, в нашия стих се казва: „Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат!“. Забележете, тук се говори открито, без недомлъвки, че когато човек се напие, следствието е разврат. Ние виждаме това в Притчи 23:29-35
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина?
Кому подпухнали очи? –
30 На ония, които се бавят около виното,
Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Не гледай виното, че е червено,
Че показва цвета си в чашата,
Че се поглъща гладко,
32 Защото после то хапе като змия,
И жили като ехидна.
33 Очите ти ще гледат чужди жени,
И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море,
Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя;
Биха ме, и не усетих.
Кога ще се събудя, за да го търся пак?
Ето това са следствията от опиването с вино, а кое е следствието от изпълването със Святия Дух? Отговорът на този въпрос намираме в следващите три стиха (Ефесяни 5:19-21)
19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос, 21 като се подчинявате един на друг в страх от Христа.
Ето това е резултата от изпълването със Святия Дух. Когато се напият, хората започват да пеят пиянски песни. Когато се изпълним с Духа, ние също започваме да пеем, но не пиянски песни, а християнски песни – псалми, химни и духовни песни. Когато се напият, хората започват да разговарят, стават разговорливи. Като се изпълним с Духа и ние ставаме разговорливи, но не говорим глупости, а казваме какво Бог е направил в живота ни, споделяме свидетелствата си, и в това споделяне, в това свидетелстване, ние се насърчаваме един друг. В такъв момент ние пеем не само химни и припеви, но композираме и нови мелодии, които пеем на Господа. Благодарни сме, и Святия дух ни дава способност да живеем в покорство един на друг. Защото, без Святия Дух ние не бихме могли да изпълняваме Божията воля.
ЕЗИЧЕСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ ИЛИ ХРИСТИЯНСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ?
Всъщност, ако прочетем целия пасаж от ст.15 до ст.21 (в средата на този пасаж е ст.18), тогава бихме казали, че тук ап. Павел противопоставя езическия начин на живот на християнския начин на живот. Езическата мъдрост се състои в това „да си прекарваш добре“. Този свят не се интересува от това, че времето тече. Хората в него се чудят как да си го прахосат, как да си „живеят живота“. Но, всъщност това „живеене на живота“, е губене на време. Ако имаш нужда от мъдрост, като светски човек, ти прибягваш при идолите си, за да получиш мъдрост от тях. По Павлово време, хората са вярвали в бог Дионисий или Бакхус – богът на виното. Така че, ако ти вярваш в Дионисий и искаш мъдрост от него, „удряш едно вино“, и очакваш, когато ти си така „пийнал“, Дионисий да ти даде напътствия, за това какво да правиш в живота си. С други думи, по онова време хората са използвали алкохола, който да ги доведе до състояние на опиянение, в което те да могат да получат „просветление“ от техния бог. Но, фактически реалният резултат от едно такова поклонение на Бакхус или Дионисий е, че вместо да проумееш Господната воля, ти изпадаш в разврат или до всичко онова, до което води злоупотребата с алкохола, за което четохме в Притчи 23 глава.
Една илюстрация на един такъв живот, е историята на блудния син. В Лука 15:13, за него се казва какво направи той, когато се видя с малко пари…
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Ето това е следствието от опиването с вино. Когато човек започне да го прави, той започва да живее един разпуснат живот, прахосва всичко, не оставя нищо и се самоунищожава.
Християнския начин на живот е съвсем различен. Вместо да си губи времето, християнинът гледа как да го оползотвори по най-добрия начин в служение на Бог, и на другите. Когато има нужда от мъдрост, той прибягва не при идолите, а при живия Бог. И неговият начин да се свърже с Бога, е не чрез виното, а чрез Святия Дух. И изпълването със Святия Дух му открива Божията воля и произвежда в него богоугоден живот. Вижте, ще прочета целия пасаж – от ст.15 до 21 ст.
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,
Кои са глупавите и кои са мъдрите? Глупавите са тези, които прибягват при виното, а мъдрите са тези, които прибягват при Бога. Глупавите са тези, които си прахосват времето, а мъдрите са тези, които изкупват благовремието или използват времето си по възможно най-добрия начин – като живеят по Божията воля.
16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. 17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.
Когато търсите Господната воля, не я търсете във виното и при Дионисий, търсете я чрез Святия Дух при Бога!
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа; 19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос, 21 като се подчинявате един на друг в страх от Христа.
Това е първото напътствие, което регулира нашите взаимоотношения със Святия Дух. То е свързано с изпълването с Духа, и това изпълване, всъщност е свързано с нашето поклонение. Защото, когато ние се покланяме на Бога, ние се изпълваме с Духа. И, когато се изпълним с Духа, ние отваряме сърцата си за Бога. Святият Дух започва да действа в нас, когато ние слушаме Словото, и така Бог ни дава мъдрост – как да постъпваме, какво да правим. По този начин ние идваме при Бога, за да гледаме Неговата привлекателност, а Той ни дава криле, за да полетим. Дава ни силата Си, присъствието Си, мъдростта Си. В резултат ние няма да пропиляваме времето си, но като мъдри ще го изкупваме, или използваме по възможно най-добрия начин, за възможно най-важните неща. Кои са тези най-важни неща? Изпълнението на Божията воля за Негова слава.
ХОДЕТЕ ПО ДУХА! (Галатяни 5:16) – ПОВЕДЕНИЕ
На първо място, Святия Дух контролира нашия поклоннически живот. На второ място, Той контролира нашето поведение. В Галатяни 5:16 се казва:
16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.
КАК ДА НЕ БЪДЕМ ЗАКОННИЦИ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДА НЕ БЪДЕМ БЕЗЗАКОННИЦИ?
В този стих ап. Павел ни казва как да не бъдем законници, и в същото време да не бъдем беззаконници. В цялото послание към Галатяните той се бори с ереста на законничеството – идеята, че ние по някакъв начин можем да заслужим Божието благоволение, като изпълняваме Моисеевия Закон. Ние сме склонни, когато някой ни попита как да изпълни Божията воля, ние да му кажем: „Ето ти правилата“. „Ето, това е закона, това е списъка с правила, които ти трябва да спазваш! И, ако ти не спазваш тези правила, ако ти не спазваш тези закони, ако не се съобразяваш с нашите традиции, не можеш да угодиш на Бога“. Така например, по времето на ап. Павел, юдеистите или законниците са казвали, че вярващите трябва да се обрязват, защото Бог даде обрязването, като белег на завета с Авраам. И някои от юдеите налагаха това на езичниците, и им казваха: „Ако не се обрежете, не можете да се спасите!!!“. Така те налагаха обрядната страна на закона, като изискване за спасение. Но, ап. Павел каза: „Не! Как може такова нещо? Това е абсурд! Ако можехме да се спасим чрез дела, то тогава Христос е умрял без причина!“. Защото, ние не можем да се спасим или да придобием Божието благоволение като изпълняваме Закона. Защото, първо на първо, ние не можем да го изпълним. Защото, както казва Яков, ако съгрешим в едно нещо, то ние сме виновни за всичко. И второ, ако можехме да се спасим чрез пазене на Закона, то тогава какъв е смисъла, от това Господ Исус Христос да идва и да си пролива кръвта? Така че, според ап. Павел ние се спасяваме не чрез Закон, а чрез жертвата на Христос и вярата ни в Божия Син.
Но, тогава, противниците на ап. Павел го обвиняват, че учи на беззаконничество. Защото, те казват: „Ако ние не се спасяваме чрез покорството ни на закона, то тогава значи ли това, че всеки може да си прави каквото си иска? Да си греши, да си живее в греха и да си мисли, че пак ще се спаси?” Но, ап. Павел не учи беззаконничество, и в този стих той ни казва как да угаждаме на Бога, без да бъдем законници – начинът е „ходене по Духа“.
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ДУХ И ПЛЪТ
Конфликтът между плът и дух, е една от характерните теми в Павловите послания. Духът живее в нас, но Той не ни прави роботи. Това е свързано и с кръщението със Святия Дух. Някой хора си мислят, че когато Духът ги изпълни, той ще започне автоматично да им движи езикът и устата, и те ще започнат да говорят на непознати езици като роботи. Не. За да може да действа в нас, ние трябва да Го следваме. Духът ни изпълва. Той ни дава способност, дава ни насоки, но ние сме тези, които трябва да следваме тези насоки. И обещанието е, че ако го направим, ако ние следваме Духа, ако ние ходим по Духа, ние ще имаме победа над греховните страсти, които действат в старото ни естество. Защото, дори и да сме изкупени и спасени, ние все още сме в старото си естество, ние сме в тяло, в плът, и грехът, който действа в нас изисква своето, което е егоизъм, страсти и всичко, което е противно на Духа. Но, освен плътта, ние имаме в себе си и Святия Дух. Той идва да обитава в нас – да ни освещава и усъвършенства. Но, това, дали Той ще действа в нас, зависи от нашето решение – дали ние ще решим да следваме Неговите подбуди и Неговото водителство. Ако го правим, тогава няма да следваме „плътта“ и това ще ни пази чисти от грях. Това е начинът да бъдем угодни на Бога. Не да спазваме законите и да живеем по някакви правила и закони, но да се изпълваме с Духа и да ходим по Духа. Защото, Духът изпълнява Закона. Духът върши Божията воля. Той не нарушава Закона, защото Той го е дал.
Когато сме изпълнени с Духа, Той не само ни насочва какво да правим, но Той ни дава силата да го направим! Защото, Законът ни казва какво е грях, но не дава сила да го избягваме. Законът е като термометър, който ти казва, че си болен, но не те лекува. Колкото и да си го държиш под мишницата, може ли да ти помогне срещу болестта? Не! Термометърът няма сила да ти помогне, той може само да ти покаже колко си зле. Това прави закона. Но, Духът – Той може да ни даде сила. Той ни дава сила да живеем свят живот, Той ни изцелява. В Езекиил 36:27, Бог казва:
27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.
Ето защо, ако ходим по Духа, ние няма да угаждаме на плътта, но ще угаждаме на Бога.
Как можем да разберем дали ходим по Духа – ако имаме плодът на Духа и не вършим делата на плътта. Апостол Павел обяснява това в целия пасаж, в Галатяни 5:16-25.
16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти. 17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате. 18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон. 19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. 22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. 25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим!
Това е един призив, който не трябва да забравяме! И всеки ден ние трябва да си повтаряме това нещо: „Аз не съм свой си! Аз съм бил изкупен с цената на кръвта на Исус Христос! Аз не принадлежа повече на себе си! Не съм аз този, който ще казва как ще си живея живота. Аз съм слуга на Бога! Господи, ето слугата ти! Кажи ми какво да направя! Какво ще заповяда Господаря ми на слугата си?“ По този начин ние ще вършим Божията воля. Това трябва да бъде нашата благодарност и признателност към Бога. Защото, Духът ни е дал вечен живот, но Той ни го е да този живот, за да го живеем с Бога, а не да живеем в нашите страсти или да се връщаме в греха и да ставаме, както Божието Слово казва, „като свинята, която се връща в тинята си или като куче, което се връща на бълвоча си.” Господ да ни опази!
Но, запомнете, че изпълнението на Божията воля става чрез Святия Дух! Ние трябва да избираме да Го следваме! Защото, когато се изпълваме със Святия Дух в нашето поклонение, тогава, това ще ни даде сила ние да ходим по Духа и да не угаждаме на плътта.
В Посланието към Римляните, ап. Павел казва това още по силно. Там той ни казва, че ние трябва да умъртвяваме телесните действия, да умъртвяваме желанията на плътта в нас (Римляни 8:12-13).
12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
Така че, нека Бог да ни помогне. Както живеем по Дух, така и да се обхождаме по Дух!
Ходенето по Дух обхваща областта на нашата етика, нашето поведение. Така че, Духът контролира нашето поклонение, когато ние се изпълваме с Духа. По този начин ние се свързваме с Бога и започваме да Го хвалим, и приемаме насоки и сила да вършим Божията воля. Но, също така, когато ходим по Духа – и това е вече нашият избор – тогава ние живеем праведен живот и нашето поведение е достойно за званието, което имаме. Защото, званието ни е, че ние сме светии. Званието ни е, че ние сме Божии деца. А като светии и като Божии деца не можем да живеем грешен живот! Животът ни трябва да бъде живот на единство, на святост, на любов и чистота.
Така че, това са двете напътствия или насоки – „изпълвайте се с Духа“ и „ходете по Духа“! Съществуват и две увещания, които ни казват какво да не правим (те съдържат отрицание) със Святия Дух – „не оскърбявайте Духа“ и „не угасяйте Духа“.
НЕ ОСКЪРБЯВАЙТЕ СВЯТИЯ БОЖИЙ ДУХ! (Ефесяни 4:30) – ОТНОШЕНИЕ
30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението,
Забележете, първо, че тук става въпрос за отношение. Духът може да бъде оскърбен. Отношение може да има само към личност, не и към сила. Ти не можеш да оскърбиш тока, или пък силата на земното притегляне. Така този стих доказва, че Святия Дух е личност, а не само сила или влияние. Святият Дух е личност, Която има чувства, Която ни обича. Освен това, тук става въпрос за много деликатни отношения. Това означава, че Святия Дух е не само личност, но и чувствителна личност. Кой може да бъде наскърбен? Само някой, който обича може да бъде наскърбен. Някой, към който не изпитвам нищо не може да ме наскърби – той не ми е никакъв. Но, наскърбяването в живота ни идва точно от онези, които най-много обичаме. Тогава тази скръб е тежка скръб. Когато човек обича, това го прави лесно раним, защото тогава той се „отваря” за този, когото обича. Поради любовта си към нас Святият Дух също се е „отворил” към нас, дотолкова че Той живее в нас, и ние сме „запечатани“ с Него. Това означава, че Той е вътре в нас и ни обича с невероятна любов.
Как оскърбяваме Святия Дух? Святият Дух е свят. Той е съвършен. Така че всяко нещо, което е в разрез с Неговата святост Го оскърбява.
- С „гнили думи“
- С огорчение, гняв, викане, хулене, злоба и непростителност
Това са неща, които Святият Дух не може да понася. Те са в разрез с Неговото естество.
Ефесяни 4:29-31
29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; 30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението, 31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; 32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
Забележете, тук става въпрос за различни видове конфликти – огорчение, дразги и т.н. Мъжете често имаме конфликти с жените си, затова и Божието Слово ни казва, че бързо трябва да ги разрешаваме, за да няма препятствие за молитвите ни. Но, запомнете, че когато между нас, вярващите има конфликти, в тези конфликти винаги има не само две, а три страни. И третата страна, е най-важната и най-чувствителната. Тази трета страна е Святия Дух! Святия Дух е и в двамата, и когато те започнат да си викат един на друг и да се карат, Той се наскърбява. Това е една изключително важна мотивираща причина за нашето сдобряване и разрешаване на споровете ни – по този начин ние оправяме взаимоотношенията си не само помежду си, но и със Святия Дух!
Идеята за оскърбяването на Святия Дух се среща не само тук в Ефесяните, но също и в Стария Завет – в Исая 63:10
10 Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух;
Затова Той се обърна та им стана неприятел,
И сам воюва против тях.
Вижте, всъщност, това, което ап. Павел казва, е едно много сериозно предупреждение. „Не оскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението.“ Това означава първо, че Святия Дух живее в нас, и Той е откъм нас. Това, че сме запечатани с Него, означава, че както печатът е импринтиран или гравиран върху даден обект, така Святия Дух е импринтиран или гравиран в нас – Той е част от нас, затова и всичко, което ние правим, Го засяга. И той е на наша страна, защото ни пази и ни бележи като предопределени за вечно спасение (1 Петрово 1:3-5). Ние сме като една бутилка с вино, която се запушва, и отвора на бутилката се запечатва с восък, за да не може да влезе нищо, което да развали виното. И то се оставя да отлежи до времето, когато ще има празник и бъде отворено. Така и ние сме пазени за времето, когато ще възкръснем от мъртвите и ще влезем в Славата на Бога.
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, 4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, 5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.
Много ме насърчава този стих! Думата „вардени”, е военен термин. Представете си, че сте на остров, на който има затвор. Затворени сте в най-дълбоката тъмница, и ключът е хвърлен в морето ( J ). Ти си пазен от Святия Дух, да не би, когато дойде спасението, да го изпуснеш по някакъв начин. Ние сме пазени не за екзекуция, а за спасение. И спасението ще дойде всеки момент и ние трябва да бъдем готови. Святият Дух е Този, Който ни пази за това спасение. Запечатал ни е, за да може да бъдем спасени и възкресени при Христовото пришествие. Но, ако ние оскърбяваме Святия Дух отново и отново, има голяма вероятност в един момент, Той да ни напусне, и от наш приятел да се превърне в наш неприятел – горко ни в един такъв случай! В Стария Завет Святият Дух беше с евреите, но те роптаеха, вечно мърмореха, оскърбяваха Го. И Той ги остави, и цялото недоволстващо поколение умря в пустинята и не влезе в Обещаната земя, защото Святия Дух им стана неприятел. Ако на нас Святия Дух стане неприятел, това означава не само смърт на тази земя, но и загубване на спасението. Нека не оскърбяваме Духа! Затова, трябва да бъдем изключително внимателни в нашите отношения, и в начина, по който се отнасяме помежду си! Трябва да имаме ясното съзнание, че Духът е с нас всеки ден. Да живеем внимателно и да обмисляме добре всяко наше действие или дума.
ДУХА НЕ УГАСВАЙТЕ! (1 Солунци 5:19) – СЛУЖЕНИЕ
1 Солунци 5:19
19 Духа не угасвайте.
Тук Святия Дух е оприличен на огън – огънят на духовната ревност и сила. Огънят е метафора за Святия Дух. Да Го „угасваме“, означава да ограничаваме действието Му в нашите събрания, и в живота ни. Какво угася Святия Дух? Огънят би могъл да бъде угасен по два начина – или чрез заливане с вода или чрез спиране на добавяна на дърва. По същия начин е и със Святият Дух. Грехът, традициите, човешките правила, опитите нашите богослужения да бъдат поставени в кутия, разцепленията, презирането на пророчествата, отхвърлянето на духовните дарби, са като вода, която угася Святия Дух. Но, Той може да бъде угасен и по друг начин – чрез по-малко молитва, по-малко четене, по-малко стоене в Божието присъствие. Така, чрез по-малко практикуване на духовните дарби, Духът бива угасен.
Как угасваме Святия Дух? С презиране на пророчествата и отхвърляне на Духовните дарби (Ефесяни 5:19-22).
19 Духа не угасвайте. 20 Пророчества не презирайте. 21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто. 22 Въздържайте се от всякакво зло.
И днес, както и в новозаветно време има две крайности по отношение на духовните дарби – прекаляване до степен да злоупотреба (както в Коринт, където всички говореха непознати езици, а в живота им липсваше плода на Духа), и студено безразличие (тотално отхвърляне на дарбите, като действащи само за ранната църква, а издигайки естествените таланти и способности).
Забележете, изключителния баланс, който ап. Павел поставя в тези стихове. „Пророчествата не презирайте“ – това е камък, хвърлен в градината на онези, които са склонни да отхвърлят и дори да презрат всяко по свободно вдъхновено говорене – било то пророчество или говорене на непознати езици. Често, поради грешно практикуване и разбиране на дарбите, хората започват да ги отхвърлят напълно. В резултат на едно такова отхвърляне, благодатта за действие на дарбите сред нас намалява и те спират напълно. Но, това е нещо напълно погрешно. Правилната реакция при злоупотреба с духовните дарби е не пълното им спиране, а насърчаването на проявлението им с ред и за назидание на църквата. Това, че в дадена къща става пожар, не ни кара да спираме да ползваме дърва за огрев през зимата, нали? Затова не трябва да налагаме цензура над проявленията на Святия Дух в църквите ни. „Там, където няма волове яслите са чисти; но в силата на воловете има изобилно произведение” (Притчи 14:4). В църкви, където не се приема проявлението на дарбите, може да не се срещат обичайните, свързани с дарбите проблеми, но пък така те се лишават от изобилното благословение, което дарбите са предназначени да носят за хората. Там го няма и огънят на Святия Дух. Затова не трябва да презираме пророчествата и останалите дарби.
Но веднага ап. Павел слага баланса. „Всичко изпитвайте; дръжте доброто!“ – тук ап. Павел ни учи, че ако и да не бъдем отрицателно настроени към проявленията на духовните дарби, това не означава че трябва да приемаме всички откровения, които претендират да са божествени, без да ги сравняваме с писаното Слово. Ние трябва да проверим дали Божието Слово е съгласно с това, което човекът претендира, че Духът му е казал. Защото всички лъжеучения, които атакуват Църквата, идват с: „Духът ми каза това… или Духът ми каза онова”. Затова „всичко изпитвайте”, без да презирате. Така духовните дарби няма да бъдат задушавани, а разпалвани, но същевременно всяко откровение ще бъде поставяно в светлината на писаното слово.
Как разпалваме Святия Дух? Чрез повече и повече практикуване на духовните дарби и особено на дарбата пророкуване. Разбира се, това се отнася не само за дарбата пророкуване, но и за всяка една дарба, която имаме. Начинът дарбите да се разпалват, е чрез тяхното практикуване.
- Ако Бог ти е дал дарбата на евангелизатор, то бъди евангелизатор.
- Ако имаш дарба да пееш и славиш Бога, бъди хвалител.
- Ако имаш дарбата да се молиш и ходатайстваш, моли се.
- Ако имаш сърце за болните, употребявай дарбата си, като ги посещаваш и насърчаваш.
Всеки има дарба. Открий с каква дарба лично теб е благословил Бог, и я разпалвай, като я практикуваш. Да разпалваме дарбите си – това е начина да не угасваме Святия Дух.