Евреи 9:11-10:18
За да разберем посланието към Евреите, ние трябва да имаме представа за това през какво са преминавали неговите получатели. То най-вероятно е написано през годините от 66 до 69 и е изпратено до малка група юдейски християни, живеещи в Рим. Тези християни са преминавали през духовна криза. Сънародниците им са ги обявявали за предатели и са упражнявали натиск върху тях да се върнат към старата си вяра в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. Юдаизмът бил официалната, традиционна религия на народа им. Тогава как един патриот би могъл да се отвърне от националната си религия, и то в момент в който лоялността и предаността към родината са толкова необходими? Може би са им казвали: “Каква въобще е тази ваша религия? Вие нямате първосвещеник, нямате светилище, не принасяте жертви… Как си мислите, че служите на Бога?” Авторът на Евреите, обаче, казва на своите приятели: “Това не е вярно. Ние не само, че имаме първосвещеник, но и нашият първосвещеник е по-превъзходен от юдейския, защото е Божий Син, поставен в служението си от Самия Бог. Той служи не просто в храма, а в самото небесно светилище и принесе за нас една далеч по-съвършена жертва от просто някакви си животни – еднократна саможертва, която наистина очиства греховете ни.” Може би и ние днес сме под същия натиск. И нашите сънародници ни казват: “Какво правите вие? Каква църква сте? Вие сте друговерци, вие нямате патриарх, нямате храмове с куполи и икони, не палите свещи, не подавате за умрелите, не правите курбани.” Но искам да ви насърча. Ние имаме небесен първосвещеник, който служи в небесното светилище. И Той ни кани поради жертвата, която Той е направил за нас, да пристъпваме с дръзновение в Божието присъствие.
Както често се случва, ересите, противниците на Божието откровение и гоненията както друг път, така и тогава са помогнали на църквата. Защото благодарение на тях божествената истина е била още по-добре обяснена и формулирана. И днес имаме това послание към Евреите, което ни описва нашата истинска система на поклонение. Благодарение на него ние знаем кой е нашия първосвещеник, какъв е нашия завет, къде е нашето светилище и каква е нашата жертва.
В Евреи 4:14;8:1;10:21 се казва, че ние „имаме Първосвещеник”. А в Евреи 10:19 се казва, че ние “имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището”. Ние имаме не само съвършен, върховен и превъзходен първосвещеник. Ние имаме и съвършена, върховна и превъзходна жертва.
КРЪВТА НА ХРИСТОС СЪВЪРШЕНО ОЧИСТВА ГРЕХОВЕТЕ НИ (Евреи 9:11-14)
По времето на Стария Завет първосвещеникът принасяше жертвата на медния олтар, който беше в двора на скинията. След това той напълваше част от кръвта в специален съд и влизаше с него в святото място и попръскваше с кръвта върху златния кадилен олтар. По подобен начин Христос проля кръвта си на Голгота. Голгота е нашият меден олтар на умилостивението. И възкресението и възнесението на Христос доказват, че пролятата на Голгота кръв е била приета от Отец, и че жертвата на Сина, принесена на кръста е била достатъчна за нашето изкупление. В Евреи 13:20 се казва, че Бог на мира е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус Христос именно „чрез кръвта на единия вечен завет”.
Придобивайки за нас вечно изкупление чрез кръвта си, Христос влезе в небесното светилище посредством силата, правото и достойнството на Своята пролятата на Голгота кръв (Евреи 9:11-14).
11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, 12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
„ПЕПЕЛ ОТ ЮНИЦА”
Тук се говори за „пепел от юница”, която „освещава за очистването на тялото”. Тази практика се базираше на един от Божиите закони, дадени в Числа 19:1-20. Според него една червеникава юница биваше заклана и след това изгорена. Пепелта от тази юница се смесваше с вода, и тази вода служеше за поръсване на осквернените и ритуалното им очистване:
1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем; 3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него. 4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане. 5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят. 6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда, и да ги хвърли всред горящата юница. 7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта. 8 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта. 9 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и пепелта да се пази за обществото израилтяни, за да се направи с нея вода за очищение от грях. 10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.
11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена. 12 С тая вода той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист. 13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него. 14 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена; 15 и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист. 16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена. 17 А за очистване на нечистия нека вземат в съд от пепелта на юницата изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода. 18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб. 19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист. 20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.
Ако според този закон, пепелта от юница можеше да послужи за направа на светена вода, която да очиства от грях (Числа 19:9) и нечистота (Числа 19:13,19), то колко повече кръвта на Исус ще очисти не само тялото ни, но и съвестта ни от мъртви дела? Именно това е аргумента на авторът на посланието към Евреите:
13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
„ЧРЕЗ ВЕЧНИЯ ДУХ ПРИНЕСЕ СЕБЕ СИ БЕЗ НЕДОСТАТЪК НА БОГА”
От този последен стих можем да видим, че жертвата на Христос е изключително стойностна и уникална главно поради три причини:
Първо, жертвата на Христос е уникална, понеже Той принесе Себе Си „чрез вечния Дух”. Духът в този контекст е противопоставен на плътските неща. Плътските неща са външни, временни, материални, преходни. А Духът е безтелесен и непреходен. Вечният Дух придава на Христовия принос вечна стойност. Чрез вечния Дух Христос извършва за нас вечно изкупление. Неговата жертва не се нуждае от повторение, тъй като притежава абсолютната и вечна стойност на едно действие, което е вечно.
На второ място, Христовата жертва е уникална, понеже тя е осъзната и доброволна саможертва. В нашия стих не се казва, че Той „беше принесен в жертва”, а че чрез вечния Дух, Той „принесе Себе Си”. Христовата жертва не беше заколение на някаква нищо неосъзнаваща и съпротивляваща се жертва, а разумна и осъзната саможертва.
Христос пожертва Себе Си като акт на най-висше покорство на Бога. Във Филипяни 2:8 четем, че Христос „като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.” Това беше Неговия собствен избор. И той го направи заради нас – не поради нещо друго, а мотивиран от най-дълбока любов към нас, неговите избрани. В Римляни 5:7-8 четем:
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
Той не беше принуден. Той избра да го направи.
На трето място, Христос принесе Себе си „без недостатък” – като съвършена жертва за нас. В Стария Завет се изискваше жертвите, принасяни в жертва да бъдат „без недостатък”. Но, Христовото съвършенство не е външно като това на животните, принасяни в жертва според закона, а вътрешно и етично. По характер Христос беше съвършен и непорочен през целия си живот. Той изпълни Закона. Неговият „принос без недостатък на Бога” е идеален и абсолютен – ние не бихме могли дори да си представим нещо повече от Него като жертва за нас.
В момента в който Йоан Кръстител видя идващия към него Спасител в ума му проблесна истината за значимостта на Христовата жертва и той извика: „Ето, Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). В този миг на просветление Йоан осъзна истината за жертвите като цяло. Старозаветните жертви са само сенки, които намират своето изпълнение в Христос. Този Йоанов вик: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” е едно признание, че животинските жертви не могат да отмахнат лекетата на греха от съвестта на поклонниците. В този свой миг на просветление Йоан разбра, че Христос може да направи това, което законът не можеше. Превъзходството и значението на Христовата жертва се крие в истината, че Неговата кръв може съвършено да очисти грешника и да му придаде „свято дръзновение” с което да пристъпи към живия Бог.
Тази вечна, доброволна и съвършена жертва „очиства съвестта ни от мъртви дела, за да служим на Живия Бог”. Величието на тази жертва ни дава увереността, че греховете ни, колкото и великански да са, са простени, очистени и премахнати. Величието на тази жертва ни дава дръзновение да пристъпим пред Бога, да му се покланяме, да му служим и да имаме общение с Него без страх, срам и гузна съвест.
ХРИСТОВАТА КРЪВ – ОСНОВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ (Евреи 9:15-22)
Нещо повече, кръвта на Христос ни очиства не само за да можем да се приближим при Бога и да Му се покланяме, но и да влезем в завет с Него (Евреи 9:15).
15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
„СМЪРТТА, СТАНАЛА ЗА ИЗКУПВАНЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ ПРИ ПЪРВИЯ ЗАВЕТ”
Хората в Стария Завет получаваха опрощение на греховете си и спасение на душите си не чрез кръвта на жертвите, които те принасяха, а чрез вяра в Жертвата на Месия, която техните жертви предвещаваха. Те получаваха Божията прошка чрез вяра в Неговото обещание за спасение. Когато те идваха пред Бога с покаяни сърца, Той им даваше прощение и оправдание в аванс (Бог е извън времето), но не заради жертвите им, а заради първообраза на който техните жертви бяха предобраз – жертвата на Христос. Старозаветните хора бяха напълно спасени едва когато Христос умра за тях. Христовата смърт е откупа не само за греховете, извършени по време на Новия Завет, т.е. след разпятието, но и за всички грехове, извършени по времето на Стария Завет. Както тук, в Евреи 9:15 се говори за Христовата жертва като за „смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет” така и в Римляни 3:25 се говори за Исус, „Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше.” Тези два стиха потвърждават, че единствено поради пролятата на Голгота кръв старозаветните Божии люде могат да получат изкупление на греховете си.
Христос е в центъра на историята. Онези, които са живели преди Неговото идване, се спасяват чрез вярата си в бъдещата жертва. Ние, които живеем след Неговото идване получаваме прощение за греховете си чрез вяра в миналата от наша гледна точка жертва – жертва, която според съвършения Божий промисъл е била принесена за нашите грехове дори и преди ние да сме се родили и да сме извършили и един от тях. Христовата жертва е съвършена и вседостатъчна. Няма по-добра от нея.
ЦЕНАТА НА ОБЕЩАНОТО ВЕЧНО НАСЛЕДСТВО
Веднъж установил истината за върховенството на Христовата жертва, сега авторът на посланието я отнася към Новия Завет, който се основава на нея. От Стария Завет той доказва, че не може да има завет без проливането на кръв: „Затова нито първият завет бе утвърден без кръв.” (Евреи 9:18). И Старият и Новият Завет са сключени на базата на жертва, кръвопролитие и смърт. И Старият и Новият Завет включват в себе си обещание. Обещанията на Стария Завет се намират във Второзаконие 28 глава. Тези заветни обещания включваха материално благоуспяване, победа над враговете, здраве, благословение на потомството и т.н. Условието за тяхното изпълнение беше покорството на Израил към Бога и заповедите Му. Новият Завет също ни донася благословение и обещание. Главната разлика между обещанията на Стария Завет и Новия Завет е, че новозаветните са вечни и духовни. Благословенията, дадени на Израил са ограничени във времето, а нашите остават валидни за вечността. Преди, обаче, да получим „обещаното вечно наследство” (Евреи 9:15), ние трябваше да бъдем изкупени от нашите престъпления.
В ст.12 и ст.15 от нашия текст се говори за „изкупление”. Значението на думата изкупление, така както тя е употребена в Новия Завет и извлечено от аналогия с пазара. „Изкуплението” е откупване на нещо, което е било загубено. Едно момче, което живеело край океана си направило малко дървено корабче. Занесло го на брега и го пуснало в морето. Скоро, обаче, течението на морето го занесло навътре и опитите на момчето да го извади от морето останали неуспешни. След няколко дни момчето се разхождало по местния пазар. Изведнъж на витрината на един от магазините, то видяло своята малка дървена лодка. Собственикът на магазина я бил намерил изхвърлена на брега, поправил я и я изложил за продан. Момчето се върнало в къщи, с големи усилия събрало необходимата сума и на другия ден отишло в града, за да си купи собственото си корабче. Вземайки го в ръцете си, плачейки от радост, момчето казало на корабчето си: “Сега ти си два пъти мое! Защото първо те направих, а после те и купих”. Ето, това е изкуплението – „откупване на нещо, което е било загубено”.
Друго нещо, което може да ни помогне да разберем изкуплението е илюстрацията на роб, който е бил купен на определена цена, за да бъде освободен. Изкуплението, което ни донесе Христос е освобождение от робството и от властта на греха. В Йоан 8:36 четем Исусовите думи:
36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Но, цената, на която Синът ни освободи никак не беше малка. Той плати за нашето изкупление със своята собствена кръв. Неговата умилостивителна жертва беше откупът, платен за нашето освобождение. Важно е да разберем, че изкуплението не е нещо много повече от свобода от грях. То включва:
- Освобождение от господството на греха и чувството за вина (Римляни 6; Ефесяни 1:7)
- Оправдание и възстановяване на принадлежността ни на Бога (Римляни 3:24; Исая 43:1)
- Възкресение на телата ни и освобождение от робството на тлението (Римляни 8:18-23)
- Едно вечно наследство (Евреи 9:15; Откровение 21,22)
В Римляни 4:16 се казва:
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
Тук ап. Павел ни казва, че чрез вяра ние сме наследници на Авраам, и че обещанието което Бог му даде на него се отнася и за нас. Аз винаги съм се изумявал на мащабите на това обещание – обещание, което ни принадлежи. Знаете ли какво е то? Че ще бъдем наследници на света. Не просто на някаква къща или кола, „наследници на света”. Прочетете Римляни 4:13 и забележете какво е „обещанието към Авраам и потомството му”.
13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
Обещанието към Авраам е че „ще бъде наследник на света”. Каквото и да означава това, то е нещо огромно, нещо велико и славно. То е „обещаното вечно наследство” (Евреи 9:15).
ХРИСТОВОТО ЗАВЕЩАНИЕ
Говорейки за „завет”, „обещание” и „наследство” авторът на посланието ги свързва в думата „завещание”. При превода на Стария завет на гръцки думата „диатеке” която тук е преведена като „завещание” е използвана за да се преведе еврейската дума „завет”. Но в елинския гръцки тази дума притежава юридически смисъл и означава завещание. В следващите стихове тя е употребена именно в този юридически смисъл. „Диатеке” е спогодба или споразумение, предложено от една страна, което може да бъде или прието или отхвърлено от другата страна по договора, но не може да бъде променяно, и което, ако бъде прието задължава и обвързва и двете страни със своите клаузи (т.е. вид ултиматум). Завещанието или последното желание е най-добрия пример за подобен документ – човек ни може да променя завещанието или да води преговори по него – той или го приема или го отхвърля. Същото е и с благовестието. То не може да бъде дебатирано. Не може да бъде променяно. То е факт, то е Божият свят ултиматум към човечеството. Заветът е съгласие между двама партньори, и за да бъде сключен, не се изисква смъртта на партньорите, въпреки, че нарушаването му може да бъде по някакъв начин наказано със смърт. За разлика от завета, завещанието влиза в сила само след смъртта на завещателя (Евреи 9:16-17).
16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.
Тази универсална истина демонстрира необходимостта от Христовата смърт за установяването на Новия Завет. Съществено важно беше Христос да умре, за да може „обещаното вечно наследство” да бъде „прехвърлено” на „призваните”.
„БЕЗ ПРОЛИВАНЕТО НА КРЪВ НЯМА ПРОЩЕНИЕ”
18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв. 19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше: 20 “Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас”. 21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
В Изход 24:3-7 четем, че Стария Завет беше ратифициран със заколване на животни и поръсване на книгата на завета и самите хора с „кръвта на телците и козлите”. По същият начин Новия Завет се базира на жертвата на Христос. Неговата смърт беше наложителна за да може новозаветното завещание да влезе в сила. Някои модерни теолози се опитват да изключат кръвта от християнството, смятайки, че да се говори непрекъснато за кръв е твърде варварско и отблъскващо. Но, централната истина на християнството е изкуплението чрез Христовата кръв, и както виждаме от нашия текст в посланието към Евреите тази евангелска истина е много добре аргументирана. „Кръв” е една от ключовите думи на книгата. Авторът категорично заявява, че „без проливането на кръв няма прощение” (Евреи 9:22).
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
Кръвта на Исус лежи в основата на Новия Завет (Евреи 13:20). Кръвта на Исус осигурява нашето изкупление (Евреи 9:12), очиства съвестта ни (Евреи 9:14); дава ни дръзновение да влезем в Божието присъствие (Евреи 10:19). Махнем ли кръвта на Христос от християнството, то би се смалило само до една морална философска система, защото изкуплението на греховете ни, спасението на душите ни, и общението ни с Бога почиват именно върху „драгоценната кръв на Христос” (1 Петрово 1:19).
ПРИНЕСЕНА ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ (Евреи 9:23-28)
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни – с жертви по-добри от тях.
„НЕБЕСНИ НЕЩА”
Забележете, тук се говори „за образите на небесните неща” и за „самите небесни” (епоурания). Когато говори за „небесни” неща в този стих, авторът няма в предвид самото небе, а духовната сфера в която изкуплението се превръща в реалност за вярващите. В Посланието към Ефесяните за същите духовни реалности ап. Павел използва израза „в небесни места”. „Небесните места” всъщност са духовния свят. В „небесните места” е нашата битка със силите на Сатана (Ефесяни 6:12), но във същите тези „небесни места” ние сме съвързкресени и сложени да седим от дясно на Христос като победители (Ефесяни 2:6). В същите тези „небесни места” Бог „ни е благословил с всяко духовно благословение” (Ефесяни 1:3).
НАШИЯТ ПЪРВОСВЕЩЕНИК Е В САМИТЕ НЕБЕСА
24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, 26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
Ние имаме представител пред Бога. Точно както в деня на умилостивението (Левит 16) израилевият първосвещеник влизаше в пресвятото място като представител на народа, който чакаше отвън, така и нашият Първосвещеник застана пред Божието лице заради нас. В случая с Израил, приемането на техния първосвещеник означаваше, че и хората, които той представляваше са приети от Бога, и обратно, неговото отхвърляне означаваше отхвърляне и на онези, които представляваше. Така е и с нас, приемането на нашия първосвещеник означава, че Бог приема и нас. По полите на мантията на старозаветния първосвещеник имаше зашити звънчета, които издаваха какво се случваше в скинията. Хората напрягаха слуха си за да ги чуят, защото спирането на тяхното звънене означаваше, че първосвещеникът е бил поразен от Бога заради греха им и, че те са отхвърлени от Него. Но, искам да ви кажа нещо, „духовните звънчета по полите на мантията на нашия възкръснал за вечен живот първосвещеник звънят победоносно и прогласяват: „Вие сте изкупени! Вашите грехове са простени! Вие сте приети!”
НАШИЯТ ПЪРВОСВЕЩЕНИК „ЩЕ СЕ ЯВИ ВТОРИ ПЪТ”
27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, 28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
В този последен стих можем да видим едно интересно сравнение между Исус Христос и старозаветния първосвещеник. След като първосвещеникът влизаше в пресвятото място с кръвта на жертвата, той се връщаше при хората, които го чакаха в двора на скинията. Неговото завръщане ги уверяваше хората в ефективността на изкуплението, направено за греховете им. По същият начин и нашият Първосвещеник, който е сега в небето, ще се завърне. Той ще се яви „на онези, които Го очакват”. Неговото завръщане е свързано с бъдещия аспект на нашето спасение – възкресението на нашите тела. Но, когато дойде „втори път”, Христос няма повече „да има работа с грях”, няма повече да бъде смирен Син, а превъзвишен Цар на Славата, който съди и царува!
НЕ СИМВОЛИЧНА, А РЕАЛНА (Евреи 10:1-3)
1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертват. 2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. 3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
Законът съдържа в себе си само „сянката на бъдещите добрини”, а не „самата същност на нещата”. Тук виждаме връзката между Стария и Новия Завет. Новият Завет се съдържа в Стария, а Старият Завет осмисля Новия. Трагедията на много хора е, че те гледат на Стария Завет само като на една колекция от исторически разкази, биографични очерци и описание на навиците и обичаите на хората от древния Ориент. Старият Завет наистина хвърля известна светлина върху произхода, развитието, конфликтите и победите на еврейския народ, но неговата главна цел е да разкрие на човека Божия план за спасение. Съществува една „червена нишка”, която преминава през всяка библейска книга, и тази „червена нишка” е изкупление чрез кръв.
ПЪРВООБРАЗИ И ПРЕОБРАЗИ
Много от библейските истини са представени като паралел между материалния и духовния свят. В Евреи 8:4-5 например се казва, че земните свещеници служат само „на онова, което е образ („упосеигма”) и сянка („ския”)на небесните неща”. В Евреи 7:3 за Мелхисидек се казва, че той е „оприличен” на Божия Син. В Евреи 9:9 авторът на Посланието към Евреите казва, че първата част на скинията е „образ” (гр. „параболе”) на тогавашното време. В Евреи 9:24 се казва, че едно създадено от човек светилище би било само „образ” (гр. „антитупос”) на истинското. „Образ”, „модел”, „подобие”, „копие”, „сянка”, „икона” – всичко това са преобрази на „самата същност на нещата” (гр. „прагматон”).
В Стария Завет много от новозаветните духовни реалности са предвещани чрез преобрази (предобрази). Преобразът може да бъде личност, институция или събитие, което предвещава определена новозаветна реалност. Личности, преобрази на Христос, например, са Мелхисидек, Исаак, Йосиф, Мойсей, Исус Навиев, Давид и др. Преобрази-институции са пасхата, свещенството, скинията, жертвите и др. Преобрази-събития, например са: когато Мойсей удари скалата и потече вода; издигането на медната змия; влизането в Обещаната земя и др. Всички преобрази са исторически реалности, които сочат към неща, които ще се случат по-късно. Новозаветните хора или истините пък, които имат преобрази в Стария Завет се наричат първообрази. Авторът на посланието към Евреите, който е много вещ в Старозаветните писания вижда в тях множество преобрази, чието значение може да бъде обяснено само чрез Христос. Неговите твърдения, че Христос е по-добър или по-превъзходен от тях показва, че първообразите са толкова по-превъзходни от своите преобрази колкото дадена реалност или същност превъзхожда своята сянка. Това, което винаги трябва да помним, когато си имаме работа с преобрази е, че старозаветните преобрази винаги сочат към тяхното осъществяване и изпълнение в Новия Завет, и че първообразите (духовните реалности), които са предвещани от преобрази, винаги са по-велики и по-превъзходни от своите преобрази.
ЖЕРТВАТА НА ХРИСТОС – ПРЕДСКАЗАНА В МЕСИАНСКИ ПСАЛОМ (Евреи 10:4-10)
В следващите стихове виждаме как авторът на посланието показва, че жертвата на Христос е предсказана в Псалом 40.
4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва: –
“Жертва и принос не си поискал,
Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене),
Да изпълня Твоята воля, о Боже” –
8 Като казва първо: “Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни”, (които впрочем се принасят според закона), 9 после казва: “Ето, дойдох да изпълня волята Ти”. Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
Старозаветните жерти, „кръв от юнци и козли” не могат да отмахнат грехове, защото те не са първообрази, а само преобрази на жертвата на Христос, която е техния първообраз. Като доказателство за това авторът на Посланието към Евреите цитира Псалом 40:6-8 така както е преведен той в Септуагинтата (LXX): „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло”. В нашата Библия Псалом 40:6 е преведен така: „В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; отворил си уши в мене;”. Но, този последен израз: „отворил си уши в мене” на еврит (оригиналния староеврейски на който е писан Стария Завет), всъщност е „пробил си уши за мен”. Човек не би могъл да разбере този израз, ако не познаваше закона за освободения роб. Той е даден в Изход 21:2-6 и Второзаконие 15:12-17:
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. 4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}*, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
За Евреите пробитото или промушено с „шило” ухо е било символ на доброволно подчинение и покорство, на доброволно робство. На коине (новозаветния гръцки) думата „сома”, която означава „тяло”, често е била употребявана и като синоним на думата „роб”. В Септуагинтата, която е първият превод на Стария Завет от староеврейски на гръцки, вероятно за да не се чудят езичниците, преводачите са превели израза „пробил си уши за мен” като „приготвил си ми „сома” – тяло, което да ти се подчинява. Смисълът тук е, че вместо само едни ритуални жертви, Бог предпочита живата жертва на доброволното и предизвикано от любов покорство. Той не благоволи в ритуали, а в доброволно слугуване. Псалом 40 е месиански псалом – съдържа пророчества за Христос. И, наистина, Господ Исус Христос на дело показа какво е отношението, което Бог търсеше в Израил. Неговото желание да послужи на Бог доброволно, като принесе Себе Си в жертва прави разпятието жертва по-превъзходна от израилевите жертви.
За да разберем по-добре стиховете от Псалом 40, които авторът на посланието към Евреите цитира, ние трябва да разгледаме тяхната структура. Структурата на текста винаги хвърля допълнителна светлина за разбирането на неговото съдържание. Трябва също да знаем, че еврейската поезия не се характеризира толкова с римуване на думи, колкото с „римуване” на идеи. Изразното средство, което е използвано тук се нарича „паралелизъм”. Паралелизмът е казване на едно и също нещо два пъти по различен начин с цел повторението да подчертае или доизясни казаното преди него. Първото твърдение тук е, че формални жертвоприношения не могат да угодят на Бога (Амос 5:21-24; Исая 1:10-15), а второто е, че единственото, което може да Му угоди е съвършеното покорство на Месията – изпълнението на Божията воля (1 Царе 15:22).
“Жертва и принос не си поискал,
Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
(Това съответства на „жертви и принос не си поискал)
7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене),
Да изпълня Твоята воля, о Боже”
(Това обяснява думите „Но приготвил си ми тяло”)
Тълкувайки тези думи в светлината на Месия, авторът на посланието към Евреите казва, че Месия идва, за да изпълни Божията воля и това изпълнение замества и отменя старозаветните приноси и жертви. Единствената Христова жертва така удовлетворява Бога, че Той не желае повече жертви. Така старозаветните жертви стават остарели и ненужни.
8 Като казва първо: “Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни”, (които впрочем се принасят според закона), 9 после казва: “Ето, дойдох да изпълня волята Ти”. Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
ЕФЕКТИВНА И ОКОНЧАТЕЛНА (Евреи 10:10-18)
10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги. 11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, 13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. 14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
Тук авторът на посланието към Евреите прави едно сравнение между левитския свещеник и Исус Христос. Левитския свещеник принася много жертви, които, обаче, не могат да отмахнат греха. Исус Христос принесе една жертва, която е окончателна и ефективна – тя изличава греховете и ни освещава завинаги. Контрастът между левитския свещеник и Христос е подчертан допълнително от техните пози. Левитския свещеник е прав. Той стои, понеже неговата работа няма край. За разлика от него Христос, нашия Първосвещеник седи. С една единствена жертва Той си свърши работата и „седна завинаги отдясно на Бога”. Оттогава чака „победния парад” на който враговете му ще бъдат подложени под нозете му. Така авторът на посланието отново подчертава, че Христовата работа за разлика от тази на старозаветния свещеник е завършена и приключена.
15 А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: –
16 Ето заветът, който ще направя с тях
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им,
И ще ги напиша в умовете им”,
прибавя:
17 “И греховете им и беззаконията им няма да помня вече”.
18 А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
Вземайки в предвид величината на жертвата, която Исус стана за нас, авторът на посланието към Евреите казва, че повече няма нужда от никакви други приноси. Христовата жертва е:
- Напълно задоволителна
- Вечно ефективна – чрез нея нашите грехове са изличени (ст.17)
- Последна и окончателна (ст.12,13,18)
НАЙ-КРАСИВОТО УВЕЩАНИЕ В ЦЕЛИЯ НОВ ЗАВЕТ (Евреи 10:19-25)
Защо авторът на посланието ни обяснява всички тези неща за Христовата жертва? Каква е неговата цел? Какво иска да ни накара да направим? Отговорът е в най-силното увещание в целия Нов Завет – Евреи 10:19-25. Увещание за дръзновение в служението – „искрено сърце” и „пълна вяра”; увещание за непоколебимост в надеждата и изповедта ни; увещание за грижа един за друг – „любов” и „добри дела”; и не на последно място – увещание за постоянство в служението и по-чести събирания за църква.
19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, 20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода; 23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
НАЙ-СТРАШНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ В ЦЕЛИЯ НОВ ЗАВЕТ (Евреи 10:26-31)
След като е представил пред нас истината за превъзходството на Христовата жертва, авторът на посланието ни поставя пред избор – дали ще изберем живота или смъртта, дали ще се възползваме от привилегиите, които ни предоставя Христос или ще отстъпим от вярата въпреки знанието, което имаме и така ще заслужим Божието справедливо възмездие.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си”. 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.