НАПРАЗНО ХРИСТИЯНСТВО

2 Коринтяни 6:1

Това заглавие е наистина провокиращо, защото като цяло християнството никога не би могло да бъде “напразно”. Църквата е обречена на успех и слава. И все пак, има хора, чието повярване би могло да се окаже напразно и аз се моля ти и аз да не се окажем сред тях. Във 2 Коринтяни 6:1 ап. Павел пише:

1 И ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

В този стих има една дума, която звучи ужасно и тя е думата “напразно”. Ако си сял и си поливал и си обръщал и си наторявал и си правил всичко необходимо, като си се надявал на някакъв плод, а накрая няма нищо, тогава човек се разочарова. Както виждаме от различните му послания, ап. Павел особено се боеше да не би неговият труд в различните църкви да се окаже напразен. Затова и тук той умолява коринтяните с поведението си да не анулират Божията благодат с която са били обдарени. Какво означава да приемаме Божията благодат напразно? Възможно ли е някой да стане християнин и това да бъде напразно. Тъжният, но верен отговор на този въпрос за съжаление е “Да!”. Има поне три начина по които можем да приемем Божията благодат “напразно”.

АКО НЕ ОТКЛИКНЕМ НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Първият, както се вижда и от нашия текст е просто да не откликнем на благовестието. Проповедникът може да сподели с нас Христовото благовестие, което е “Божията сила за спасение”. Може дори да ни умолява да го приемем. Но, ако ние не откликнем, всичките му усилия ще отидат напразно. От Исусовата притча за сеяча разбираме, че това дали от труда на пастира или благовестителя ще има полза, до голяма степен зависи от духовната нагласа на техните слушатели. Възприемчивостта и постоянството на хората са решаващи за начина на приемането на Божията благодат. Три от четирите вида почви в притчата приемат “напразно” Божията благодат (Лука 8:5-15).

5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

Крайпътната, канаристата и трънливата почва приеха семето напразно. В тях то не успя да произведе плод. Кои са те и коя е добрата земя? Нека да чуем Исусовото обяснение.

9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча. 10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират. 11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово. 12 А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

Повърхностните слушатели не са обърнали достатъчно внимание на проповядваното Божие Слово и бързо са пренасочили ума си към “по-интересни неща”. Веселите ентусиасти са повярвали, но тяхното убеждение не е било достатъчно дълбоко за да издържи изпита на страданието. Временното повярване също е напразно.

13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

Материалистите също не успяват да оценят стойността на Божието царство. Затова допускат вярата им да бъде изсмукана от плевелите на ежедневните грижи и кратките удоволствия.

14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15 А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

Единствено тази група хора ражда духовен плод. Добрата земя е тази, която не приема семето частично, а напълно. Ние от кой вид почва сме? Всички ще кажем, че сме от последния вид, че сме “добра земя”, която не приема семето напразно. И въпреки това, убеден съм, че ако бяхме попитали и първите три вида почва, и те биха казали, че са “добра земя”. В Притчи 20:6 се казва:

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

Независимо какво казваме, това какви сме ще се види по това дали ще произведем желания плод или не. И така, първият начин нашето християнство да бъде напразно е да не откликнем в достатъчна степен на благовестието.

АКО ПРЕСТАНЕМ ДА ДЪРЖИМ ИСТИНАТА НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Вторият начин да приемем “напразно” Божията благодат е да се отклоним от приетото в началото благовестие. В 1 Коринтяни 15:1-2 ап. Павел казва:

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, – освен ако сте напразно повярвали.

Според ап. Павел вярващите се спасяват, ако останат с първоначалните си убеждения и се придържат към апостолското благовестие. Иначе, тяхното повярване е било напразно. С други думи, ако след като сме повярвали, сме се отклонили от простото евангелие (независимо в каква посока) и сме се отметнали от първоначалното си убеждение, това, че сме станали християни няма да ни ползва за спасение. Искам да ви напомня, че това е целта – не приятно прекарване в събранията, а спасение.

Над всеки християнин е надвиснала опасността от преминаване към друго благовестие. Когато чета посланията започвам да си мисля, че като че ли всички църкви и християни в началото тръгват добре. Но после нещо се случва и много от тях се отклоняват в неправилни посоки. До голяма степен заслуга за всички тези проблеми има Сатана, нашия противник, както и неговите подчинени, които денонощно планират как да ни отклонят. Забележете, те не се опитват да ни спрат – това би било много по трудно. Но те знаят, че ако ние направим дори една неправилна стъпка и не се върнем веднага, всяка следваща крачка ще ни отклонява от целта.

Разбира се всички наши проблеми не са и без участието на старото ни и необновено плътско естество, което не желае да се подчинява на Святия Дух. Галатийската църква е един пример за това. В Галатяни 3:1-4 ап. Павел възкликва:

1 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? 2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? 3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът? 4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

Преминаването към друго благовестие обезсмисля дори и предходни страдания заради вярата. Ап. Павел е сериозно обезпокоен от духовното заболяване на младата Галатийска църква. В Галатяни 4:11 той споделя своя страх:

11 Боя се за вас, да не би напусто (или напразно) да съм се трудил помежду ви.

На какво се дължи всичкото това безпокойство? Отговорът намираме в Галатяни 1:6-7:

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; 7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

Няма друго истинско благовестие. Благовестието е едно единствено и то е апостолското благовестие. Човек се спасява “само чрез вяра в Исус Христос” (Галатяни 2:16). Всяко добавяне до тази проста формула е заблуда. Всеки “плюс”, бил той дела, определено религиозно поведение, принадлежност към определена група или някакво друго “съвременно учение” е погрешен. Преминаването към “друго благовестие” води до “напразно” приемане на Божията благодат.

Всяко “друго благовестие” се разпространява от лъжеучители. И когато говорим за “лъжеучители”, бъдете сигурни, че те не се представят за лъжеучители (най-често те до такава степен са измамени от Сатана, че дори не осъзнават че са такива), а за учители. Това обаче, от което те са заинтересовани е да си намерят колкото се може повече ентусиазирани последователи и поддръжници (Галатяни 4:8-10).

17 Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно. 18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

Ако някой иска да ни отдели от църквата в която сме повярвали, той едва ли е Христов служител! Проблемът е, че вярващите често са твърде толерантни, да не кажа овчедушни. Подобно нещо, което е толкова актуално и днес, ап. Павел пише и на коринтяните (2 Коринтяни 11:4):

4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

Ако се пометнем от първоначалното си убеждение, ние се връщаме обратно в робството на закона, греха, сатана и смъртта. Тогава, както и ако не сме откликнали в достатъчна степен на благовестието, нашето християнство може да се окаже напразно.

АКО НЕ УСТОИМ ДОКРАЙ И ОТПАДНЕМ ОТ ВЯРАТА

Третият начин да приемем напразно Божията благодат е да не устоим докрай и да отпаднем от вярата. В 1 Солунци 2:1 ап. Павел пише:

1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

Солунските вярващи не са били от хората, които не откликват на благовестието. Напротив, те са приели апостолското благовестие като Божие Слово и това е довело до тяхното спасение (1 Солунци 2:13):

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

В първата глава на посланието ап. Павел разказва за чудото на първоначалния успех на Солунците във вярата (1 Солунци 1:2-10).

2 Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, 3 като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос. 4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал; 5 защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас. 6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух; 7 така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия. 8 Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо за нея. 9 Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог. 10 и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.

Какво удивително добро начало. Наистина присъствието и работата на Павел, Сила и Тимотей всред тези хора не са били напразни.Те обаче са били принудени да напуснат Солун и да оставят младата църква без така необходимата непрестанна грижа. Малко по-нататък в същото послание апостолът пише (1 Солунци 3:5)

5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

Опасността нашето повярване да бъде “напразно” не отминава до момента в който ще преминем във вечността. И днес, ако и вече десетки години да си бил във вярата, все още възможността твоето повярване да бъде напразно продължава да съществува. Затова, трябва да внимаваме! Затова, трябва да полагаме усилия, да се молим и да ходим на църква! Затова, ежедневно трябва да изпитваме себе си дали сме във вярата! Сатана има хиляди съмнения и измамливи предложения с които да ни съблазнява и изкушава, само и само да ни лиши от вярата ни. Никой не е застрахован. Ако се поддадем на тези изкушения, то всичките опити и труд на Христовите служители да ни изтръгнат от тинята на греха и огъня на вечната смърт ще се окажат безрезултатни и ние ще погинем.

Да не бъде! И все пак, бих искал да ви предупредя, че има поне три начина нашето повярване и приемане на Божията благодат да бъдат напразни. Първият е, ако в самото начало на повярването ни семето на Христовото благовестие не успее да покълне напълно в нас. Ако поради повърхностност, гонение или материализъм се окажем трайно невъзприемчиви към евангелието. Вторият, ако на някакъв по-късен етап се заблудим и изпаднем в ерес и лъжеучение. И третият, ако когато и да е се поддадем на атаките на врага, които не са материални, а духовни (битката е в нашия ум) и на практика се откажем от вярата си. Да не бъде!

Моля се и това мое предупреждение да не бъде напразно! Както казва авторът на посланието към Евреите (Евреи 6:9)

9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

УВЕРЕНОСТТА В НАШЕТО СПАСЕНИЕ

И наистина, Божието Слово ни дава предостатъчно увереност за да не се паникьосваме.

  • Убедени сме, че “Онзи, който е започнал добро дело в нас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6).
  • Знаем, че “с Божията сила сме вардени чрез вяра за спасение, което е готово да се открие в последно време” (1 Петрово 1:5).
  • Славим “Онзи, който може да ни пази от препъване и да ни постави непорочни в радост пред Своята слава.” (Юда 1:24)
  • Уверени сме, че “нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.” (Римляни 8:38-39)
  • Благодарим Богу, “който винаги ни води в победително шествие в Христа” (2 Коринтяни 2:14)
  • Запечатани сме със Святия Дух, “който е залог за нашето наследство” (Ефесяни 1:14)
  • Насърчени сме, че “Верен е Господ, който ще ни утвърди и ще ни опази от лукавия.” (2 Солунци 3:3)
  • Дръзновено изповядваме: “Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство!” (2 Тимотей 4:18)

И все пак, всички тези обещания не означават, че трябва да се отпуснем и да престанем да се пазим. Напротив, виждаме, че в Новия Завет призивите, заръките и предупрежденията са много повече от обещанията. Затова, нека да не се отпускаме! Да бдим означава да живеем!

АКО ХОРАТА ПРИЕМАТ НАПРАЗНО БОЖИЯТА БЛАГОДАТ, ТО НАПРАЗЕН ЛИ Е И ТРУДЪТ НА БОЖИЯ СЛУЖИТЕЛ?

Когато говорим за напразно приемане на Божията благодат, аз като пастир не мога да не си задам въпроса: Ако някои от хората на които служа приемат Божията благодат напразно, значи ли това, че и моят духовен труд е бил напразно? За моя радост отговорът на този въпрос, който намирам в Библията е отрицателен. Дори и хората да приемат напразно Божията благодат, наградата на служителя е гарантирана. Това е така, защото Бог възнаграждава не резултатите, а верността! Исая 49:4 изразява много добре едно от тежките преживявания на пастира:

4 Но аз си рекох: Напразно съм се трудил, За нищо и напусто съм изнурявал силата си; Все пак, обаче, правото ми е у Господа, И наградата ми е у моя Бог.

Понякога и аз си казвам същите думи. Поглеждам на дадената ситуация и си казвам: “Колко усилия, колко подготовка, колко ходене, колко проповядване, колко молитви, колко жертви – и като че ли няма нищо насреща.” В такива моменти чувам шепота на Святия Дух: “Не оценяй работата си по това, което виждаш, защото ти не стоиш пред хората, а пред Бога. Ти си извършил това, което зависи от теб. Оттук нататък отговорността за неуспеха не е на теб, а на онези, които са те отхвърлили.”

За това, че наградата на Божият служител е гарантирана четем и в Новия Завет. В 1 Коринтяни 15:58 ап. Павел казва:

58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.

НАГРАДАТА НИ Е ОТ БОГА, НО РАДОСТТА НИ ЗАВИСИ ОТ ХОРАТА

Това, което прочетохме е насърчаващо. И въпреки това, и от опит мога да кажа, че ако и наградата на Божия служител да е гарантирана, то радостта му не е. Никой не се радва, когато вижда, че няма плод от усилията му. В 1 Солунци 3:6-9 ап. Павел казва:

5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно. 6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас, 7 тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви; 8 понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа. 9 Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

ПРИЕМЕТЕ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ НАПЪЛНО!

Разберете, братя и сестри, че нашата радост зависи от вашия успех във вярата. Както казва ап. Павел “ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа”, иначе сме “мъртви” – може да сме спасени, даже възнаградени, но не и радостни. Ние не искаме нашия труд да бъде напразно! Дали ще приемете “напълно” или “напразно” Божията благодат, зависи от вас! Но знайте, че да я приемете напразно, би било пагубно за самите вас. Затова, не я приемайте “напразно”. Приемете Божията благодат “напълно”! Това ще донесе радост не само на вас, но и на нас, като ваши служители в името на Исус Христос (1 Солунци 2:19-20)!

19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? 20 Защото вие сте наша слава и радост.