НАИСТИНА ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК

Псалом 1:1-3

1 Блажен оня човек,
Който не ходи по съвета на нечестивите,
И в пътя на грешните не стои,
И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа,
И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води,
Което дава плода си на времето си,
И чийто лист не повяхва;
Във всичко що върши ще благоуспява.

Живеем във време, когато навсякъде около нас е препълнено с досада, отчаяние, депресия и нещастие. Това безнадеждно състояние ни кара да се запитаме: „Има ли някакъв основен принцип, който да определя успеха в намирането на щастие? В какво се крие ключа към истинското щастие?“. Отговорът на този въпрос намираме в Първия Псалом. Забележете с коя дума започва той – „блажен“. Това е една от кодовите думи на християните, които хората от този свят не разбират. На еврейски тази дума носи идеята за щастие. Всъщност, на съвременен език този псалом започва по следния начин: „О, колко наистина щастлив е човекът, който…“. Блаженството не е едно суетно, временно, светско удоволствие. То е истинското, трайното, Божието щастие.

Тайната, която ни разкрива този псалом е, че истинското щастие се крие не в човешката комбинативност, а в благочестието.

Псаломът може де се раздели на три части:

Първата част е описание на характерът и благоденствието на наистина щастливия човек. От портрета му ясно се вижда, че той е праведен и благочестив.

Втората част с няколко щрихи ни нахвърля състоянието на нечестивите. То е в пълен контраст с приятната картина от началото на псалома. Те наистина свършват зле.

4 Не е така с нечестивите;
Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда,
Нито грешните в събора на праведните;

Последната част е като едно заключение. В него горните две картини са сведени до два пътя – „пътят на праведните“ и „пътят на нечестивите“.

6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните;
А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

Този последен стих ни кара да се замислим по кой път вървим. Защото двата пътя водят към две противоположно различни места: единият към Божието присъствие, а другият – към „погибел“.

В Псалома има три контраста.

Първият е между това какво не прави и какво прави наистина щастливия човек. Вместо да се води от съвета на нечестивите, да стои в пътя на грешните и да седи в събранието на присмивателите, блаженият Божий човек се наслаждава в Закона на Господа и от Неговото Слово се поучава ден и нощ.

Вторият контраст е между описанието на праведния и описанието на нечестивите: той е представен като вечно зелено плодородно дърво, а те – като „плява, която вятърът отвява“.

Третият контраст е между двата пътя и това накъде водят те: единият е път на живот, а другият – води към погибел.

След този по-общ поглед, нека сега да разгледаме всяка една от частите на псалома като се молим Святият Дух да ни даде светлина с помощта на която да прозрем по-ясно Божието послание.

В началото на псалома наистина щастливия човек е погледнат от две перспективи. В ст.1 ни се казва какво не прави той, а в ст.2 – какво прави.

КАКВО НЕ ПРАВИ НАИСТИНА ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК (ст.1)?

1 Блажен оня човек,
Който не ходи по съвета на нечестивите,
И в пътя на грешните не стои,
И в събранието на присмивателите не седи;

Божието Слово ни учи да използваме негативен език (фрази, които съдържат думичката „не“) за да предаваме позитивни мисли. Забраните не са лошо нещо. Осем от Десетте Божии заповеди са изказани като забрани:

  • „Да нямаш други богове освен Мен!“
  • „Не си прави кумир!“
  • „Не изговаряй напразно името на Господ, твоя Бог!“
  • „Не убивай!“
  • „Не прелюбодействай!“
  • „Не кради!“
  • „Не свидетелствай лъжливо!“
  • „Не пожелавай!“

Това са все хубави неща! Забраните не ни отнемат правата, а ни предпазват от това да се отклоним. Те ни защитават от вреди, щети и наранявания. Те са като забранителните знаци по пътищата, като шамандурите на плажа, или като ограничителни парапети, които ни предпазват да паднем от някоя скала.Според ст.1 ако искаме да бъдем наистина щастливи не трябва да правим три неща. Те са изказани паралелно и засягат три сфери на нашия живот: нашето мислене, поведение и общение.

АКО ИСКАШ ДА СИ ЩАСТЛИВ, НЕ ХОДИ ПО СЪВЕТА НА НЕЧЕСТИВИТЕ!

Ние не трябва да приемаме съвет от неблагочестиви хора за това как да живеем и какво да правим. Не трябва да приемаме техния начин на мислене.Някои от тях например отричат съществуването на Бога. В тях се изпълнява Псалом 14:1:

Безумният рече в сърцето си:
Няма Бог.

Трябва ли да приемаме този начин на мислене? Той води до безотговорност и всякакво зло.

Други пък приемат за свое мото Исая 22:13:

Да ядем и да пием,
Защото утре ще умрем.

С други думи: „Яж, пий и си носи новите дрехи“. Това отрича задгробния живот и вечната природа на човешката душа. Онзи, който приема нечестив съвет няма да успее, колкото и благоприятен на пръв поглед да изглежда този съвет.

НЕ СТОЙ В ПЪТЯ НА ГРЕШНИТЕ!

Тук става въпрос за нашето поведение. Ние не трябва да ходим там, където ходят грешниците, освен за да ги извадим от там! Изкушението да го направим е голямо. В Притчи 1:10-15 се казва:

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват,
Да се не съгласиш.
11 Ако рекат: Ела с нас,
Нека поставим засада за кръвопролитие.
Нека причакаме без причина невинния,
12 Както ада нека ги погълнем живи,
Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот,
Ще напълним къщите си с користи,
14 Ще хвърлиш жребието си като един от нас,
Една кесия ще имаме всички; –
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях,
Въздържай ногата си от пътеката им…

НЕ СЯДАЙ В СЪБРАНИЕТО НА ПРИСМИВАТЕЛИТЕ!

Тук става въпрос за това с кого общуваме и изграждаме взаимоотношения. Присмивателите са извратени грешници. Те не само, че грешат, но грехът е тяхната философия. Те са дотолкова закоравени, че се присмиват и подиграват на онези, които се опитват да вършат правото. Целта им във всичко това е да защитят нечестивите си действия и да затвърдят своята грешна позиция.Има ли такива хора на седянката или на „дернека“? Зависи от хората, които са се събрали там. Аз не ходя по седенки и „дернеци“, но предполагам, че някои от тях са „домашните групи“ на клюкарите и присмивателите. Ако е така, един християнин няма място там (1 Коринтяни 15:33-34)!

33 Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“.
34 Трезнейте към правдата, и не съгрешавайте!

Забележете регреса в ст.1:

1 Блажен оня човек,
Който не ходи по съвета на нечестивите,
И в пътя на грешните не стои,
И в събранието на присмивателите не седи;

Аз не мога да го нарека „прогрес“ защото той е с обратен знак – „ходи“, „стои“, „седи“. Грехът ни привлича постепенно. Отначало започваш да наминаваш покрай нечестивите, след това се спираш при грешните, и накрая сядаш заедно с присмивателите. И обратно, ако общуваш с присмивателите, ще започнеш да се държиш като грешните и да разсъждаваш като нечестивите. Това ще те унищожи! Наистина щастливия човек не прави нито едно от тези неща. Какво прави той?

КАКВО ПРАВИ НАИСТИНА ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК (ст.2)?

2 Но се наслаждава в закона на Господа,
И в Неговия закон се поучава ден и нощ

НАСЛАЖДАВАЙ СЕ В БОЖИЕТО СЛОВО!

Източникът на щастие за Божия човек, това, което му доставя радост е Божието Слово. То наистина е негова наслада (Псалом 119: 16,24,35,47,77,92,174)! То е по-сладко „от мед и от капките на медена пита“ (Псалом 19:10). И това се отнас не само за четенето и слушането на Словото, но за неговото изпълнение.Наистина щастливия човек предпочита „закона на Господа“ пред „съвета на нечестивите“, предпочита „пътя на праведните“ пред „пътя на грешните“, предпочита събранието на светиите пред „събранието на присмивателите“! А какво предпочиташ ти?

ПРЕБЪДВАЙ В СЛОВОТО ЕЖЕДНЕВНО!

Думата „поучава се“ може да се преведе също и като „размишлява“ и ни рисува как наистина щастливия човек чете даден текст от Библията и си го препрочита полугласно, като го обмисля и разсъждава върху него. Чрез размишление Божието Слово влиза в сърцата ни, от там са и „изворите на живота“ (Притчи 4:23).Наистина щастливият човек се поучава в Божието Слово „ден и нощ“. Това не означава, че той се отделил от ежедневието си, затворил се е в манастир и не прави нищо друго освен да чете Библията. Но по-скоро показва един особен интерес, който преминава отвъд обикновеното любопитство, един духовен апетит за Божието Слово. Да размишлява върху него и да се поучава от мъдростта му се е превърнало в един добър обичай за него. Той отделя време за това всеки ден!

Тайната на истинското щастие се крие в благочестието. Характерът на праведния е причината за неговото блаженство. Така че, ако искаш да бъдеш наистина щастлив, то прави това, което прави наистина щастливия човек и ще имаш неговото блаженство. Наслаждавай се в Божието Слово, позволи му да те променя ежедневно. В същото време не приемай съвет от хора, чието сърце не е озарено от Божията светлина, не се съгласявай да станеш част от нечестна компания, не общувай с онези, които са дотам заблудени, че имат смелостта да презират доброто и праведното!

ПОРТРЕТЪТ НА ПРАВЕДНИЯ

В резултат на превъзходната си ценностна система наистина щастливия човек просперира отвсякъде. Описан е като вечно зелено плодно дърво. Тази картина го представя като стабилен, подсигурен, плодотворен, предсказуем, и свеж (ст.3).

3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води,
Което дава плода си на времето си,
И чийто лист не повяхва;

СТАБИЛЕН

5 Така казва Господ:
Проклет да бъде оня човек,
Който уповава на човека,
И прави плътта своя мишца,
И чието сърце се отдалечава от Господа.
6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята,
И няма да види, когато дойде доброто,
Но ще обитава в сухите места в пустинята,
В една солена и ненаселена страна.
7 Благословен да бъде оня човек,
Който уповава на Господа,
И чието упование е Господ.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода,
Което разпростира корените си при потока,
И няма да се бои, когато настане пекът,
Но листът му ще се зеленее,
И не ще има грижа в година на бездъждие,
Нито ще престане да дава плод.

Нечестивият е като „изтравничето в пустинята“, а праведният е като „дърво, посадено при потоци води“. Наистина щастливия човек е стабилен и траен. Той има вечен живот. Искаш ли да бъдеш „дърво“, а не „изтравниче“ или „плява“? Тогава прави това, което прави наистина щастливия човек!

ПОДСИГУРЕН

Божият човек е не само като дърво, но като „дърво посадено при потоци води“. Той е основан в Божието Слово, откъдето получава изобилие от богата духовна храна. Той не разчита на случайността на дъждовете. Неговите ресурси са неизчерпаеми. Колко дълбоки корени си пуснал ти в Словото?

ПЛОДОНОСЕН

Наистина щастливия човек е като дърво, „което дава плода си“. Той не е безплодно, изсъхнало или отсечено дърво. Той е „добро дърво“, което дава „добър плод“ (Лука 6:43), „траен плод“ (Йоан 15:16), „много плод“ (Йоан 15:4). Той е благословение и за себе си и за другите.

ПРЕДСКАЗУЕМ

Божият човек „дава плода си на времето си“. Той няма да те разочарова. Няма опасност във времето на беритбата да дойдеш при него и да не намериш плод (Марк 13:6). Ние не даваме плод непрекъснато. Има време, когато този плод се образува, нараства и узрява. И при наистина щастливия човек този процес на развитие няма опасност да бъде прекъснат.

СВЕЖ

Праведният е като дърво, „чийто лист не повяхва“. Той е свеж през цялата година.Учени се заинтересували от една палма в пустинята. Искали да разберат на какво се дължи свежестта й. Започнали да проследяват коренната й система и открили, че тя е дълга около 60 км. и е разположена в посока към морето.

Неувяхващият лист показва, че дървото, посадено при потоци води не се влияе от сушави сезони. Неблагоприятните условия не оказват влияние върху плодотворността и свежестта на онези, чиято сила идва от Бога.

БЛАГОУСПЯВА ВЪВ ВСИЧКО

В края на трети стих сравнението с дървото е оставено на заден план и авторът на псалома се спира на преуспяването като една обща характеристика на наистина щастливия човек.

Във всичко що върши ще благоуспява.

Понякога това правило има изключения, причините за които са известни само на Бог. Общият принцип обаче е, че един живот на благочестие обикновено е благословен с преуспяване.

Когато се говори за благоуспяване, трябва да се има в предвид, че тук не става въпрос за материално забогатяване, а за успех в осъществяването на Божиите дела. В Исус Навиев 1:8, където е използван същия език се казва:

 7 Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. 8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.

Тук не става въпрос за бизнес успех, а за успех в изпълнението на Божиите цели и намерения, открити в свещените писания.

Такива са характера и благоденствието на праведния. Той е наистина щастлив и е благословение за другите, защото пребъдва в Словото на Бога. Така той се превръща в едно свидетелство за Божията вярност и стойността на живота, който е изпълнен с благочестие и търсене на Бога.

Наистина щастливия човек ще бъде „като дърво“. Не като сламка, съчка, трева или тръстика. Дървото има особено значение за онези, които живеят в сухите и пустинни области като Палестина. Там то се среща рядко. Има сянка и плод, и затова е ценно. Дървото е метафора, която често се използва в Писанията за да опише праведния (Псалом 92:15; Еремия 17:5-8).

Сподели във Фейсбук...