Съвсем естествено е вярващите да виждат нуждата да благовестват на хора от собствения си етнос. Като вярващи ние желаем хората от нашия етнос да бъдат спасени. Въпреки това вярващите често пренебрегват хората от другите етноси, дори ако те живеят в същата общност или на същата територия, на която и те.
ФЕНОМЕНЪТ НА СЛЕПОТА ОТНОСНО НАРОДИТЕ
Бихме могли да наречем това, което се случва – пренебрегването на междукултурното ни задължение да евангелизираме хора от други етноси – „слепота относно народите“. Т.е. ти виждаш като конска слепота само своя етнос, не виждаш другите етноси и за тях ти си сляп. Църквите, които са болни от слепота относно народите, евангелизират собствените си етноси. Не че не искат да благовестват, но просто не се интересуват от нуждата от спасение на другите народи. Държат се така, сякаш те не съществуват.
Чрез миграция, чрез търсене на работа, образование и сигурно убежище, много семейства, представители на недостигнатите етнически групи, заживяват в държави или общности, в които съществуват жизнеспособни, силни църкви. Когато говорим за недостигнати етнически групи, това са групи от хора, етноси, в които няма църква, която да е способна сама, без външна помощ, да достигне собствения си етнос. Това е недостигната етническа група.
Но Бог довежда хора от недостигнати групи пред достигнатите. Бог е, който е поставил граници на народите, Бог е, който участва в предвижването на народите. И Той ги води при нас, поради силното си желание всички етноси да бъдат достигнати с вярата. Поради слепота относно народите обаче, въпреки че Бог ги е довел тук при нас, църквата пропуска тези възможности за благовестие. Те са тук, но ние не ги виждаме.
ПЕТЪР И НЕГОВАТА СЛЕПОТА
Преди Божието откровение, което Петър получи в дома на Симон Кожаря, Петър също страдаше от слепота относно народите. Той не искаше да има общение с езичниците. Дори смяташе, че това е незаконно. И поради това ги беше изключил от кръгозора си.
Деяния 11:2-3
2 И когато Петър влезе в Йерусалим, онези, които бяха от обрязаните, го укоряваха, като казваха:
3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
Хронологически, Деяния 10-та глава описва събития, които се случват около 10 години след Петдесетница. Т.е. вече 10 години след Петдесетница ние бихме очаквали църквата вече да благовества междукултурно, да достига народите, но не! Те просто благовестваха само на юдеите и дотук бяха достигнали също до самаряните, но не повече.
Петър беше обучаван в продължение на 3 години в учението на Исус на мисионерското видение за всички народи. В деня на Петдесетница, по време на изливането на Святия Дух, имаше юдеи от диаспората от всеки народ под небето. Това даде на апостолите нагледен урок за културното служение на църквата. Те обаче не разбираха от дума. Не поемаха от дума апостолите отначало.
Изтичат около 10 години по-късно и нетърпеливият Спасител се намесва в делата на църквата, която отказва да се ангажира с мисионерство към езичниците. И начинът, по който Бог се намесва, е чрез едно видение, което Той дава на Петър. За да подчертаем, че макар и твърде странно това видение да е, Бог го повтаря три пъти.
КОРНИЛИЙ – ТЪРСЕЩИЯТ ЧОВЕК
Деяния 10:1-2
1 Имаше в Цезарея един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски полк.
2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на хората и непрестанно се молеше на Бога.
Корнилий беше ветеран от имперската армия. Той най-вероятно беше част от групата на така наречените „богобоязливи“. Богобоязливите бяха хора, които бяха приели юдейския монотеизъм. Това означава, че вярваха само в един Бог, а не в много богове, както и по-мнозинството хора по това време. Те вярваха в един Бог и вярваха, че това е Израилевият Бог. Но все още не бяха обрязани. Не бяха приели юдейската вяра като евреи и не бяха станали така наречените пълноправни прозелити.
За Корнилий се казва, че той се боеше от Бога с целия си дом. Той живееше благочестив живот и изразяваше вярата си със своето даване и постоянни молитви. Ние бихме казали, че ако един човек е богобоязлив, дава милостиня непрекъснато и непрестанно се моли на Бога, той сигурно е християнин, той сигурно е спасен. Въпреки това обаче, Корнилий не беше спасен. Нашите добри дела не могат да бъдат достатъчни, за да бъдем спасени. Единственият начин да бъдем спасени е чрез благовестието Христово, което е Божия сила за спасение.
Ако обаче имаш търсене на Бога, Бог ще забележи това търсене. Корнилий се молеше и в този ден молитвата на Корнилий беше по-различна от обикновената.
Деяния 10:3-4
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му каза: Корнилий!
4 А Той, като се взря в него, уплашен каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини се издигнаха пред Бога за спомен.
Бог е забелязал това, което ти си направил. Тази дума, че „възлязоха пред Бога за спомен“, означава, че молитвите и милостините на Корнилий бяха като един мемориал, като един паметник, който той беше изградил и той беше забелязан и достигнат от Бога. Господ искаше да спаси Корнилий, но Бог е поверил благовестието не на ангелите, а на хората. Затова ангелът даде на Корнилий конкретни инструкции към кого да се обърне, за да чуе благовестието.
Деяния 10:5-6
5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат Симон, когото наричат още Петър.
6 Той гостува у един кожар Симон, чиято къща е край морето, той ще ти каже какво трябва да правиш.
Няма ли това невероятно? Ангелът даде името и адреса на човека, който Корнилий трябваше да извика, за да му предаде Божието послание. Може би да му каже благовестието направо беше по-лесно. Ангелът можеше да му каже за Исус и да приключи. Но ангелът нямаше право да го прави. Отговорността за благовестието, което е Божия сила за спасение, Бог е поверил на човеците. Ако ние, човеците, не кажем благовестието на други човеци, ангелите нямат право да ни го кажат. Това е голяма отговорност.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, отвори очите ни за народите около нас. Премахни нашата слепота, за да виждаме възможностите, които Ти ни даваш да споделим Твоето спасително благовестие. Помогни ни да бъдем верни свидетели, както Петър беше, и да не се страхуваме да прекрачим границите, които Ти си премахнал чрез кръста на Исус Христос. Амин.
И след мистик казва и като се отиде ангелът, който му говори, че той повика двама от слугите си и един благочестив войник. Така че с тях той изпраща един войник. От тези, които редовно му служеха. И като им разказа всичко, прати ги в Йопия. Представете ли се, тези хора тръгват да търсят този Симон, без да знаят къде отиват, с поръзните инструкции, които господарят получил от някакъв ангел. Но те се покоряват. Тръгват. Така че Бог забеляза търсенето и копнежа на Корнилий по Бог и планира да го спаси.
Инструментът за това спасение обаче, който беше Петър, все още не беше готов да бъде употребен от Бог. Защото макар и апостол, той все още беше селян от нови народи. Не ги виждаше. Представете ли се, това беше много така забавно, докато ми следва този пасаж, тази глава. Сложихме Корнилий, значи Бог какво спокойствие има, каква увереност, че Петър ще се отзове. Защото Той решава да спасява хора. Явява Му се и праща му ангела и Корнилий изпраща слугите си.
Те вече вървят към Петър, но той още не е готов. Той още не мисли да излиза от странноприемницата. Затова Бог трябва да се намеси и да му отвори очите. И това става със едно небесно видение. В деветия стих казва и на следния ден, т.е. те вече вървят, когато те пътуваха и наближаваха до града около шестия час, Петър нищо не подозира и не знае какво е ставало преди ден. Качва се на къщния покрив. Петър се качва на къщния покрив да се помоли. И като огладня!
Това е мъжка работа. Огладня. Поиска да яде. Каза: „Ей, гответе ми нещо да ядете ли?“ Но, докато приготвяха, той дойде в изстъпление. Явно, в дома на Симон Кожаря не се готвеше бързо хранене. Всичко се правеше както трябва. А това изискваше време. И не зная дали от глада или заради нещо друго, но Петър изпадна в изстъпление. Докато чакаше да му приготвят. И по време на това изстъпление, той видя едно странно видение. Той докато чакаше, може би да каза: „Хоп, заспа нещо“ и започна да вижда нещо.
Деяния 10:9-10
9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом
Изстъпление. И веднага се казва: „видя небето отворено“ на някакъв съд, като голяма плащаница. Това може би видя някаква голяма като покривка, като маса, някакъв съд, да слиза спускана през четирите ъгъла към земята. Може би такива въженца от четирите страни. Това слизаше със сънсор. И в него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици. И дойде глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж.“ А Петър рече: „Никак, Господи! Защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто!“
И пак дойде към него втори път глас: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не смятай.“ И това става на три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето. Животните на тази небесна маса най-вероятно бяха разнообразни. Много от тях очевидно бяха от забранените за ядене в Левит 11 глава. „Със сигурност не, Господи!“ отговори Петър. „Никак, Господи!“ Бях слушал един проповедник, който казваше, че тези две думи не могат да стоят една до друга. Едната трябва да бъде зачеркната.
Ако му отказваш, Той не е Твой Господ, защото ако е Твой Господ, трябва да се покоряваш. Не можеш да кажеш: „Никак, Господи!“ Значи, ако Той е Твой Господ, ти не можеш да му казваш „не“. Ако ти му казваш „не“, Той не е Твой Господ. Петър каза: „Никога не съм ял нищо нечисто.“ Отговорът на Бог обаче беше ясен. Не наричай нечисто нещо, което Бог е очистил. Но за храната ли говореше тук Бог? За хранителните навици на Петър ли се отнасяше това? Или Бог имаше нещо друго на ум?
Ето след видението, пристигнаха слугите на Корнилий. И докато Петър беше в недоумение какво значи видението, което беше видял. Ето и изпратените от Корнилий човеци, които бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата. Те вече чукат на вратата, което апостолът си не е готов да отиде с тях. Но Господ в последния момент подава видението. Бог винаги или често действа така в последния момент. И попитаха да го питат, тук ли гостува Симон, чието прякор име е Петър.
И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече. Вижте, това е, че Той чуваше гласа на Святия Дух. Той се молеше и Святия Дух му потвърди видението. И Святия Дух му казва: „Ето, трима човека те търсят.“ Това му казва точно Бог. „Стани, слез, иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.“ Амин. Добре, че Петър можеше да чува гласа на Святия Дух. Потвърждението на Святия Дух го освободи от съмненията. И в 21 стих се казва: „И тогава Петър слезе при човеците.“
Ето, Аз съм онзи, когото търсите. По коя причина дойдохте? Хората на Корнилий разказаха на Петър за ангелското видение, за ангелското посещение, което е преживял Корнилий. Казаха му, че ангелът е казал на Корнилий точно къде е Петър. Така се е стигнало до там, че техният господар ги е изпратил, за да поканят Симон в Корнилиевия дом, за да може той да чуе от Петър това, което трябва да прави. Това е исторически казано. И те го поканиха. Стотникът Корнилий, човек праведен, и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, беше уведомен от Бога чрез един свят ангел, да те повика в дома си, да чуе думи от теб.
Тогава той ги покани вътре да ги нагости. Най-накрая Петър да похапне от прекрасната храна, подготвена от готвачите на Симон Кожаря. Насърчени, след като не се съмнява в думите на Корнилиевите слуги, човеци, за какво ли е това? Петър се подготви да отиде и да го посети още на следващия ден. И двадесет и трети стих четем за това, което се случи. И на сутринта той става да излезе с тях. И някои от братята от Йопия го придружиха. Тези хора, помните ли, че те има около шест човека от Йопия? Християни, вярващи. И на другия ден влизат в Кесария.
Те вървяха с тримата, девет човека, може би беше, цялата група. А Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си, приятели. И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна при нозете му и се поклони. Корнилий направо се поклони и каза: „Този е Божий човек, този човек нещо е.“ А Бог го каза да го извика. Корнилий посрещна Петър като Божествена личност. Петър обаче го убеди, че и той самият е човек, като него.
А Петър го вдигна, казвайки: „Стани, и аз самият съм човек.“ Амин. Това, че Петър вдигна Корнилий и че отбеляза, че самият той е човек, каза, че Петър престана да мисли, че е нещо повече заради това, че е юдеин. Тази глава, като цяло тя, просто унищожава всеки етноцентризъм. Етноцентризъм означава да мислиш, че твоят етнос е по-добър от всички други етноси. Юдеите си мислеха, че поне тези юдеи са нещо повече от други. Ние си мислим, че понеже ние сме каквито сме, сме нещо повече от другите, независимо от какъв етнос е ти.
Но Петър каза: „Аз съм човек.“ Всички сме хора. Няма значение каква култура си. Всички култури имат нещо ценно. А Петър го вдигна, каза: „И ти стани, и аз самият съм човек.“ И разговаряйки с него, той влезе и намери мнозина събрани. Можем ли да се говорим? И рече: „Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има общение или да дружи с другоплеменник.“ Този е човек от друг племенник. Друг народ. Друг етнос. Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
Той ме повика, как ти е дойдох, без да възразявам. И да ви питам по коя причина сте ме повикали. Това, което можем да признаем за Петър, ние го знаем от Евангелията, той беше прям човек. Той беше искрен. Казваше си нещата, каквото му е на сърцето, когато е на сърцето. В прав текст той си признава, че е считал влизането във физически дом за скверно и незаконно. Това обаче Бог му е показал, че не трябва да нарича никого мръсен или нечист. Затова той откликнал на тяхната покана и сега иска да разбере какво очакват от него.
В отговор на Петровия въпрос Корнилий му разказа историята с ангела от първа ръка. Пак за трети път чуваме тази история от тази глава. Първо, че сега какво се е случило от първи до осми стих? Това е разказът на Петър. И сега вече самият Корнилий пак разказва. И Корнилий рече: „Преди четири дни в този час прекарвах деветия час молитва у дома. И ето пред мен застана човек със светло облекло, който каза: Корнилий, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога. Прати проси в Йопия да повикат Симон, чийто прякор е Петър. Той е в дома на един кожар Симон край морето. Той като дойде, ще ти говори.“ Значи са проси, пратих до тебе и ти си сторил добре, че дойде. И тъй, ние всички присъстваме тук пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.
Вижте колко така подготовка за стигнем до това, което Бог е заповядал на Симона. Но виждайки във всичко това на местата и отпечатъка на Божия пръст, защото това беше чудо, Бог даде информация на Корнилий без той да знае за Петър. И той буквално видя, че информацията е вярна. Действително разбра, че това е от Бога. И Петър разбра как може той, човек, да ме вика без да ме знае кой съм, без да ме познава. И накрая Петър проговаря и започва да споделя Евангелието.
Деяния 10:34
34 А Петър отвори уста и каза: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице;
А Петър отвори уста и рече: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лица. Но във всеки народ онзи, който му се бои, върши правото, Му е угоден.“ Аз съм озаглавил това поучение „Наистина виждам“. Наистина виждам. Ние трябва да виждаме хората около нас. Трябва да ги виждаме като Божии хора, които имат нужда от спасението. Наистина виждам. Преди Петър страдаше от слепота относно народите. Сега той е прогледнал и казва: „Наистина виждам“.
Какво виждаше? Той виждаше, че Бог не гледа на лица. Бог гледа на сърцето. И във всеки народ, във всеки етнос, този, който се бои от Бога и върши правото, Му е угоден. Бог иска да спаси хора от всички етноси. Видението и случките, които предхождаха пристигането му в къщата на Корнилий, убедиха Петър, че Бог е отворил тази врата. И очаква Петър да представи Евангелието на езичниците. Това, което Бог изискваше от Петър, не беше промяна на диетата, когато им показа тези животни чисти и нечисти, а промяна на сърцето.
Деяния 10:28
28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за юдеин да се събира или да дружи с другоплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
И след това той продължава в стихове 34 и 35: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ, този, който му се бои, върши право, Му е угоден.“ Ако разгледаме разказната структура на тази глава, бихме казали, че стихове от 1 до 8 са увода. Стихове от 9 до 33 са завръзката. И вече стихове 34 и 35 са кулминацията на разказа, от 36 до 48 е развръзката на разказа. Защото в тях е описана промяната, която Бог извършва в сърцето на Петър. Сега той приема не само своите си, но той приема всички. И както ви казах, кулминацията са тези думи: „Наистина виждам“.
Петър беше изцелен от слепотата относно народите и прогледна. Преди той казваше: „Никак, Господи“, а сега той казва: „Наистина виждам“. Тези думи са кулминацията в цялата история. И те ни показват промяната, която Бог иска да види в сърцата ни. Не само в сърцето на Петър, но в сърцата на всеки от нас, в сърцето на цялата църква. Отношението, което да имаме към всички народи. Да не бъдем слепи за тях. Нито да се мислим за нещо повече от тях. Да не бъдем нацисти или националисти, или фашисти, или как казвате тези, които мразят другите – расисти или ксенофоби.
Да не бъдем слепи за тях. Да не се мислим за нещо повече от тях. Но да ги виждаме всеки един като обект на Божията благодат, което могат да получат чрез нашето споделяне на Благовестието. В Йоан 4 глава, 26 стих, това е една друга случка, която е подобна на тази в Деяния на апостолите. Но там Исус се разкри на самарянката като Месия. Той видя една жена накрай кладенеца, за да може да говори. Накрая той казва: „Аз, който говоря с тебе, съм Месия“.
А в същото време учениците те въобще не я виждаха. Те не виждаха тази жена. Те я виждаха със физическите си очи, но те не я виждаха като човек, който трябва да бъде спасен, като някой, с който да се занимават въобще. И в Йоан 4 глава се казва: „В това време дойдоха учениците Му, Исус им се разкри като Месия, а те се връщат и се учудиха, че се разговаря с жена.“ Но Бог знаеше сърцата им. Но никой не рече: „Какво търсиш?“ или „Защо разговаряш с нея?“ Учениците се учудиха на Исус, че разговаря с жена, етносът различен от техния. Те не я виждаха като личност, която се нуждае от спасение.
Въпреки това, когато тя чу кой е Исус, тя отиде при съселяните си и ги доведе при Исус. В 39-ти стих се казва: „И от този град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.“ Тази дума „свидетелстваше“ е много важна, нещо, което виждаме от нашия текст. Но от това ставаше, Исус заръча на учениците си да повдигнат очите си и да видят, че нивите са вече бели за жътва. В 28-ми стих се казва: „Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би той да е Христос?“ Те излязоха от града, колко са се откликнали на това свидетелство и колко готови са били те да приемат.
И се казва: „Те излязоха от града и отиваха към Него.“ Но и в това учениците молиха Исус, казвайки: „Учителю, яж!“ Те му донесоха храна и му казаха: „Яж!“ А пак става въпрос за храна, като при Петър. Петър умираше и получаваше храна и затваряше стъпалата. Идват при Исус, му казват: „Вече храната е готова. Яж!“ Бяха донесли, може би, сирене, домати. Той им рече: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ Затова учениците думаха помежду си: „Да не би някой му е донесъл нещо да яде?“
Исус казва: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговото дело“. За Исус вършенето на Божията воля беше като храна. То беше толкова важно и насищащо за Него, че Той забравяше да яде. Понякога някои хора, като вземат някакъв ангажимент или задача, забравят да ядат. Но не трябва това да ни кара да забравяме да ядем, а вършенето на Божията воля да бъде нашата храна. Исус знаеше защо е на тази земя.
Изпълнението на Неговата мисия Му даваше пълно удовлетворение. И ние трябва да се запитаме: такова ли е нашето отношение към Великото поръчение? Това е Божията воля – Великото поръчение. Ако нямаме апетит за благовестието, да споделим благовестието, то това е поради духовна слепота. Ние не виждаме готовността на хората да бъдат спечелени за Божието Царство. В 39 стих се казва, че когато самарянката свидетелстваше на самаряните за Исус, те излязоха от града и отиваха към Него.
Йоан 4:39
39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.
И може би отдалеч те изглеждаха като едно развълнувано житно поле. Може би те бяха облечени с тези бели дрехи, които хората в Палестина носят. И те идваха, цялата тълпа, и изглеждаха като едно развълнувано житно поле. И виждайки тази вълнуваща картина, Исус казва: „Не казвате ли: още четири месеца и жетвата ще бъде? Аз ви казвам: не, още сега жетвата е тук“. В първи стих се казва, че има време, но Исус казва: „Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва“.
Подигнете очите си и вижте. Това се случи с Петър, когато Бог му даде видението с платнището за чистите и нечистите животни. Той е подигнал очите си и видял нивите на езичниците, готови за жетва. Събирането на плод за вечен живот ни носи тройна радост. То ни носи радост, то носи радост на тези, които се спасяват, защото когато те положат вярата си в Исус, Бог записва имената им в книгата на живота. Благовестието носи радост и на нас, които жънем, и удовлетворението от това да видиш спасението на един осъден на смърт грешник е невероятно.
Казва се, че когато един грешник се кае, цялото небе се радва. И на трето място, събирането на плод за вечен живот носи радост и на тези, които са били преди нас. Които са сяли – пророците, Божиите хора, които са сяли семето на вярата. Нашата отговорност е да изпълняваме благовестието с дълг. Не само към Бога, но и към тези, които са били преди нас. Тези, които са сяли, защото ние сме тези, които жънем. Влизаме в наследството на техния труд, в тяхната вярност, тяхната покорност.
Йоан 4:36
36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
Това казва Исус в 36 стих: „Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне“. Това отношение, истинна е думата, че един сее, друг жъне. Аз ви пращам да жънете това, за което не сте се трудили. Други се трудиха, а вие влизате в наследството на техния труд.
В Деяния 10 глава, 36 до 43 стих, Петър споделя самото благовестие. То съдържа вестта за служението, смъртта и възкресението на Исус от Назарет. Вярата в Исус Христос, Който е Господар на всички, донася опрощаване на греховете.
Деяния 10:36-43
36 Словото, което Той изпрати на израилтяните и им благовестяваше мир чрез Исус Христос (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея;
38 как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко, което извърши Той и в Юдейската земя, и в Йерусалим; Когото те убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви
41 не на целия народ, а на нас – предварително избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.
42 И ни заповяда да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.
Словото, което Той прати на израилтяните, им благовестеше мир чрез Исус Христос, Който е Господар на всички. Това слово вие знаете, което след кръщението на Йоан се разпространи по цяла Юдея. Те започнаха от Галилея. Именно Исус от Назарет, как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. И ние сме свидетели на всичко, що извърши Той и в юдейската земя, и в Ерусалим, когато Го убиха, като Го повесиха на дърво. Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се яви не на всички люде, а на нас, предварително избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите. За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име опрощаване на греховете си.
Една от ключовите думи от тези стихове е „свидетелство“. Апостолите бяха предварително избраните от Бога свидетели, които да разнасят посланието за помазания Спасител. Пророците свидетелстваха за Него, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име опрощаване на греховете си. И това ни напомня, както и самарянката свидетелстваше на самаряните за всичко, което Бог ѝ е направил в живота, Исус ѝ е казал това, което тя е направила. Но и ние, като новородени вярващи и наследници на апостолите, имаме отговорността да бъдем свидетели за Исус.
Именно за това Бог ни дава силата на Святия Дух. В Деяния 1 глава, 8 стих Исус казва, това е част от Великото поръчение: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух; и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“. Това означава всички етноси, всички култури, всички народи. И забележете, че в 36 стих, когато Петър споделя благовестието, когато започва, той казва: „Словото, което Бог прати на израилтяните“. Но в 42 стих той казва, че Исус след Възкресението си изрично е заръчал на апостолите да проповядват не само на израилтяните, но там се използва думата „на хората“. Хората включваше не само юдеите, но и езичниците.
Деяния 1:8
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
И ако се върнем на Великото поръчение, според Марко, Исус каза: „Идете и проповядвайте благовестието на всяка твар“. Твар е всичко живо, всяко дишащо същество, което ходи по земята. Матей и Лука – хората са всичките народи. Така че тук би било светло да отбележим няколко неща.
Първо, когато казва, че езичниците са чисти, Бог не казва, че те са спасени, а по-скоро, че те могат и трябва да бъдат докоснати. Да взаимодействаме с тях. Те следва да бъдат канени в домовете на вярващите. Вярващите могат да влизат в домовете на хора от всяка нация и да се хранят на тяхната маса. Тяхната маса може да е на земята, ако трябва ще седне на земята. Това беше точно обратното на еврейското вярване в 28 стих. Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира и да ходи при някой, който е от друго племе. Но християните трябва да влизат в домовете на мюсюлманите, индуистите, будистите, на всички други недостигнати народи с цел да споделят Евангелието.
Второ, Бог може да дава видения, но само Неговите избрани хора могат да проповядват благата вест и да довеждат недостигнатите при Исус. Бог дава мандат на църквата да евангелизира народите. Това е изключителна привилегия, за която дори ангелите ни завиждат. И трето, често откликът на така наречените нечисти е много по-голям от отклика на чистите. Защото вижте какво се случва, когато Петър споделяше благовестието за тези езичници в дома на Корнилий.
Те бяха готови да приемат благовестието веднага. Докато Петър още говореше тези думи и не беше свършил проповедта си, Святият Дух слезе върху всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петър, се смаяха, че дарът на Святия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога.
Деяния 10:44-46
44 Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че дарът на Святия Дух се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
И тогава Петър проговори: „Може ли някой да забрани водата, да се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?“ Изливането на Святия Дух върху езичниците беше същото, както върху вярващите на Петдесетница. Святият Дух потвърди, че хора от всички етноси са достойни за спасението. И Петър заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос, и тогава го помолиха да преседи известно време при тях. Вярвам, че това беше потвърждение на това, което бяха преживели при изливането на Святия Дух.
Деяния 10:47-48
47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос. Тогава му се примолиха да остане няколко дни у тях.
Но като слезе по същия начин на всички, които слушаха Словото, както на апостолите на Петдесетница, Святият Дух потвърди, че Благовестието е спасение не само за евреите, но също и за езичниците. Така Той сложи своя печатен одобрителен знак върху междукултурното споделяне на Благовестието. Бог иска не само Петър, но и ние да бъдем изцелени от слепотата относно народите. Той иска ние да не казваме „не, Господи“, а да казваме „наистина виждам“. Прогледна ли за освобождение от тази слепота?
Ние трябва смело да се конфронтираме със слепотата спрямо народите, с отношението и страховете, които водят до нея. Бог обича света и всички етноси на света. Той иска Българската църква да стане мисионерска църква. Той често ще създава събития и дори трудности, които да водят недостигнати народи в нашите общности. Освен това ние трябва да прогледаме и да видим недостигнатите с Благовестието етнически групи на територията на страната. Защото в нашата държава има етнически групи, които са недостигнати.
Трябва да сграбчим всички тези възможности и да ги използваме за споделяне на Благовестието. Да бъдем благовестители както в собствената си култура, така и в другите култури. И ако не можем да отидем някъде, да подкрепяме тези, които са мисионери, които ние да подкрепяме с молитва и финанси.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето послание!