Ефесяни 1:15-22
15 Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта, която сте показали към всички светии,
16 непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си,
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,
18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство
19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила,
20 с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата,
21 далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.
22 И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата,
Това е всъщност молитвата на апостол Павел, в която той се моли за духовно виждане. В стих 15 апостол Павел описва репутацията, която ефеската църква имала. Научно казано, те са били известни с две неща: вярата им в Господ Исус и любовта, която показвали към всичките братя и сестри в Господа.
Вижте, тук под вяра в Господа би могло да се разбира не само повярването им в Исус Христос, но също и тяхната вярност към Господа, независимо от обстоятелствата. Така че ние трябва да си зададем въпроса: с какво сме известни? Каква е нашата репутация? Какво знаят хората за нас? Защото, вижте, когато говорим за Ефеската църква, апостол Павел казва: „като чух за вярата ви в Господа и за любовта, която сте показали към всичките светии“. Това беше тяхната репутация.
Те бяха известни с тяхната вяра и с тяхната любов. Ние имаме ли вяра? Имаме ли любов? Или сме известни с това, че отпадаме от вярата? Или сме известни с това, че намаляваме? Или сме известни с това, че непрекъснато се караме и нямаме любов помежду си? С какво сме известни? Какво ще кажете? Моля? Верно е! Ако е вярно, тогава трябва да се покаем, защото трябва да бъдем в съответствие с Божието Слово и да бъдем като Ефеската църква, която имаше вяра и любов.
И любов не само на думи, но в действие. Любов, която се изразяваше най-вероятно в единство и правилно отношение към всички християнски църкви. Така че това е първото нещо, което началото на молитвата ни кара да се замислим за това с какво сме известни и каква е нашата репутация. И ако тази сутрин ние не се чувстваме одобрени пред Господа, ако преглеждаме сърцата си, нека Бог да ни даде дух на покаяние. И не само ритуално, но от цялото сърце да се покаяме и да предадем живота си на Господа.
МОЛИТВЕНАТА СИСТЕМА НА ЦЪРКВАТА
В стих 16 виждаме, че апостол Павел се моли за ефесяните непрестанно. Той казва: „непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си“. И бих казал, че тук ние виждаме молитвената система на църквата. Това, че тези, които Бог е поставил като ръководители на църквата, те се молят за църквата. Но от друга страна, църквата също трябва да се моли за тях. Защото виждаме, че в края на посланията си обикновено апостол Павел, въпреки че той се моли за църквата и казва „непрестанно благодаря на Бога за вас, непрестанно ви споменавам в молитвите си“, в края на посланията той отправя апел към църквата да се моли за него.
Ефесяни 6:18-20
18 като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии
19 и за мене, да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,
20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря.
Така че нека Бог да ни помогне в нашата църква, нашата молитвена система да бъде добра. Вие да се молите за мене и аз от моя страна за вас. И така ние да се молим един за друг. Аз се моля вие да бъдете здраво утвърдени чрез Божия Дух във вътрешното си човече, моля се да бъдете здрави в Господа, да растете в Божията благодат, а пък вие се молите за мене да мога да проповядвам Божието Слово с дръзновение. Господ ми дава Слово, Господ ми дава откровение, Господ ми дава това, което е нужно като духовна храна за вас, за да можем взаимно да се съграждаме и да растеме.
ПОЗНАНИЕТО НА БОГА
В това, както и в други послания, апостол Павел ни дава възможност да надникнем в молитвената му стаичка и да видим за какво се моли той. И от това, което виждаме в следващите стихове на първа глава, можем да кажем, че апостол Павел се моли главно за познание. И то познание в две направления: първо – познание на Бога и второ – познание на привилегиите, които имаме като вярващи. Защото виждате, в 17 стих той казва: „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете“.
Познаването на Бога е най-важното нещо в нашия християнски живот. Ние да Го познаваме и Той да ни познава. Той ни познава, както казва апостол Павел, че един ден, когато отидем в небето, ние ще Го познаем напълно, както и ние сме били напълно познати. Защото Той ни е възлюбил, Той ни е познал, Той ни е създал, но Той желае и ние да Го познаем. И всъщност, познаването в библейския смисъл не е просто да се запознаеш с някой, защото ние сме се запознали с Бога при нашето новорождение, при нашето покаяние. Но познаването на Бога означава изграждане на взаимоотношение и приятелство с Него.
Както имаме една поговорка, че за да станеш приятел с някой, трябва да изядеш един килограм сол. Тогава можеш да кажеш, че сте приятели, защото солта не можеш да изядеш набързо. Това изисква време. Това означава, че за да познаваме Бога, ние трябва да прекарваме време с Него и да изграждаме нашите взаимоотношения с Него. Така че да достигнем до това ниво, в което хората наричат Бог – нашия Бог. Както царят казва на Даниил: „Данииле, Твоят Бог, Комуто служиш, успя ли да те избави от лъвовете?“, защото той знаеше, че Даниил има Бог и той знаеше, че това е Данииловият Бог. Нека Бог да ни помогне така ние да познаваме Бога, така ние да имаме тези взаимоотношения с Него, че наистина Той да бъде нашият Бог. Ние да Го познаваме и да Го следваме.
Освен това, виждаме в този стих, че Бог е наречен „славния Отец“ или „Отец на славата“. Това е забележително, защото в Новия Завет към значението на еврейската дума за слава, която е „кабод“ и на еврейски означава тежест, влияние, сила, в Новия Завет е добавен един нов нюанс, който идва със значението на гръцката дума „докса“, която означава светлина, излъчване и блясък. „Отец на славата“ означава, че Той е Отец на светлината, на излъчването, на блясъка. Както виждаме, че когато Павел отиваше към Дамаск, той видя светлина. Това е светлината, това е славата на Бога. И това качество на Бог, че Той е Отец на славата, Отец на светлината, е изключително важно, понеже като Отец на светлината, на излъчването, на блясъка, Той може да ни даде дух на мъдрост и на откровение, може да ни даде светлина и просветление, за да може от тъмнината ни да преминем в светлината.
Както се казва в посланието към Колосяните за нас, че ние сме били избавени от тъмнината и преселени в царството на светлината. Мисля, това означава не само, че ние сме преселени от царството на злото в царството на доброто, но това означава, че ние сме били преселени от царството на тъмнината в царството на светлината. В смисъл, от царството на слепотата в царството на зрението. Защото, когато човек е в тъмнина, може ли да види нещо?
Тези, които са механици, искат да работят, да си правят колица, например, или пък да строят. Ако е тъмно, могат ли да строят, или да поправят някаква кола, или да правят нещо да работят? Не могат, защото не виждат и казват: „Нека да стане ден, на другия ден, когато е светло, тогава можем да видим и тогава можем да направим нещо“. По същия начин и Отец на славата ни дава светлина, за да можем да виждаме. Когато преминаваме от „царството на тъмнината“ в „царството на светлината“, ние преминаваме от слепота към зрение.
Именно за това апостол Павел се моли в тази молитва за духовно зрение. И това духовно зрение е, за да можем да познаем три неща: надеждата, наследството и силата, която имаме в Бога. Казва в 18 стих: „И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощност“.
Ефесяни 1:18-19
18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство
19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила,
НАДЕЖДАТА, КЪМ КОЯТО БОГ НИ ПРИЗОВАВА
Слава на Бога! На първо място, каква е надеждата, към която Бог ни призовава? Надеждата, за която става дума тук, е най-вече надеждата за възкресението от мъртвите. Надеждата за живот с възкресени тела. Това е блаженната надежда, която имаме. А именно явлението на нашия велик Господ, което ще дойде отново. И при Неговото завръщане, при Неговото второ пришествие, ние ще бъдем възкресени и ние ще живеем завинаги в Неговата слава и в Неговото присъствие с едни възкресени тела.
Слава на Бога! Това е нашата надежда, това е, което Библията ни говори, това е, което имаме като обещание, за което Йоан казва: „Обещанието, което имаме, е това – вечен живот“. И ние имаме увереност в тази надежда поради факта на Исусовото собствено възкресение от мъртвите. Понеже Той възкръсна, Той и ние ще възкръснем. Както казва апостол Павел: „Понеже Той живее, и ние ще живеем“. Така че нека да виждаме надеждата, към която Бог ни призовава, и не само надежда за възкресението, но също и призива, който Бог има за нас – ние да работим, за да можем да достигнем до тази надежда и не само ние да достигнем до тази надежда, но да служим на Бога за довеждането и на други във възкресението.
Т.е. Бог да ни даде да разберем какъв е нашият призив за служение, за осъществяване на тази блаженна християнска надежда.
БОГАТСТВОТО НА БОЖИЕТО НАСЛЕДСТВО
След това се казва: „Какво е богатството между светиите на славното от Него наследство?“. Вижте, наследството е нещо, което принадлежи на наследника по право. Когато тук се говори за наследство, не се има предвид наше наследство, че ние ще наследим нещо. Въпреки че на други места в Словото се казва, че ние имаме наследство, както казва апостол Петър, което е нетленно, неоскверняемо, запазено от Бог за нас в небесата.
Това наследство, за което Петър говори, са възкресенските тела. Но когато тук се говори за богатството между светиите на славното от Него наследство, тук става въпрос, че ние имаме привилегията да бъдем наследство на Бог. Да бъдем наследство на Бог означава да бъдем избрани от Бога. В същата глава, която ние четем по-напред в 11 стих, ние прочетохме това, което се казва: „В Него, казвам, в Когото станахме и наследство“.
Ефесяни 1:11
11 в Него също така ни се пада да бъдем наследници, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля,
Тук се казва, че ние станахме наследство. Като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действа всичко по решението на своята воля. Това означава, че ние сме избрани от Бога да бъдем Негови. Както в Стария завет ние виждаме, че от всички народи Бог избра… кой народ? Еврейския. И Бог каза: „Аз ви избрах от всички народи да бъдете Мое наследство“. Това означава, че Бог избра Израел да бъде Негово наследство. И всъщност, богатството между светиите на славното от Него наследство означава привилегията, която ние имаме да бъдем част от Божиите избрани.
В Йоан 17:10 Исус се моли на Отеца и казва: „И всичко Мое е Твое. И Твоето – Мое. И Аз се прославям в тях“. Виждате ли, ние сме наследството на Бога чрез Исус Христос и Христос се прославя в нас, защото Той ни изкупи. Но ние сме Божието наследство и тук се казва, че това наследство е богатството между светиите. Това означава да бъдем част от Божия народ и апостол Павел тук използва думата „светии“, за да обозначи всички – и евреи, и езичници. Защото в това послание към ефесяните ние виждаме конфликта, който е имало между юдеи и езичници.
Но в Исус Христос юдеи и езичници вече не са юдеи и езичници, а са светии. Вече са един нов човек. Така че това, че сме Божие наследство, означава, че сме неоспоримо Божии. И помислете, осъзнаваме ли каква е тази привилегия – да бъдем Божии, Бог да ни е избрал, ние да бъдем Негови.
По-долу в посланието към ефесяните, 2 глава, апостол Павел развива тази своя мисъл. Първо, той описва състоянието ни преди да бъдем новородени, преди да бъдем избрани, преди да бъдем в Христос. И той казва: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чада на гнева, както и другите“.
Ефесяни 2:1-3
1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2 в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството;
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите.
И по-нататък в 11 стих той продължава и казва: „Затова помнете, че вие някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, която се извършва с ръце. В това време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света“. Ето това е какво сме били преди да повярваме в Христос, преди Христос да дойде за нас. А сега в Христа вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.
И малко по-надолу, в 19 стих на втора глава, Апостолът заключава, като описва новата ни позиция в Христос като наследство на Бога, като избрани, и казва: „Затова вие не сте вече странни пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство“.
Слава на Бога! Ние сме съграждани на светиите и членове на Божието семейство. Вижте, в цялата тази първа част на Ефесяните, мисля, че един от ключовете за разбирането на това послание са личните местоимения. Какво означава лично местоимение? Знаете ли? Какво е лично местоимение? Аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те. Тук виждаме две послания, ако искате да го разберете по-добре – посланието към Ефесяните, особено първа глава. Прочетете и подчертайте всяко лично местоимение и къде се говори за „ние“ и къде се говори за „вие“.
И там, където апостол Павел казва „ние“, той има предвид евреите, защото той беше какъв? Евреин, нали? Той каза: „съм евреин от евреите“, от кое племе беше? От Вениаминовото племе, нали? И той говори за нас, евреите, и той казва: „Ние имаме заветите, ние имаме бащите, ние имаме Бог, който ни се е открил“, а вие, които нямахте нищо, обаче в Исус Христос Бог направи и нас, и вас един нов човек. Слава на Бога! И вече не сме юдеи и езичници, но сме светии. И така, ние имаме богатството, как се казваше, богатството между светиите на славното от Него наследство.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим се да отвориш очите на сърцата ни, за да разберем надеждата, към която ни призоваваш, да осъзнаем богатството на Твоето наследство в нас и да познаем превъзходно великата сила, която действа в нас чрез Твоя Дух. Амин.
Тоест, бидейки в Христос, ние, които сме били, как се казва, дива маслина, сме били присадени на питомната маслина и можем да смучем от корените и да вземаме най-доброто, което Бог има за нас. Така че ние сме Божии деца, слава на Бога! Ние имаме надеждата за възкресението от мъртвите. И също, третото нещо е славата на Бога.
ПРЕВЪЗХОДНО ВЕЛИКАТА БОЖИЯ СИЛА
Ефесяни 1:19
19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила,
В 19 стих апостол Павел казва: „И колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите“. Силата на Бога искам да кажа, не славата. „И колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите. Сила, която е според действането на могъщата Негова мощ“. Каква е силата, която Бог ни е дал? Това е силата Му, която действа към нас, вярващите. Размахът на Божията сила се вижда най-вече във възкресението на нашия Господ Исус Христос.
Ефесяни 1:20
20 с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата,
И в 20 стих се казва каква е тази сила: „С която подейства в Христа, когато Го възкресил от мъртвите и Го сложи да седне от дясната страна на небесата“. Каква беше тази сила, която подейства в Христа при възкресението? Как може да е наречена тази сила? Възкресенска сила. Какво означава възкресенска сила? Възкресенска сила означава силата на живота, защото всичко в този свят върви надолу. Всичко в този свят върви от подредено състояние към по-неподредено състояние. Виждате един труп, когато човек умре, спира сърцето му, всичко си му е там, обаче започва да се разлага. Може ли някой да спре разлагането? Каква сила е необходима, за да може този процес, който е процес на разлагане, да се обърне в процес на възстановяване?
Възкресенска сила. Ние нямаме такава сила, човек не може да го направи. Нещото, пред което всеки е безсилен, е смъртта. Никога, когато човек умре, какво може да направиш? И да се тряскаш, и каквото и да правиш, ти не можеш да направиш нищо пред силата на смъртта. Но Бог обърна силата на смъртта в сила на живот в тялото на Исус Христос. Исус Христос възкръсна от мъртвите. И тази сила Бог ни е дал да действа в нас. Слава на Бога! И тази Божия сила е не само чудотворна, но тя също е победоносна.
Защото чрез тази сила Бог не само възкреси Исус Христос, но Той Го сложи да седне от дясната страна на небесата. Дясната страна в Библията е позицията на власт. Да бъдеш отдясно на Бога означава да бъдеш в позиция на власт. Исус Христос беше поставен в позиция на власт, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия, и всичко покори под нозете Му, и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълва всичко във всички. Слава на Бога! Нека да кажем „Алилуя“!
Радостното от всичко това е, че Божията сила действа в Христос, за да може Христос да сподели тази Негова победа с църквата. Коя е църквата? Ние сме църквата. Слава на Бога! Ние сме Христовото тяло. И когато Бог постави Христос от дясната страна на небесата, а ние сме Неговото тяло, къде седим ние? Отдясно на Бога в небесни места. Христовата победа е наша победа. Господството на Христос е в наша полза.
НИЕ СМЕ ВЪВ ВОЙНА
Защо е важно всичко това? Защото от посланието към ефесяните, а и от много други места в Божието слово, виждаме, че ние сме във война. Ако някой не знае, че е във война, нека да се запише някъде и да може само да чете всеки ден, че ние сме във война. Защото най-лошо е ти да си мислиш, че не воюваш, пък противникът да воюва против тебе. Но ние сме във война. Князът на въздушната власт, и това е Сатана, продължава и днес да действа в синовете на непокорството.
Ефесяни 2:2
2 в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството;
Духовните сили на тъмнината продължават да ни атакуват. В Ефесяни 6 глава, 12 стих четем: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“. Ние имаме враг, който е интелигентен, хитър, коварен и безмилостен. Но ние не сме в позицията на победени. Ние сме в позиция на победители.
Как? Чрез превъзходната сила на Бога, която действа в нас. Слава на Бога! Просто ние трябва да помним, че в същата тази битка, в която ние се бием със Сатана, ние не сме под него, но ние сме над него. Защото по-нататък във втора глава се казва, че Бог ни възкреси с Христос и ни тури да седим отдясно на Него, в небесни места в Христос. И в първа глава, третия стих се казва, че Бог ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места. Т.е. в тези небесни места, в които е нашата битка, ние не сме под Сатана, но ние сме над него. И затова, както казва някой, ако искаш да казваш нещо на Сатана, напиши го на подметките на обувките си, защото той е под тебе, да може да го прочете отдолу. Слава на Бога!
Ние имаме тази победа и затова апостол Павел може да заяви, като казва във втората глава, че Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси, и ще ме въведе в небесното Си царство. Слава на Бога! Важното е обаче ние да излизаме от Бога и ние да осъзнаваме привилегиите си. Жалко е дори да имаш ракета, най-голямата ракета, която можеш да използваш срещу врага си, ако ти не знаеш как да я пуснеш, ако не знаеш къде е копчето, не ти е полза. Трябва да знаем привилегиите си.
И затова апостол Павел се моли: „Господи, дай ни светлина, за да можем ние да знаем каква е надеждата, към която Бог ни призовава, каква е привилегията на това ние да бъдем Божии избрани, да бъдем част от наследството на Бога и да бъдем Негови, да бъдем съграждани на светиите и членове на Божието семейство, да бъдем наследство на Бога“. Ние Му принадлежим по право, слава на Бога. И какво означава Божията възкресенска сила, която е сила според действането на могъщата Негова мощ? Това е много интересен израз и особено на гръцки, където са събрани няколко думи за сила една до друга. Могъща мощ. Това означава, че Неговата сила е невероятна, слава на Бога. Много голяма, огромна сила и тази сила действа в нас, за да можем ние да бъдем победители в Исус Христос.
И също бих желал да отбележа тук и приликата между молитвата на апостол Павел в първа глава, която ние прочетохме, и молитвата му в трета глава. И двете молитви завършват със споменаването на думата „пълнота“. И на гръцки тази дума, както казахме миналия път, е „плерома“. И означава общия сбор на всичко, което има в дадено пространство. В случая „плеромата на Бога“ означава общия сбор на всичко, което има у Бога. И в трета глава, 19 стих, апостол Павел се моли пак за църквата и казва да бъдем силни, за да можем да познаем заедно с всичките светии що е широчината, дължината, височината и дълбочината. И да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. Слава на Бога! За да се изпълним в цялата Божия пълнота. Означава общия сбор на всичко, което има у Бога, да дойде в нас. И тук, в 23 стих на първа глава, така завършва апостол Павел и тази си молитва, и казва, че църквата, която е Негово тяло, е изпълнена с пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко. Бидейки Христово тяло, имаме Божията пълнота.
Защото Божията пълнота е в Христос. В него е въплътена телесно всичката пълнота на Божеството. Казва се в Колосяните. Но тази съща пълнота, тук се казва, че тя е не само в Христос, но в църквата, която е неговото тяло, изпълнено с Божията плерома. Това е невероятно. Но какво ни е нужно, за да познаем Бог и всички тези неща, които Той е благоволил да ни подари? Две неща. Първо – дух на мъдрост и откровение. Виждаме, че и в Първо Коринтяни апостол Павел казва, че ние получихме не духа на света, но духа, който е от Бога.
Защо? За да познаем всичко, което Бог е благоволил да ни подари. Защото никой не знае какво има от Бога, освен духът на Бога. Както и никой не знае какво има от човек, освен духът на човек, който е в него. И понеже духът на Бога знае всичко, което е в Бога, и ние сме получили този дух, ние можем чрез този дух да познаем всичко, което е в Бога. Именно, Божията пълнота. Алилуя! И тук Той се моли и казва: дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец или Отец на славата и на светлината, да ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете.
Ефесяни 1:17
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,
За да видим всичко, което Бог е благоволил да ни подари, ние трябва да имаме духовно зрение. И Той казва по-нататък: „и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете“. Проблемът с духовната слепота е често срещан в Библията и всъщност това е проблемът, който ние имаме и днес. Защото ако ние осъзнаваме всички привилегии, които имаме в Бога, ако ние осъзнаваме каква е надеждата, към която Бог ни призовава, и това го помним винаги, ако ние осъзнаваме каква е привилегията на това да бъдем част от Божиите избрани и да бъдем в Божието семейство, ако ние осъзнаваме колко превъзходно велика е възкресенската сила на Бога, която действа в нас, ние няма да търсим друго в този свят, ние няма да се поддаваме на изкушенията на Сатана.
Ефесяни 1:18
18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство
Ние ще живеем с Бога. Проблемът е, че ние сме забравили, защото много бързо забравяме. Забравяме какво имаме, забравяме какво Бог ни дава, забравяме, че сме били изкупени с кръвта на Исус Христос и колко ценна е тя. Забравили сме откъде сме тръгнали, накъде отиваме и сме ослепели. И както ви казах, проблемът с духовната слепота е често срещан в Библията. Един класически пример за това е Валаам, който беше заслепен от сребролюбието си. В Числа 22 глава се говори за него от първи до 35 стих.
Числа 22:1-35
1 След това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Йордан, срещу Йерихон.
2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил стори на аморейците.
3 И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израилтяните.
4 Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо опасва полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5 изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на онези, които му бяха народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.
6 И така, ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.
7 И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.
8 А той им отговори: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така, моавските първенци останаха у Валаам.
9 И Бог дойде при Валаам и каза: Какви са тези хора при теб?
10 А Валаам отвърна на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
11 Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега, прокълни ми го, дали бих могъл да се бия с него и да го изпъдя.
12 А Бог нареди на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен.
13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.
14 Тогава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.
15 А Валак пак изпрати първенци, повече и по-почтени от онези.
16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш до мене;
17 защото ще те въздигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал; и така, ела, моля, прокълни ми този народ.
18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.
19 Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво ще ми каже Господ.
20 Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Ако дойдат човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.
21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.
22 Но Божият гняв пламна затова, че отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него).
23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, където имаше прегради отсам и оттам край пътя.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида; и той я удари пак.
26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разлюти и я удари с тоягата си.
28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти направила, че ме биеш вече три пъти?
29 А Валаам отвърна на ослицата: Защото се подигра с мен. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те заклал!
30 Ослицата попита Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той отговори: Не.
31 Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя ангела Господен, който стоеше на пътя с гол меч в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;
33 ослицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34 Тогава Валаам каза на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35 А ангелът Господен каза на Валаам: Иди с хората; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И така, Валаам отиде с Валаковите първенци.
Значи този Валаам беше много важна личност. Той беше такъв, че му изпратиха държавна делегация да го поканят да дойде да прокълне Божия народ. Защото беше такъв известен, че ако прокълне някой, остава проклет. Ако благослови някой, остава благословен. И те, моавските старейшини и мадиамските старейшини, отидоха с възнаграждение за врачуването. Имаше голяма награда. И като дойдоха при Валаам, казаха му Валаковите думи. И той им рече: „Пренощувайте тука и ще ви дам отговор за каквото ми каже Господ“. И така моавските първенци останаха у Валаам. И Бог дойде при Валаам. Вижте, това също е изключително, че Бог се занимаваше с този човек. И Валаам беше такъв, който имаше отворени очи. Защото се казва: „Онзи, чиито очи са отворени“, и той виждаше в духовния свят. И Бог му казва: „Какви са тези човеци от тебе?“ И Валаам рече на Бога: „Валак си е пратил“. Вижте, това е смешно, като че ли Бог не знаеше кои са тези човеци, Той знаеше много добре. Но Той го пита, за да може той да се осъзнае. Когато Бог задава въпроса в Библията, той не е защото Той не знае отговорите на тези въпроси, но за да накара хората да се замислят за техните постъпки.
Като например, когато Адам съгреши и Бог му казва: „Защо си се скрил?“ Или когато Каин уби Авел, Бог го пита: „Къде е брат ти?“ Не е, че Бог не знае отговорите на тези въпроси, но Той ги задава, за да може хората да се осъзнаят какво става. И тука Валаам говори и казва: „Валак си е пратил, царят на моавците, ги е пратил при мен да кажат: Ето людите, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята, дойди сега, прокълни ми ги. Негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя?“ Казва се, че Валаам не знаеше кои бяха людите, които излязоха от Египет. Това беше Божият народ. Валаам знаеше много добре, че не е Божията воля Божият народ да бъде прокълнат. А Бог рече на Валаам: „Да не отидеш с тях, никога да не прокълнеш людите, защото са благословени“. Слава на Бога! И ние виждаме, че по-нататък се казва, че няма врачуване против Израиля. Няма чародейство против Якова. Защото този, който Бог е благословил, никой не може да го прокълне.
И на края на историята Валаам пак ги благослови, защото не може да ги прокълне. Обаче тогава какво става с този Валаам, който е с отворените очи, който е духовен човек, който е с духовна сила, с духовен авторитет? Казва се: „Идвай, Валаам, като ставам в страната“, казва Валаковите първенци. „Идете в земята, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас“. Тогава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак и рекоха: „Валаам отказва да дойде с нас“. Какво направи Валак? И Валак пак изпрати първенци. Ето така действа Сатана. Значи, ако ние сме силни на първото изкушение от Сатана, той няма да спре да ни изкушава за това. Ще прати второ изкушение. И Валак пак изпрати първенци, по-много, по-почтени от ония. И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: така казва Валак, Сепфоровият син: „Молим ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене“. Той му каза, че Бог е спрял, той да каже: „Нищо да те не спре“. „Защото ще те въздигна до голяма почит и ще сторя все, що би ми рекъл. Прочи да дойдеш, моля, прокълни ми тия люде“.
И Валаам отговаря на Валаковите слуги, казвайки: „Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да пристъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече“. Забележете тук, Валаам нарича Бога „Господа, моя Бог“. Така че той имаше знание за Всевишния. Той чуваше Неговия глас, той Го познаваше. Бог му говореше, той се молеше. И въпреки това, обаче, парите го привличаха.
Това, че той ще го постави на голяма почит, го привличаше. И той каза: „Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да науча какво още ще ми каже Господ“. Като че ли Бог ще си промени мнението? Или Бог може да направи някакъв компромис? И Бог дойде при Валаам през нощта да му рече: „Щом са дошли човеците да те повикат, стани, иди с тях. Но само това, което ти река, него да направиш“. Вижте, Бог понякога отстъпва на нашите манипулации, на нашите изнудвания.
Числа 22:1-35
1 След това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Йордан, срещу Йерихон.
2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил стори на аморейците.
3 И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израилтяните.
4 Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо опасва полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5 изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на онези, които му бяха народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.
6 И така, ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.
7 И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.
8 А той им отговори: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така, моавските първенци останаха у Валаам.
9 И Бог дойде при Валаам и каза: Какви са тези хора при теб?
10 А Валаам отвърна на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
11 Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега, прокълни ми го, дали бих могъл да се бия с него и да го изпъдя.
12 А Бог нареди на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен.
13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.
14 Тогава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.
15 А Валак пак изпрати първенци, повече и по-почтени от онези.
16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш до мене;
17 защото ще те въздигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал; и така, ела, моля, прокълни ми този народ.
18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.
19 Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво ще ми каже Господ.
20 Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Ако дойдат човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.
21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.
22 Но Божият гняв пламна затова, че отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него).
23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, където имаше прегради отсам и оттам край пътя.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида; и той я удари пак.
26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разлюти и я удари с тоягата си.
28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти направила, че ме биеш вече три пъти?
29 А Валаам отвърна на ослицата: Защото се подигра с мен. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те заклал!
30 Ослицата попита Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той отговори: Не.
31 Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя ангела Господен, който стоеше на пътя с гол меч в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;
33 ослицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34 Тогава Валаам каза на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35 А ангелът Господен каза на Валаам: Иди с хората; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И така, Валаам отиде с Валаковите първенци.
Както когато евреите искаха цар. Бог им каза: „Защо ви е цар? Какво добро е да си имате цар?“ Те казаха: „Не, искаме да сме като всички народи. Те имат цар, искаме и ние да имаме цар“. Само им каза: „Той ще ви налага данъци, той ще прави това, той ще взема момчетата ви, той ще ви прави това и това“. „Не, искаме“. „Щом искате, така да бъде! Но заедно с това ще имате и мършавост на душите си“. Какво означава мършавост на душите? Големи проблеми.
И тук виждаме Валаам. Бог му каза: „Да не отиваш с тях“. И Бог му каза: „Мислите ли, отивай? Щом искаш? Аз какво да го правя, щом толкова искаш?“ И затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си. Обаче какво беше станало с Валаам? Той беше отстъпил духовно. И виждате, той е станал, оседлал е ослицата си, и отиде с моавските първенци. Но Божият гняв пламна, задето отиде. Ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви.
А той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него. И понеже ослицата видя, че Ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето. И Валаам удари ослицата, за да я върне в пътя. Защото ослицата видя, а пророкът не видя. Тогава Ангел Господен застана на един тесен път между лозята, където имаше преграда отсам и преграда оттам. И понеже ослицата видя Ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида. И той пак я удари. Втори път той пак не вижда. Магарето вижда, той не вижда.
После Ангел Господен отива още напред и застана на едно място, където нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво. И понеже ослицата видя Ангела Господен, тя падна под Валаам. И Валаам се разлюти и удари ослицата с тояга. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валаам. И това е много интересно тук, нали, че пророкът си говори с магарето. И тя му казва: „Що съм ти сторила, та ме биеш вече три пъти?“ А Валаам рече на ослицата: „Защо ти се подигра с мене? Ах, да имах нож в ръката си, и сега бих те заклал!“
А ослицата рече на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така?“ А той рече: „Не“. Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя Ангела Господен, стоящ на пътя с гол меч в ръката си. И преклони глава и падна на лицето си. И Ангелът Господен му каза: „Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене. И ослицата ме видя и се отби от мене ето три пъти. Ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива“.
Тогава Валаам рече на Ангела Господен: „Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене. И сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна“. Ангелът Господен рече на Валаам: „Иди с човеците, но само словото, което ти кажа, него да говориш“. И Валаам отиде с моавските първенци. И той пак отива. Защото това се случва с нас. Ние загубваме зрението си. Може да сме били много духовни, обаче ако ние не поддържаме връзката с Бога, ако ние не сме покорни, ако ние започнем да вършим неугодни неща по сърцето на Бога, нашето духовно зрение изчезва и ние започваме да бъдем слепи.
И това е най-опасното във време на война. Защото ако ти не виждаш противника, ако ти не виждаш капаните, ти вървиш. И както се казва в притча, че както говедо отива на клане, така и този човек отива при примката, без да знае, че това е против душата му, против живота му. И това се отнася за много други неща в живота ни. Има атаки, има капани и ако ние допуснем духовно заслепяване, ние не виждаме. И тогава ние падаме. И колкото по-високо сме, толкова падането ни е по-голямо.
Така че имаме пример за духовна слепота в Библията. Трябва просто да се молим Господ да просвети очите на сърцето ви, за да може да виждате. Той е Господ на славата, Той е Господ на светлината.
Ефесяни 1:17-18
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,
18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство
Друг пример, който беше заслепен за Божията защита и протекция, която беше на разположение на пророк Елисей, беше Гиезий. В четвърта книга на Царете, 6 глава, от 8 до 23 стих четем за него, че когато те бяха обградени от сирийската армия и той не знаеше какво да прави, се казва, че когато слугата на Божия човек стана да излезе, ето войска с коне и колесници беше обиколила града и рече му слугата му: „Ах, господарю мой, какво ще правим?“
И когато стане проблем, и ние казваме: „Ах, какво ще правим сега?“ А той отговори: „Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях“. И помоли се Елисей, казвайки: „Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види“. И Господ отвори очите на слугата му да види. И ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей. Елисей ги виждаше тези огнени коне и колесници и той се спеше спокойно, хич не му пукаше, че има някаква армия сирийска срещу него, като Божията армия е с него.
А Гиезий се вайка и се чуди и казва: „Какво ще правим сега?“ Но Елисей каза: „Отвори очите му, за да види“. Елисей се помоли и каза: „Моля Ти се, Господи, порази тези люде със слепота“. И Той ги порази със слепота и тогава Елисей им рече: „Не този път, не този град, вървете след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите“. И завели ги в Самария. И когато стигнаха в Самария, Елисей им рече: „Господи, отвори очите на тези, да видят“. И Господ отвори очите им, да видят. И ето, бяха сред Самария. Бяха в плен на враговете и те нямаха къде да мърдат.
4 Царе 6:8-23
8 А сирийският цар, като воюваше против Израил, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.
11 Сърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
13 Царят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.
15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16 Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.
17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.
18 Когато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.
19 Тогава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.
20 Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.
21 А когато ги видя, Израилевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
И разбира се, те бяха пуснати, защото не беше заслугата на израилевия цар за тази победа. Но виждаме, че духовната слепота е голям проблем. И в Новия Завет виждаме, че това е до голяма степен работа на Сатана. Той е този, който заслепява духовните очи на хората на първо място, за да не видят блясъка на Христовото благовестие.
2 Коринтяни 4:3-4
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват –
4 за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, отвори очите на сърцата ни, за да виждаме Твоята слава, Твоята защита и Твоята истина. Не позволявай на врага да ни заслепява, но ни дай дух на мъдрост и откровение, за да ходим в светлината Ти. Амин.
Проблемът е обаче, че подобно ослепяване може да сполети не само невярващите, но и вярващите, ако те не поддържат жива връзката с Бог, ако те не пребъдват с Бога, така че те да изгубят духовната си ориентация.
Исая 42:18-20
18 Чуйте, глухи,
и гледайте, слепи, за да видите.
19 Кой е сляп, ако не е слугата Ми,
или глух, както посланикът, когото изпращам?
Кой е сляп, както преданият на Бога,
и сляп, както слугата Господен?
20 Ти гледаш много неща, но не наблюдаваш;
ушите му са отворени, но той не чува.
Е, това Господ да ни пази да не стане за нас, да не се приложи, че ние сме преданите на Бога, ние сме посланиците, ние сме служителите, обаче казва се: „Кой е сляп като служителят Господен? Кой е глух като посланика, когато изпращам? Кой е сляп, ако не е служителят Ми?“
Във 2 Петрово, след като изброява един обширен списък с добродетели, апостол Павел казва, че онзи, у когото тези добродетели не се намират, той е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове, т.е. той е виждал, но сега е станал сляп.
2 Петрово 1:5-9
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос, но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове, т.е. той е виждал, а е станал сляп.
И в Откровение, към една от църквите се казва в 3 глава, 17-18 стих: „Понеже казваш: Богат съм, забогатях, нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол. То съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, да не стане явна срамотата на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, та да виждаш.“
Откровение 3:17-18
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.
Нека Бог да ни помогне тази сутрин ние да си купим от Бога очна мас, за да намажем нашите очи и да виждаме, за да не ходим в слепота.
ЗА КАКВО ДА СЕ МОЛИМ?
На първо място, Бог да отвори очите на сърцата ни, за да видим славата на Христовото благовестие. Ако някой не е спасен, Господ да му даде спасение. Така че за какво да се молим? Бог да държи очите ни отворени, за да можем да виждаме призива си, задачата, която Той е поставил пред нас, да виждаме наградата за изпълнението на призива ни. И Бог да държи очите ни отворени, за да виждаме силата, която е на нашето разположение в духовната война и за изпълнение на Божия план.
Нека Бог да ни предпази от духовна слепота. Нека да ни помогне от една страна да не бъдем заслепявани от изкушенията на Сатана, независимо от техния характер, защото Сатана е майстор на заслепяването. Така че нека Бог да ни помогне да не бъдем слепи като Валаам, който беше по-сляп от магарето си. И нека от друга страна Бог да ни даде да не бъдем слепи за подкрепата, която имаме на разположение в духовната война. И да не забравим никога, че тези, които са с нас, са повече от тези, които са с тях. Ние имаме тази Божия сила на разположение.
И накрая, нека Бог да ни помогне да виждаме реалното си духовно състояние и нуждата от това да изработваме божествените добродетели в живота си. Така че никой от нас да не става сляп, късоглед и забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Амин.
МОЛИТВА
Боже, четем Господи Твоето Слово тази сутрин. И Боже, ние желаем тази молитва на апостол Павел да се изпълни за нас. Господи, дай ни дух на мъдрост и на откровение. Дай ни Святия Си Дух, Боже, за да можем да имаме просветени очи. Просвети очите на сърцето ни, Господи, за да познаем надеждата, към която ни призоваваш. За да познаем богатството между светиите на славното Твое наследство. И колко превъзходно велика е силата Ти към нас, вярващите. Дай ни, Господи, виждайки духовната реалност, ние да не се отдръпваме от Тебе, но ние да ценим привилегиите, които имаме. Да не се спускаме за нещата от този свят, да не се спускаме за други неща. Да вървим в Твоя път, Господи. Моля Те, помогни ни и благослови ни. В името на Исус. Амин.