В интернет четох за една жена, която се разболяла от смъртоносна болест и й оставали само няколко месеца живот. Докторът й казал да започне да се приготвя за смъртта, затова тя се свързала с пастора си и го поканила у дома за да обсъдят някои детайли във връзка с нейните последни желания. Казала му кои песни иска да се пеят на погребението й, какви писания би желала да се прочетат и как искала да бъде облечена. Жената казала също на пастора, че иска когато я погребват да сложат в ковчега й и любимата й Библия.
Всичко било уредено и пасторът тъкмо станал да си тръгва, когато жената изведнъж си спомнила нещо важно за нея. “Има още нещо” – възбудено започнала тя.” И то е много важно. Искам да бъда погребана с една вилица в дясната си ръка.” Пасторът стоял и гледал жената озадачено без да знае какво точно да каже. “Това ви шокира, нали?” – попитала жената. “Е, ако искам да бъда честен, трябва да призная, че съм малко озадачен от това желание.” – отговорил пасторът. Жената обяснила: “През всичките години през които съм посещавала социалните кухни, организирани от църквата, най-приятният миг от обяда за мен винаги е бил когато раздигат чиниите от основното ядене този от обслужващият персонал който го прави да се наведе лекичко над мен и да ми каже: “Можете да запазите вилицата си”. Тази фраза ми беше любима, защото тя ми подсказваше, че ще има десерт, и че той ще бъде нещо много вкусно, най-сладката част от целия обяд. Щом ще трябваше да се яде с вилица, а не с лъжица, значи нямаше да бъде някакво желе или пудинг – щеше да бъде торта, кекс или пай – нещо твърдо. Така че, аз просто искам хората да ме видят там в ковчега с вилица в ръка и да се почудят: “За какво й е тази вилица?” Тогава искам ти, като пастор да им кажеш: “Следва нещо по-добро, затова и вие си запазете вилицата!”.”
При тези думи очите на пастора се изпълнили със сълзи на радост и той за последен път прегърнал тази жена. Знаел, че може би това е последния път когато я вижда преди смъртта й. Но също така знаел, че тази жена има по добро схващане за небето от самия него. Тя знаела, че това което следва е НЕЩО ПО-ДОБРО.
На погребението хората минавали покрай ковчега на жената, виждали Библията в ковчега й и вилицата, поставена в дясната й ръка. Отново и отново пасторът чувал един и същ въпрос: “Каква е тази вилица?” По време на проповедта си пасторът разказал на хората за разговорът, който имал с жената малко преди тя да умре. Обяснил им какво тази вилица символизира за жената. Споделил, че от последната си среща с жената не може да спре да мисли за вилицата и им казал, че може би и те няма да могат да спрат да мислят за нея. Бил прав.
Следващият път, когато ви кажат да запазите вилицата си за десерта, нека това напомни и на вас, че след смъртта за нас идва нещо по-добро!
Знаейки, че напускайки тази земя ще се озовем в присъствието на Господа, ние понякога се молим: “Господи, вземи ме!”. Но това не е Божията воля! Чуйте как се моли Исус в Йоан 17:15:
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
Бог е определил ден за всеки от нас. Ден в който ще трябва да се явим пред лицето Му и да отговаряме за делата си. Но дотогава, Той има работа за нас на тази земя. Има молитви, които трябва да изречем, свидетелства, които трябва да извършим, добри дела с които да благословим хората около нас.
Проповед: ГРИЖА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК