Бих желал да започна с едно уточнение, и то е, че това, което ще ви кажа днес не е проповед. Проповедта е нещо изключително отговорно. Проповедта е нещо много сериозно. Защото, когато проповядвам, аз трябва да бъда сигурен, че това, което казвам е „Божието Слово”. Когато вземам даден пасаж от Библията и го тълкувам и споделям с вас, аз вярвам, че това, което ви казвам е всъщност Бог, който говори на вас чрез мен. И аз ще бъда съден от Бог за това дали аз правилно и коректно предавам Неговото Слово. Това е една огромна отговорност. Но, тя не е само за мен, но и за вас. Защото, когато вие слушате моите проповеди, Бог ще ви съди дали изпълнявате това, което Бог ви говори чрез мен. Словото не трябва да влиза през едното ни ухо и да излиза през другото, но влизайки през ушите ни, да влезе в сърцето ни, и от там да намери своето приложение в живота ни. Не е въпроса Словото да влезе само в главата ни, въпросът е да влезе в сърцето ни, за да може да произведе живот в нас!
Въпреки, обаче, че това, което ще ви кажа не е проповед, аз считам, че то е важно – важно е за нас, важно е за църквата. Защото църква която не си познава историята е като човек, който е получил амнезия (загуба на паметта). Нали знаете какво е амнезия? Когато някой не знае кой е – не знае даже как се казва, не знае името си – защо, защото е изгубил паметта си. Затова и църковните празници, които имаме са особено важни, защото те ни карат да си припомняме някои изключително важни и основополагащи истини. Например, Рождество Христово ни напомня истината за въплъщението на Божия Син. Великден ни говори за възкресението – обръщането на посоката на развитие от смърт към живот. Петдесятница ни напомня за раждането на църквата и ролята на Святия Дух в нашия духовен живот. Имаме и Ден на Библията, който ни напомня истината за боговдъхновението на свещените писания. Всеки един от тези празници има своята своето място, своята роля в нашето изграждане като християни, в нашето изграждане като църква. Имаме и Ден на Реформацията – празник, който ни напомня историята на протестантските църкви – клон на християнството, към който принадлежим и ние.
Важно е също така да знаем, че има различни видове богословие – различни подходи към Божието Слово. И когато говорим за „богословие”, искам да ви кажа, че всеки един от вас е „богослов”. Защото, вие имате вашето собствено разбиране за Бога. И, независимо какво е то, то всъщност е вашето богословие. И така, има систематично богословие – богословие при което се търси построяването на една стройна система от истини, разкрити ни в Библията. Има екзегетично богословие – богословие, което се стреми да определи точното значение на библейския текст. Има практическо богословие – това, което се занимава с различните богослужения и това какво Библията казва по този въпрос. Има и историческо богословие – това богословие, което си поставя за цел разглеждането на развитието на различните доктрини, изповядвани от църквата днес и проследява как са се формирали те във времето. И всъщност, Мартин Лутер е изразител на една от основните доктрини на църквата днес – оправдание чрез вяра, спасение по благодат чрез вяра. Всъщност, това учение не е негово. То е на ап. Павел, и ние сме го разглеждали най-подробно в Посланието към Римляните. Но, Мартин Лутер е този, когото Бог употребява за да издигне и възстанови това спасително учение в църквата. И то е изключително важно, защото то е основата на нашата вяра – това, че ние се спасяваме не по заслуги, а само по благодат и само чрез вяра.
Така че, мисля, че е важно да си знаем историята и Мартин Лутер има съществена роля в нея. Той е действителна личност – не е просто някакъв измислен герой. Казвам това, понеже пасторите понякога си измислят примери, понякога говорят за действителни случки и е имало моменти в собственото ми духовно развитие, когато ми е било трудно да разделя едното от другото. Затова, искам да подчертая, че това, което ще ви кажа днес не е измислено – това е истинска история с действителни лица и събития.
РАЖДАНЕ И ПРОИЗХОД
Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 в Айслебен, Тюрингия, Саксония. Тъй като на следващия ден – 11 ноември е бил деня на св. Мартин, родителите му го кръщават Мартин. През май следващата 1484 година, когато Мартин е бил само на около 6 месеца семейството на Лутер се премества в Мансфелд. Мартин израства в семейство със седем деца. По-късно той казва за себе си: „Аз съм селски син. Моят баща, дядо и прародителите ми са истински селяни.” Мартин Лутер не се е срамувал от това че е бил „селянин”, не се е срамувал от това, че родителите и дедите му са били селяни – не се е срамувал от произхода си. Но, както ще видим след малко, той е бил доста начетен и образован.
ОБРАЗОВАНИЕ
Бащата на Мартин Лутер – Ханс Лутер е бил миньор. Наскоро гледах един документален филм за Мина „Черно море” – за миньорите в нашите мини. Даваха как те слизат долу под земята, как взривяват, копаят и строят шахтите си. Толкова е тежко. Може би това една от най-тежките професии. И, ако днес е тежко, то представяйте си колко по-тежко е било през XVI век – когато не е имало тази механизация на производството, която имаме днес. Трудът в мините бил ужасно тежък, а заплатите – ниски. Затова Ханс Лутер бил категорично решен да направи всичко, което зависи от него, но синът му да не става миньор и никога да не му се налага да слиза мините. Затова той старателно спестявал пари за образованието на сина си. Мисля че по това той прилича на традицията в България. Защото, нашата традиция също е ние да се стараем „да изучим” децата си. Някой може да работи на къра, но той иска да изучи децата си, не иска да стават „бачкатори” или общи работници като него, нали? Ханс искал Мартин да стане адвокат – да има кантора, да печели дела в съда и съответно много пари. Сигурно тогава адвокатите също са печелили много – както и сега.
Лутер посещавал основно училище в Мансфелд. Започнал училище, когато бил едва на четири години и половина – много малък. И даже, ходел на училище на гърба на един по-голям батко – Никулаус Оемлер – който го вземал на раменете си и така го водел на училище. Така още съвсем малък Мартин започнал да учи латински. По онова време латинският е бил езикът на всички образовани хора. Когато става шести клас, Мартин говорел и пишел на латински доста добре.
Когато става 12 годишен баща му го записва в гимназия в Магдебург. Тази гимназия всъщност била монашеско училище и се ръководела от общество, наричано „Братя на общия живот” („Brethren of the Common Life” – „едно миролюбиво мистично братство, известно със своята проста набожност и с високия стандарт на образование, даван от техните училища”. Твърде възможно е именно тук Лутер за пръв път да е видял цялата Библия. По онова време печатната машина вече е била изобретена (Гутенберг я изобретява през 1455 година), но все още не е имало масово разпространение на Библии. Докато разглеждал книгите в Библиотеката , Лутер се натъква на латинска Библия, закрепена за масата с верига. Мартин бил удивен, от това, че Библията съдържала много повече от това, което се четяло в училището или се цитирало в църква по време на литургия.
След една година в Магдебург, Лутер продължава обучението си в гимназията „Свети Георги” в Айзенах, където учи още четири години. Мартин се представял като изключително добър ученик – особено в писането и говоренето на латински. В Айзенах Лутер намира добри учители и верни приятели и по-късно той често споделя, че годините му в Айзенах са били най-щастливите в живота му. Той нарича Айзенах „моят любим град”.
През май 1501 на седемнадесет годишна възраст Мартин се записва в университета Ерфурт. Тук той попада под влиянието на номиналистите и научава гръцки. Учителите му го хвалят за работата му, а колегите му се отнасят с уважение към него. Наричат го „Философа”, поради особената му способност да се аргументира в дискусиите, които води. През 1502 година той получава първата си степен на висше образование – „бакалавър по хуманитарните науки” (В.А), а през 1505 година става магистър по хуманитарни науки (М.А.).
НЕОЧАКВАНИ СЪБИТИЯ
Мартин се подготвя да става адвокат, но поредица от неочаквани събития променят курса на живота му.
Веднъж, при нелеп инцидент той дълбоко порязва горната част на крака си с туристическия нож, завързан на кръста му. Опитва се да спре кървенето, като притиска силно раната, но това причинява силно подуване на крака му, придружено с жестока болка. Завеждат го до медицинската служба, но през нощта раната отново започва да кърви. Лекарят му се изплашва за живота му. В този случай Мартин се моли на Дева Мария. Бог го изцелява, но той е силно подтиснат от този инцидент в продължение на дълги дни. В последствие казва: Ако тогава бях умрял, аз трябваше да положа надеждата си за спасение на Дева Мария.”
Малко по-късно Мартин е дълбоко покрусен от внезапна, насилствена смърт на негов приятел. Той поставя себе си на мястото на приятеля си и си задава един много сериозен въпрос: „Къде щеше да бъде душата ми сега, ако аз бях на мястото на онзи, който е убит?”
След получаването на магистърската степен Лутер престоява няколко седмици при родителите си в Мансфелд. По време на пътуването му обратно към Ефурт на 2 юли 1505 изведнъж се разразява светкавична буря. Търсейки подслон, Лутер се скрива под едно дърво. Тогава внезапна светкавица пада до него и го приковава на земята. Лутер е ужасен. В паниката си той извиква: “Спаси ме Света Анна и аз ще стана монах!”. Имал обичай да се моли на нея, а в този случай направил обет (обрек). По онова време „богословието на светкавиците” било че Бог праща мълнията си на хора, които иска да спре да извършат нещо. В това състояние на умствено объркване Лутер се отказва от желанието да учи право. Той се обезпокоява поради клетвата – поради обрека и обещанието, които е направил. Многобройни въпроси навлизат в главата му. Светкавицата не е ли знак на Божия гняв към него? Как да каже на баща си, че се е заклел да стане монах? Мартин не може да прецени дали постъпва правилно или не, но вярва, че когато се направи клетва, то тя трябва да бъде изпълнена. Така на 17 юли 1505 година Лутер се присъединява към Августинския манастир в Ерфурд. Високо надарения магистър на хуманитарните науки става монах. Но, като че ли и е част от Божия план за подготовката на Лутер за великата работа за Божието царство, която му предстои да извърши на тази земя.
МОНАХ
През първата година в манастира Лутер служи като послушник. Той получава дълга бяла мантия и черно наметало. Косата му е подрязана, а върхът на главата му е обръснат. Всяка сутрин удря камбаната за събуждане на монасите. Ежедневието му се върти около седем молитвени сесии в параклиса, редувани с работа и изпълнение на възложените му задачи.
През 1506 година става монах и започва да учи за свещеник. Това му дава възможност да работи с латинската Библия. Същевременно той отделя много време за изучаване на еврейски и гръцки – езиците на които първоначално са били писани свещените писания.
През 1507 година Мартин Лутер е ръкоположен за свещеник. Като свещеник, Лутер вече може да чете литургии – най-важното тайнство на църквата. Според римокатолическата църква в това тайнство когато свещеникът благославя хляба и виното, тези елементи се превръщат в действителното тяло и кръв на Христос.
Макар, че изпълнявал всички правила и закони на манастира, и дори повече отколкото се изисква, Лутер все още се съмнявал дали е спасен. На 23-годишна възраст, той все още чувствал, че не е в мир с Бога. Опитвал се да успокои душата си с „добри дела”. Преповтарял Господната молитва и Аве Мария, постел с дни, бичувал се до кръв спял без завивка върху голия под на неотоплената си килия. По-късно той казва за себе си следното: „Аз бях верен монах. Изпълнявах манастирските правила по-строго отколкото бих могъл да изразя. Ако някога монах би могъл да отиде в рая чрез изпълнение на манастирските правила, това бих бил аз. Ако бях продължил по-дълго с молитви, безсънни нощи, труд, четене и насилие над тялото си, щях да убия себе си.”
Въпреки, че правел всичко, което знаел, Лутер не можел да намери мир за душата си. Продължавал да се чувства неприемлив и недостатъчен за Бога, който изисква святост. Толкова често се изповядвал, че направо подлудявал изповедника си. Веднъж бил толкова депресиран, че даже д-р Йохан фон Щаупиц, главния викарий на Августинския орден идва при него за да го утешава. Лутер се страхувал, че е съгрешил смъртно. Първата заповед е да обичаш Бога с цялото си естество, а Лутер не можел. Това било невъзможно за него и това негово безсилие го смазвало. Щаупиц насърчил Лутер да търси Исус Христос и да се потопи в обучение и изучаване на Библията.
По това време във Витенберг открили нов университет и нуждата от преподаватели завела Лутер там. През 1508 по молба на ректора и по покана на принц Федерик, той започнал да преподава логика и морална теология (етика) във Витенбергския университет. През 1509 е помолен да се завърне в университета в Ерфурт.
ПЪТУВАНЕ ДО РИМ
Важен момент в живота на Лутер е пътуването му до Рим през 1510 година. Отива там заедно с брат Йохан фон Микелн за да потърси разрешение на спор между две групи в Августинския орден. Пътуването е дълго 1350 км. Пресичат пеш Алпите и Апенините. Най-накрая, след осем седмично усилено ходене пред тях се разкриват река Тибър и свещения град Рим. 27 годишният Лутер е изпълнен с чувства. Пада на колене и заплаква: „Здравей, свещений Рим!”. Разрешаването на спора отнема четири седмици през които Лутер има достатъчно време за разглеждането на града. По онова време той вярва, че чрез поклонение на реликвите и посещение на различни святи места може да му донесе огромна духовна полза. Смята, че това може да съкрати мъките му в чистилището – не само неговите, но и на роднините му. Една от най-известните реликви по онова време била „стълбата на Пилат” за която църквата казва, че чрез чудо била пренесена от Ерусалим в Рим. Всеки, който би се изкачил на ръце и колене по 28-те стъпала на църквата, казвайки по една молитва на всяко стъпало, щял да получи опрощение на греховете си по 9 години за всяко стъпало – общо 252 години. Лутер запълзява по стълбата, но когато стига до върха пита себе си: „Кой може да каже дали това е истина?”.
Всички негови очаквания от „светия град” Рим са попарени.
Оттегля се от ученето и почва да преподава. Поучава върху псалмите и открива, че Давид се изправя пред Бога без никакъв свещеник. Тогава продължава с лекции върху галатяните и там вижда, че спасението е не чрез закон, а по благодат. Това открива и в римляни. Тогава прави откритието, което променя целия му живот. Това е, че в евангелието има сила за спасение, защото в него е открита Божията правда, че праведния ще живее чрез вяра. Критичната фраза е, че правдата е от Бога. Какво означава това? Каква е добрата вест в това да разберем колко праведен е Бог, когато осъзнаваме в контраст с това, колко грешни сме ние? Това добра новина ли е или не? В тази фраза формата е в родителен падеж. Дали това означава, че правдата идва от Бога или е Божията правда. Лутер разглежда въпроса в неговия контекст и стига до примера с Аврам в четвърта глава. Вменява и зачита е счетоводен термин. Вменяването е не по заслуги, а поради заслугите на Бога. това не идва от нашите заслуги, но от Бога. Вярващите са „симул юстус ет пекатор” („simul iustus et peccator”) – „едновременно праведник и грешник”. Ние сме грешници, но Бог ни прави праведни, ние не сме праведни сами по себе си, но Бог ни дава своята правда.
Това е наречено – опитността в кулата. Там Лутер е имал малък кабинет на върха на кулата, където светлината го е осияла. Последствията са били огромни. Това дава началото на едната от трите най-важни теми на реформацията – „sola fide” – „само вяра”. Другата е „sola gratia” – „само благодат”. И последната – „Soly Deo Gloria” – „Само на Бог да бъде славата!”
Пари не могат да купят прощение! Само истинско покаяние може да донесе опрощение на греховете ни. Съмнително е, че папата може да опрости грехове, които не може да наложи, което води до съмнение в това дали има власт в чистилището. Ако той има власт да прощава, защо папата не прости не за пари, а за християнска любов?
КАТОЛИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПОКАЙНОТО НАКАЗАНИЕ
По онова време особено много се развива и продажбата на индулгенции. За да можем да разберем как са възникнали индулгенциите, трябва да схванем как католиците възприемат тайнството изповед (англ. “пенанс”), „епитимия” или „покайно наказание”. Този термин се появил поради това, че при превода на Новия Завет от гръцки на латински, наречен Вулгата, Йероним превел думата “метаноя”, която значи покаяние, като “наказание”. В основата на това тайнство стои идеята, че след като изповядаме някакъв грях, ние трябва също и да го компенсираме, да понесем съответно наказание за него.
Тома Аквински, който е основния католически богослов дефинира покайното наказание в четири части.
Първо, разкаяние (“contrition”), съжаление за греха – не само да съжаляваш, че ще бъдеш хванат, но искрено да съжаляваш, че с постъпката си си наранил Божията праведност – осъзнаване на греха и угризения на съвестта.
Второ, изповед (“confession”), признаване на греха. Всяка католическа църква има една малка стаичка, която се нарича изповедалня. Тя е разделена от непрозрачна преграда, така че да не се налага докато се изповядва човекът да гледа свещеника в очите.
Трето, обезщетение (“compensation”). След изповедта свещеникът, който я е чул предписва компенсацията, добрите дела с които грехът трябва да бъде балансиран. Тук като добър “лекар на душата” той трябва да бъде много внимателен в своето предписание – така че от една страна компенсацията да бъде достатъчна, за да не стои изповядалият се дълго в чистилището, а от друга, тя да не бъде толкова тежка, че съгрешилият повече да не се върне повече в църквата.
Четвърто, опрощение (“absolution”). След като е определил обезщетението за греха, свещеникът завършва изповедта с думите “В името на Бога те освобождавам от вечното наказание за този грях.” По този начин изповядалият се се освобождава от чувството си за вина. Това тайнство често носи голяма утеха на искрения католик. Той напуска църквата с чувството си за опростеност.
Така, че индулгенцията е свързана с третата част на това тайнство. За компенсирането на даден грях свещеникът можел да предпише даването на определена сума пари на църквата например. Индулгенцията представлявала разписката или квитанцията за тази сума. Тя се възприемала като “добро дело съразмерно с греха”, но никога не е била замисляна като позволително за грях.
Една индулгенция е можела да замести наказанието на човек да отиде на поклонение до свято място като Рим или Ерусалим или да замести наказанието му той да пости определен брой дни. С течение на времето обаче, хората започват да вярват, че индулгенцията ги освобождава от техните грехове. Те мислели, че когато купуват индулгенция, си купуват опрощение на греховете. Проблемът е, че църквата не прави никакви усилия да поправи това невярно убеждение. Не след дълго “обхвата” на индулгенциите се разширява и на хората започва да се казва, че с тях те могат да намалят времето на мъките на техни роднини и приятели, които са в чистилището. Така продажбата на индулгенции се превръща в много доходно предприятие за църквата. Доходът от тях спомага за изграждането и поддържането на църкви, катедрали и университети.
ЦЕНАТА НА ПОСТЪТ “ЕПИСКОП НА МАЙНЦ”
Недалеч то Витенберг живеел Алберт от Бранденбург. В началото той бил епископ на Халдерщат. Става епископ на дванадесет години. Купува си тази служба и бива назначен. След няколко години се отваря длъжност в Магдебург. Той поискал и тази длъжност. Канонът забранявал човек да бъде епископ на две места. Но законът бива заобиколен с пари. Така той става епископ и на Магдебург. Там той не върши никаква работа. Вместо това си назначава помощник на който плаща малко. Но главният църковен район била този на Майнц. Приходите от там били огромни. Епископът на Майнц умира и младежът пожелава и тази длъжност. Праща брат си да се пазари с папата – Лъв Х (1513-1521). Той бил от богатото семейство на Медичите и в момента събирал пари за довършването на катедралата “Свети Петър”. За поста “епископ на Майнц” Алберт му предлага 7 000 дуката сребро – по хиляда за всеки от смъртните грехове. Но на папата това му се видяло малко и поискал 12 000 – поне по хиляда за всеки от дванадесетте апостола. След преговори стигат до 10 000 дуката – по хиляда за всяка от десетте Божии заповеди. Алберт се съгласява, но при условие, че папата ще му разреши той като епископ да си върне парите чрез продажба на индулгенции. Папата се съгласява, но при условие, че ще получава половината от стойността на всяка индулгенция.
За да плати десетте хиляди, Алберт отива в еврейската банка във Виена и взима на заем 10 000 дуката но при 10% лихва, т.е трябвало да им върне 11 000.
Така че, за да върне тези 11 000 дуката на Виенската Еврейска Банка, той е трябвало да продаде индулгенции за 22 000 дуката, тъй като условието на папата за да даде право на Алберт да продава индулгенции било половината от стойността на всяка индулгенция да отива Рим. Така в крайна сметка папата щял да получи 21 000 дуката – 10 000 от епископския пост и 11 000 от продажбата на индулгенции за връщането на заема за епископския пост, а Алберт щял да стане епископ на Майнц. (Томас Линдзи – “Големи пари”)
Така Тетцел, който бил римски монах бива изпратен да продава индулгенции (може би за 22 000 дуката) в Германия.
Принцът, който управлявал Саксония, областта на Лутер бил Фридрих Мъдрия. Той вярвал в индулгенциите толкова, колкото се е облагодетелствал от тях. Разбирал е, че ако Тетцел дойде, ще отвлече много пари, а той не искал това да се случи.
ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТТЕ ТЕЗИСА
Деветдесет и петте тезиса били в резултат от гнева на Лутер срещу измамата на тези индулгенции. Целта им била да бъдат дискутирани в академичните кръгове. Той предлагал на който и да е богослов да ги дискутира. Заковал ги на 31 Октомври – в навечерието на празника Вси Светии, който се празнува на 1 Ноември.
В кратце 95-те тезиса съдържат следните основни положения:
Първо, парични плащания не могат да закупят опрощение на греховете! Само истинското покаяние може да доведе до този резултат.
Второ, съмнително е дали папата има власт да опрощава грехове на хора, които са вече в чистилището.
Трето, ако папата има власт да прощава грехове, защо не опрости и не освободи от чистилището всички не за пари, а просто от християнска любов?
Лутер не е предполагал какво последствие ще имат тези тезиси. Те били много бързо копирани, отпечатани и разпространени. Продажбите на индулгенции спаднала веднага, а това неминуемо привлякло вниманието на папата.