Не зная дали сте чували за книгата на Ели Визел (Elie Wiesel) „Нощта”? В нея той представя дневникът, в който е записвал мислите си по времето когато като тийнейджър е бил в концлагера Аусшвиц – вярващ млад човек, който още в първия си ден вижда как един камион пълен с дечица биват изгорени в газова камера. И той пише: „Никога няма да забравя тези моменти, които убиха моя Бог, и душата ми и превърнаха мечтите ми в пепел.” Или с други думи: „Става ми лошо, повръща ми се от мисълта, че в такъв момент всемогъщия Бог може да остане безучастен, да бездейства в една такава ситуация.”
По-късно Ели Визел пише за това как веднъж след като се върнал от работа в полето той бил принуден да гледа обесването на едно единадесет годишно момче. И той пише: „Това малко момченце беше твърде слабичко и лекичко, за да може под тежестта на тялото му да се пречупи врата му” Затова то агонизирало бавно и мъчително – „борейки се между живота и смъртта”. И те ги заставили да гледат тази екзекуция. Тогава от групата, която гледала тази ужасна сцена се чул глас: „Къде е Бог? Къде е Той?”. В този момент Ели Визел чул глас в сърцето си: „Той е тук – Той виси на примката на това въже”.
Проповед: ПЕСЕНТА НА ДЕПРЕСИРАНИЯТ ЧОВЕК