КРИВИ СМЕТКИ

Мат.19:16-20:16

Текстът от Мат.20:1-16 е известен като “Притчата за работниците на лозето”. Чрез нея, както и чрез редица други притчи Исус ни позволява да надникнем в сърцето на човека и да видим какво се крие там. Тази притча се занимава с едно отношение, което, както непростителността и гордостта няма място в Божието царство. Това е отношение, което в света се счита за нормално и не толкова лошо. Отношение, което е твърде опасно, защото дори и ние като вярващи често го допускаме в себе си. Това отношение се нарича завист. То е чувство на досада и злоба, предизвикано от нечие благополучие, постижения и успех. Свързано е със сравняването помежду ни. Това сравняване е грях, защото най-често води до съперничество и роптание – неща за които няма място в Божието царство.

  • “Защо някой друг да има нещо повече от мен?”
  • “Защо да има нещо, което аз нямам?”
  • “Защо той да може “да мине метър”, а аз не?”

Това са все въпроси, които характеризират неправилното отношение с което се занимава притчата за работниците на лозето.

Но нека преди да започнем да разсъждаваме върху нея да я чуем (Мат.20:1-16):

“1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. 6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? 14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}*, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни

 I. КОНТЕКСТЪТ НА ПРИТЧАТА

За да разберем по-добре посланието на притчата, ударенията и акцентите, които тя поставя върху духовната истина, която се съдържа в нея, ние трябва да я разгледаме в нейния контекст – онази част от текста около нея, която уточнява значението й.

ТВЪРДЕ ВИСОКА ЦЕНА?

Моментите, който предхождат притчата за работниците на лозето са разговорът на Исус с богатия млад управител и последвалото разискване на Исус с учениците му, породено от този разговор.

Срещата на Исус с младия богаташ е предадена в Мат.19:16-22:

“16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите. 18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; 19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.”

Ако разгледаме този епизод в светлината на притчата за работниците на лозето, можем да кажем, че в този момент Исус призова младия богаташ да “отиде на лозето”, т.е. да влезе в Божието царство, но той отказа. Пазареше се с Исус. Смяташе, че заслужава вечен живот, защото е изпълнил Божиите заповеди.

Исус поиска от него да продаде имота си. Младият богаташ обаче изглежда бързо прецени, че имота му е твърде висока цена за един вечен живот и така да се каже се отказа от “сделката”. Той беше призован “да отиде на лозето”, но отхвърли призива, защото “надницата” му се видя твърде малка за “труда”, който той щеше да положи. Така, поне до онзи момент той си остана без вечен живот. Причината за това обаче не беше, че не продаде имота си, а че не последва Исус.

КАМИЛА ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ

Христовия коментар за решението на богатия млад управител беше следния (Мат.19:23-26):

“23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство. 24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.”

С тези негови думи Исус заяви, че Богатия млад управител може да бъде спасен дори и ако си остане богат!

ВЪПРОСЪТ ЗА ОБЛАГИТЕ

Това озадачи Петър и той запита (Мат.19:27):

“27 Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

В думите на Исус Петър долови надежда за младия богаташ. Той, за когото Господ каза, че е невъзможно по човешки да влезе в Божието царство, все пак с Божията намеса можеше да бъде спасен. Спасението не е чрез дела, а по Божия благодат.

Тогава обаче Петър като че ли си помисли: “Ако един толкова неблагонадежден кандидат за вечен живот като този млад богаташ може да бъде спасен, то тогава какво ли ще получим ние, апостолите?” Като че ли Петър прихвана от търгашеския дух на младежа и той също започна да се пазари с Исус. Ако младия богаташ може да бъде спасен без да се отказва от богатството си, апостолите не бяха ли се “минали” като бяха оставили всичко и последвали Исус? Ако той може да получи вечен живот без да изгубва имота си, те не трябва ли да получат нещо повече от вечен живот, след като са оставили всичко, за да Го последват?

“27 Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

С други думи: “Няма ли да има и “нещо повече”?“. Въпросът на Петър може да се разглежда като проявление на един търгашески и интересчийски дух. Да имаш такъв дух означава главната ти цел в живота да бъде от всичко да извличаш някакъв вид лична печалба или облага. Означава да бъдеш мотивиран не от любов и желание да направиш нещо добро, а от страст за лично облагодетелстване.

Във въпроса на Петър “Ние прочее, какво ще имаме?” се крие страх да не би той да се е минал, да не би да не се е възползвал в пълнота от “инвестициите си”, да не би някой друг да е получил повече, давайки по-малко. Явно това беше сериозна слабост в характера на Петър, защото в един друг случай в Йоан 21:18-23 той зададе подобен въпрос. Там Исус му пророкува, че ще умре като мъченик, а Петър запита, дали и Йоан ще умре по подобен начин. Господ обаче му каза да “гледа в своята си паница” и да не се сравнява с другите:

“18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш. 19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде? 21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?

22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. 23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

Дори ако допуснем, че мотивите на Петър са били чисти, ние трябва да разглеждаме притчата за работниците на лозето като един предварителен, изпреварващ удар срещу неправилните отношения на сравняване, завист и сметкаджийство. В нея Исус смъмря служението за награда, което се опитва да измести служението от любов.

Така или иначе, притчата не може да се разбере напълно без да се вземе в предвид въпроса на Петър “Ние прочее, какво ще имаме?”, защото тя е отговор на този въпрос. Доказателство за това е факта, че в другите евангелия, в които притчата за работниците на лозето не е записана, когато се предава разискването на Христос с учениците му след срещата им с богатия млад управител, в този разговор въпросът на Петър “Ние прочее, какво ще имаме?” е пропуснат. В другите евангелия този въпрос отсъства. Но в тях не се споменава и притчата. Според мен това е съвсем ясно свидетелство за връзката между въпроса и притчата.

Но нека преди да се спрем и на самата притча да видим конкретния отговор на Исус на Петровия въпрос. А той е положителен – да, за онези, които са служили и са жертвали нещо повече ще има и нещо повече от спасението (Мат.19:28-29).

Ст.28 се отнася конкретно за апостолите:

“28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.”

Ст.29 е общо обещание за всички Христови последователи:

“29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. 

ХРИСТОВОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Да, ще има “нещо повече” от вечния живот както за апостолите, така и за жертвоготовните вярващи. Исус обаче завърши своя отговор на Петровия въпрос с едно предупреждение (ст.30):

“30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.”

Предупреждението на Исус започва с думата “обаче”. “Обаче” означава “Внимавайте!”. Мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи. С тези думи Бог “удря” неправилните мотиви. Дори и да има “нещо повече”, ние трябва да Го следваме не заради стократната печалба, а от любов!

Това загадъчно предупреждение за първите и последните се повтаря отново след края на притчата в Мат.20:16 и по този начин я поставя в една своеобразна рамка. Явно е, че самата притча е обяснение именно на това парадоксално твърдение. А не трябва да забравяме и, че самото то е дадено в отговор на въпроса на Петър за допълнителните облаги.

И така, имайки в предвид тези два елемента на контекста – поговорката за първите и последните и Петровия въпрос за облагите ние можем да пристъпим към самата притча и нейното послание. А то е, че в Божието царство на сметкаджиите ще им излязат криви сметките! Даване само за да получиш е неправилно – то е даване от егоизъм. Ако следваш Исус само заради някаква печалба, може да се окажеш разочарован. Мотивът в нашето служение трябва да бъде не печалбата, а любовта и желанието да се покорим на Божия призив и да направим нещо добро.

II. СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРИТЧАТА

ПАЗАРЛЪКЪТ

Рано сутринта един земевладелец отива на борсата, за да наеме общи работници за работа на лозето си. След обичайното пазарене за големината на надницата, той ги наема и ги изпраща на работа (ст.1-2):

“1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.”

Забележете, че стопанинът на лозето “се погоди с работниците за по един пеняз на ден”, т.е. надницата на първите работници беше според една предварителна договорка. Те бяха сключили сделка със собственика на лозето за заплащане в размер на един пеняз или един сребърен динарий.

ДОВЕРЧИВИТЕ РАБОТНИЦИ

По-късно, в различни часове на деня земевладелеца наема и други работници без обаче да конкретизира тяхната надница. Това, което е забележително при тях е, че за разлика от своите колеги, те отиват на работа без да се пазарят. Те имаха вяра, доверие, упование в стопанина. Разчитаха на неговата коректност и не допускаха възможността той да ги ощети или онеправдае (ст.3-5):

“3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.”

Причината по-късно наетите работници да не бяха отишли на работа не беше, че те бяха по-мързеливи от другите, а че до онзи момент никой не беше им предложил никаква работа (ст.6-7):

“6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].”

СКАНДАЛЪТ

В края на деня всички получават една и съща надница за различно количество труд. Това раздразня първите и те започват да роптаят срещу земевладелеца (ст.8-12):

“8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.”

Забележете, че собственика на лозето умишлено нарежда на своя настойник да започне разплащането от последните, за да може първите да видят каква е тяхната надница. Ако беше започнал от първите, те щяха да си вземат единия пеняз и да си тръгнат. Това щеше да предотврати скандала. Може би това щяхме да направим ние, ако бяхме на негово място. Но изричните нареждания на стопанина на лозето бяха плащането на надниците да стане в обратен ред. Когато първите работници видяха, че последните, които бяха работили само около един час получават по един пеняз, те със сигурност започнаха да пресмятат, че ако са работили 10 пъти повече от тях, то ще получат поне пет пеняза, но при всички случаи повече от един пеняз. Когато дойде техния ред обаче и те получиха по един пеняз. Справедливо ли беше това?

СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ТОВА?

Ето как стопанина отговаря на роптателите (ст.13-15). Той им каза:

“Аз се отнесох честно с вас, защото вие си получихте това, за което се бяхме договорили.” (ст.13-14а):

“13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? 14 Вземи си своето и иди си;”

  • “Аз имам на сърце да платя същото и на останалите.” (ст.14б):

моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.”

  • “Нямам ли това право?” (ст.15а):

“15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам?

  • “Нима си раздразнен от моята щедрост? Справедлив ли е един такъв гняв?” (ст.15б):

Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

На християнина не му прилича да завижда заради това, че Бог е дал нещо по-добро на някой друг. Понякога ние си мислим, че Бог е по-добър към другите, отколкото към нас, но това просто не е така! У Бога няма лицеприятие. Той няма любимци. Богат е към всички, които го призовават!

III. ПОУКИТЕ ОТ ПРИТЧАТА

Вниквайки в текста и контекста ние можем да извлечем поне шест поуки от притчата за работниците на лозето.

1. Никой няма да бъде онеправдан от Бога.

Това, което всеки ще получи като награда за своето ученичество, служение и посвещение ще бъде повече от честно. Бог няма да ни онеправдае (ст.13)!

Приятелю, не те онеправдавам.

2. Никой няма право да поставя под въпрос Божията благодат и щедрост (ст.15):

“15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?”

Бог е добър Бог! Неговата благодат не би трябвало да ни изненадва!

3. Тези, които са по-стари вярващи, които са по-посветени, които са се трудили повече на Божието лозе не трябва да стават завистливи.

Нека приемем, че допълнителното възнаграждение към нашата надница е възможността и привилегията, която имаме да служим на такъв изключителен Господар като нашия по-дълго от другите! Това е нашата награда!

4. Когато бъдем призовани чрез благовестието да се покорим на Христос и да го последваме, ние трябва да откликнем веднага. Да последваме Христос незабавно, не да си тръгваме с празни сърца както богатия млад управител.

За някои от нас този Божий призив може би е дошъл в нашето детство. Други може да не са чули евангелието докато не са достигнали до една напреднала възраст. Никой не може да съди другия за причините, които стоят зад неговия по-късен отговор на Божия призив за влизане в Небесното царство. Но след като веднъж чуем призива на Христос, ние не трябва нито за миг да отлагаме нашето “отиване на лозето”. Трябва като по-късните работници да откликваме веднага и да служим старателно на Бога независимо от това колко живот ни остава на тази земя. Нека да посветим себе си във всеотдайна служба на Бога. Той няма да ни разочарова!

5. Трябва да служим на Бога със всичко, което е по силите ни без да таим в себе си сметкаджийство – без да си мислим: “А какво ще спечеля аз от цялата тази работа?”.

Нека да се отървем от този ненаситен дух на съперничество и завист и да започнем да мислим като Господ (Фил.2:6-8):

“6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”

По-добре да оставим наградата си в Божиите ръце отколкото да започваме да се пазарим с Него! Той никога няма да ни онеправдае. Напротив, обещал ни е, че ако търсим на първо място Неговото царство и Неговата правда, всичко от което имаме нужда ще ни бъде снабдено (Мат.6:33)!

6. Не трябва да се сравняваме с другите, а с нашия потенциал в Христос.

Господ каза на Петър: “Тебе що ти е? Ти върви след мене!”. Ние не трябва да мерим себе си със себе си или себе си с другите, а да се състезаваме с потенциала, който имаме в Христос!

Заключение:

Нека да се замислим какво е нашето отношение към служението на Бога. Да се огледаме в Словото и да бъдем честни със себе си и с Бога. Защо му служим – от любов или заради някакви облаги? Или може би въобще не му служим, защото не сме видели ползата от това?

Ако в сърцето ни се е прокраднало някакво сметкаджийско отношение като това във въпроса на Петър или пък грозна завист като тази с която бяха завладени първите работници на лозето, то нека се осъзнаем! Защото, притчата за работниците на лозето ни учи, че в небесното царство хората със сметкаджийски или завистлив дух няма да се почувстват добре. Те със сигурност ще бъдат разочаровани. С други думи на сметкаджиите ще им излязат криви сметките, защото накрая “последните ще бъдат първи, а първите последни.” Амин