Когато човек кандидатства за работа, обикновено той трябва да представи редица документи на своя потенциален работодател – обикновено диплома за завършено образование, автобиография, трудова книжка, и някакви препоръки, ако има такива. След това може да поискат от него и да се яви на интервю за работа. Защо са всички тези процедури и усложнения? Защо просто кандидатът за работа не бъде назначен и не започне? Защото работодателят търси работник с определени качества и квалификация.
Християнското настойничеството също е свързано с работа и служение. За него не се изисква диплома, но за да бъде един настойник добър, той несъмнено трябва да притежава определени качества. В Новия Завет намираме три качества, които трябва да притежава Божия настойник: верност, непорочност и мъдрост.
ВЕРНОСТ
Първото и най-важно качество на добрия настойник е верност. В Притчи 20:6 се казва:
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта;
Но кой може да намери верен човек?
Ако питаме сега в тази зала: „Има ли някой неверен човек тук?“ Едва ли ще видим някоя ръка. Ако помолим верните да си вдигнат ръцете, ще видим гора от ръце. В действителност, обаче, нашата верност не проличава дотогава, докато не получим възможност да бъдем неверни.
Настойникът е човек, който се радва на упование и доверие от страна на собственика. И поради това, от него се очаква той да оправдае доверието, което му се оказва, т.е., да бъде лоялен и верен. Верният настойник внимателно изпълнява всички свои отговорности и усърдно защитава интересите на своя господар. Неверният настойник, обратно, мисли само за своето добруване, и не зачита, а напротив, злоупотребява със имота на собственика – с други думи, той го „разпилява“ (Лука 16:1).
Всеки от нас е настойник на Божията собственост. И това, което Бог изисква от нас е да бъдем верни. „Верност“ това е основното качество и изискване към добрия настойник. В 1 Коринтяни 4:1-2 ап. Павел казва:
1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни. 2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
Забележете, това, което се изисква от настойниците е всеки да се намери какъв? „Всеки да се намери верен.“!
Бог очаква от нас не само да бъдем верни, но и да бъдем верни в малкото. В Лука 16:10 Господ Исус каза:
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
„Неправедното богатство“ за което става дума тук е мамон – парите и другите материални неща. Те са наречени така, защото хората в този свят ги използват за постигането на цели които не прославят Бога.
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
„Чуждото“ е всичко, което имаме, всичко, което ни е дадено от Бога и което Му принадлежи – пари, време таланти.
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
Християнинът не може да бъде верен и на парите и на Бога. Не може да бъде едновременно материалист и идеалист. За да бъдем добри духовни настойници, ние трябва да бъдем свободни от служението си на „мамона“.
НЕПОРОЧНОСТ
Непорочността може да бъде определена също като честност, цялостност или интегритет – нравствена чистота и завършеност на характера. В 1 Солунци 5:23 ап. Павел се моли:
23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
В Тит 1:7 четем, че епископът като настойник на Божията работа трябва да бъде „непорочен“.
7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник…
Това означава, че като управител или мениджър на Божиите ресурси и блага, неговото поведение трябва да бъде безупречно. Той трябва да живее по такъв начин, че никой да не може да намери нищо за което да се хвани в опитите си да го дискредитира. В Тит 2:7-8 се казва:
7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, 8 здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.
Понякога хората могат да си изградят едно лошо мнение за собственика, поради това, че той има лош настойник, понеже те си имат вземане-даване с само с настойника и не познават собственика. Собственикът може да бъде добър и щедър човек, а ностойникът може да е груб и свидлив. Например, какво щеше да си помисли Рут за Вооз, ако неговия настойник не й беше позволил да събира плодове в неговата нива? Но настойникът на жетварите се отнесе към нея добре, така како би направил и Вооз. И когато Вооз дойде за да нагледа жетварите си и да види как върви жетвата, той забеляза Рут, че събираше снопове подир жетварите (Рут 2:5-7).
5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена? 6 И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; 7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.
Какво щяха да си помислят хората за Исус, ако той не беше смъмрил учениците си за тяхната грубост и нетактичност към малките? В Марко 10:13-16 четем:
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха, 14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.
Виждате ли, ние сме настойници на благовестието, Божии настойници сме. Затова и имаме отговорността и привилегията да определяме имиджа на Бога в очите на хората. Те съдят за Бог и за църквата по нас. Затова и в Римляни 2:17-24 ап. Павел казва на юдеите, които се считаха за праведни:
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, 18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; 19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
Тези думи до голяма степен се отнасят и за нас, християните. И особено за онези, които се считат за „стари вярващи“. Ние се гордеем с истината, която сме научили. Считаме се за фар на благочестие, който свети в мрака на безбожието. Но дали нашите претенции отговарят на поведението ни?
21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? 24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
„Поради вас се хули Божието име между езичниците!“ Нека Бог да ни опази – да не ставаме причина, някой да се отврати от Бога като гледа нас, които се считаме за Негови последователи. Наистина, нашата отговорност е голяма!
От друга страна, ако хората видят добрите неща, които ние прави като Божии настойници, може би ще бъдат по склонни да отдадат хваление на Небесния Собственик на всичко. В Матей 5:16 Исус каза:
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Ако верността характеризира правилното поведение на настойника по отношение на господаря му, то непорочността определя правилното отношение на настойника по отношение на другите хора. Имайки в предвид тези две качества, настойникът може както да печели благоволението и на Бога и на хората. Когато Исус растеше, той правеше точно това (Лука 2:52):
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
Забележете, не само пред Бога, но „пред Бога и човеците“. За Бог е важно това, което правим да бъде добро не само пред него, но и пред хората. Във 2 Коринтяни ап. Павел споделя, че като настойник на средствата, събрани за подпомагане на ерусалимската църква, той и колегите му са се грижели за едно честно и точно изразходване на средствата – по начин, който е честен не само пред Бога, но и пред хората (2 Коринтяни 8:20-21).
20 като избягваме това, – някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение; 21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
Ето какво прави добрия настойник – грижи се за това, което е честно – честно „не само пред Господа, но и пред човеците“. Той е верен на Господа и непорочен пред човеците.
МЪДРОСТ
За да бъде даден настойник добър, за него е от съществена важност той да притежава не само вярност и непорочност, но и мъдрост.
Един мъдър настойник ще извлече максимална печалба от ресурсите с които разполага, ще избегне загубите, ще разпредели благата така, че нуждите да бъдат посрещнати, ще води добро счетоводство и ще се възползва максимално от предоставените му възможности. По този начин той ще защитава по най-добър начин интересите на господаря си.
Вярно е, че човек се нуждае от известни познания по икономика за да бъде добър управител. Въпреки това мъдростта не е нещо, което можеш да придобиеш като ходиш на курс. Чрез образование човек може да натрупа знание, но мъдростта идва от Бога. Не съм чул някой да е получил диплома за „мъдър човек“. Но християнинът-настойник може да получи мъдрост от най-мъдрия от всички мъдреци – самия Бог. В Яков 1:5 се казва:
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Мъдростта, която вярващият ще получи от Бога за да изпълнява по-добре настойничеството си със сигурност ще му помогне в работата и служението му. (Той, обаче, все пак ще трябва да може да чува Божия глас!)
Йосиф е забележителен пример на мъдър настойник, който беше образован в Божието училище. Той благоуспяваше във всичко, което вършеше – първо като настоятел в дома на Петефрий (Битие 39:2-4), после като затворник (Битие 39:20-23), и накрая като наместник на Фараона (Битие 41:38-41). Неговото управление беше толкова добро, че то спаси Египет и голяма част от тогавашния свят от гладна смърт (Битие 41:57).
- Битие 39:2-4
2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
- Битие 39:20-23
20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. 21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.
- Битие 41:38-41
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? 39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.
- Битие 41:57
57 И от всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Наистина, велик настойник беше този Йосиф. Той притежаваше и трите качества на добрия настойник – верност, непорочност и мъдрост. Мъдростта му се изразяваше в това, че знаеше как да оперира най-добре с благата, които има на разположение.
В Новия Завет четем, че Исус нарече „благоразумен“ оня настойник, който дава на време определената храна на домочадието на господаря си (Лука 12:42-44).
42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна? 43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така. 44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
Бог очаква от нас да бъдем мъдри настойници на благата, които Той ни е поверил.
И тук е важно да отбележим, че като вярващи ние трябва да имаме една по-далечна и по-дълбока перспектива по отношение на живота и инвестициите си. Нека да не бъдем като онзи глупав богаташ, който знаеше как да управлява маловажните и временни неща, а беше небрежен по отношение на нещата, които имат вечна стойност (Лука 12:15-21)!
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. 20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
Да не събираме имот за себе си, а да богатеем в Бога! Това казва и ап. Павел в 1 Тимотей 6:17-19.
17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
В Лука 16:1-9 Исус разказа притчата за неверния настойник (Лука 16:1-9). В нея се казва, че „господарят му похвалил неверния настойник за гдето остроумно постъпил“. В какво се изразяваше неговото „остроумие“? В това, че разбирайки че ще бъде уволнен, той използва позицията си за да си спечели приятели, които да му останат верни в бъдещето. Тази притча не насърчава нечестието, а предвидливостта. Тя не ни учи да бъдем неверни като хората в този свят, а да бъдем прозорливи като тях! Постъпката на настойника наистина е несправедлива, но тя показва мъдрост и благоразумие. Неверният настойник поглежда в бъдещето и предприема стъпки, за да се подсигури. Бъдещето на едно божие дете не е на земята, а в Божието царство. Така както настойникът предприема стъпки, за да си подсигури приятели за времето когато ще бъде безработен, така и християнинът трябва да използва имуществото над което е настойник по такъв начин, че да си подсигури приятелско обкръжение от спасени души в небето.
Верност, непорочност, и мъдрост – това са качествата на добрия настойник. Нека Бог да ни помогне да ги развиваме в себе си, и да не се посрамим като Божии настойници над благата и дарбите над които Той, Собственикът на всичко ни е поставил.