Двойствената природа на Божието Слово, понякога ни безпокои, и то със право. То едновременно ни насърчава и изобличава. Андрю Бонар разказва за един гръцки художник, който нарисувал картина на момче, носещо кошница с грозде на главата си. Толкова прекрасна била тази картина, че всички настоявали художника да я изложи на показ на една изложба, която се провеждала на открито. Толкова графични и реални изглеждали гроздовите зърна в кошницата, че птиците налетели върху платното, опитвайки се да ги клъвнат. Местните граждани отрупали художника с комплименти, отбелязвайки, че толкова добре били изрисувани зърната, че дори птиците били измамени от изображението им и ги помислили за истински. Художникът, обаче, отклонил хвалбите им с думите: “Трябваше да се постарая повече и да нарисувам момчето по-добре. То трябваше да изглежда толкова реално, че птиците да не се осмеляват да го доближат.”. Той смятал, за птиците картината би трябвало да бъде едновременно привлекателна и отблъскваща.
Този пример ни разкрива баланса, който трябва да поддържаме в нашето служение. Да обсипваме хората с утехата на евангелието, като в същото време не им казваме нищо за грехът им и неговите последствия е неуравновесено и подвеждащо. И обратно, ако непрекъснато проповядваме гневно като се фокусираме само върху съда, без окуражение и грижа за хората, също би било пропускане на целта на Божието откровение. Като Божии посланици ние би трябвало честно да представяме и двете страни на Божията истина — както това, че Бог е любов, така и това, че Той е “огън пояждащ” (Второзаконие 4:24).
Проповед: СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО