Според една легенда веднъж Сатана и неговите демони празнували коледа. След края на партито, когато гостите си тръгвали, един от тях се ухилил лукаво за довиждане и казал на Сатана:
– Весела коледа, ваше височество!
Отвръщайки на този ироничен и двусмислен поздрав, дяволът изръмжал:
– Старай се да я поддържаш винаги „весела“, защото ако някога хората започнат да я приемат на сериозно, спукана ни е работата!
Проблемът с Рождество е, че повечето хора го приемат само повърхностно. Ако обаче се замислим по-дълбоко върху фактите и събитията, които този празник отбелязва, ако осъзнаем духовните истини, които ни предава, то той може радикално да промени не само живота ни, но и съдбата ни за през вечността.
Нека да го направим! Нека тази година да вземем Рождество Христово на сериозно! Нека да ядосаме дявола! Да отворим Божието Слово, да видим какво ни казва то за раждането на Спасителя, да го повярваме и приемем! Всеки празник чества нещо. Има някаква цел и смисъл. Традиционната дата за отбелязване на Рождество Христово, 25 декември е била утвърдена през четвърти век след Христос. Но, що за празник е това? Какъв е смисъла на един такъв празник? Какво отбелязва той? И как може да се отпразнува най-добре? Това са въпросите на които ще се спрем, търсейки техните отговори в Библията.
ЗАЩО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Е ПОВОД ЗА ПРАЗНУВАНЕ?
Целта на този празник е да възпомене раждането на Месия – Спасителя на света. В Матей 1:21 ангелът, който се яви в съня на Йосиф, каза следното за детето, което Дева Мария щеше да роди:
„Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.“
Исус не е случайна личност. Той е Спасител. Спасител, който ни спасява не от някакво политическо или друго робство, а от игото на греха и неговата заплата, която е вечна смърт.
Раждането на Исус е повод за празнуване, защото то е осъществяването на една надежда – изпълнението на едно обещание дадено на човечеството от самия Бог.
ПРЕЦИЗНИТЕ БИБЛЕЙСКИ ПРОРОЧЕСТВА
Пророк Данаил предсказва датата на Христовото явяване (Данаил 9:24-25):
Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици. Ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.
Заповедта за повторното съграждане на стените на Ерусалим е издадена от император Артаксеркс I през 445 г. Пр. Хр. В пророчеството се говори за „седем седмици и шестдесет и две седмици“:
7 + 62 = 69 седмици.
Седмиците в тези стихове са седмици не от дни, а от години:
69 x 7 = 483 години.
Освен това пророческата година се състои от 360, а не от 365 дни. Месия трябваше да се роди приблизително 440 години след 445 г. Пр. Хр. за да може да бъде в зряла възраст по време на своето разпятие. И Той го направи! За най-вероятна дата за Неговото рождение се смятат месеците от април до октомври 6 или 5 г. пр. Хр.
Това объркване, че първата година от нашия календар не започва точно с Христовото рождение се дължи на грешката на един монах на име Дионисиус Ексигвус, живял през шести век. На него дължим съвременното определяне на годините „преди и след Христос“. При преминаването от стария римски календар, който датира годините от основаването на Рим към християнския, който датира годините от раждането на Христос, Дионисиус Ексигвус погрешно пресметнал, че основаването на Рим било през 748 г. Пр. Хр., а то е станало през 753 г. Пр. Хр. От тази грешка, която не била забелязана дълго време след установяването на християнския календар се получила една отрицателна разлика от около 5 години. Освен това факт е, че раждането на Месия не се е случило през зимата, тъй като овчарите в Палестина по принцип остават под открито небе с техните стада само от пролетта до есента.
Пророк Михей предсказва месторождението на Христос (Михей 5:2):
А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.
Исус наистина се роди във Витлеем – в родното място на своя праотец по плът – цар Давид. Такова беше пророчеството и Бог така беше „организирал“ нещата, че точно през тази година императорът Август да заповяда да има преброяване. И макар неговите родители да бяха от Назарет Галилейски това преброяване принуди Йосиф и Мария да отидат в градчето, в което трябваше да се роди Исус. В Евангелието на Лука 2:1-6 четем:
А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
Пророк Исая предсказва особения и чуден начин по който Месия ще дойде на този свят – роден от девица (Исая 7:14):
Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.
ФЕНОМЕНЪТ ВЪПЛЪЩЕНИЕ
Всъщност раждането на Исус е едно от най-великите чудеса в историята на човечеството – въплъщението. Чрез него едно от лицата на Бога, Твореца на света влезе в творението. Малкото бебче в яслата беше, и е Бог!
Църковният събор, който определя рамката в която да се разглежда христологичния въпрос е Халкидонския. Той се състои през 451 година. Определението на вярата, което дава той е следното:
Следвайки светите отци, ние всички единодушно учим, че трябва да се изповядва, че нашият Господ Исус Христос е единият и същ Бог. Същият е съвършен в своята божественост, съвършен и в своята човечност – истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло; единосъщен („хомоусиос“) с Отец по отношение на Неговата божественост и единосъщен („хомоусиос“) с нас по отношение на човешкото му естество; подобен на нас във всичко, с изключение на греха. Той е роден от Отец преди всички векове по отношение на Неговото божество, а по отношение на неговото човешко естество сега в тези „последни дни“ , за нас и заради нашето спасение, Същият бе роден от девицата Мария, която е Богородица („теотокос“) по плът. Единият и същ Христос, Синът, Господ, Единородният е изявен в две естества, без сливане, без изменение, без разделяне и без разлъчване. Различието между двете естества не изчезва от съединението им, а напротив, различните качества на естествата се запазват непокътнати, и двете обединени в една Личност („просопон“) и едно Лице [Същество] („ипостас“) – не разделени или разлъчени в две личности („просопона“), а единият и същ Син, Единородният, Божественото Слово („Логос“), Господ Исус Христос – така както свидетелстваха старовременните пророци; така както и Самият Господ Исус Христос ни учи, така както ни предадоха и Отците в Символа на вярата.“
В своята статия „ВЕРОВОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ ХАЛКЕДОН“ Тодор Михайлов пише следното:
„Съединяването на Бог и човека в една личност, без това да води до размиване или обезличаване както на Божието, така и на човешкото естество, това е най-интимната тайна от Божието откровение, воля и действие спрямо нас – хората. Другите монотеистични религии, Юдаизъм и Ислям, изповядват, че има един Бог – творец и законодател, но за тях е кощунство Той да се съедини хората и да придобие човешко естество.
Древните езически вярвания и някои източни религии говорят за богове, станали хора, но тези божества, най-често създадени от някой друг, са се превърнали в хора за да демонстрират неща отвъд човешките възможности. Те не са станали истински хора, приемайки нашето естество в себе си и давайки тяхното, божественото, на нас. Бездната между човечеството и Бога винаги е разделяла битието, същността и посоките на двете страни. Бог винаги е бил „там горе“, безкраен, абсолютен, съвършен. Човекът след грехопадението е останал „там долу“ в калта на земната природа и греха, ограничен, слаб, смъртен, покварен.
Езичниците са слугували на демоните посредством суеверието си. Източните религии предлагат чрез самовглъбяване човек да намери себе си, да реализира своя духовен потенциал, не разбирайки, че грехът ще го отведе при духовния свят на демоните. Юдаизмът и Ислямът стигат до там да признаят съвършения и вечен Бог, да издигнат Божия закон (бил той истинен от Мойсеевия закон или изопачен от Корана и Шериата) като стандарт за поведение и да го налагат над хората, въпреки съпротивата на грешното ни естество. Истината обаче е, че грешното ни естество е прекалено силно и човешката ни воля не може сама да изпълни целия закон (Римляни.8:7-9).
Тук е съвършенството на християнската вяра – Бог сам „прекрачва“ бездната, приемайки нашето естество без да обезличава своето, съединявайки се с нас, за да можем да приемем Неговото естество.“
В Евангелието на Йоан 1:1-3,14 четем:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“
„И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
Думата „слово“ в тези стихове не се отнася за езика като цяло или за философската мисъл (както смятат някои), нито пък за думите на Бога или за Библията. „Словото“ е името, което евангелист Йоан дава на Исус, поради това че Той най-добре ни разкрива характера и волята на Бога. За да разберем по-добре тези стихове, ще ги прочетем отново, като вместо името „Словото“ ще употребим името Исус Христос:
„В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога (това значи заедно с Него в Неговото обиталище); и Исус Христос бе Бог. Той в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“
Тук Исус Христос категорично и недвусмислено е описан като безначален и несътворен, като Бог, и като Творец. А в стих 14, Йоан с няколко щрихи ни предава Неговото въплъщение:
„И Исус Христос (Второто Лице на Троицата) стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина.“
Рождество Христово е празник на Божията любов, на съвършения Му промисъл и на безкрайната Му вярност и мощ. То е празник на това, че МЕСИАНСКАТА НАДЕЖДА ПОВЕЧЕ НЕ Е НАДЕЖДА, А ФАКТ! СПАСИТЕЛ СЕ РОДИ! БОЖИЯТ СИН СТАНА ЧОВЕШКИ СИН, ЗА ДА МОЖЕМ НИЕ, ЧОВЕШКИТЕ СИНОВЕ ДА СТАНЕМ БОЖИИ СИНОВЕ! Наистина има смисъл да се празнува един такъв празник!
КАК ДА ОТПРАЗНУВАМЕ ТОЗИ ПРАЗНИК НАЙ-ДОБРЕ?
Един такъв празник като Рождество Христово, ако бъде наистина правилно и напълно разбран не може да остави никого безучастен и пасивен. Това как ще го празнуваме и дали въобще ще го празнуваме зависи от това какво е нашето отношение към Христос. Като всяко съдбоносно събитие, раждането на Месията, не допуска неутралитет. Както тогава, така и сега, то предизвиква хората да застанат или на Негова страна или срещу Него.
1. От страна на богопротивниците раждането на Спасителя се посреща със смущение, злоба, омраза и дори насилие.
В Мат.2:1-8,9-18 виждаме коварството на цар Ирод:
А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним. Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: –
‘И ти, Витлееме, земьо Юдова,
Никак не си най-малък между Юдовите началства,
Защото от тебе ще произлезе Вожд;
Който ще бъде пастир на Моя народ Израил’
Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата. И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.
Ирод се правеше на много набожен, но в сърцето си таеше ужасно раздразнение и гняв – страх, че новородения Месия, може да застраши устоите на престола му. Може би и ти се страхуваш, че ако Исус влезе в живота ти, твоето „царство“ няма да бъде същото. И това наистина е така – няма да бъде същото – ще бъде много, много по-добро!
А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, – злато, ливан и смирна. А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.
А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Йосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби. И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет, гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:
‘От Египет повиках Сина Си’.
Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците. Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва:
‘Глас се чу в Рама,
Плач и голямо ридание;
Рахил оплакваше чадата си,
И не искаше да се утеши, защото ги няма вече’.
Какъв ужас! Каква трагедия! За някои раждането на Спасителя не беше повод за радост, а за плач. Защо? Защото Месия беше навлязъл в сатанинското царство и силите на мрака потрепервайки реагираха – и то по възможно най-жестокия и отвратителен начин. Невежеството и духовната слепота, любовта към тъмнината, не могат да бъдат оправдавани. В Йоан 1:9-11 Евангелист Йоан разказва:
„Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.“
Такава беше реакцията на невежите и горделиви хора. Когато Исус се роди, те не само, че не го приеха, но някои от тях Го потърсиха и за да Го убият.
2. Имаше обаче и други – хора, които се зарадваха от раждането на Спасителя – хора, които Му се поклониха, и чиито живот беше завинаги променен от тази среща.
Това бяха овчарите и мъдреците. В Лука 2:8-15 научаваме как Бог изпрати ангелите си да известят по чуден начин за раждането на Месия. Той избра да съобщи най-напред за това на обикновените хора, на онези, които по това време бяха на работа нощна смяна.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините,
И на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
Когато видяха ангела, който им извести раждането на Месията, овчарите отначало се уплашиха от него. Но, когато след това го послушаха, отидоха във Витлеем. Там намериха знакът, който потвърждаваше, че се е родил Помазания Спасител – повито бебе лежащо в една хранилка за животни. Те наистина неимоверно много се зарадваха /Лука 2:20/:
„И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.“
Както видяхме по-рано мъдреците, които са представители на мъдрите и знаещи хора също го потърсиха и дойдоха отдалеч, за да Му се поклонят (Мат.2:1-2,10-12). Те осъзнаваха, че Той, младенецът, чиято звезда беше изгряла, а не Ирод, е истинския и достоен за поклонение Божий помазаник. Затова и му принесоха царски дарове. Това е и начинът да отпразнуваме Рождество най-добре – като се зарадваме за Спасителят, който се е родил, като го прославим, като го приемем в сърцето си и му се поклоним!
НА ЧИЯ СТРАНА ЩЕ ЗАСТАНЕШ?
Как приемаш ти Рождество, раждането на Спасителя, на Небесния цар? На чия страна ще застанеш на този празничен ден? На страната на невежите, затворените и безразличните, на страната на Ирод? Или на страната на чистосърдечните овчари и вещите в знанието мъдреци?
Както през онази вечер преди около 2000 години, когато Христос стоеше и чукаше на вратите на Витлеемските къщи, така и днес, ако все още не си го приел, Той стои и хлопа на вратата на твоето сърце. Желае да влезе при тебе и да те спаси. Вратата се отваря само отвътре. Ще Му отвориш ли? Ще го приемеш ли за свой Господ и цар? В Откр.3:20 Той казва:
„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
Ако го приемеш, ако повярваш в Него, Святия Дух ще новороди твоя дух и ти ще станеш Божие дете.
На Рождество Христово Божият Син стана човешки син, за да можем ние – човешките синове, да станем Божии Синове! В Йоан 1:11-12 евангелистът казва следното:
У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат БОЖИИ ЧАДА, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.
Приеми Го сега! Не отлагай! С една простичка молитва Го покани в сърцето си. Кажи му:
„Господи Исусе, досега аз не съм те познавал.
Но Ти си дошъл на тази земя,
за да принесеш себе си в жертва за моите грехове,
и да възкръснеш за моето оправдание.
Прости моето невежество.
Прости безразличието ми.
Прости греха ми!
Днес аз те каня в моето сърце.
Влез в живота ми и бъди мой цар.
Ела сега и стани мой личен Спасител!
Благодаря Ти, че ме чуваш,
и че точно сега
изливаш Твоята спасителна радост в сърцето ми.
Амин!“
В Матей 2:12 се казва, че след срещата си с Исус, мъдреците си тръгнаха по „друг път“. Ако днес си дошъл на тази рождествена служба по един път – по широкия път на греха, който води към погибел, то моето пожелание за Рождество към теб е, да си тръгнеш по „друг път“ – по тесния път, „който води в живот“ (Мат.7:14)!