3 Царе 18:17-39
В тази глава се говори за това как огън от Господа слезе от небето и изгори всеизгарянето, което Илия беше положи върху Божия олтар (ст.30-39).
30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; 31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Яков, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. 32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе. 33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата. 34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха. 35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода. 36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израил, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. 37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им обратно към Себе Си. 38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. 39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
В цялата тази глава е описан сблъсъка между Йеова и Ваал, между истинската вяра и идолопоклонството. Но нещо повече, това е един разказ за съживление, за обръщането на цял един народ, на всички онези, които станаха свидетели на “двубоя” между Господ и Ваал. Всички израилтяни изповядаха, че Господ е Бог. Какво можем да научим за съживлението от този пасаж? Много. Можем да научим както какво спира съживлението, така и какво е необходимо да направим, за да имаме съживление.
КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА СЪЖИВЛЕНИЕТО?
КОЛЕБАНИЕТО
Съживлението има доста врагове, но първия от тях е колебанието. Когато Илия призова народа към решение за Господа, хората “не му отговориха” (ст.21). Те бяха раздвоени – на кого да служат – на Йеова или на Ваал (3 Царе 18:1-21)?
1 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята. 2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаав. А гладът бе тежък в Самария. 3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа; 4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода). 5 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните. 6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път. 7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:
8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие? 10 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили. 11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. 13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? 14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!
15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаав и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия. 17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?
18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите. 19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил. 21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
Забележете, че когато Илия призова хората да вземат решение за Господа, те премълчаха. За какво говори това мълчание? За колебание. Посредствеността и колебанието са едно много несигурно и губещо състояние.
- Колебливият няма да получи отговор на молитвата си (Яков 1:6-8)
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. 7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
- Раздвоеният неочаквано ще се провали (Притчи 28:18).
18 Който ходи непорочно ще се избави,
А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Посредствеността, хладкостта и колебанието са неща, които Бог мрази. В Откровение 3:15-16 прославения Господ Исус казва на църквата в Лаодикия:
15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Бог не обича половинчатите неща. Затова в Откровение 22:11 Той казва:
11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
Това Божие отношение за пълно отдаване и решителност за Бога е изявено в думите на Исус от Матей 12:30:
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
Нерешителните нямат място в Божието царство. В Лука 9:62 Господ Исус каза:
62 Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
Напротив, вместо да бъдем нерешителни, трябва да бъдем решителни за Бога и за доброто. Нашето отношение към колебанието и раздвояването трябва да бъде като това на псалмопевеца от Псалом 119:113:
113 Намразих двоеумните,
А Твоя закон възлюбих.
ОБЪРКВАНЕТО
Вторият враг на съживлението, след колебанието е объркването. Забележете, как нарича Ахаав Илия при тяхната среща (ст.17):
17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?
Ахаав нарече Илия “смутел на Израил”. Имаше ли право да го нарича така? Кой беше виновен за сушата – Илия или Ахаав? Ахаав беше виновен, понеже тоя водеше народа в идолопоклонство, не Илия. Въпреки, че беше виновен, обаче, той обвиняваше за сушата не себе си, а Илия. Това създаваше объркване у хората. Общественото мнение беше манипулирано и обществото не гледаше с добро око на Божия Служител. Днес сатана продължава да прави същото и да петни името на църквата пред обществото. Ние, обаче, не бива да премълчаваме истината. В ст.18 Илия отговаря на Ахаав:
18 Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.
Вината за сушата не беше на Илия, а на Ахаав и Езавел защото те бяха повели народа в идолопоклонство. Така че, когато сатана се опита да нанесе лъжливо обвинение и укор върху църквата с който да създаде объркване всред обществото по отношение на това кое е правилно и кое не, църквата не трябва да премълчава, а да се защитава.
ПОКВАРАТА
Третият враг на съживлението е покварата, корупцията и греха. Те пречат на човек да се покае, понеже на него му харесва да живее в тях. Хората искат да живеят далеч от Бога, за да могат да си правят каквото си искат. В Йоан 3:18-21 се казва:
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. 19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. 20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; 21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.
За да се освободим от греха, ние трябва да го наречем с истинското му име, да го изповядаме и да го оставим.
КАК ДА ИМАМЕ СЪЖИВЛЕНИЕ?
И така, видяхме какви са пречките на съживлението – колебание, объркване и поквара. Сега нека да се спрем на въпроса какво е необходимо да направим, за да имаме съживление в живота си. Четири са основните принципи, които можем да извлечем от този текст.
ПРОМЯНА
Първо, за да имаме съживление, трябва да извършим промяна, или революция в живота си. В разказа се вижда развитие в позицията на събраните. Докато в ст.21, когато Илия предизвика хората към решение те бяха колебливи и не отговориха, в ст.24 виждаме, че те са готови да променят мнението си, ако Илия им покаже кой е живия и истински Бог.
22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже. 23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу. 24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.
Ако искаме съживление, трябва да се отървем от колебанието, объркването и покварата. Съживлението е нещо радикално. То е възраждане на новозаветното християнство. Включва обръщение. Изисква дух на покаяние. Това значи да се сложи черта от която няма връщане назад. Означава да вземем решения с които да се задължим и които да изпълним. В Матей 6:24 Господ Исус Христос каза:
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
Не можем да слугуваме едновременно и на Бога и на някой друг.
25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. 27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди. 28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях. 29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.
За да имаме съживление трябва да се променим. Тази промяна трябва да бъде един преход. Преход от колебание към увереност, от неверие към вяра, от объркване към яснота, от поквара към посвещение.
ПОПРАВКА
Следващото нещо, което трябва да се случи, за да имаме съживление е поправка или възстановяване. Преди да призове Бога, Илия поправи олтара (ст.30).
30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;
Думата “поправи” в този стих на еврейски е “рафа”. Интересно е също така, че Илия изгради олтара точно от дванадесет камъка – камъни, които бяха символ на дванадесетте израилеви племена.
31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. 32 И с камъните издигна олтар в Господното име;
Издигането на олтар от дванадесет камъка всъщност беше един пророчески акт – действие, символизиращо единството на нацията – всеки камък, всяко племе трябваше да дойде на мястото си. Така е и с църквата. За да имаме съживление нашите взаимоотношения в тялото трябва да бъдат изцелени и възстановени. Как? Чрез прошка и примирение. Както станахме едно с Бога чрез прощение на греховете ни, така, чрез прощение трябва да поддържаме и единството помежду си. За да имаме съживление, между нас трябва да съществуват синхрон, солидарност и хармония. А това може да стане, само ако се обичаме с Божията любов. Само любовта е тази, която “покрива всички погрешки” (Притчи 10:12) и “покрива множество грехове” (1 Петрово 4:8).
ПОДГОТОВКА
Следващият принцип за съживление, след промяната и поправката е подготовката. Съживлението няма да дойде без да се потрудим за него В нашия текст виждаме, че Илия се потруди здраво преди да слезе Божия огън. Най-напред той изкопа канал (ст.32)
32 и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.
След това Илия положи жертвата върху олтара.
33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата,
Жертвата ни напомня за нашето духовно служение. Какво е то? В Римляни 12:1 се казва:
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Съживлението няма да дойде без очистване, посвещение и освещение.
След това Илия изля вода върху жертвата (ст.33-35):
33 и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата. 34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха. 35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.
Изливайки водата върху жертвата Илия създаде предпоставка за чудо. След изливането на дванадесет варела вода върху юнецът, никой не можеше да каже, че той се е запалил чрез някакъв трик или по друг начин. Това, което направи Илия е един невероятен израз на вяра в Божието всемогъщество. За Бог няма невъзможно нещо. Ако той може да запали жертвата, то Той може да изгори дори и водата!
ПРОСБА
След като поправи олтара, нареди жертвата и я поля с вода, Илия се помоли (ст.36-37).
36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. 37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им обратно към Себе Си.
Молитвата е ключ към съживлението. Така, както е записана, тази молитва е съвсем кратка, но преди това Илия беше се молил за промяна три години. Всяко съживление е предшествано и поддържано от усърдна молитва. Класически пример за това е изливането на Святия Дух на Петдесятница. Преди да бъде даден, Той трябваше да бъде измолен (Деяния 1:14). След това Той беше излян върху апостолите докато те са молеха (Деяния 2:1-4). А след това изобилния духовен живот в ранните дни на църквата бе поддържан отново с молитва (Деяния 2:42, 4:31).
Важността и приносът на молитвата за съживлението не могат да бъдат надценени. В молитвата на Илия ясно се открояват две неща. Първо, фокусът в молитвата е върху прославата на Бога. Илия казва: “Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля”, и после: “Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог”. Това, за което се моли Илия е за слава на Бога. Това е един много добър критерий и за нашите молитви. Дали това, за което се молим е за Божия слава или само за някакви наши лични нужди? А от друга страна изискваме ли от Бога онези неща, които биха Го прославили и възвеличили?
Второ, молитвата и действията на Илия бяха според Божието Слово. В ст.35 Илия моли Бога Той да потвърди, че “според Неговото Слово” е всичко, което Илия е направил. Днес Бог ни говори чрез Сина си и чрез Свещените Писания. Нека и ние като Илия да живеем и да вършим делата си според Божието Слово.
ОГЪН ОТ НЕБЕТО
Бог отговори на молитвата на Илия с огън от небето (ст.38).
38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.
Хората отговориха на чудото със смирение и поклонение – отрекоха се от лъжливите богове и изповядаха Йеова като единствен и истински Бог (ст.39).
39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
Но забележете как започва ст.38 – “тогава”. “Тогава”! Огънят не падна преди четирите принципа на съживлението да бъдат приложени.
- Промяна – огънят не падна преди промяната в отношението на хората. Не падна преди те да престанат да се колебаят и да се съгласят да вземат окончателно решение по отношение на Бога. Нека онзи Бог, който отговори с огън, Той да бъде Бог на Израил (ст.24). Съживлението няма да дойде и за нас, докато не се придвижим от колебание към решителност.
- Поправка – огънят не падна преди олтаря да бъде поправен. Огънят на съживлението няма да дойде и върху нас, докато не оправим взаимоотношенията си и единството в тялото Христово не бъде възстановено чрез прошка и примирение.
- Подготовка – огънят не падна преди жертвата да бъде поставена върху олтара. Съживлението няма да дойде докато не се върнем към първата си любов и докато в нас не се възроди истинско и трайно посвещение към Бога.
- Просба – огънят не падна преди просбата да бъде отправена. След като съживлението е подготвено, молитвата е тази, която го отключва.Искаме ли съживление? Тогава трябва да знаем, че цената за него се състои в четири простички но неизбежни неща – решителност, единство, посвещение и молитва. Искаме ли да свалим Божия огън? Трябва да се отървем от колебанието, объркването и покварата, и да бъдем готови за промяна, поправка, подготовка и просба. Вярвам, че ако приложим тези четири принципа на съживлението, които откриваме в Писанието, Бог няма да ни разочарова, но както отговори на Илия, така ще отговори и на нас като изпрати дух на съживление в земите ни. Съживлението ще дойде и народът ни ще изповяда Неговото Име (Деяния 4:12)! 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.