2 Тимотей 1:1-7
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса. 2 до Тимотей, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.3 Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост. 5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. 7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
В този текст можем да видим поне три влияния, които са допринесли за оформянето и утвърждаването на Тимотей като християнин:
- Възпитание в Божието Слово;В ст.5 ап. Павел си спомня за нелицемерната вяра в Бога, която са имали бабта и майката на Тимотей. И те не са я запазили само за себе си, но са я предали и на младия Тимотей и той я е приел.
- Поддържането на взаимоотношения с добър духовен приятел;В ст.3-4 ап. Павел споделя, че непрестанно се моли за Тимотей и копнее да го види, понеже една такава среща би му донесла изключителна радост – това са взаимоотношения, които могат да съществуват само между добри духовни приятели.
- Личната му дисциплина.В ст.6-7 ап. Павел увещава Тимотей той да не занемарява дарбата и служението си, и ако е необходимо дори да се насили за да не допусне Сатана или обстоятелствата да го спрат. Когато се почувстваме немощни, трябва да се научим как да черпим от Божията сила. Когато се почувстваме отпаднали, трябва да се мотивираме от Божията любов. Когато се сблъскаме със трудни и тягостни задължения, не трябва да се предаваме, но да с помощта на Святия Дух да си наложим и да ги изпълним.
Възпитание в Божието Слово, поддържане на взаимоотношения с правилните хора и налагане на сериозна самодисциплина – това са насоките, в които и ние както Тимотей трябва да работим, ако искаме да придобием един добър християнски характер.
Главната заслуга за това, което Тимотей представляваше в момента беше на Бог. Той го беше направил такъв, какъвто беше. Но и Тимотей имаше своя принос – по отношение на неговото покорство, избор на приятели и лична дисциплина.
ВЪЗПИТАНИЕ В БОЖИЕТО СЛОВО (ст.5)
5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
В своето обръщение към Тимотей, ап. Павел споменава както своите “прародители”, които са служили на Бог “с чиста съвест” (ст.2), така и майката и бабата на Тимотей, които са имали “нелицемерна вяра” (ст.5).
Кои и какви са нашите родители е определящо за нашето възпитание. А възпитанието на детето, от своя страна е ключово за формирането на характера на даден човек. Ако някой е невъзпитан, често за него казват какво? “Липсват му първите седем…” Защо? Защото през първите седем години на човека се полага основата на личността. Малкото дете е като една чиста дъска. Каквото родителите напишат на нея остава за цял живот. Смятайте каква е отговорността, която имаме към децата си.
Тимотей беше роден в благочестив дом. Евангелист Лука ни казва, че той бил син на смесен брак – баща му бил грък, а майка му юдейка (Деяния 16:1). Не знаем нищо за баща му, но майка му Евникия е била набожна юдейка, която по-късно е станала християнка. Нейната майка, Лоида също е станала християнка. Може би и тримата – баба, майка и внук дължаха своето обръщение на Павел, който по време на първото си мисионерско пътуване бе донесъл благовестието в Листра, където те живееха (Деяния 14:6-7). Още преди обръщението си към Христос, обаче, тези благочестиви юдейки са наставлявали малкия Тимотей в “Свещените Писания” на Стария Завет (2 Тимотей 3:14-15).
14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.
Коментарът на Калвин върху тези стихове е, че Тимотей “бил възпитаван от най-ранно детство по такъв начин, щото можел да всмуква благочестие с майчиното си мляко”.
Отглеждането на Тимотей под благотворното въздействие на Евникия и Лоида е било решаващо за оформянето на характера му и за определянето на бъдещето му. Днес всеки, който се е родил и е бил възпитан в християнски дом е получил от Бога неоценимо благословение.
Това, обаче, не означава, че ако си израснал в невярващо семейство, ти си лишен от възможността да изградиш у себе си един одобрен християнски характер. Независимо на колко години си повярвал, ти все още имаш благоприятната възможност да бъдеш възпитаван в Божието Слово. Защото майката и бабата на Тимотей са го учили именно на “свещените писания”. Важно е също така, че когато е пораснал, Тимотей не е престанал да се “храни” с думите на вярата и да се обучава в благочестието. А това са неща, които може да прави всеки човек, независимо от възрастта си (1 Тимотей 4:6-8).
6 В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал до сега. 7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.
Възпитанието в Божието Слово е първата насока, в която трябва да работим, ако искаме да придобием одобрен християнски характер. Стани студент на Святия Дух! Нека Той да ти говори и да те учи от страниците на Библията. Чети Словото систематично. Учи стихове наизуст. Изучавай Стария и Новия Завет книга по книга и глава по глава. Размишлявай върху Божието Слово. Така то ще влезе дълбоко в сърцето ти. Ще промени ценностната ти система, личния ти мироглед, а от там и характера ти. Както чрез родителското възпитание на младия Тимотей, нелицемерната вяра на баба му и майка му са преминали от тях в него, така чрез възпитание в Словото искрената вяра на апостолите и библейските герои ще премине от Божието Слово в самия теб.
ПОДДЪРЖАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПРАВИЛНИ, ДУХОВНИ ПРИЯТЕЛИ (ст.3-4)
3 Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
След нашите родители, най-много ни повлияват нашите приятели, особено, ако те в известен смисъл са и наши учители. Това неминуемо е така, понеже поговорката казва: “С какъвто се събереш – такъв ставаш.”
Ап. Павел беше духовния баща на Тимотей. В ст.2 той го нарича “възлюбеното ми чадо”. Навярно Павел има основание да каже тези думи, понеже именно той е бил човекът, използван от Бог като инструмент за привеждането на Тимотей в Божието семейство. Когато Павел е проповядвал в Листра по време на първото си мисионерско пътуване, Тимотей е чул и е прегърнал благата вест. Когато след няколко години апостолът отново посещава Листра, Тимотей вече е един от водачите на местната църква (Деяния 16:1-4).
1 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък. 2 Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
Ап. Павел наистина беше един добър и грижовен духовен баща. Той непрестанно си спомняше за своето “възлюбено чадо”, пишеше му писма със съвети и насърчения, и се молеше за него. Обичаше го и копнееше да общува с него. Когато са се разделили за последен път, Тимотей не е можел да сдържи сълзите си (ст.3б-4).
като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
Ап. Павел взимаше Тимотей със себе си по време на пътуванията си и го обучаваше в процеса на духовната работа. В резултат те бяха “на един дух”. Ето как ап. Павел описва Тимотей в посланието си до Филипяните 2:19-22:
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотей, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние. 20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. 21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. 22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
Духовното приятелство е от изключителна важност за изграждането и утвърждаването на характера ни. Ние имаме нужда от духовни майки и бащи (2 Тимотей 3:14).
14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,
Имаме нужда от приятели, с които да споделяме проблемите си и с които да се молим. В Даниил 2:16-19 четем, че когато той беше изправен пред невъзможна ситуация, той събра другарите си за обща молитва:
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на съня. 17 Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария, 18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. 19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение.
Приятелство като това, което беше между Мойсей и Исус Навиев, между Илия и Елисей, между Павел и Тимотей, между Давид и Йонатан, между Даниил и другарите му е безценно. В Притчи 18:24;17:7 се казва:
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си;
Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
17 Приятел обича всякога
И е роден, като брат за във време на нужда.
Ние не можем да бъдем приятели с някого, просто защото така сме решили. За да бъдем приятели, трябва да споделяме общи цели, интереси и опитности. Чуйте какво казва ап. Павел на Тимотей (2 Тимотей 3:10-11):
10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, 11 гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ.
Ние не можем да изберем родителите си, но можем да изберем приятелите си. И в това отношение трябва да бъдем особено внимателни. Защото, ап. Павел ни предупреждава (1 Коринтяни 15:33):
33 Не се мамете. “Лошите другари покварят добрите нрави”.
Тук бих желал да кажа няколко думи за настойничеството. То е свързано с това как ние вършим работата си и с това да завършим добре нашето християнско поприще. Настойничеството е взаимоотношение при което даден човек предава на друг способности, опит и авторитет като споделя с него това, което самият той е получил от Бога. При него се случва една реална промяна и прехвърляне на ценности и умения.
Настойничеството изисква взаимоотношения. А ние като българи сме големи индивидуалисти. В православната църква е установено послушничеството, но ние в евангелските църкви нямаме тази практика. Освен това поради тежкото си историческо наследство от тоталитарния режим при който почти всеки втори или трети човек в държавата е бил предател или доносник ние сме затворени в себе си и съвсем не сме склонни да се доверяваме. В църквите ни пък често има клюки и разцепления и те ни пречат ние да се отпуснем, камо ли съзнателно да търсим развитие на нови взаимоотношения. Това, обаче е тъжно. Защото настойничеството ни укрепва и увеличава потенциала ни като хора и Христови служители.
Всички тези проблеми, обаче, не трябва да ни отчайват. Понеже има решение. И то е модела на съзвездието от настойници. Пол Стенли и Робърт Клинтън говорят за този модел в тяхната книга “Настойничеството – взаимоотношението от което се нуждаеш, за да успееш в живота”. Според тях да имаш един настойник за всичко е твърде идеалистично и почти никога не се случва на практика. Ние, обаче можем да имаме множество настойници – в различни сфери и за различни неща в живота си. Нашите взаимоотношения могат да бъдат многостранни – да имаме както хора над нас, които да са наши настойници (духовни водачи, съветници, учители, покровители, хора, на които желаем да подражаваме – последните може дори и да не са живи), така и хора под нас, на които ние да бъдем настойници. Освен това имаме хора и около нас – вътре и извън нашата организация или църква братя, сестри, колеги и приятели, от които да се учим и с които да споделяме опита си и живота си. За мен това е много освобождаващо, понеже когато чуя някой да говори за настойничество, аз пожелавам да си намеря настойник, и се отчайвам понеже не мога. Но от тази книга разбрах, че всъщност аз имам редица настойници – това са всички онези хора, които са оказали влияние в живота ми и които са ми помогнали да раста във всяка една сфера. Помислете, и ще видите, че и вие имате такива хора. Въпросът е ние да осъзнаем каква е ползата от добрите взаимоотношения с правилните хора и да се стремим да ги укрепваме и развиваме.
И така, ако искаме да придобием одобрен християнски характер, на първо място, трябва да се обучаваме в Божието Слово. Но второ – да поддържаме взаимоотношения с правилни духовни приятели. И на трето място – да бъдем дисциплинирани по отношение на живота и служението си.
ПОСТОЯНСТВО И ЛИЧНА ДИСЦИПЛИНА (ст.6-7)
6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. 7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
В 1 Тимотей 4:14 ап. Павел заръчва на Тимотей да не “пренебрегва” дарбата си, а тук, той му напомня да я “разпалва”. Дарбата е оприличена на огън. За да не угасне, един огън се нуждае от постоянно слагане на дърва. Павел наставя Тимотей да не спира, а да продължава да раздухва, да разпалва този вътрешен огън. Да го запазва жив в буйни пламъци. А това става чрез упражняване на дарбата. Колкото повече се упражнява дадена духовна дарба, толкова повече тя се обогатява и развива.
Погледнато по човешки, Тимотей не беше подходящ за отговорността, която Бог му беше възложил. По времето, когато ап. Павел му пише своите послания, Тимотей е бил епископ или ръководител на църквата в Ефес. Но по нашите стандарти той не беше готов за това тежко бреме. Защо?
Първо, по това време Тимотей беше все още сравнително млад. Във 2 Тимотей 2:22 ап. Павел му пише “да отбягва младежките страсти”, а във 1 Тимотей 4:12 го окуражава да не допуска някой да го презира заради младостта му. Как би могъл един толкова млад човек да поема отговорността за ръководството на такава голяма и важна църква, каквото беше ефеската?
Второ, Тимотей имаше здравословни проблеми – беше податлив на боледуване. Затова във 1 Тимотей 5:23 ап. Павел му казва:
23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.
Трето, Тимотей беше плах по темперамент – затворен, срамежлив човек. Според един тълкувател на име Феърберн той е бил “склонен повече да се огъва, отколкото да управлява”. Поради това ап. Павел пише на Коринтяните да предразположат Тимотей и да се постараят той да се чувства удобно между тях (1 Коринтяни 16:10-11).
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз; 11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
Всички тези човешки особености на Тимотеевия характер – неговата възрастова незрлост, телесна слабост и присъща срамежливост и плахост – обясняват защо ап. Павел му пише (ст.7):
Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
На Тимотей му е било трудно да преодолее слабостите си и да изпълнява служението си. Нуждаел се е от смелост и себеконтрол. Някой е казал, че “само дисциплинираният някога става добър в нещо”. Ап. Павел явно добре осъзнаваше това. В 1 Коринтяни 9:24-27 той написа:
24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. 25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. 26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
Затова и в това Послание към Тимотей ап. Павел говори за “военна” дисциплина (2 Тимотей 2:3-7):
3 Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов. 4 Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. 5 И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно. 6 Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. 7 Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.
Страдания, дисциплина, съобразване с приетите правила, труд и усилия – всичко това е част от изграждането на богоподобен характер. Когато говореше за свършената от него работа за Господа, Павел спомена и труда си заедно с Божията благодат. В 1 Коринтяни 15:10 той споделя:
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
Славата е на Бога, защото от него е благодатта, но труда и дисциплината са от нас. Апостол Павел прибавя труда си към Божията благодат. Тимотей пък трябваше да прибави своята самодисциплина към Божиите дарби. Същото се изисква и от нас, ако искаме да станем добри в нещо – отговорът е един: работа и самодисциплина.
И когато говорим за самодисциплина не може да не споменем нещо и за духовните дисциплини. Те са усилия на ума и тялото, които ни помагат да поддържаме нашата духовност – съзнанието за присъствието на Бог в живота ни. В тях участва не само ума, но и тялото ни. Те ни помагат да върнем емоциите си, интелекта и волята си на тяхното правилно място в нашата душа – те се успокояват и се настройват по такъв начин, че Духът да може да побеждава плътта в нас. Те ни помагат да започнем да правим, неща, които не можем да правим сами. Това може да ви звучи абсурдно, но да вземем например молитвата, размишлението върху Божието Слово и поста. Сами можем ли да променим себе си и характера си? Не. Но, чрез практикуването на духовните дисциплини, които ние можем да правим Божият Дух действа в нас и ни променя. Така ние ставаме различни и започваме да се държим по начин по който не сме се държали досега – не в отрицателна, а в положителна светлина, разбира се – и да правим неща, които не сме можели до този момент. Например да свидетелстваме за Господ с увереност и без да се срамуваме.
Например, ако успееш да отделиш един или два часа през деня в които да се отделиш от всичко друго и се затвориш в усамотение – било у дома или сред природата. Да бъдеш сам – без хора или шумове и други дразнители около теб. И през тези два часа не правиш нищо друго освен да се покланяш на Бога, да четеш Словото Му, да разсъждаваш върху него и да търсиш Божието водителство в живота си, след това време на успокоение и зареждане в Божието присъствие, ти ще се върнеш към нормалните си задължения съвсем различен. Защото вече твоята воля, чувства и ум ще са се наместили мястото си и ти ще бъдеш събран и концентриран. Или пък, ако постиш, това ще ти помогне ти да бъдеш по-силен срещу изкушенията. Ще ти помогне да усещаш Бог по-близко до себе си, да чувстваш една особена лекота и удовлетворение.
Това какви сме до голяма степен зависи от самите нас! Божието слово ни показва насоките в които да работим за да придобием християнски характер, но дали ще го направим – това зависи от нас.
- Дали ще възпитаваме себе си в Божието Слово?
- Дали ще поддържаме взаимоотношения с благочестиви, духовни приятели?
- Дали ще се постараем да постоянстваме в упражняването на дарбите си и да не пренебрегваме личната си дисциплина?
Отговорите на тези въпроси ще определи какъв ще бъде нашия християнски характер.