За някои от вас този въпрос може би е доста странен, но истината е, че е много актуален. Защото има много служения, които са като ракети или като заря в нощното небе. Изстрелват се в небето, красиви са, но светват за малко и след това угасват. Служението на Бог не е нещо лесно, нито пък нещо просто. То е сложно, освен част то е част от борбата, която имаме със Сатана. Така че, това, което ще ви кажа тази сутрин е едно ноухао, няколко тайни за това кои принципи, които трябва да спазваме, ако искаме “да оцелеем” в служението. Защото, ние желаем не само да оцелеем, но да имаме дълголетие в служението – да бъдем успешни не само в началото, но в края на нашия път с Бога.
СИГУРЕН, ЗДРАВ И ПОСТОЯНЕН ЛИЧЕН КОНТАКТ С БОГА
Първото условие за да можем да оцелеем в служението е да поддържаме един постоянен личен контакт с Бога.
Цар Саул се провали като цар, защото той изгуби контакта си с Бога. В 1 Летописи 13:3 се казва, че по негово време народът не е търсил ковчега на завета, който беше символ на Божието присъствие в Израил (1 Летописи 13:1-4).
1 Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници; 2 и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас; 3 и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни. 4 И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.
В наше време поддържането на постоянен личен контакт с Бога става чрез Святия Дух, чрез четене на Божието Слово и молитва. Четенето и молитвата са пулса на християнина. Ако той не ги практикува, духовният му пулс отслабва и той започва духовно да умира. Четенето на Божието Слово е като храна и вода за вътрешния човек на християнина. И тук говорим не само за четене на това, което ще кажеш на другите, но за четене лично за себе си.
Молитвата е като дишането за християнина. Без молитва, той охладнява и духовно умира. Ако човекът говори на непознати езици, то той трябва да се моли на непознати езици всеки ден. Така или иначе, трябва да слушаме Божия глас и да имаме неговото водителство лично в живота си, а това става с много и постоянна молитва.
В Деяния 20:28 ап. Павел говори на ефеските презвитери и им казва преди всичко “да внимават на себе си”. Виждате ли, “вниманието на себе си” е преди служението. Защо? Защото всичко, което ние правим е поучение и благовестие – не само проповедите ни, но живота ни. Хората не слушат думите ни, но те гледат живота ни, затова действията, постъпките и отношенията ни трябва винаги да съответстват на думите ни. В 1 Тимотей 4:16 ап. Павел казва същото и на Тимотей: “Внимавай на себе си…” – следи се, наблюдавай се, коригирай се, променяй се. Махни маската от лицето си. Бъди честен със себе си, с Бог и с другите. Една част от това да бъдеш зрял в Христос е да бъдеш способен да поправяш нещата и преди всичко да поправяш себе си. Ако спрем да се поправяме и да се усъвършенстваме ние спираме да растем. Във 2 Коринтяни 13:11 ап. Павел казва:
11 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
Духовната гордост е препятствие за израстването, защото, колкото по-голям ставаш в Божието царство, толкова по-трудно става да признаеш че грешиш.
Имай лично време с Бога, чети Библията на първо място за себе си и после за другите. Имай здраво стоене пред Бога и както Енох ходи с Бога, така и ти ходи с Него, както Авраам нашия духовен баща беше приятел на Бога, така и ти бъди Негов приятел.
ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ
ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ В ТЯЛОТО ХРИСТОВО
Както всяка кост в човешкото тяло има своето място, така и всяка част в Христовото тяло има своето тяло. В Езекиил 37:1-10 четем за Езекииловото видение за долината с сухите кости. След неговото пророкуване по Божията воля всяка кост се събира с костта си, за да се издигне една безбройна армия.
1 Господната ръка биде върху мене та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости. 2 И преведе ме край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле; и, ето, бяха твърде сухи.
3 И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Иеова Ти знаеш.
4 Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господното слово. 5 Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух та ще оживеете; 6 ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ.
7 И тъй, пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах започна да гърми, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си. 8 И като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри отгоре; дух, обаче, нямаше в тях.
9 Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят. 10 Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.
Виждате ли, Бог каза на Езекиил да пророкува за Духа, така че Той да влезе в тях и те да оживеят. Но Бог не изля Духа си докато всяка костичка от тази “голяма войска” не отиде на мястото си! Тук можем да видим един духовен принцип, и той е, че, ако искаме изливането на Божия Дух, то всеки един от нас трябва да открие мястото, което Бог има за Него в тялото Христово и да го заеме.
11 Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали. 12 Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя. 13 И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви. 14 И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ.
И никой не трябва да се сърди, понеже не човек, а Бог поставя всеки човек на определеното за него място. Във 2 Коринтяни 12:27-28 ап. Павел казва:
27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.
Когато всяка част от Христовото тяло е на мястото си и изпълнява функцията и задачата си, това изработва растежа на църквата. Докато всеки един член нашата църква не започне да върши своята част от Божието дело, църквата ни няма да започне да расте. В Ефесяни 4:15-16 ап. Павел казва:
15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, 16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
Вижтате ли, растежът на тялото не се изработва от отделни части, а от “всяка една част” на Христовото тяло! Бог няма големи позиции и малки позиции. Всяка една позиция е важна и без нея не може. Според някои богослови преди да падне Луцифер имаше място в небето и той беше помазан за определено нещо, но той се опита да се премести в позиция в която Бог не беше го поставил и това доведе до неговото падение.
Когато някой е бебе, ние не очакваме нищо от него, но когато порасне, ние очакваме от него той да поеме отговорност – да поеме определена работа в църквата, определено служение, да открие, че Бог има за него нещо повече от това да стои на стола си в неделя сутрин.
Но, трябва да имаме и търпение. Защото не можем да поставим в служение хора, които все още не са станали зрели последователи на Христос. Ако ти се дразниш от малките неща. Ако се обиждаш лесно, ако се сърдиш и се мусиш, ако вечно недоволстваш, колкото и години да си ходил на църква ти все още си духовно бебе.
Всяко едно от местата за служение в църквата представлява отговорност. Едно от мерилата за зрялост е способността на дадения човек да поема отговорност. Някои позиции носят със себе си повече отговорност и затова те предполагат и повече власт. Има хора, които жадуват само за властта на позицията, но те не виждат отговорността, която е в нея. В Матей 20:20-28 четем:
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. 21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
Забележете, в този случай Заведеевите синове нямаха дори и смелостта да дойдат сами със своето искане при Исус. Може би усещаха, че има нещо нередно в него, но майка им ги насърчи и тя дойде да им поиска позиция в Божието царство. Търсенето на позиция без осъзнаването на отговорността за нея и без желанието да се служи е нещо, което беше проблем за Христовите ученици тогава и продължава да бъде проблем за Христовите ученици днес. Преди време един Божий служител ми каза следното: “Пази се от хора, които търсят позиция – те ще те наранят. Но, търси хора, които търсят отговорност – те ще те благословят!”.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем. 23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. 26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Забележете какво каза Исус в тези стихове. Първо, не е Той, която дава позициите, а Отец. И второ, Божието царство не действа както действа този свят. Хората в този свят употребяват позициите си за контрол и лично облагодетелстване, а ние трябва да употребяваме позициите си за да служим на другите. Служението и даването са причината за заемане на всяка една позиция в Божието царство. Бог никога не издига някого за да контролира или за да му бъде дадено много, но за да служи. Целта на всяко едно служение е не всички да те видят, но да бъдеш за благословение на другите. И ако си верен в малкото, тогава Бог Отец ще те повиши и ще те постави на по-високо място – ща ти даде повече власт, но и повече отговорност за да можеш да служиш още повече.
Какви са опасностите в служението по отношение на мястото ни в Христовото тяло? Едната опасност е да преминем на друга позиция на която Бог не ни е поставил по собствена инициатива. Пример за това е цар Саул. Бог го беше поставил в позиция на цар. Но в един момент той се изкуши да пренесе всеизгарянето си и така да постави себе си в позиция на свещеник – нещо, което Бог не му беше позволил. Историята за това ни е дадена във 2 Царе 13:8-14.
8 И чака седем дена, според определеното от Самуила време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, и людете се разпръсваха от него, 9 затова рече Саул: Донесете тука при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето. 10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави. 11 А Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, 12 затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето. 13 И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, гдето не опази повелението, което Господ твоят Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века. 14 Но сега царството ти няма да трае; Господ Си потърси човек според сърцето Си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.
Друг пример за хора, които преминаха в неправилна позиция бяха Аарон и Мариам. В Числа 12:1-15 четем:
1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха: 2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. 3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. 4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата. 5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха. 6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. 7 Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом; 8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея? 9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде. 10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
Виждате ли, има последствия за онези, които се преместват от мястото на което Бог ги е поставил!
11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме. 12 Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си. 13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я. 14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере. 15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
Едната опасност е да преминем на позиция, на която Бог не ни поставил по собствена инициатива. Друата опасност е да изоставим или да абдикираме от позицията на която Бог ни е поставил. Пример за това е цар Давид. В един определен момент от живота си той като цар трябваше да бъде начело на Израилевата армия, но вместо това той предпочете да назначи някой друг на тази длъжност, а самия той да си остане в къщи. Това му коства огромни неприятности – както на него, така и на семейството му. В 1 Царе 11:1 четем:
1 След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
Позицията не е за големеене, а за служение. Важното е да бъдеш верен в малкото. Има последствия за хора, които се преместват от мястото на което Бог ги е поставил.
ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО
В предвид на това, че ние живеем не само в пространството, но и във времето, трябва следим и за това не само да сме на правилното място, но и на правилното време.
В Числа 9:15-23 четем за това как Бог водеше народа си с огнения стълб.
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление. 16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление. 17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан. 18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана. 19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха; 20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха. 21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха; 22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха. 23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
По същия начин и ние трябва да бъдем водени от Святия Дух (Римляни 8:14).
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
ДВИЖЕНИЕ В БОЖИИТЕ ГРАНИЦИ
В играта на футбол футболистите не могат да вкарат гол, ако не са на терена. Дори и да вкараш гол, ако си ритнал топката извън границите на игрището, то той няма да се зачете. По същият начин и служението има своите граници. Извън тях то става невалидно.
Кои са Божиите граници на служението?
- Светлина — 1 Йоаново 1:6-7
5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
КАТО ТЪРКАНЕ НА ДОКТОРСКИ РЪЦЕ
При изтъкнатият пастор на Презвитерианска църква Брик в Ню Йорк, д-р Малтби Бабкок се приближил един лекар, член на неговата църква, който бил загрижен за здравето му. Давайки на д-р Бабкок няколко билета за театър, той му казал: “Вземи ги, ти имаш нужда от почивката и развлечението които отиването на това представление ще ти донесат.” Неговият пастор погледнал билетите. Но, виждайки, че те са за такова представление, което той не би могъл да посети с чиста съвест, любезно отговорил: “Благодаря, но не мога да ги взема, не мога да отида на този театър.” “Но защо не?” попитал докторът. “Сега ще ти обясня, докторе” – казал пасторът – “Ти си лекар, и по-специално хирург. Преди операция, ти търкаш ръцете си педантично докато станеш изключително чист. Не би посмял да оперираш с мръсни ръце. Аз съм служител на Христос. Работя със скъпоценни човешки души. И не бих посмял да изпълнявам службата си с един мръсен живот.”
-The Expositor
- Любов — Йоан 13:34-35
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
ПЪРВО КОРИНТЯНИ 13 ГЛАВА (ПАРАФРАЗА)
Ако зная езикът им съвършено и говоря като местен, но нямам Неговата любов към тях, аз съм нищо. Ако имам дипломи и научни степени и зная всички осъвременени методи, но нямам Неговото отношение на разбираща любов, аз съм нищо. Ако съм способен да оборвам успешно религиите на хората и да демонстрирам глупостта им, но нямам Неговата спечелващо звучене, аз съм нищо. Ако имам цялата вяра и велики идеи и великолепни планове, но не и Неговата любов, която се поти и кърви, и плаче и се моли и умолява, аз съм нищо. Ако им дам дрехите и парите си, но нямам Неговата любов към тях, аз съм нищо.
Ако се откажа от всичките си перспективи, напусна дома и приятелите си и направя жертвите, които изисква една мисионерска кариера, но се окажа кисел (огорчен) и себичен всред ежедневните неприятности и обиди на мисионерския живот, и нямам любовта, която се отказва от правата си, от развлеченията си, от любимите си планове – аз съм нищо. Добродетелта е престанала да излиза от мен. Ако мога да изцелявам всякакъв вид болести и заболявания, но натъртвам сърца и наранявам чувства поради недостиг на Неговата любов, която е любезна – аз съм нищо. Ако мога да пише статии или да публикувам книги, които печелят аплодисменти, но не успявам да превеждам Словото за Кръста на езика на Неговата любов – аз съм нищо.
-South African Pioneer
Сатана често ни изкушава ние да се закоравим, да се заключим в черупката си и да станем безчувствени към другите. Понякога той ни насърчава дори да си отмъстим. Но в Римляни 12:17-21 ап. Павел казва:
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. 19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”. 20 Но, “Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му”. 21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
- Истина — Йоан 14:6
6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
Ако излезем от истината, излизаме от Пътя.
- Чиста съвест — Римляни 14:2
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява]. 22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.
ПИРАТ ИЗПОВЯДВА ЗАКОРАВЯВАНЕ НА СЪВЕСТТА
Пиратът Гибс, чието име за много години е било еквивалент на ужас за търговията със Западните Индии и Южна Америка, накрая бил хванат в плен, осъден и екзекутиран в град Ню Йорк. Преди смъртта си той признал, че когато извършил първото убийство и плячкосал първия кораб, угризенията му били тежки и неотстъпчиви. Съвестта му била подложена на мъчения и които за него се превърнали в един вътрешен ад. Но, след като плавал години наред под черния флаг, съвестта му закърняла и се закоравила до такава степен, че той можел да ограби кораб и да избие всички хора на борда му, и след това да си легне и да си заспи през нощта толкова сладко колкото бебе в люлката си. С увеличението на престъпленията му, неговите угризения намалявали.
-J. H. Bomberger
- Следване на Святия Дух — Галатяни 5:18
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
- Пребъдване в Христос — Йоан 15:4-6
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.
- Смирение — Смирението е важно, понеже то повишава Божията благодат върху нас (Яков 4:6).
6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”.
БЛАГОДАТТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛУЖЕНИЕТО
Ако вършим служението със собствени сили, ние ще се изтощим. Но, Бог не очаква ние да му служим със собствени сили. В 1 Коринтяни 15:9-10 ап. Павел споделя:
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква, 10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
Благодатта е Божията способност, която действа в нас така, че да вършим неща, които сами не можем да извършим.
Божията благодат е нещо чудесно. И, добрата вест е, че тя не е сама за ап. Павел, но Бог има благодат за всеки един християнин, за всяко едно Негово дете. Това се казва в Ефесяни 4:7:
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал
Разбира се, “мярката” на благодатта е различна, но никой не е изключен. Благодат има за всеки един от нас.
Така че, имайки благодат, ние не трябва да се хвалим с нея, а да я използваме в служение един на друг. В 1 Петрово 4:10 ап. Петър казва:
10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.
Първото, което научаваме от този стих е, че божията благодат е специална. Тя е “многоразлична” като пъстроцветен килим.
Второ, ние сме нейни настойници – отговаряме за благодатта, която ни е дал Бог. И като “добри” нейни настойници, ние трябва да се покажем верни. В 1 Коринтяни 4:1-2 ап. Павел казва:
1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни. 2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
Друго важно нещо по отношение на Божията благодат е, че тя е достатъчна. Във 2 Коринтяни 12:7-9 ап. Павел Божията благодат е достатъчна за това, което Бог иска ние да извършим. Нямаме нужда от нищо поваче.
7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.}* в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.
“Доволно ти е Моята благодат!” – това значи, че Божията благодат е достатъчна. Ако имаме нея, ние нямаме нужда от нищо друго!
И накрая, не трябва да забравям, че самият Божия престол не е престол на съд, а “престол на благодат”. Според Евреи 4:16 ние можем да искаме благодат за всеки конкретен случай – в нашето време на нужда.
16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.