Неемия 8:1-12
1 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля. 2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. 3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {еврейски: ушите} на всичките люде беше в книгата на закона. 4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам. 5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. 6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. 7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си. 8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното. 9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона). 10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила. 11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете. 12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.
В Езекиил 40:1-4 пророкът разказва как по времето на плена Бог му дава видение за храма. В това видение той вижда себе си поставен върху една „твърде висока планина” на юг от която може да се види „нещо като здание, подобно на град”. Тогава до него застава един ангел – Езекиил го описва така: „човек, чийто изглед бе като на мед”. Този „човек” държи в ръката си ленена връв и мярка от тръстика. Той е там, за да покаже на Езекиил мерките и дизайна на Божият град Иеова-шама, име, което означава „Йеова е там” (Езекиил 48:35). Той започва тази свята демонстрация пред Езекиил с думите (Езекиил 40:4):
4 Сине човешки, погледни с очите си, чуй с ушите си, и приложи сърцето си върху всичко, което ще ти покажа; защото ти биде въведен тука с цел да ти покажа това.
Вярвам, че днес тези думи се отнасят и за всеки един от нас. Ти си бил „въведен” тук на това място, в тази църква с цел – с цел да чуеш Божиите думи и да получиш Божието видение за живота си. Затова, погледни с духовните си очи, чуй с духовните си уши и вложи в сърцето си „всичко, което ще ти покажа”.
КАКВО Е СЪЖИВЛЕНИЕ?
Бъдете внимателни тази сутрин, защото това, което ще ви покажа е един дизайн на църквата, един модел на съживление на „Божия град” (Евреи 12:22). И когато говоря за съживление, веднага трябва да кажа какво съживлението не е. Защото днес много хора говорят за съживление, но като че ли всеки разбира съживлението по различен начин. И така, какво съживлението не е? На първо място съживлението не се състои само в емоции или чувства. Както казва Доналд Макгарван съживлението не е „емоционална оргия, подбудена от професионален оратор, която създава илюзията за духовно добруване, но след която събранието продължава да си бъде в същото състояние, в което е било и преди нея”. Съживлението не обратното на отговорно християнско поведение, нито пък просто период на повишен интерес към религията.
Ако съживлението не е всичко това, то какво е? Съживлението е подбуждане на Църквата в резултат на действието на Святия Дух, което – пак според Доналд Макгарван, която е бащата на съвременното движение за църковен растеж – води до „възраждане на новозаветното християнство”. Главният резултат едно истинско съживление винаги е повторението на феномена на Деяния на апостолите: обновление в духовния живот на вярващите, което води до обръщение на грешниците към Бога. Ефектът от съживлението винаги е разпалване на вярата на номиналните християни, завръщане на отпадналите в църквата и едно живо и реално преживяване на личността и силата на Святия Дух. Съживлението представя евангелското послание такова, каквото го намираме в Новия Завет и произвежда преживявания такива, каквито ги виждаме в Деяния на апостолите – покаяние, кръщение във вода и Святия Дух, отдаване на служение на Бога и участие в мисии. Целта на съживлението не е да направи вярващите да се чувстват по-добре, а доведе до спасението на повече и повече безсмъртни човешки души за които се е проляла драгоценната кръв на Божия Агнец.
В Неемия 8:1-12 четем за едно обръщане на останалите от плена към Бога. Мисля, че от тази кратка история можем да извлечем няколко поуки за това какво да правим и ние, ако искаме да имаме съживление в живота си, в църквата си и в страната си.
КАТО ЕДИН ЧОВЕК
Първото условие за съживление е единството. В ст.1 четем:
1 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата;
Вижте, това беше едно чудо – всички, независимо от техните различия, действаха „като един човек”. Те имаха разбирателство и съгласие помежду си. Без някой да ги кара в един и същи час всички станаха, измиха се и отидоха на едно и също място – на площада пред портата на водата.
Подобно нещо четем и в Деяния 4:32:
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа;
Как стана така, че всички живееха в такова съвършено единство? Защото бяха напоени с един Дух. В 1 Коринтяни 12:12-14 ап. Павел казва:
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. 14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
И в ст.27 добавя:
27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.
Ако искаме да имаме съживление, и ние трябва да действаме като един човек. Историята показва, че съживленията се раждат тогава, когато между църковните водачи има единство и престават тогава, когато между тях се пораждат дрязги и крамоли. Но, за да може Христос да се проявява и да действа на земята, църквата, Неговото тяло, всички ние трябва да осъзнаем единството си и да полагаме старание за опазването му.
Защото, Бог е, който ни прави да бъдем едно. Той е, който ни е „кръстил в един Дух да съставляваме едно тяло”. Той е, който „ни е напоил” с със Святия Дух. Но, има и наша страна, и тя е „в свръзката на мира да опазваме единството, което имаме в Духа”. Забележете, ние не трябва да се опитваме да постигаме някакво наше, изкуствено единство. Не, ние вече сме едно. Нашето единство се корени в единството на Бога и в нашата принадлежност на Него. Но, ние трябва да пазим единството си. Защото тактиката на Сатана е „разделяй и владей”. В Ефесяни 4:1-6 ап. Павел казва:
1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, 3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
„Един Бог, един Господ, един Дух, една надежда, една вяра, едно кръщение, едно тяло!” Това трябва да бъде нашия девиз – седемте неща, които ни свързват.
В нашият текст виждаме, че не само, че народът дойде на площада пред портата на водата като един човек, но и Ездра не служеше на хората самостоятелно, а заедно със своя тим.
4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.
Забележете, Ездра не беше сам, но отдясно му имаше една група служители и от ляво му имаше една група служители. Тези хора бяха разпознали неговия авторитет и призвание и стояха до него в неговото служение. Ако искаме да имаме съживление и ние трябва да се научим как да работим в екип и как да бъдем част от тим. В следващите стихове четем как Ездра започна богослужението, но то беше продължено от колегите му.
5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.
Забележете уважението, което хората имаха към Бог и Словото Му. Изправянето по време на четенето на Словото е израз на поклонение и почит към Бога. Затова, мисля, че е добре и ние да се изправяме, когато четем текстове от Библията по време на богослуженията ни.
6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. 7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си. 8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.
Като представител на народа Ездра „разгъна книгата”, „благослови Господа” и поведе хората в поклонение, но самото четенето и тълкуване не се извърши от него самостоятелно, а от една група свещеници и левити. Това следва да ни покаже, че съживлението не е, а и никога няма да бъде работа само на един човек. Затова и в Матей 9:36-38 се казва:
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. 37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
ХОРА КАТО ЕЗДРА
Както видяхме, първото условие за съживление е единството на църквата. Второто е да бъдем хора като Ездра.
2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.
Кой беше Книжникът Ездра? Това е важно за нас, понеже днес за нас Ездра е модел на водач на съживление. В Ездра 7:1-5 има малко повече информация за него. От там научаваме, че Ездра беше пра-пра-внук на първосвещеникът Аарон.
1 След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия, 2 син на Селума, син на Садока син на Ахитова, 3 син на Амария, син на Азария син на Мераиота, 4 син на Зария, син на Озия, син на Вукия, 5 син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.
Ездра беше свещеник и син на първосвещеник. Добрата вест е, че в Христос и ние можем да бъдем като него. Поне за себе си аз вярвам, че съм „свещеник, син на първосвещеник”. Защо? Защото съм духовен син на Христос, който е „първосвещеник според мелхиседековия чин” (Евреи 5:6,10;6:20;7:17). Според авторът на посланието към Евреите думите „Ето аз и децата, които ми е дал Бог” са месиански. Затова, и ап. Павел казва във 2 Коринтяни 5:17:
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
Така че, ако сме повярвали в Христос и сме го приели за свой Господ, то ние сме свещеници, синове на първосвещеник. Не казва ли това и ап. Йоан в своето Откровение 1:5-6?
5 На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.
Друго нещо, което научаваме за Ездра от Ездра 7:6 е, че „Ездра възлезе от Вавилон”. Вавилон беше мястото на плена. Много от Евреите бяха свикнали да живеят в плен. Бяха се устроили по някакъв начин, и макар че не бяха напълно свободни, така им беше добре. Но Ездра, и другите евреи, които последваха Зоровавел и Исус Йоседековия Син бяха хора, които желаеха да бъдат свободни. Така че, ако искаме да бъдем като Ездра и ние трябва да имаме в сърцето си копнеж за свобода – свобода не от някакъв физически плен, а свобода от духовния плен на сатана, света, греха и плътта.
Третото нещо, което научаваме за Ездра освен това, че беше „свещеник, син на първосвещеник”, и че копнееше за свобода е, че Ездра беше „книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал” (Ездра 7:6). Това, че беше „книжник”, означаваше, че Ездра беше човек на книгите. Но, не на някакви романи, а на свещените книги, които съдържаха закона, Божиите думи, които Господ Израилевия Бог бе дал на народа си чрез пророк Мойсей. И Ездра беше не само книжник, но „вещ” книжник. „Вещ” в случая означава не някакъв материален предмет, а някой, който е компетентен, подготвен, специалист, някой, който познава из основи своята работа. Това означава, че Ездра не само познаваше свещените писания, но ги познаваше в дълбочина. И, това, което виждаме в Ездра, и в което той може да бъде пример за нас е, че Ездра не само познаваше изключително добре Божието Слово, но той беше негов проводник. Той не задържаше Словото само за себе си, но го предаваше на хората около себе си, а в нашия текст и на целия народ. Всъщност това беше нещо естествено за Господните свещеници. В Малахия 2:7 се казва:
7 Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание, И от неговите уста трябва людете да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите.
Ето такива трябва да бъдем и ние, ако искаме да бъдем носители на съживление – не само хора, които познават в дълбочина Божието Слово, но и хора, които „са обути с готовност чрез благовестието на мира” (Ефесяни 6:15), хора, които са готови да го споделят, негови проводници.
Четвъртото нещо, което научаваме за Ездра от Ездра 7 глава е, че „ръката на Господа неговия Бог беше над него за добро” (Ездра 7:6). В Ездра и Неемия тази фраза е използвана общо седем пъти и означава, че Ездра и Неемия имаха Божието благоволение в живота и делата си. Но, защо Бог беше с Ездра? Защото Ездра беше решил да се посвети на Бог. В Ездра 7:10 четем:
10 Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.
Забележете, Ездра не само беше решил, но той беше „утвърдил” своето решение да изучава Закона, да го прилага в живота си и да учи и другите на същото. Това беше неговия начин на живот. Сега разбирате ли какво е нужно да правим, ако искаме „ръката на Господа нашия Бог да бъде за добро и над нас”?
ВСЕНАРОДНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО
И така, какви са условията за съживление? Първото е „в свръзката на мира опазваме единството, което имаме в Духа” единство както на водачите, така и на миряните в църквата. Второто е да бъдем хора като Ездра – царско свещенство; хора, копнеещи за свобода от сатана, света, греха и плътта; проводници на благовестието и хора, които с посвещението си печелят Божието благоволение. И третото е едно ревностно и повсеместно обръщане към Божието Слово (ст.1).
1 … и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.
Забележете, всички, целият народ като един човек се събра на площада и то само с една цел – да чуят Божието Слово, Божият Закон. Какво ги беше накарало да бъдат толкова ревностни за Божието Слово? Вярвам, че след плена те бяха проумели думите от Исая 8:20
19 И когато ви рекат:
Допитвайте се до запитвачите на зли духове,
И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете:
Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог?
Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?
20 Нека прибягнат при закона и при свидетелството!
Ако не говорят според това слово,
Наистина няма зазоряване за тях.
„Нека прибягнат при Закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях!” Това е, което трябва да разбере и нашия народ. Единственото спасение е при Бога, нашия създател, а не при окултните служители, които са окупирали масмедиите и продължават да печелят любовта на народа. Но, ако искаме изгрев, а не залез, то всички трябва да се обърнем към Бога – не само свещениците, не само служителите, но целия народ, както се казва в ст.2: „всички, които слушайки, можеха да разбират” (ст.2-3).
2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. 3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.}* на всичките люде беше в книгата на закона.
В ст.2 и ст.3 се казва, че събранието в онзи ден беше съставено от мъже, жени и от говори за онези, които „слушайки, можеха да разбират”. Кои бяха те? Това бяха деца, достигнали до такава възраст, че да могат да разбират закона и неговото тълкуване.
Вижте, разбирането на Божието Слово и на благовестието е ключово за нашето спасение. В Матей 13 глава където Исус обяснява притчата за сеяча, за успешната, плодородна почва той казва, че това са онези, които разбират словото (Матей 13:23).
23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
А онези, които не разбират Божието Слово, са като крайпътната почва от която „птиците” изкълвават семето, т.е. Сатана го открадва (Матей 13:19):
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
Забелязвате ли тук контрастът между двата типа хора – единият като „чуе словото и го разбира”, а другият – като „чуе словото на царството и не го разбира”.
В онзи ден обаче, всички събрани, целият народ и хората и водачите им бяха насочили неразделното си внимание в Божието Слово – едните с цел да го обяснят и изтълкуват правилно, а другите с цел да го разберат. В ст.3 се казва, че „вниманието { или на еврейски „ушите”} на всичките люде беше в книгата на закона”.
Това неразделно внимание не беше напразно, защото то помогна на хората да разберат Божието Слово и то произведе в тях плач и покаяние. В ст.8 се казва:
9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).
Забележете, всички люде плачеха като чуха думите на Закона. Те ги разбраха, разбраха истинността им, разбраха греха си, разбраха неговите последствия, разбраха величието на Бога, негова вярност и тяхната собствена невярност. Затова плачеха.
Но денят на който се случи всичко това беше празничен. Това беше „първия ден, от седмия месец” (ст.2). Според Закона това беше празникът на тръбите. В този ден народът не трябваше да работи, а да празнува своята свята почивка и да принася всеизгаряния пред Бога. В Левит 23:23-25 се казва:
23 Господ още говори на Моисея, казвайки: 24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание. 25 В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.
В Числа 10 гл. Бог заповяда на Мойсей да си направи две сребърни тръби, които да служат за вдигане на становете, за свикване на хората, и за обявяване на тревога по време на война. Тръбачите на тези тръби трябваше да бъдат свещениците. Но тези тръби освен за всичко, което вече казахме се използваха и за тръбене по време на увеселенията и празниците за спомен пред Бога. В Числа 10:10 се казва:
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
Така че, всички тези събития за които четем в Неемия 8 гл. станаха точно на този ден. Той беше още по-специален за завърналите се от плена евреи, защото точно на този ден, около 90 години по-рано, през 536 г. пр. Хр. бащите им бяха възобновили принасянето на всеизгаряния пред Бога, дори още преди Втория храм да беше построен. В Ездра 3:1-2 се казва:
1 И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим. 2 Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей.
Именно поради, това, че този ден според Закона трябваше да бъде ден на радост и на веселие, Неемия и свещениците възпряха хората от техните сълзи на покаяние и ги призоваха вместо това да се радват и празнуват, понеже силата им е не просто в съжалението за греха, а в изпълнението на Божията воля (ст.9-11).
9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона). 10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила. 11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.
Затова и народът послуша думите им и започна да празнува. Но на този ден те празнуваха не само защото така казваше закона, но и защото бяха разбрали Божието слово, което беше четено и тълкувано преди обяда.
12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.
Забележете, хората се радваха, ядяха и пиеха, правеха си „голямо увеселение”. Но защо? Защото бяха разбрали думите, които им се известиха. Бяха разбрали Божият призив за покаяние и свят живот, бяха разбрали, че ако искат да има „зазоряване” за тях, то трябва „да прибягнат при Закона и при свидетелството”.
А вие разбрахте ли думите, които аз ви известих днес? Разбрахте ли какво трябва да направим, ако искаме да имаме съживление в България? Първо, „в свръзката на мира опазваме и възстановяваме единството, което имаме в Духа”, второ, да бъдем хора като Ездра – духовни свещеници, синове на нашия Първосвещеник Исус; хора, копнеещи за свобода от сатана, света, греха и плътта; проводници на благовестието, хора, които с посвещението си печелят Божието благоволение, и трето, целокупно и повсеместно да обърнем гръб на идолите и окулта и да потърсим с цялото си сърце Бог и Неговото Слово. Вярвам, че ако изпълним тези три условия, то наистина Бог ще излее своя дъжд на благословение и съживление върху народа ни.