Лука 13:1-9
Бог желае да живеем живот на покаяние. В предишните поучения за покаянието споменахме две от нещата, които то включва. Първо разгледахме умствената или интелектуална страна на покаянието. За да се покаем, ние трябва да дойдем на себе си или да се осъзнаем. Гръцката дума „метаноя“ означава промяна на начина на мислене. Покаяние означава „да промениш начина си на мислене“. Споменахме, че в Стария завет идеята за покаяние се състои във връщане при Бога. Божият народ беше се отделил от Бога чрез идолопоклонство и нечестие и той трябваше да се върне при Бога. След като съгреши, Давид се покая и се върна при Бога. Същото важи и нас. Ако сме се отклонили от Бога, ние трябва да се върнем при Бога; да се върнем към първата си любов; към първото си посвещение; към радостта от спасението.
Във второто ни поучение говорихме за емоционалната страна на покаянието. Покаянието има не само умствена страна – ние да осъзнаем състоянието си и да се върнем към Бога – то също има и емоционален елемент. Когато човек осъзнае греховете си, той започва да плаче за тях. Прочетохме как Яков казва: „Тъжете, ридайте и плачете!“ Видяхме и тази жена, която дойде при Исус и започна да плаче над краката Му. Със сълзи измиваше краката Му и с косата ги изтриваше.
Разгледахме две притчи, в които Исус говореше за двама сина. Първата беше за блудния син и за този, който се считаше за праведен. Втората беше за сина, който каза, че ще отиде на нивата, но не отиде, и за този, който каза, че няма да отиде, но после отиде. Тези притчи ни показват, че онези, които се считат за праведни, всъщност повече се нуждаят от покаяние от онези, които са грешни. Защото тези, които се считат за праведни, въобще не осъзнават греха си. Точно това се случва с нас, вярващите. Мислим си, че като ходим на църква, сме по-праведни и по-достойни от другите, но всъщност има голяма опасност да прихванем и да придобием фарисейския квас, който е лицемерие. Лицемерието е един от най-големите грехове, които Исус осъжда. Така че нека да осъзнаем състоянието си и да се върнем при Бога.
Днес ще продължим с третата страна на покаянието. Първата страна е умствената или интелектуалната страна – да дойдеш на себе си и да осъзнаеш греха си. Втората страна е емоционалната страна – да плачеш за греха си, да съжалиш за това, което си направил. Но третата страна на покаянието е най-съществена. Тя е волевата страна на покаянието – това да останеш в решението си – след като си променил ума си, да не се върнеш назад към предишното си греховно състояние.
ПРИТЧАТА ЗА ДВАМАТА СИНА
(Матей 21:28-32)
Ще започнем притчата за двамата сина, която започнахме да разглеждаме в предишното ни поучение (Матей 21:28-32):
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Тук става въпрос за волята. Вторият син, когато беше поканен да направи нещо, в началото каза „Да!“, но след това не изпълни волята на баща си. Първият син каза „Не!“, но размисли и след това изпълни това, което баща му го беше помолил. Бог желае ние да мислим по този начин – да мислим дългосрочно. Спомнете си Притчата за сеяча. Там се казва за едни от семената, които паднаха на плитка почва, че много бързо покълнаха, но след това прегоряха от слънцето и пресушаващия вятър и в крайна сметка не дадоха плод.
ПЛОДЪТ НА ПОКАЯНИЕТО В ПАВЛОВИТЕ ПОСЛАНИЯ
(Римляни 6:20-22; Галатяни 5:19-25; Ефесяни 4:17-24; 5:1-2)
Думата „плод“ е най-ключовата дума, когато говорим за покаянието. Както вярата без дела е мъртва, така и покаяние без плод – не е истинско покаяние. Бог търси плодове в нашето покаяние. Именно затова трябва да проверяваме себе си като вярващи. Да си задаваме въпроса: „Какъв е моят плод? Имам ли плод на покаяние в себе си?“ Това е въпросът, който ап. Павел задава в Римляни 6. глава. Това е въпросът, който желаем да си зададем днес – въпросът за нашия плод. Нека да си го зададем и да проверим сърцата си (Римляни 6:20-21).
20 Защото когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата. 21 Какъв плод имахте тогава от ония неща?
Значи, когато ние бяхме „слуги на греха“, какъв беше нашият „плод“? Това е въпрос, който ап. Павел ни задава. Какъв е бил нашият плод преди нашето покаяние? И той отговаря:
„неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.“
В Ефесяните 4:17-19 ап. Павел обяснява по-подробно какви са били нещата, в които ние сме живели, преди да се покаем. Какъв е плодът, който има един непокаян човек?
17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
Сладострастие и полова нечистота – това е плодът на непокаяния човек. В Галатяни 5 глава се говори за „плода на Духа“ и „делата на плътта“. Делата на плътта са плодът, който един непокаян човек има (Галатяни 5:19-21).
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
Без покаяние не можем да наследим Божието Царство. Без покаяние не можем да бъдем спасени. В Римляни 6:22 ап. Павел продължава:
22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога…
Начинът да се освободим от греха е чрез покаянието – като изповядаме греха си. Преди бяхме слуги на греха, а сега сме слуги на Бога. Така ли е? Преди имахме един плод, сега имаме друг:
„имате за плод това, че отивате към светост, на която сетнината е вечен живот.“
Ето какъв е плодът на покаянието – стремеж към святост; растеж в святост – нещо, което наричаме „освещение“. Не че няма да падаме в грях. Вярващият човек също може да падне в грях, но това е както природата на овцата и природата на свинята. Свинята, като легне в тинята, обича да си лежи в тинята, а овцата дори да падне в тиня, става, изтръсква се и не остава да лежи в тинята. Природата на кучето е, че то отива и се връща при повърнята си. Но ако сме покаяни и новородени, ние не сме такива. Нашето естество е било променено. Чрез покаянието ние сме станали нови създания. Ако сме нови създания, трябва да имаме нов плод. Както казва ап. Павел:
„имате за плод това, че отивате към светост, на която сетнината е вечен живот.“
Ако се върнем пак към Ефесяните и Галатяните, можем да видим в детайли за какъв плод става въпрос (Ефесяни 4:20-24).
20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.
Ето това са плодовете, които Бог търси в нас.
- Плодът на покаянието – правда.
- Плодът на покаянието – святост.
- Плодът на покаянието – истина.
- Плодът на покаянието – отдалечаване от греха.
- Плодът на покаянието – освещение.
- Плодът на покаянието – добри дела.
- Плодът на покаянието – истинска, Божествена любов.
Плодът на покаянието е да бъдем като нашия Небесен Баща. В Ефесяни 5:1 се каза:
1 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада 2 и ходете в любов.
Ето това е плодът на покаянието. И също в Галатяни 5:22-25 се казва какъв е „плодът на Духа“, който също е плод на покаянието:
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. 25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
Това е призивът, който и аз отправям към вас – да култивираме, да отглеждаме в себе си плода на Духа. След като сме се покаяли, ние сме станали Божии деца, били сме изпълнени със Святия Дух. Затова както казва ап. Павел: „Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим!“ – да следваме Духа, да имаме плода на Духа, а не делата на плътта.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
(Лука 3:7-14)
Библията ясно и категорично казва, че ако нямаме плод на покаяние, ние няма да бъдем спасени. Затова и аз ви предупреждавам. В Божието слово има увещания. В тези увещания обикновено се съдържа и предупреждение. Тези предупреждения са като пътни знаци. Има знак, който казва „Влизането забранено!“ – не трябва да влизаш там. Има знак, който казва: „Тази улица е задънена“. Има знак, който казва „Остри завои!“. Има знак за ограничение на скоростта, който казва, че ако караш много бързо, ще излезеш от пътя, ще изхвърчиш и ще паднеш в реката. Предупреждението от Исус е, че ако нямаш плодове на покаяние, ти няма да бъдеш спасен. Трябва да ви го кажа и ви го казвам. Ние трябва да проверяваме себе си всеки ден, дали имаме в себе си плодове на покаяние.
Ако нямаме плодове на покаяние, ние няма да бъдем спасени. Още Йоан Кръстител говореше за тези плодове (Лука 3:7-14). Йоан проповядваше кръщение за покаяние, за опрощаване на греховете.
7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
Йоан беше директен, беше дори остър. „Рожби ехиднини“ означава „змийски изчадия“. (Една сестра, която била новоповярвала и все още не разбирала старинния език на Библията решила да се направи на много духовна. Дошла в църквата и казала: „Здравейте, рожби ехиднини!“. Но „рожби ехиднини“ всъщност не е нещо хубаво – означава всъщност змийски изчадия.)
„…кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?“
Йоан им казва: „Не си мислете, че може да избягате от идещия гняв. „Идещият гняв“ идва. Не си мислете, че можете да избягате от него с едно кръщение“. Много хора си мислят, че като вземат водно кръщение, „паспортът“ им за небето вече е подпечатан, няма проблеми, ще влязат. Да, ти трябва да бъдеш кръстен. Обаче трябва да имаш и нещо друго – трябва да имаш плодове на покаяние. Йоан продължава:
8 Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраам за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраам.
В българската Православна църква се смята, че ако човек е кръстен, той е спасен. Затова те кръщават децата. Още докато детето е бебе, те го кръщават. Щом си кръстен – край – ти си вече дете на православната църква, вече си спасен. Но много такива кръстени ще бъдат разочаровани един ден, защото Бог ще им каже: „Къде са твоите плодове на кръщението?“ Къде са твоите „плодове, достойни за покаянието ти“? Дори в евангелските църкви има подобни обърквания. Понякога хора, които като гледат, че други се кръщават, си казват, че и те трябва да се кръстят. Често родителите на младежите са по-амбицирани да ги кръстят отколкото самите тийнейджъри. Но всъщност само кръщението не е достатъчно. Нужно е покаяние, нужни са плодове на покаяние.
9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.
(Това отсичане и хвърляне в огъня прилича ли ви на отиване в небето?)
10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим? 11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
Трябва да имаме добри взаимоотношения помежду си, да се грижим едни за други. Щедростта е един от плодовете на покаянието.
12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? 13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
За бирниците това беше абсурд. Те работеха само за да могат да вземат повече данъци, защото това, което те вземаха в повече не го предаваха на империята, а го оставяха за себе си. Свободата от алчност и сребролюбие, скромността и честността са един от плодовете на покаянието.
14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.
Йоан каза конкретни, практични неща, които можеха да се видят, които можеха да се проверят. Това са плодовете на покаянието – те са явни и реални действия вследствие на добродетелите, които трябва да имаме в живота си.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА ИСУС
(Матей 7:15-22)
Плодове на покаяние. Без плодове на покаяние ние няма да бъдем спасени. В Евангелието според Матей, в Проповедта на планината, Исус каза (Матей 7:15-22):
15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. 16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
Първо, ако искаме добри плодове, трябва да сменим дървото. Ако искаме добри плодове, първо ние трябва да се покаем, да станем нови създания. След това трябва да постоянстваме в новия си божествен живот, да се изпълваме със Святия Дух и да имаме плодове на покаяние. Защото ако не го правим, Исус ни предупреждава:
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете. 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Ето това е плодът, който Исус търси, и казва, че ако ти не вършиш волята на Отец, Който е на небесата, ако ти нямаш плодове на покаяние, ти няма да бъдеш спасен.
22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
Вижте това са неща, свързани с християнското служение. Християнското служение не е достатъчно за спасение. Страх ме е да го кажа, но от този стих излиза, че ще има дори пастори и евангелизатори, които няма да бъдат спасени. Дори да имаш успех в служението с дарбите на Святия Дух, ако нямаш плода на покаяние в твоя характер, в твоя живот, служението ти няма да те ползва нищо по отношение на спасението ти. Защото Исус казва:
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Вече споменахме, че Божиите стандарти са много по-високи от нашите стандарти. По-напред в Матей 5:20 Исус казва:
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Другото място в евангелието където Исус казва: „никак няма да влезете в небесното царство“ е Матей 18:3.
3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
Забележете, Исус тук също каза „ако се не обърнете“ – това означава да се покаем. Плодът от това да станем като дечицата, е да бъдем незлобливи, искрени, нелицемерни, невинни. Да видим какви са тези неща, които няма да ни позволят да влезем в небесното царство и да се пазим от тях. Призовавам ви, всеки един да изпита живота си и да провери: „Какъв е моят плод? Върша ли волята на Небесния ми Отец? Живея ли свят живот? Или допускам компромиси, като си казвам, че мога да живея с единия крак в църквата, с другия крак в света“. Старите проповедници казваха, че не можем да живеем „с единия крак в църквата, а с другия крак в света“. Ако живееш така, ти нямаш плодове на покаяние. „Плодове на покаяние“ означава святост и отделеност от греха.
ПРИТЧАТА НА БЕЗПЛОДНАТА СМОКИНЯ
(Лука 13:1-9)
Ако нямаме плодове на покаяние, ние няма да бъдем спасени. Вижте, казва се, че „брадвата лежи при корена на дървото“ (Лука 3:9). Казва се: „че тези дървета, които не дават добър плод, се отсичат и се хвърлят в огъня.“ (Матей 7:19) Не знам за вас, но на мен това не ми прилича на отиване в небето. „Отсичане и хвърляне в огъня означава“, че тези хора отиват в ада. Затова трябва да внимаваме, да се покаем истински и да имаме плодове на покаяние.
В Лука 13:1-9 Исус каза притчата за безплодната смокиня.
1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
Тук се говори за хора, които са се покланяли на Бога, но Пилат смесил кръвта им с жертвите им. С други думи, той ги е убил, докато те са се покланяли.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? 3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
Тук Исус използва за пример едно определено социално зло, което се е случило. По някаква причина Пилат, който е римски управител, се е разгневил, и е убил тези галилеяни. Може би те са се разбунтували или нещо друго, но така или иначе, те умират от насилствена смърт.
Исус казва, че това е нещастие, но то може да ни служи за пример. Телевизионните новини са пълни с нещастия: потънал кораб, паднал самолет, някаква война, взрив, убил стотици млади хора, войни и разрушения. Когато гледаме репортажите за тези нещастия, ние трябва да сещаме за това, че „ако не се покаем, и ние така ще загинем“. Това трябва да ни кара веднага да започнем да се молим и да се покайваме, защото „ако се не покаем, всички така ще загинем“.
Исус продължава с подобно нещастие, което този път не е причинено от зъл тиранин. То е природено катаклизъм – например земетресение, наводнение, промишлена авария или пандемия:
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? 5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
Исус даде за пример два нещастни случая – единия причинен от човек, другия от злополучно стечение на обстоятелствата независимо от хората.
Преди години по новините съобщиха за две хиляди бангладешци, които са работили в едно шивашко предприятие. Те са си вършили работата от сутрин до вечер да шият дрехи, които техните експлоататори да продават на западняците… Но сградата, в която работеха, просто не издържа на тежестта им. Тя се срути и в един миг всички измряха. Мислите ли, че точно тези две хиляди души, които са работили в тази сграда, са били по-грешни от всички хора, които живеят в Бангладеш? Или по целия свят? В хармония с тази притча Исус би казал: „Не, но казвам ви, ако не се покаете, всички така ще загинете“.
Ние трябва да се покаем. Не да гледаме просто, че брат Симеон си проповядва нещо си там. Не, хора! Казвам ви, покайте се! Няма шега, няма лъжа, няма измама. Виждате колко стихове има в Новия Завет, че ако нямаме плодове на покаяние, ние няма да бъдем спасени. Ако сме честни със себе си, ние ще си признаем, че живеем в грях, че сме се отделили от Бога и че нямаме плодовете на покаяние, които трябва да имаме. Затова, за да спасим душите си, Божието слово ни казва: „ПОКАЙ СЕ“! Не само умствено не само емоционално, но след това до края на живота си ти трябва да даваш плодове на покаяние.
Примерите, които дава Исус, ни показват, че наказанието може да дойде неочаквано и внезапно. Галилеяните, които са принасяли жертвите си, едва ли са очаквали, че Пилат ще дойде и докато те се покланят, ще ги изколи. Нито път тези, които са били под Силоамската кула са очаквали, че тя ще падне върху тях. Нито пък тези, които са отишли на работа, онази сутрин преди няколко години, в тази сграда – шивашкия цех в Бангладеш – са си мислели, че цялата сграда ще рухне и две хиляди души ще умрат. Ние не знаем кога може да се случи нещо, което да сложи край на живота ни. От друга страна, Бог е милостив и Той ни дава възможност да се покаем, да дадем плод, и така да бъдем спасени и да имаме вечен живот. В потвърждение на това, Исус каза притчата за безплодната смокиня:
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
Когато някой засява дърво, той го прави с цел това дърво да му роди плод. На времето, когато бях дете, в нашата къща в Казанлък имахме една смокиня, която имаше много хубави смокини. Много се радвах, като дойде есенно време, да си хапна от тези смокини. Този човек също дойде при тази смокиня да търси плод на смокинята си, „но не намери“.
7 И рече на лозаря: Ето три години откак идвам да търся плод на тази смокиня
Когато засееш едно дърво, първата година то ще порасне, но може би на втората или на третата година ще даде плод. Така и за този човек се казва, че той е чакал „три години“.
7 …Ето три години как дохождам да търся плод на тая смокиня, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? 8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9 и ако след това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
Два пъти в тази притча се казва, че собственикът й търсеше плод от нея. Това ни показва, че Бог търси плод от нас. Той ни посещава, преглежда живота ни. И чака. „Хайде, кога ще дойде тази святост? Кога ще дойде тази правда? Кога ще дойде това посвещение? Кога ще дойдат тези добри дела? Кога ще дойде промяната на характера? Кога ще дойдат въздържанието и самоконтролът? Кога ще дойде всичко това, което очаквам? Къде е плодът?“ – Бог търси плод на покаяние – „Хайде, нали се покаяхте, къде ви е плодът?“ – и като дойде и като види, че ние се разделяме, клюкарстваме един против друг, не можем да се понасяме, не можем да се търпим, казва: „Още едно лято, и ако не дадете плод, моето търпение ще се изчерпи.“ Приемете това поучение като едно „наторяване“. Ето аз ви наторявам с Божието слово. Покайте се и дайте плодове на покаяние, ако не дадете, тежко ви!
Разговорът между господарят (собственикът на градината) и лозарят (градинарят) ми прилича на разговора между Бог Отец и Бог Син. Като праведен съдия Бог Отец търси плод, защото, вижте, Той го каза: „Ето три години откакто идвам да търся плод на тая смокиня, но не намирам. Но Исус, като наш първосвещеник и ходатай, се застъпва за нас пред Отец: „Моля те, не ги отсичай веднага. Дай им още малко време, остави ги и това лято!“. Бог Отец е милостив, но Той също е огън пояждащ. Той търси плод. А Исус, като наш ходатай, казва: „Отче, остави ги още малко! Нека да им дадем още една възможност“. Бог Отец се съгласява, но ни дава краен срок – „едно лято, не две или повече лета.“ Тогава Исус се примирява и казва: „Ако, след като ги наторя, дадат плод – добре, но ако не дадат, ще ги отсечеш“.
Това са думите на Господ. Така че не се заблуждавайте. Не си мислете, че ако Бог ни е дал повече живот, той ни го е дал просто да си поживеем. Не. Той ни го е дал, за да даваме плод на покаяние. Има една такава теория, че докато си млад, трябва да си поживееш, пък като остарееш, тогава ще започнеш да си вярваш в Бог, но ти не знаеш колко дълъг ще бъде животът ти.
ПРИЧИНАТА ЗА БОЖИЕТО ЗАБАВЯНЕ
(2 Петрово 3:1-15)
Преди 2000-та година имаше едно очакване, че през 2000-та година нещо ще се случи. Дори светските хора вярваха, че ще дойде края на света. Обаче дойде 2000-та година, 2021 сме вече, и хората си казаха „Значи, няма страшно всичко ще си бъде все така“, обаче предупреждението, което намираме в Божието слово, е, че няма да си бъде „все така“. Във 2 Петрово апостолът обяснява защо „се бави“ Бог (2 Петрово 3:1-15).
1 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, 2 за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли.
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Где е обещаното Му пришествие? Защото откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието. 5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, 6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.
Времето, в което живеем, е подобно на времето на Ной. В дните на Ной, той им каза: „Идва потоп“. Ной си строеше кораб. Но не на пристанището, строеше кораба си на една планина, където не може да го премести да стигне до водата. Той го строеше на планината, понеже вярваше, че водата ще стигне дотам и корабът ще заплува. Ной строеше този кораб сто години. Всички около него го смятаха за ненормален. Те си „живееха живота“. Ной мислеше къде ще сложи животните, които Бог ще му доведе, как ще ги храни. Планираше, изчисляваше и строеше. А те му казваха: „Не е валяло от толкова време, за какъв потоп ни говориш?“. Но имаше вода, която обгръщаше земята. По времето на потопа, тази вода, която беше над земята, падна на земята и земята и всички, които бяха на нея, без тези, които бяха в кораба, се издавиха. И тук Петър продължава и казва:
7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън
След потопа Бог каза: „Повече няма да нанеса потоп. Ето дъгата.“ (Битие 9:8-17). Бог каза, че повече няма да има съд чрез вода, но не каза, че няма да има огън.
7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Но „заради вас“ – както се казва в онази притча: „Нека да й дадем още един шанс“.
… но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Много хора вече са готови за пъкъла. Нямат плодове на покаяние. Но Бог не иска веднага да ги изпрати там. „Понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“
10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие…
Ние очакваме Исус. Очакваме ли Го? При всяка Господна вечеря, ние казваме, че ядем от хляба и пием от чашата, „докле дойде Той“. Ние очакваме Исус, очакваме „Господния ден“. И ако ние Го очакваме, ние трябва да бъдем готови. Трябва да бъдем като онези 5 девици, които поддържаха светилниците си пълни. Това означава
- да бъдем хора на молитвата, да бъдем хора на чудеса и знамения, които да се случват в живота ни;
- да бъдем хора, които копнеят и обичат Божия дом;
- да бъдем хора, които правят добро, без да очакват то някак си да им се върне.
И вижте какво казва:
11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! 13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
Там неправда не може да влезе.
14 Затова възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир.
Спомняте ли си какво ви казах миналия път за целите на Бог за нас, които са в началото на почти всяко послание? Бог желае за нас да бъдем „святи и без недостатък пред Него с любов“. Бог желае да бъдем „съвършени и цели, без никакъв недостатък“. Ето тук се казва същото. Старайте се да се намерите „чисти и непорочни пред Него с мир в сърцата“. Това е, което Бог желае за нас.
15 И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение.
Нека Бог да ни помогне, като ни даде този дух на покаяние. Моля се за вас. Моля се за църквата, както Исус се молеше за Неговите ученици. Когато Той дойде до последните дни на живота си, може да се каже дори последната вечер, Той се молеше с Неговата първосвещеническа молитва. Той каза: „Господи, от тези, които си ми дал, нито един не съм изгубил“. От тези дванадесет ученика, които си ми дал, не съм загубил никого, освен „сина на погибелта“. Това беше предателя Юда, който отстъпи сам (Йоан 17:12).
До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
Както Исус се молеше за учениците си, така и аз се моля за вас. „Господи, тези които си ми дал, може да са 20-30, може да не са много, но нека нито един да не се изгуби. Искам всички да сме в небето“. Не искам, когато един ден се видим в небето, да казваме: „Защо я няма тази сестра? Защо го няма този брат? Какво стана? Сигурно пастирът е виновен… (Брат Симеон е виновен.)“ Но аз няма да съм виновен. Чрез тези поучения за покаянието аз изтръсквам прахът от обувките си. Какво ще правите от тук нататък си е ваша собствена отговорност пред Бог. Кръвта ви да бъде на главите ви! Отговорността си да ви предупредя за опасността, съм я свалил от себе си. Прехвърлих я върху вас. Предупредил съм ви: „Ако нямате плодове на покаяние, няма да влезете в небесното царство“. Затова покайте се, търсете Бога. Дайте да живеем според Божието Слово. Така че един ден в небето да се радваме и да си кажем: „Ей, Слава на Бога, добре че го послушахме, когато ни проповядваше и ни казваше тези неща. Аз си взех бележка. Покаях се. Изповядах греховете си, имах плодове на покаяние и сега всички заедно сме в небето“.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово! Молим Те, Татко, ние се шегуваме с някои неща, но нещата са сериозни. Духовните реалности са такива, каквито ни казваш. Истината Ти е истина. Твоето Слово е истина. Четохме много от Словото Ти. Разгледахме тази притча, която Ти каза, с цел да ни предизвикаш към плодове на покаяние. Помогни ни да видим какъв плод имаме в живота си. Дали имаме святост в живота си? Дали имаме правда, която ни води към святост? Или сме допуснали да станем плътски… Или сме допуснали да бъдем безплодни… Дай ни да копнеем за плод в живота си. Прости всяко дело на плътта. Прости ни всички тези неща, които са от старото ни естество, от греха, и от сатана. Дай ни да имаме Твоя плод в живота си. Дай ни глад и жажда за Словото Ти. Дай ни да изучаваме какво Ти желаеш ние да имаме в живота си. Какъв да бъде нашитя плод? Каква е Твоята цел за нашия живот? Помогни ни, като очакваме нещата от бъдещето да се случат, да се подготвяме да живеем в новото небе и новата земя, в която ще живее правда. Ти казваш, че нищо нечисто няма да влезе там. Ти казваш: „Не се мамете, онези, които вършат грехове, те няма да влязат в небесното царство“. Освободи ни от измамата на греха и ни помогни да пребъдваме в Теб. Моля Те, в името на Исус. Алилуя! Амин!