4 Царе 7:1-20
В тази глава се говори за добри вести и затова как различните герои в главата реагират на добрите вести.
- Когато царският сановник чу добрите вести, той се усъмни в тях;
- Когато четиримата прокажени научиха добрите вести, те незабавно ги занесоха на своите съграждани и ги споделиха с тях;
- Когато царят чу добрите вести, той ги провери и те се оказаха верни.
Различните реакции на героите в тази глава на добрите вести ни карат и ние да се замислим над въпроса: “Какво правим самите ние с добрите вести, които имаме, с добрите вести на евангелието?” Този въпрос е важен, понеже в главата виждаме, че различните реакции на добрите вести водят до различни последствия в живота ни. Вярата в тях и споделянето им с другите води до благословение, а съмнението в тях и отхвърлянето им води до проклятие. Така че, този въпрос е наистина съдбоносен. Но нека да не говорим наизуст, а да разгледаме различните герои в нашия текст, да видим какво правеха те с добрите вести с които се сблъскваха и да решим какво ще правим ние с добрите вести на благовестието, които имаме.
СЪМНЕНИЕТО В ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.1-2)
Ситуацията в началото на тази глава е наистина възможно най-тежката. Цар Йорам беше отчаян. Просто беше съкрушен. Толкова беше ядосан, че реши да погуби пророк Елисей. Виждайки как се изгубва и последния проблясък на надежда от очите му пророк Елисей каза (ст.1):
1 Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.
Чувайки Елисей да изговаря тези “прекалено хубави за да бъдат верни” думи, първият помощник на царя го апострофира (ст.2):
2 Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо?
Защо вестта за падането на цените на брашното и на ечемика се струваше толкова невероятно невъзможна на този царски сановник? Защото по това време Самария беше под обсада. Когато даден град е под обсада, той е откъснат от външния свят. Това значи, че хората не могат да ходят на полето, търговците не могат да търгуват. Няма доставки, няма храна. Хората умираха от глад. Гладът беше толкова силен, че някои от хората в града прибягваха дори и към канибализъм. В предната глава се говори за това как докато царят вървеше по крепостната стена, една жена извика за помощ към него, понеже била онеправдана от приятелката си. Царят пожела да я изслуша. Това, което тя му разказа го смути до дъното на душата му. Предния ден тази жена и приятелката й се съгласили да изядат децата си, но след като изяли сина на едната и се позаситили, другата скрила сина си и отказала да го даде за да го сварят за следващия ден (4 Царе 6:26-30). Тази история е наистина ужасяваща, но тя показва степента на глад и отчаяние, до която беше стигнала Самария.
И точно в една такава невероятно тежка ситуация Елисей изговори освобождение, което щеше да се случи в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки, че говореше в името на Бога, обаче, царския помощник се усъмни. Неговите думи излъчват песимизъм, скептицизъм и дори сарказъм: “Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо?” “Да, да! Как не! Абсурд! Освобождение в рамките на двадесет и четири часа?! Друг път!!! Невъзможно!!!”
Не са ли подобни реакциите и на много от хората с които ние споделяме добрите вести на евангелието за спасение от греха и вечен живот?
Но, допустима ли е една такава реакция на Божието Слово? Елисей не беше случаен човек. Той имаше всички възможни препоръки и акредитиви на Божий пророк. Всичко, което беше предсказал до този момент беше се изпълнило. До този момент той вече беше извършил доста изумителни чудеса. Нямаше никакви основания за съмнение, че ще се изпълни и това, което казва в момента, понеже той говореше не от свое име, а от името на Всемогъщия Бог. Има ли нещо невъзможно за Бога? Има ли нещо трудно или мъчно за Него? Божието Слово понякога може да изглежда невероятно, но то винаги е особено точно и прецизно. Царският сановник, обаче, го отхвърли. Това беше обида спрямо пророка и спрямо Бога. Едно такова отношение не можеше да бъде толерирано. Затова, онзи, който изказа съмнение в Божиите думи, нямаше да вкуси от Неговата благодат. За онзи, който поставя под съмнение Бог и Словото Му няма място на Божията трапеза. Думите на Елисей към царския сановник бяха изключително тежки, но заслужени (ст.2):
А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
С други думи Елисей каза на царския сановник: “Божието Слово ще се изпълни. Добрите вести ще станат факт. И ти ще ги видиш. За съжаление, обаче, ще бъдещ само техен свидетел, но не и участник в тях! Твоята скептична недоверчивост ще ти попречи да вкусиш от Божието благословение!” Това е страшно. Но явно Бог е особено чувствителен когато думите му биват отхвърлени. Затова нека Бог да ни помогне никога да не поставяме под съмнение думите Му. Защото това би била равносилно на подписването на собствената ни смъртна присъда за вечността.
ОТКРИТИЕТО НА ВЕРНОСТТА НА ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.3-8)
Вижте, Божието слово се изпълни и сирийската обсада се вдигна за една нощ. Но хората в града не знаеха, че вече са свободни. Не знаеха, че обсадата е вдигната и те могат да излязат от града и да бъдат свободни от собствения си затвор. Бог употреби, забележете, четирима прокажени за да занесат добрите вести на своите съграждани. Божият избор на средства за спасение и инструменти с които да действа винаги е бил такъв. Както се казва в 1 Коринтяни1:25-29:
25 Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците. 26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.
Бог се прославя в това да избира слабите, немощните и презрените – не само за да ги изкупи и спаси, но и да ги използва като инструменти за благословение на другите.
Четиримата прокажени бяха нечисти, умираха от глад и за тях нямаха никаква надежда. За проказата нямаше лек, а за глада им нямаше храна. Ако не направеха нещо моментално, четиримата прокажени щяха да бъдат обречени на много скорошна смърт (ст3-4).
3 А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем? 4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.
Въпреки проказата си, глада и ужасното си състояние, четиримата прокажени притежаваха нещо изключително – логическо мислене. Те внимателно разгледаха всичките си възможности и разбраха, че нямат нищо за губене. Първата им възможност беше да отидат да потърсят храна в града, но знаейки какво е положението там, те разбираха, че тази възможност беше изчерпана. Втората им възможност беше да си останат там където са, но така пак щяха да умрат. Третата им възможност беше да отидат в Асирийския стан, където ако пожелаеха да ги оставят живи, ще трябваше да ги нахранят, а ако ги убиеха, те нищо нямаха да загубят, защото както казаха те, най-лошото, което можеше да им се случи беше “само” да умрат.
Един човек, който все още не е спасен е в същото положение като тези прокажени. Така или иначе той е грешник. Така или иначе, той е осъден на смърт. Ако разсъждаваше логично просто по човешки, срещайки се с християни, които му проповядват благовестието, той би могъл да си каже: “Да, ето тези хора ми казват, че има задгробен живот, че има рай и ад, и че ако повярвам в Господ Исус Христос ще имам вечен живот. Наистина, “никой не се е върнал от оня свят за да ми каже”, но ако и да няма нищо след смъртта, какво бих загубил? Нищо. Но, ако пък има задгробен живот и тези хора са прави, и наистина Ису Христос е Божий Син и Той е възкръснал от мъртвите, и Божието Слово е истина, тогава какво бих спечелил? Вечността! Затова, защо по-добре да не опитам и да не повярвам в Христос? И така, и така, нямам нищо за губене. Най-лошото, което мога да изгубя е покварата на живота, най-доброто, което мога да спечеля е вечността с Бога и един благочестив и благословен живот на тази земя!”
5 И така, на мръкване четиримата прокажени станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.
Представяте ли си ги? Слънцето вече се е скрило, а в полумрака те отчаяно вървят към сирийския стан с цел да се предадат, та дано им дадат поне по едно парче хляб за да ядат и не умрат. Приближават стана, но не виждат никого там. Няма стражи на постовете, никой не се вижда да ходи между палатките – никакви белези на човешко присъствие във вражеския лагер. Но конете и ослите им са си по местата. Какво беше се случило? Сирийците бяха напуснали стана (ст.5).
Предния ден, стана на сирийците. Изведнъж хората започват да дочуват странен шум – шум от тропот на копита и тропот на колела, шум на хиляди копита и хиляди колелета. Може би първата мисъл, която премина през умовете на войниците и техните военачалници е: “Това са враговете ни. Сигурно израилевия цар е наел против нас хетейските и египетските царе с техните армии и те идват да ни смажат”. Те се заслушват внимателно, и това, което се случва е, че този шум вместо да намалява се увеличава и увеличава и увеличава. За тях това означава, че враговете им се приближават и приближават и приближават. Паникьосани, сирийците оставят всичко и с всичка сила -започват да бягат към реката Йордан. Всички бягат за живота си. Те са толкова уплашени и паникьосани, че дори изоставят конете си и ослите си в стана. Смятат, че ако пресекат реката, ще бъдат на сигурно място. Така станът опустява. Авторът на Четвърта книга на царете обяснява този невероятен феномен така (ст.6-8):
6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас. 7 Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, – целия стан, както си беше, – и бяха побягнали за живота си. 8 И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха взетото.
Представяте ли си ги тези четирима приятели – пълни бедняци – прокажени, с прокъсани и провиснали дрехи, умиращи от глад и изведнъж те се озовават на това място на което те могат да ядат и да пият на корем и не само това и да си вземат злато, сребро и дрехи колкото могат да носят. Те бяха развълнувани, те празнуваха. Благодаряха на Бога и го прославяха за Неговата милост.
ОТГОВОРННОСТТА ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.9-10)
Но когато еуфорията от намирането на храна и користи отмина, четиримата прокажени изведнъж се натъжиха. Докато ядяха и пиеха и мислеха къде да скрият повече злато, те се сетиха, че техните съграждани и семейства в града умират от глад. Може би и те бяха чули ужасните истории за канибализъм в Самария. И този контраст между тяхното състояние в онзи момент и състоянието на хората в Самария ги натъжи. Те се замислиха за своите отговорности. Те бяха израилтяни и като такива имаха дълг към своите съграждани да ги информират за промяната в ситуацията и да им кажат, че те не само, че вече са свободни да напуснат града, но и могат да дойдат и те да ядат и да пият и да вземат користи толкова, колкото могат да носят (ст.9).
9 Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.
В осъзнаването на своите отговорности четиримата прокажени могат да бъдат само пример за нас като християни. Като вярващи и спасени Божии чада и ние имаме отговорност към нашите близки – роднини, съседи и колеги да не задържаме добрите вести само за себе си, но да ги споделим с тях. Нека да не задържаме евангелието. Както тези четирима прокажени които осъзнаха отговорността си и изпълниха дълга си към своите съграждани, нека и ние да осъзнаваме дълга си и да изпълняваме отговорността да споделяме евангелието с погиващите грешници в този свят. Ап. Павел е пример за нас в това отношение. В Римляни 1:14 той казва:
14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
Забележете, вече беше тъмно. Вече беше нощ. Въпреки това прокажените решиха, че нямат никакво време за губене. Те отказаха да се бавят дори и само до съмване, но тръгнаха към града през нощта. В това четиримата прокажени са пример за това какво трябва да бъде нашето отношение към служението ни. Няма време за губене, няма време за чакане, няма време за помайване. Времето за благовестие е сега! Хората се нуждаят от спасение сега. Те се нуждаят да чуят същото послание, което сме чули и ние! Ние не знаем до кога ще продължи живота им и дали ние ще имаме друга възможност да им благовестваме и да им послужим.
Забележете и нещо друго, по някаква причина четиримата прокажени смятаха, че ако се забавят до сутринта, Божието възмездие ще ги постигне. Забележете в ст.9 те казаха: “ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне”. Те се чувстваха отговорни не само пред близките си, но и пред Бога за споделянето на благата, които са открили. И не само осъзнаха отговорността си, но и я изпълниха (ст.10).
10 И тъй, дойдоха та извикаха към градските вратари, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били. 11 И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.
ПРОВЕРКАТА НА ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.12-16)
И така, говорим за това какво различните герои в тази глава правят с добрите вести с които се сблъскват. Царският сановник директно отхвърли и се подигра с добрите вести, които чу от пророк Елисей. Четиримата прокажени, научиха добрите вести за изпълнението на Елисеевите думи и веднага отидоха в града за да ги споделят с царя и своите близки. Сега нека да видим какво направи цар Йорам с добрите вести, които му донесоха четиримата прокажени.
Авторът на книгата тук ни описва следната ситуация. Слугата идва и чука на вратата на царската спалня: “Царю, царю! Събуди се! Имаме спешни новини от сирийския стан.” Царят се събужда. Сънен става от леглото си, изслушва новината и трябва да вземе решение. Истина ли е това или някаква провокация? Не е ли малко странно това, че хората ги няма, а конете и ослите им са си там вързани. Ако техните “превозни средства” са там, сигурно и те не са се отдалечили твърде далеч. В първият момент предпазливият цар Йорам не беше толкова сигурен, че това, което му се казва е наистина така. Първоначално той реши, че това е капан (ст.12).
12 А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града.
Един от слугите му, обаче, казва: “Не е ли най-разумно да проверим. Нека да пратим и да видим!” (ст.13).
13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.
Царят се съгласи (ст.14).
14 Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.
“Ела и виж!” именно това трябва да бъде нашата покана към хората в този свят. Когато Филип намери Натанаил и възбудено му каза, че се е срещнал с онзи “за когото писаха пророците, Исус, Йосифовия син, който е от Назарет”, Натанаил риторично му отговори: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” Но Филип какво му каза: “Дойди и виж!” (Йоан 1:45-46). След срещата си с Исус край Якововия кладенец Самарянката отиде при съгражданите си какво им каза? “Елате да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” (Йоан 4:29). Ела и виж! Ела и виж! Това трябва да бъде нашата покана към хората, които желаем да доведем при Исус.
Цар Йорам си направи труда да провери добрите вести на четиримата прокажени и не остана разочарован (ст.15).
15 И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя.
Добрите вести на четиримата прокажени бяха потвърдени. Онези, които си направят труда да проверят истинността на благовестието също няма да бъдат разочаровани (ст.16).
16 Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.
Царят провери добрите вести и те се оказаха верни.
УЧАСТТА НА ОТХВЪРЛЯЩИТЕ ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.17-20)
Господното слово се изпълни дословно. Невъзможното, невероятното стана факт. Но какво стана с онзи, който постави пророческото слово под съмнение? Изглежда, че разказвачът в 4 Царе желае да обърне особено внимание върху неговата участ, тъй като в края на историята, той ни връща към нейното начало (ст.17-20).
17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. 18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл, 19 а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него, 20 така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.
Добрите вести на евангелието предизвикват различни реакции в онези, които го чуват. В тази история имаме петима герои, които са носители на добри вести – Елисей и четиримата прокажени. В нея виждаме и реакциите на добрите вести на двама души, които са представители на две групи хора.
Първият е цар Йорам. Независимо, че в отчаянието си беше се запътил да вземе главата на Елисей, когато чу Божието слово от устата му, той се смири и не му направи нищо. После, когато чу вестта за празния сирийски стан, той не се отказа да вярва, но прие съвета да провери истинността на тази вест. Той изпрати войниците си с думите: “Идете и вижте!”. В тази история цар Йорам е представител на онази група хора, които като чуят благовестието не го отхвърлят на момента, но се замислят над него и решават да го проверят. Онези, които искрено решават да опитат и да вкусят от Божията благодат, да се доверят на Божието Слово – те никога не остават разочаровани.
Вторият интересен герой в тази история е царския сановник. Той е типичен представител на предубедените скептици. Още преди да са чули, още преди да са разбрали, те поставят своя печат на отрицание върху Божиите благи вести. Какъв е техния грях? Неверие. Има хора, които въобще не смятат неверието за грях. Когато им кажем, че са грешни, те казват: “Аз не съм грешен, не съм направил нищо лошо. Нито съм убил, нито съм откраднал, нито съм излъгал.” А вярваш ли в Божия Син? Ако не, то знай, че ти извършваш един особено тежък грях – грях, който със сигурно ще те отведе в ада, ако не се покаеш за него. От къде знам това ли? От 1 Йоаново 5:16. Там се казва, че: “който не вярва Бога, направил Го е лъжец”. Неверието е обида към Бога. Неверието е един наистина тежък грях. Бог не може да търпи отхвърляне и неподчинение на Словото Му. Забележете, че в края на историята се изпълниха не само добрите вести за царя и за Самария, но и лошите вести за царския сановник, за човекът, който се подигра на Божия пророк и отхвърли думите му. Два пъти, като за да се набият в главите ни, в ст.17 и ст.20 за него се повтарят думите: “людете го стъпкаха в портата, та умря”.
Каквато беше съдбата на царския сановник, такава ще бъде и съдбата на онези, които категорично отхвърлят добрите вести на евангелието. Защото благовестието съдържа не само добри вести за тези, които го приемат, но и лоши вести за онези, които го отхвърлят. И както царския сановник видя освобождението на Самария от нейната обсада и изпълнението на Божието обещание, но не можа да вкуси от него, така и онези, които отхвърлят благовестието ще видят с очите си възкресението на праведните, и Второто пришествие, но няма да участват в тях. Нека Бог да ни помогне решението, което ще вземем днес по отношение на добрите вести да бъде правилно – не да се съмняваме в тях и да ги отхвърляме, а да ги вярваме и да не ги задържаме само за себе си, но да ги споделяме с другите.