Синкретизмът, смесването на различни религии е грях. Следния пример ще ни помогне да разберем по-добре какво е синкретизъм.
Едни мисионери католици отишли в Южна Америка и искали да християнизират племето между което работели. Те разрушили храма на техния бог и с неговите камъни на друго място построили църква. Очаквали туземците да започнат да идват и да се молят в църквата. Те обаче продължавали да правят своите религиозни събирания на мястото на сринатия със земята храм.
Като видели, че нещата не вървят според техните очаквания, мисионерите променили своята стратегия. Те съборили новата църква и я построили наново на мястото на стария езически храм. Тогава местните хора започнали да се събират в църквата. Обаче, вместо на Исус Христос, те продължили да се молят на старите си богове.
Смятам, че нещо подобно се е случило и в нашата страна. От историята знаем, че нашите прадеди са били езичници. Прабългарите се покланяли на Тангра, бога на слънцето, славяните и траките пък се покланяли на дървета, животни и природни сили.
Християнството не е дошло в България по правилния начин. То е било наложено насила от цар Борис по политически причини. Покръстването на българите е станало насилствено – нещо, което е напълно несъвместимо с природата на евангелието. Бог е дал на човека свободна воля и я уважава. Той търси доброволни поклонници. Иначе, може би щеше да ни създаде не хора, а роботи.
Предполагам обаче, че когато били покръстени, хората по нашите земи просто са сменили имената на старите си богове с имена на светци. Може би богът на морето е станал Св. Никола; богът на виното, е станал Св. Трифон Зарезан; богът на войната е станал Св. Георги Победоносец и т.н. И днес голяма част от българите продължават да се кланят на иконите и да се молят на светците. Така синкретизмът всъщност е една добра среда за запазване на идолопоклонството под друга форма.
Новият Завет обаче е категоричен – в 1Тим.2:5 се казва:
5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус